Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (25)

Глава 25

Мак седна в хола на фотьойла за мислене, който наричаше на шега „стола за изтезание“ и събу обувките и чорапите си. Той изтърси обувките си една по една и пясъкът се посипа върху мокета.

Днес той беше направил най-голямата от всички възможни глупости. Вместо да стои зад линията, която беше начертал в пясъка, той я беше прескочил. Освен това беше объркал разказите за Бат и Бристол.

Толкова се беше въодушевил от малката клюка за Рори и Кресида, че се отклони от сюжета. В момента историята може би не изглеждаше обещаващо, но ухажването от страна на един от най-известните актьори в Холивуд и скъпите подаръци можеха да надминат финала, който предвиждаше Дженифър. Кресида харесваше красиви или богати мъже, а Рори беше и двете. В комбинация с неговото търпение се получаваше рецепта за главозамайващ афродизиак. Какво значение имаше, че Рори явно беше отявлен глупак?

Мак изтупа пясъка от единия си крак, видя как песъчинките се посипаха върху петната и мръсотията и си спомни колко лека беше Дженифър, когато я вдигна. Усещането беше изключително…

Мак стана от стола и отиде в кухнята, за да си налее чаша вода.

Добре, че пътуването по обратния път беше спокойно, тъй като и двамата се стараеха да се скрият зад любезния разговор за незначителни неща. Мак гледаше полята и си ги представяше през пролетта и началото на лятото, покрити с жълт килим от рапица или златен покров от ечемик и пшеница.

Златисторуси като косата на Дженифър.

Той застана до мивката с чаша в ръка и си спомни онова гъвкаво, стройно тяло и роклята, която Джен беше носила на репетицията онзи ден и която обгръщаше меко гърдите, корема и бедрата й.

Овладей се, човече.

На вратата се позвъни и Мак се стресна, при което си удари зъбите с чашата.

Надяваше се неканеният гостенин да си тръгне. След второто позвъняване той отвори вратата и видя Соня, която му подаде очилата и се облегна на рамката на вратата, за да му покаже съблазнителните си форми.

— Беше ги оставил на щанда. Отново. — В очите й проблесна палаво пламъче. — Вярно ли е, че си отблъснал Лиза?

— Ъм… ами, аз не бих казал… ъм… виж… аз не обичам да скачам от връзка във връзка.

— Така ли? Аз пък го правя. Макар че твоят съсед сигурно вече те е осведомил, нали? — Соня кимна към вратата на господин Армстронг.

Мак искаше само да се прибере в къщата, да затвори очи и да премисли всичко, което се случи на плажа. Не му беше до такива неща.

— Боже, не! — Глупости, изведнъж му омръзна да се прави на загубен глупак. — Господин Армстронг смята, че си си купила мъж по интернет — призна откровено той.

Соня се разсмя гърлено.

— Какъв глупак. Аз го намерих в сайт за запознанства. Сигурно ти е казал, че Грегор се е оженил за мен, за да се докопа до британски паспорт? Какъв ужас, източноевропейците ни отнемат работните места и жените, нали? — Тя скръсти ръце. — Добре, тогава дай да изясним ситуацията. Грегор е наполовина англичанин, майка му е от Дидкот, макар че той е заминал за Чехия, когато е бил петгодишен. Той е учен, работи в Комисията по горите. Харесва зрели жени, затова се беше регистрирал в сайта. Това не е престъпление. Грегор е на двайсет и седем, аз съм на четирийсет и две и щом разликата във възрастта ни не го притеснява, аз също нямам нищо против. Баща ми лека-полека свикна с мисълта, че си имам младо мъжле, както той казва, но аз се старая да се държа тактично. Така че ако старият Армстронг ти е казал, че кръшкам, да знаеш, че той лъже. — Тя присви очи. — Какво друго? О, да, Грегор е третият ми съпруг. Първият умря преди да навърши трийсет, шест месеца след като се оженихме; вторият ме напусна заради някаква жена в Единбург. А междувременно съм спала с доста мъже и да, вероятно аз съм ги съблазнила. — Тя махна с ръка. — Ето, това е цялата истина.

Този път Мак каза:

— Мили боже.

— Мили боже, наистина — тя направи физиономия, после лицето й стана сериозно. — И не си мисли, че ме заблуждаваш с твоите преструвки. Ти душиш наоколо… следиш някой. Непрекъснато си на нокти, нащрек като млад лисугер, който е надушил следа.

Соня си тръгна, а потресеният Мак остана да се пита колко броя от вестника на О’Дауд можеше да запълни само с нейната история. Тази жена беше латино сериал от плът и кръв, макар че беше прекалено любопитна.

Вратата на господин Армстронг се отвори и той подаде глава навън.

— Аз какво ти казах? Тя е блудницата на Вавилон — каза той.

Мак се прибра и седна на стола за изтезания, пясъкът върху мокета го пренесе отново на плажа, където се носеше нежен смях и той потъна в онези сини очи, опитвайки се да избяга от чувството, че беше най-низшата форма на човешки живот.

— Повтори това по-бавно, Джен.

Дженифър затвори вратата на кухнята и се загледа в масата, докато в ума й продължаваха да се нижат спомени как виси с главата надолу, преметната през рамото на Мат.

— Прекарах прекрасно, Крес и… в един момент ми се стори, че той щеше да ме целуне.

— Не тази част, Джен, макар че звучи страхотно. Повтори ми другото. Онова, което ми каза, когато ти се обадих. Искам да го чуя още веднъж.

— Добре — каза Дженифър и неочаквано за самата себе си се засмя. — Надежда, Крес. Аз имам надежда.