Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (22)

Глава 22

— Имате ли нещо против да се отбия при месаря, преди да се върнем във Фокс Хаус? — попита Юджиния и се помъчи да не обръща внимание на начина, по който Лизи се беше сгушила в ръцете на брат си като птиче в гнездото си. — Магазинът е съвсем близо, от другата страна на площада.

Уорд сбърчи чело.

— Месарите и хлебарите са сърцето на всяко село — обясни тя. — След сагата с „взетата назаем“ кметска огърлица на господин Бидъл трябва да го накараме да каже на всички, че Лизи просто се е шегувала. В замяна на това той пръв ще разбере, че изпращат свещеника на Антиподите.

— Не виждам смисъл — каза Уорд. — Имам по-важна работа.

— Най-добре е да пресечем слуха в корен — отсече Юджиния, без да обръща внимание на думите му и на пламенния поглед, който й казваше каква е важната му работа.

— Госпожо Сноу, наистина ли трябва да си тръгнете днес следобед? — попита Лизи.

Отговори й не Юджиния, а Уорд:

— За наше щастие госпожа Сноу любезно се съгласи да остане, докато ни изпратят нова гувернантка от агенцията.

Юджиния вдигна вежда.

— Господин Рийв, да не се опитвате да ме изнудите да удължа престоя си?

— Определено — потвърди Уорд.

— Но нали каза на епископа, че госпожа Сноу веднага си тръгва! — попита го Лизи и сбърчи чело.

— Не исках да се притеснява, че госпожа Сноу излага репутацията си на риск, като остава при нас — обясни Уорд.

Лизи поклати глава.

— Той нямаше да се притесни. Вдовиците могат да правят каквото пожелаят. Лейди Лизет все така казваше.

Юджиния потръпна. Един Бог знаеше какво бе правила майката на Лизи през годината след смъртта на съпруга й. Подозираше, че децата са били свидетели на много неща, които не е трябвало да виждат.

Уорд прегърна сестричката си по-силно.

— Майка ни не беше модел за подражание.

— Така каза и госпожица Мидж — сподели Лизи. — Каза, че Отис бил по-добър родител за Джарвис и че аз трябвало да вземам пример от него. Което е глупаво, защото никой не носи бебе в торба!

Юджиния се приведе напред и кимна на Уорд.

— Ако ми дадете само пет минути, ще уредя въпроса с месаря и веднага ще се върна. — Тя скочи на земята и затвори вратата след себе си, преди те да успеят да я последват.

Месарница „Бидъл“ беше голяма и светла, както подобаваше на месар, който изпълнява длъжността кмет и притежава златна огърлица, символизираща поста му.

Освен това беше празна.

Конярят на Уорд почука силно по тезгяха и извика:

— Клиенти!

Някъде отзад се чу тътрене на крака и пред тях се появи мъж, който приличаше на дебела наденица. В ръката си държеше касапски сатър.

Юджиния неволно направи крачка назад.

— С какво мога да ви помогна, госпожо? — попита той, остави сатъра на тезгяха и й се усмихна широко, разкривайки всичките си зъби. — Имам чудесни пилета, а в момента тъкмо коля едно теле, от най-хубавите.

— Казвам се госпожа Сноу — представи се Юджиния. — Надявах се да поговорим за инцидента, при който младият лорд Дарси се е опитал да закачи кметската ви огърлица на един розов храст.

Дебелата му долна устна се издаде напред.

— Не виждам какво има да говорим. Това ми създаде само неприятности.

Той кимна към една свободна кука.

— Прибрах я на сигурно място.

— Човек като вас, кметът на селото, има голямо влияние над съселяните си — каза Юджиния. — Надявам се всички в селото да разберат, че никой не се е опитвал да открадне нищо.

От дъното на магазина забързано са появи една жена.

— Роби, какво… — Тя забеляза Юджиния, млъкна и направи реверанс. — Госпожо.

— Госпожо Бидъл — поздрави я Юджиния. — Аз съм госпожа Сноу от агенцията за гувернантки „Сноу“ в Лондон. Господин Рийв ме ангажира, за да намеря гувернантка на поверениците му. Тъкмо обяснявах на добрия ви съпруг, че госпожица Лизи Дарси е успяла да убеди една особено наивна краварка, че знае заклинание, което разкрива истинската любов. И сред съставките за него е била една от вашите рози.

Касапинът се засмя отривисто.

— Всички чухме за момчето, което се мислело за невидимо.

Съпругата му се обърна към него:

— Господин Бидъл, защо не приключиш с телето, докато аз поговоря с госпожа Сноу.

— Не исках да плаша момчето — каза тежко месарят. — Изпуснах си нервите, туй е истината.

— Всеки на ваше място би ги изпуснал — увери го сърдечно Юджиния.

Той взе сатъра и изчезна в задната част на магазина, при което стана пределно ясно кой е истинският кмет на селото.

— Тази сутрин с господин Рийв се срещнахме с епископа — каза Юджиния с най-милата си усмивка. — Негово преосвещенство смята, че господин Хаусън е по-подходящ за мисионер. Всъщност още сега ще го изпрати извън страната.

— Всемогъщи небеса, много се радвам да го чуя! — отговори госпожа Бидъл. — Никога не съм го харесвала. Той не кусва месо, представяте ли си? Само зеле, ден и нощ.

— Много странно — съгласи се Юджиния. — Госпожица Лизи просто се е държала глупаво, госпожо Бидъл. Заслепена е от това, че умее да влияе на хората.

Жената на касапина се усмихна леко.

— Тя и воалът й са добре познати по тези места, госпожо Сноу. Съжалявам, че господин Бидъл си е изпуснал нервите.

— След като днес сутринта се запознах с господин Хаусън, смятам, че вината е на свещеника — каза Юджиния.

Госпожа Бидъл я погледна умолително.

— Бихте ли помолили господин Рийв да продължи да купува от нас? Господин Бидъл лесно кипва, но само фучи, нищо повече.

Един дълбок глас се обади от вратата:

— С удоволствие ще започна пак да пазарувам тук, госпожо Бидъл, стига да обещаете да държите съпруга си под контрол.

Юджиния се обърна и ахна.

— Не знаех, че сте тук!

— Добър ден, господин Рийв — каза жената на касапина и се поклони. — На селото ще му е по-добре без свещеника и всички ще ви благодарят за това.

— Госпожо Бидъл — измърмори Уорд и се поклони. После пое ръката на Юджиния и прошепна в ухото й: — Помислих си, че може да ти трябва подкрепа, но съм те подценил.

— За пореден път — отвърна Юджиния със задоволство.

Двамата се качиха в каретата под съпровода на смеха на Уорд.