Леонардо Шаша
Изчезването на Майорана (1)

I

Рим, 16.IV.1938-XVI^[1]

 

„Ваше превъзходителство,

Моля Ви да приемете и изслушате доктор Салваторе Майорана, който желае да разговаря с Вас по повод нещастния случай с неговия брат — изчезналия професор.

Според нови сведения изглежда, че се налага да се предприеме ново разследване в манастирите в Неапол и околността, а може би и из цяла Южна и Средна Италия. Моля Ви най-настойчиво да се занимаете с този въпрос. През последните години професор Майорана бе едно от най-изтъкнатите имена на италианската наука. И ако — както се надяваме — все още има време да бъде спасен и върнат към живот и на науката, трябва да се опитат всички средства.

Сърдечни поздрави и пожелания за Великден.

Ваш

Джовани Джентиле“

Това писмо, написано на бланка с надпис „Сенат на кралството“, с надпис на плика „От сенатора Джентиле — Бързо — До негово превъзходителство сенатора Артуро Бокини — Лично“, сигурно е било връчено на началника на полицията Бокини, и то лично, в същия ден, когато е било написано. Два дни по-късно в приемната на неговата канцелария се явява доктор Салваторе Майорана. Попълва молбата да бъде приет и в графата на формуляра, озаглавена „Предмет на посещението (да се уточни)“, той уточнява: „Сведения за важни следи относно изчезналия професор Еторе Майорана. Писмото на сенатора Джовани Джентиле“.

Бива приет, при това може би с нетърпение. Бокини, който е имал време да се осведоми за случая, сигурно си е помислил онова, което са му подсказвали опитът и професията, а именно, че както винаги, и в този случай вероятно са замесени две безумия — безумието на изчезналия и безумието на неговите близки. Нали, както се казва, науката, подобно на поезията, е само на крачка от безумието; младият професор сигурно е направил тази крачка, като се е хвърлил в морето или във Везувий, или пък е избрал по-изтънчен начин да сложи край на живота си. А близките — както се случва всеки път, когато трупът не е намерен, или пък бива намерен по-късно и е неузнаваем — изведнъж биват обзети от безумието да смятат, че е още жив. И в края на краищата това тяхно безумие би стихнало постепенно, ако не се подхранва от онези смахнати хора, които изведнъж започват да дърдорят, че са срещнали изчезналия, че са го разпознали по сигурни белези (които, преди те да се разговорят с близките са съвсем смътни, и именно близките, с настойчивите си и несдържани разпитвания, стават причина онези да мислят, че са съвсем сигурни). Така и членовете на семейство Майорана стигат — неизбежно, както всички — до манастира, тоест до мисълта, че младият професор се е скрил там. Бокини вероятно ще да си е помислил, че след като са се убедили в това, на тях не им е струвало кой знае колко да убедят и Джовани Джентиле — един философ, към когото обаче началникът на полицията не е могъл да се отнася само като към философ.^[2]

Подканата да се търси из манастирите — в Неапол и околността, в Южна и Средна Италия, а защо не и в Северна Италия, Франция, Австрия, Бавария и Хърватско? — би била достатъчна за сенатора Бокини да прати този случай по дяволите; но все пак тук е замесен сенаторът Джентиле. Но за манастирите — дума да не става; нека близките на изчезналия се обърнат към Ватикана, към Папата — техните молби сигурно ще се окажат по-ефикасни от искането, отправено от италианската полиция, от италианската държава. Единственото, което сенаторът Бокини може да направи, е да се разпореди за ново, по-задълбочено разследване въз основа на онези показания и улики, които според доктор Салваторе Майорана са сигурно доказателство, че брат му не се е самоубил.

Секретарят на негово превъзходителство е резюмирал този разговор, посочен е и изходът. Това е забележително резюме, от ония, които се срещат във всички досиета на нашата полиция, където онова, което от гледна точка на граматиката, синтаксиса и логиката, би могло да ни направи впечатление като нарушение на правилата или на логиката, е в действителност език, който намеква или дава указания, или пък предписва. И така, разглеждайки този документ, ние оставаме с впечатлението — а то безспорно е правилно, — че от Пол. отдел (Политическия отдел?), към който е адресиран, както и от полицейските управления в Неапол и Палермо, не се иска друго освен да потвърдят най-вероятната и най-лесната за приемане хипотеза, а именно, че професор Майорана се е самоубил. Или с една дума, изходът от допълнителните разследвания е предопределен.

„Предмет: Изчезването (с намерение самоубийство) на професор Еторе Майорана.

Господин Салваторе Майорана, брат на професор Еторе Майорана, изчезнал от 26 март т.г., дава сведения за други подробности, установени от тях самите, от близките:

След разследването с помощта на полицията (Полицейското управление в Неапол), в Неапол и Палермо не са могли да установят нищо. Професор Майорана е заминал от Неапол за Палермо с намерението да се самоубие (съдейки по оставени от него писма) затова са предположили, че е останал в Палермо. Но сега това предположение трябва да отпадне поради обстоятелството, че в управлението на «Тирения»^[3] е бил намерен билета за връщане, и защото в пет часа в кабината на парахода, по време на обратния път, той е бил видян, че спи. В началото на април е бил видян и разпознат в Неапол, между кралския дворец и Галерията — идвал е откъм Санта Лучия — от една медицинска сестра, която го е познавала и която е видяла и познала и цвета на дрехите му.

Като се има предвид това и тъй като близките сега са убедени, че професор Майорана се е завърнал в Неапол, те искат да бъдат прегледани наново регистрите в хотелите в Неапол и провинцията (Майорана се пише с първото «й» — Майорана, поради което е твърде възможно името да е убегнало при първите проверки), а полицията в Неапол, която вече има неговата снимка, да засили търсенето. Може би би трябвало да се провери дали той не е купувал оръжие в Неапол от 27 март насам.“

Прави веднага впечатление грешката с „първото й“ в името Майорана, където всъщност има само едно „и“; но това може да бъде прието и като обичайна грешка от недоглеждане. Или пък — вижте за каква излишна подробност се залавят тези обезумели близки. Но не бива да приемаме като недоглеждане или грешка думата „познала“, отнасяща се до цвета на дрехите, която следва веднага след „видяла“. Става дума за оценка на показанието на медицинската сестра: тя твърди, че е видяла, но само е познала. При това в цялата „докладна записка“ непрекъснато се подразбира предупреждението: имайте предвид, че не друг, а близките настояват за ново разследване, имайте предвид, че именно те са събрали тези свидетелски показания; ние сме убедени, че професорът — неизвестно къде и как — се е самоубил, и тъй както досега не сме успели да открием нищо, и новите разследвания няма да дадат никакъв резултат.

„Докладната“ е изпъстрена с резолюции, нахвърлени с едър, припрян почерк. Първата — с виолетов молив — гласи: „Да се док(ладва) бързо“. Втората е със зелен молив: „Да бъде уведомен Пол. отдел, че негово превъзходителство желае търсенето да се засили“. Под двете резолюции има нечетливи подписи. Но третата — „Изпълнено“ — написана със син молив, не е подписана. По всяка вероятност трите цвята обозначават низходящите степени в йерархията; виолетовият цвят, който по онова време е бил белег на демодирана изтънченост (с виолетови мастила си е служил Анатол Франс, а и почти всички писатели през периода от 1880 до 1930 г. са подписвали онова, което в каталозите на антикварните книжарници е отбелязано като „пратки“, с мастила с литургичен виолетов цвят) е може би на самия Бокини (човек, за когото навремето са казвали, че е бил изтънчен, без предразсъдъци и бонвиван); зеленият — на човек, който най-угоднически — при това просташки — е искал да подражава на оригиналността на своя началник — може би секретарят; а ученическият, бюрократичен син цвят е вероятно на началника на Политическия отдел.

На обратната страна на втората страница е отбелязано: „Говорено с доктор Джорджи, който си взе бележка и даде разпореждания. 23.4. КЪМ ДЕЛО“.

Едва пет дни след разговора на доктор Салваторе Майорана със сенатора Бокини тези думи „Към дело“ фактически приключват случая и го препращат в архивата. По-късно към досието ще бъде прикачено едно анонимно известие (парафирано от служителя, който го е прочел) с дата „Рим, 6 август 1938 г.“ (налага се да отбележим, че липсва годината от фашистката ера — един необичаен и сериозен пропуск за служебно лице), което гласи: „Все с оглед на машинации против интересите на Италия, в някои среди се предполага, че изчезването на Майорана, извънредно ценен човек в областта на физиката и особено в областта на радиото, единственият, който би могъл да продължи изследванията на Маркони в интерес на отбраната на страната, е станал жертва на зловещ заговор, целящ той да бъде премахнат“.^[4]

Анонимният осведомител, специализирал се очевидно да слухти за машинациите против интересите на Италия, е изпреварил времето с някоя и друга година; и както се случва в подобни случаи, никой не се е отнесъл сериозно към неговото съобщение. На подобно известие през 1938 г. не биха погледнали сериозно нито германската, нито американската тайна служба; може да допуснем, че английското или френското разузнаване са могли да му обърнат незначително внимание. Но можем да вярваме, че за италианската полиция това е означавало да се приключи случаят Майорана — толкова невероятно е изглеждало подобно предположение. Вярно е, че по онова време италианците са приказвали твърде много за разни открития, разработени и оставени от Маркони, и са мислели, че благодарение на тях — поради липса на друго, както са съзнавали — Италия няма да бъде победена във войната, която са очаквали като предстояща. Говори се най-вече за някакъв „смъртоносен лъч“, който по време на един опит бил изпратен от Рим и поразил крава, нарочно поставена на поляна в околностите на Адис Абеба. Този слух е отбелязан в онова подобие на „речник на баналните мисли“, каквото е комедията „Рафаеле“ от Виталиано Бранкати:

„— В Етиопия е умряла някаква крава!

— Крава ли? В Етиопия?… И какво от това?

— Да, но важното е от какво е умряла и защо е умряла!

— Защо е умряла?

— Изглежда, че Маркони е изпробвал в Етиопия някакъв смъртоносен лъч, който изтребва безмилостно всяко животно и всеки човек, които се изпречат на пътя му!

— Така ли? Щом е така, значи сме много добре!“

Разбира се, всичко било само празни приказки и нищо повече. А това е било добре известно и на Артуро Бокини.