Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (38)

Глава 38

— Мисля днес да се върна на работа — каза Дженифър и почака близките й да се опитат да я спрат. Само ако можеше да продължи да говори, да полети по инерция, тя щеше да се измъкне от този ад. Просто трябваше да мисли за други неща и библиотеката беше добро начало, вместо да стои вкъщи и всички да се отнасят с нея като с инвалид. Още с влизането си Джен видя как Бренда скри под масата вестника, който четеше.

Но дали щеше да е лесно да се върне на работа? Дженифър се замисли за всички онези пъти, когато Мат седеше в историческата секция и я гледаше. Не я гледаше, а я шпионираше, поправи се тя. И той не се казваше Мат, а Мак.

— Обадиха се още хора — каза майка й. — Лиза, отново Финли, Ангъс, Лидия и да, онази досадна жена, Памела. Сигурно е добронамерена, но е толкова неприятна.

Брайони сложи пред Джен чаша с кафе.

— Изпий, това преди да излезеш.

Да, Джен беше добре. Хората сигурно я мислеха за глупачка, при това с пълно право, тя наистина беше глупачка… Дженифър видя букет хризантеми в голямата синя кана.

— Красиви са.

Тя видя как Брайони и майка й се спогледаха.

— Цветята са от Алекс, миличка. Вчера ги донесе куриерът. Помниш ли?

— О, да — каза Джен, макар че не помнеше. Алекс с неговата голяма бяла карета. Или ланд роувър. Все същото.

— Крес се обади отново, естествено — каза Брайони. — Тя не може да остане дълго. Каза, че е настъпила пълна лудница, Рори е напуснал снимките и никой не знаел дали ще се върне.

Дженифър видя как майка й правеше сигнали на Брайони да замълчи и самата тя искаше същото. Известно време не искаше да чува нищо за Кресида. Прекалено тясно беше свързана с Мат.

Не Мат. Мак.

Дженифър стана и взе вестника от бюфета, прелисти страниците и стигна до снимката от генералната репетиция. Него го нямаше там, разбира се, та нали тъкмо затова беше дошъл със закъснение. Статията описваше играта на Лиза в ролята на Виола, не нейното изпълнение. Невидимата жена среща мъжа, който никога не е съществувал.

— Аз ще тръгвам — каза тя. Бренда и Брайони отново се спогледаха. — Какво? — извика Джен. — Хайде, кажете го, стига сте си разменяли погледи!

Майка й пристъпи внимателно към нея, сякаш доближаваше изплашена котка.

— Джен, вече минава два и половина. Отиди в библиотеката, щом искаш, мила, Брайони ще те закара. Но вече е следобед, Джен.

Дженифър погледна часовника си, но стрелките не й говореха нищо.

— Добре, тогава ще изляза да се разходя във фермата. Да подишам чист въздух.

— Брайони ще дойде с теб. — Сега майка й заговори с глас, подходящ за успокояване на изплашена котка. — За всеки случай, ако някой журналист дебне на пътя.

При думата „журналист“ Дженифър усети познатото чувство как стаята се наклони и завъртя около нея. Тя седна и се хвана здраво за стола, уверена, че иначе щеше да политне напред.

— Те не са тук заради теб, Джен — бързо каза Брайони, — а заради Крес и Ана Мария. Помниш ли?

Той също беше дошъл тук заради Крес и Ана Мария.

— Джен, добре ли си? — попита я майка й.

— Разбира се. Просто си помислих как Брайони ще ме пази от журналистите и се сетих за един анекдот, знаеш го, нещо за това как затваряш вратата на обора, след като конят е избягал в галоп, обаче не мога да си спомня как беше точно.

Този път Дженифър не намери сили да им каже да престанат с тези погледи и се качи в стаята си.