Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (28)

Глава 28

Мак изчисли пристигането си в репетиционната зала, така че да не се засече с фотографа от местния вестник и беше посрещнат от викове и освиркване от страна на актьорите.

— О, боже, май закъснях за снимката, нали? — възкликна той. — Много съжалявам, заспал съм на стола, събудих се преди малко.

— Знаех си аз, че трябваше да дойда да те взема — каза Дъг, — вече започвах да се тревожа за теб, тъпако.

Мак отиде зад кулисите, Уенди и Лидия му помогнаха да се облече и го увериха, че изглежда зашеметяващо. Мак поклати глава и почти не се погледна в огледалото, защото беше стигнал до етап, когато просто не понасяше да се гледа. Но другите костюми бяха впечатляващи: облечени в тях, актьорите изведнъж започваха да се държат по друг начин. Лиза все така не приличаше на мъж и изобщо не си приличаше с него, но беше прекрасна и очевидно смяташе, че той също изглеждаше пленително. Тя го дръпна настрани.

— Ти пропусна упражненията за разгряване, но аз мога да те сгрея. Искаш ли да го направим набързо в гримьорната?

Мак отклони предложението с известно съжаление.

— Е, нищо, аз просто попитах — каза Лиза. — Успя ли да прегледаш брошурите, които ти дадох?

Джоселин имаше вид на истинска дама в тоалета си от черно кадифе, но това не й пречеше да говори като перачка и да прави злобни забележки за перуката и задника на Лиза. Най-впечатляващата трансформация беше тази на недодялания Ангъс с неговото бирено коремче в достойния княз.

Мак усети как стомахът му се стегна във възел и не знаеше дали това се дължеше на сценичната треска или на мисълта, че Дженифър щеше да гледа изпълнението му.

На нито едно от двете, защото ти си лъжлив, измамен негодник.

Помощник-режисьорката Сюзън подаде глава в стаята.

— Първите да се готвят. А вие, останалите, пазете тишина. Кой ще излезе най-напред на сцената?

По-късно Мак не можеше да си спомни почти нищо от генералната репетиция. Двамата с Дъг объркаха репликите си в една сцена, но се измъкнаха от положението. Мак успя да удари Джери с меча си, сценичната му любов с Джоселин беше все така неубедителна, но като цяло той се справи добре. Дженифър се намеси само два пъти, за да подаде някоя забравена реплика. Другият гаф беше, когато Нийл се появи на сцената с вдигнати до половина жълти чорапи, след което останалите актьори се запревиваха от смях. Накрая Финли влетя в гримьорната, за да ги обсипе с бележки и похвали.

— Чакай до утре — каза Дъг и прегърна сърдечно Мак. — Когато застанеш пред публиката, ще полетиш.

— Това е вярно — съгласи се Ангъс. — Най-хубавият секс в живота ми съм го правил сред премиера.

Лидия събираше части от захвърлени сценични костюми.

— Сам със себе си, предполагам — подхвърли тя.

Мак се преоблече и отиде в кухнята, за да си намери извинение да изчака Дженифър, а там намери една забравена курабия. Тъкмо се канеше да отхапе, когато Дженифър влезе и той извади курабията от устата си, тъй като знаеше, че нямаше да може да я преглътне.

— Ти беше добър — каза тя, като се доближи, застана до него и го докосна леко над лакътя. На Мак му се прииска да извика: Не, аз отдавна не съм добър, не виждаш ли? Не виждаш ли, че те лъжа? Престани да се държиш толкова мило с мен!

Вместо това той завъртя очи.

— Дори сцените с Джоселин?

— Да, дори те. — Тя се усмихна смутено и Мак се почувства изолиран от всичко наоколо, усещайки единствено близостта на нейното тяло и уханието й. Той изплува с усилие на повърхността и изрече първото нещо, който му дойде наум, а именно че е ужасна лъжкиня и част от него копнееше Джен да го погледне в очите и да каже „За разлика от теб“. Техните отношения ставаха прекалено интимни, превръщаха се в нещо друго.

Мак не знаеше дали се беше наклонил към нея, но разстоянието между тях се стопи, а после Дженифър се стресна, отдръпна ръката си и бръкна в джоба си. Тя извади оттам телефона си, погледна дисплея и се намръщи.

— Да не е още някое странно обаждане от братовчедка ти? — попита той, опитвайки да се съсредоточи. — Макар че ти така и не ми разказа дали предишния разговор е бил смущаващо странен или забавно странен.

— Беше странен в пълния смисъл на думата — каза Дженифър, после затвори вратата на кухнята и Мак усети, че беше съвсем близо до осъществяването на мисията си.

— Виж — каза Дженифър, — не трябва да казваш на никой, но… Крес се е влюбила. Тя самата е толкова шокирана, че не прави нищо по въпроса. Искам да кажа, ъ… че не предприема нищо, ако разбираш какво имам предвид. — Мак долови, че тя се смущаваше от намека й за секс. Той запази безизразно изражение и Джен продължи: — Другият човек… хъм… явно ще обърка живота си. Тя отказа дори да ми каже кой е мъжът. — Тя поклати глава. — А сега получавам такъв есемес. — Тя му показа екрана и Мак прочете:

Бренда, тухлата.

— Защо ти казва, че майка ти е тухла? Макар че това не е далеч от истината — добави някак прибързано той.

— Това е кодов език. Крес ми казва да взема телефона на Бренда, който е от онези старите, големите. Крес има параноя по отношение на пресата, сигурно се страхува, че моят телефон се подслушва.

— Това не е възможно, нали? — произнесе през почти стиснати зъби Мак.

— Не знаеш ли на какво са способни таблоидите в наши дни?

— Да, права си. Аз съм малко наивен… но ти не се тревожи за Кресида. — Той махна престорено безгрижно с ръка. — Съдейки по твоите думи, тя е разумна жена. Няма да се забърка в нещо глупаво. Да не иска да ти каже, че е влюбена в онзи Родни?

Той се опитваше да разгадае изражението й, но въпреки че Джефри побърза да го поправи: „Имаш предвид Рори“, тя с нищо не показа какво очакваше да й довери Кресида. Мак забеляза единствено, че в очите й отново се появи топлина.

— Нали няма да се засегнеш, ако не говорим за Кресида тук и сега? — каза тя толкова мило, че Мак изпита желание да я притегли към себе си и да прошепне: Имаш право, по-добре е изобщо да не говорим.

— Да, разбира се — каза той с ясното съзнание, че трябваше да излезе веднага, да се овладее, да престане да съзерцава устните и очите й. — Представям си колко си изморена… аз ще си тръгвам, за да те оставя да си починеш. — Дженифър понечи да заговори, но той тръгна към вратата. — Ще се прибера пеш, ако нямаш нищо против. Искам да остана сам. Да си прочистя главата. Ще се видим утре. Чао.

Мак си помисли, че с това изпълнение беше счупил рекорда в категорията рязък изход от трудни ситуации. Той вървя като обезумял, докато стигна до стария си приятел Питър Кларк. Набра телефона на О’Дауд, за да не мисли за нищо.

Когато О’Дауд отговори, Мак просто му изпя цялата история.

— Аз какво ти казах — възкликна доволно О’Дауд, — … при това е влюбена, а? Да ти кажа, учуден съм, че Крес има сърце, винаги съм я смятал за безсърдечна кучка.

За разлика от братовчедка си.

— И все пак, трябва да сме сто процента сигурни, че избраникът е Ранди Рори — … — каза замислено О’Дауд. — Ти сигурен ли си, че Кресида действително няма да предприеме нищо в скоро време? Че разполагаме с няколко дни? Да не прочетем новината за нейната любовна история в някой друг вестник?

— Казах ти, тя няма да направи нищо, преди да го обсъди с Джен. Ще имаме яснота чак в неделя, след представлението в събота вечер.

— Да се надяваме, че ще се обади на братовчедка си по-рано, за да публикуваме новината в неделния брой. — Чу се циничен смях. — Слушай, обзалагам се, че тя няма да издържи толкова дълго. Не знам как е издържала толкова време без секс. Сигурно е изтощила батериите на вибратора си.

Мак се извини наум на Питър Кларк задето се налагаше да слуша отвратителните коментари на О’Дауд.

— Да, ще се лее помия — каза злорадо О’Дауд, — ще има кървав развод, цяла Северна Америка ще го заклейми като прелюбодеец, а Латинска Америка ще го намрази, задето е зарязал Ана Мария. Може да загуби много от почитателите си. От друга страна, тази история ще е страхотна реклама за неговия първи филм с Кресида. Ти само внимавай да не изплашиш Белязаната и всичко ще се нареди като на кино.

— Не я наричай така, по дяволите — изкрещя Мак и се стресна, когато думите му отекнаха в нощната тишина.

От другата страна се чу съскане, сякаш от влечуго.

— Ха, какво беше това? Ти да не си се размекнал?

Мак замълча и се загледа в сините поля наоколо. Ако се затича през тях и не спре да тича, дали „те“ щяха да го намерят някога?

— Време е да слезеш на земята — каза О’Дауд. — Дневниците са у мен, снимката също, държа те за гърлото.

Мак се върна в къщата и седна на стола за изтезание, питайки се защо той и Дженифър не бяха просто обикновени мъж и жена, без всички мрачни сенки около тях: нейният белег, неговите лъжи, изтичащият пясък в пясъчния часовник на тази история. Той отчаяно искаше да препусне като рицар на бял кон, да я спаси, да я освободи, а вместо това беше в ролята на злодея. Липсваше му само мустак, който да засуче.

Дженифър остана в кухнята, докато не дойде Финли и я изведе навън, за да заключи. Тя беше толкова сигурна, че целувката щеше да се случи тази вечер. Колко сантиметра ги бяха делили? Мат трябваше да направи само половин крачка, да наведе глава. Дали бе почувствал същата прелестна неловкост, която усещаше тя?

Джен се запита дали тя подсъзнателно се беше наклонила към него? Знаеше, че го беше погледнала с цялата си любов.

После той беше избягал.

Дали го беше отблъснала с този поглед? Или Мат просто не беше готов за първата крачка?

Ами ако отношенията им останеха неопределени до деня, когато Мат щеше да си замине?

Тази мисъл беше прекалено ужасна, затова Джен я пропъди от главата си. Той я гледаше с искрена нежност, тя щеше да се държи за това. Ех, ако съобщението на Кресида не беше пристигнало точно в онзи момент, то сякаш охлади обещаващата топлина между Джен и Мат.

Тя излезе навън в студената нощ и се усмихна на своя напредък.

Само преди няколко дни беше казала на Крес, че Мат трябваше да направи първата крачка. А сега Джен не беше толкова сигурна.

Може би тя сама трябваше да развали проклятието с целувка.

Може би трябваше да прокопае пътя до старата Джен и да види какво щеше да й предложи тя.