Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (17)

Глава 17

Около два часа по-късно каретата спря в двора на „Светото сирене“. Уорд докосна Юджиния по рамото, за да я събуди. Когато тя седна, порозовяла и сънено примигваща, той потисна стон.

Косата й отново се бе измъкнала от фуркетите, а роклята й всеки момент щеше да оголи гърдите й. Би изглеждала точно така след любене.

— О! — измърмори тя сънливо. — Пристигнахме ли в странноприемницата?

Преметна гъстата си коса над едното рамо и започна да я усуква, така както Уорд си представяше, че предачките усукват преждата върху чекръка.

— Да, трябва да сменим конете — обясни Уорд. — Помислих си, че може да искате да се освежите вътре. Пак ще стигнем навреме за вечеря. А и така втората карета ще успее да ни настигне.

— Къде се намираме?

— Пред „Светото сирене“.

— „Светото сирене“? „Свето“ като „свещено“ или като „светло“?

Ръцете й започнаха да се стрелкат край главата и се спряха чак когато косата й бе закрепена здраво като плочи на покрив. След дрямката изглеждаше по-отпусната и това му хареса. Много.

— И двете — отговори Уорд. — В този край гледат много сериозно на сиренето.

Отвори вратата и помогна на Юджиния да слезе, преди конярят да успее да извади онова абсурдно стъпало. Скоро щеше да се свечери и въздухът бе чист и свеж, какъвто никога не беше в Лондон.

— Приятно ли ви е да живеете в града през цялата година? — попита Уорд и пое ръката й.

— Израснах в провинцията и тя ми липсва — отговори тя. — Но „Сноу“ е в Лондон и ми е трудно да се измъкна.

Веднага щом ги настаниха в един уютен частен салон, се появи съдържателят, следван от слуга с купа с плодове и чиния със сирене.

— Добър вечер, госпожо, господине.

Пред очите на Уорд Юджиния, която се усмихваше така, че той изпитваше желание да я дръпне в скута си, изпъна гръб и се превърна в съвършената дама.

Съдържателят отговори на маниерите й, сякаш виждаше истинска херцогиня — с поклони, умилквания и изобщо като се превърна в раболепно магаре.

Чичото на Юджиния работеше в Речната полиция на Темза. Не бе възможно тя да произхожда от средите на дребното благородничество, камо ли на аристокрацията. И все пак би изглеждала съвсем на място на някоя от вечерите, които даваше баща му.

— Гувернантките учат поверениците си на много повече неща от числата и буквите, нали? — попита Уорд след излизането на съдържателя, следвайки посоката на мисълта си. — Все пак децата се раждат малки диваци. Знам, че аз бях такъв.

— Ако ги оставят да правят каквото си щат, е така — съгласи се Юджиния. — Лизи и Отис обаче май са единствени по рода си — добави и му смигна. — Може би непослушанието е семейна черта.

— Между престъпленията ми е фактът, че нощем отказвах да спя в собственото си легло — както брат ми и сестра ми, между другото. Очевидно постоянно съм разказвал разни истории и съм отегчавал всички наоколо. Освен това съм си смучел палеца или поне така казва мащехата ми. Лично аз не си спомням.

Тя се засмя.

— В това няма нищо необичайно.

Погледите им се срещнаха и главата му се замая. Тя беше толкова красива и така опияняваща! Искаше отново да я целуне.

Помъчи се да намери друга тема.

— Често ли виждате семейството си?

Гласът му неволно прозвуча сурово. Ако някога срещнеше баща й, щеше да си поговори с него за онези плъхове. Що за мъж би отгледал дъщеря си в подобни условия?

— Не достатъчно често — отговори Юджиния със сърдечна усмивка. — Но всъщност това непланирано пътуване ме накара да реша: от вашата къща ще отида в дома на баща си и ще си взема поне една седмица почивка от „Сноу“. Може и повече.

Тя се заигра с ножа си.

— Знаете ли, днес ми хрумна една много странна идея.

— И каква е тя?

— Може да предам агенцията на помощничката си, госпожица Лойд-Фантил.

Уорд вдигна поглед от ябълката, която белеше.

— Мислите да се откажете от ръководството на „Сноу“?

— Бих искала да опитам някое ново предизвикателство — обясни тя с невъзмутимия вид на дама, която говори за усвояването на нов танц.

— Това може да се окаже истинско предизвикателство — каза Уорд.

Усмивката, която разцъфна на лицето на Юджиния, го накара да почувства страст, която се надигна в тялото му като приливна вълна. Желаеше я с див копнеж, който беше просто абсурден. Мисълта да легне с нея беше като пронизващ порив, от който го заболяха слабините.

Проклятие, изобщо не му трябваше легло. Стената щеше да свърши работа. Масата.

Не.

— Вие май не ми предлагате никакво предизвикателство — измърмори Юджиния и в очите й проблесна дяволито пламъче.

Вярно беше.

— Аз съм на вашите услуги — съгласи се Уорд, наведе се, целуна я по устните и допирът им се разля през тялото му като огън.

— Разкажете ми още нещо за детството си — подкани я Уорд, размърда китката си и последното парченце ципа падна от ябълката му.

— Майка ми е починала, когато съм била съвсем малка, не я помня.

— Съжалявам — каза той и й подаде плода. — И аз не познавах майка си. Баба ми, херцогиня Гилнер, ме е дала на баща ми, когато съм бил бебе.

Тя прие ябълката.

— Защо имам чувството, че „Светото сирене“ всъщност е райската градина, а вие играете ролята на змията?

— Глупости! — отсече той. Каквото и да направеха заедно, в него нямаше да има нищо греховно.

— Херцогинята ви е отстранила от дома си, защото дъщеря й ви е родила неомъжена? Познавам куртизанки, които никога не биха го сторили, освен подтикнати от крайна бедност.

— Познавате куртизанки? Тоест, дами на нощта?

— Когато бях млада — отговори спокойно Юджиния. — Баща ми проявява великодушие към хората, отблъснати от традиционното общество.

Не само плъхове, а и блудници? Нищо чудно, че Юджиния бе така твърдо решена да се преструва на дама.

— Може да се каже, че херцогиня Гилнер ми е спасила живота. Майка ми беше изключително нестабилна. — Той прочисти гърлото си. — Куртизанките бяха ли част от домакинството на баща ви? Заедно с плъховете?

— Не ми е приятно да мисля, че намеквате за евентуална прилика — сряза го Юджиния с ясен, силен глас. — Възпитана съм да не проявявам пренебрежение към другите, независимо от професията им и семейното положение на родителите им.

Уорд се ухили.

— Честен удар.

— Всъщност леля ми ръководи един дом „Магдалина“ — дом за жени, които искат да избягат от такъв живот.

— Много великодушно от нейна страна.

— Ами, тя… — започна Юджиния и млъкна. — Да, тя е добра жена. От нея научих много за истински важните неща в живота. — Тя стана от масата. — Каретата ви сигурно е готова.

Не бе възможно да намеква, че леля й я е научила на тънкостите на точно този занаят. Уорд не можа да овладее топлината, която го прониза при мисълта, че Юджиния, с нейните маниери на дама, може да е дръзка в спалнята.

Той бутна стола си, заобиколи масата и застана до нея, за да я придружи.

— На какво ви научи леля ви?

Тя се обърна и го погледна през рамо. Дъхът му секна от чувствената красота на изваяните й скули и розовата уста.

— Например, за разликите между двата пола.

— Какви са тези разлики?

— Свързани са с леглото.

С една крачка Уорд се приближи достатъчно, за да я притисне към стената, макар че телата им не се докоснаха. Подпря едната си ръка над главата й.

— На това не ви ли научи господин Сноу?

Миглите на Юджиния се сведоха и черният им цвят се открои на фона на бузите й. После тя го погледна право в очите. Нейните бяха зелени като млади листа напролет.

— Научи ме, разбира се.

Ревността остави неприятно усещане в стомаха му.

— От колко години сте вярна на паметта му?

— Овдовях преди седем години — отговори тя с вирната брадичка и изпънат гръб.

— Бил е истински щастливец — измърмори Уорд.

Да я целуне или не? Струваше му се, че ще издъхне от копнеж.

— Все пак не е възможно съпругът ви да ви е научил на всичко възможно за интимността. Всъщност откъде знаете, че е бил добър, щом сте спали само с един мъж?

Тя избухна в смях.

— Ако не знаете отговора на този въпрос, скъпи приятелю, каквото и да ви кажа, няма да ви осветля. Може би трябва да дам на бъдещата ви съпруга един-два съвета.

— Съпругата ми няма да има нужда от съвети — каза Уорд и се наведе по-близо. Сега усещаше аромата й, онова сладко ухание на ягоди, което беше само нейно.

— Може би вие имате нужда от съвет — предположи тя весело.

— Доколкото разбирам, съпругът ви не е имал.

— Той ме отвеждаше до седмото небе и обратно — каза тя и гласът й омекна. Истината в думите й не можеше да се сбърка.

Проклятие!

Някаква срамно завистлива част от душата на Уорд се бе надявала, че покойният не е бил особено умел.

— Това, че от години не сте били с мъж, е трагедия.

— Това е женската участ — изтъкна тя. — Или се омъжваме, или отблъскваме нежелани домогвания.

— Седем години без секунда удоволствие — промълви замислено той.

Погледът й се сведе надолу, а бузите й отново порозовяха. Слабините на Уорд се стегнаха и изпратиха тръпка през долната част на тялото му. Проклятие, тя беше възхитителна!

Беше си доставяла удоволствие сама.

— Без мъжко докосване — уточни той.

— Този разговор вече не е неуместен, а направо неприличен — отбеляза тя.

Той поклати глава.

— Не сте ли забелязали, Юджиния, че почти всичките ни разговори започват като неуместни?

— Това говори лошо и за вас, и за мен! — сряза го тя. — Ако обичате, ще ме оставите ли да мина, за да продължим пътуването си?

— Предпочитам да поговорим за опита ви на седмото небе.

Тя го бутна по рамото.

— В никакъв случай!

Уорд зашари с устни по красивата извивка на ухото й.

— Защо не ми позволите да ви науча на моята версия на седмото небе? Съпругът ви не би искал да останете сама до края на живота си.

— Не — съгласи се Юджиния и го измери с проницателен поглед. — А освен това не би искал да се забъркам в неприлична връзка. Сега нося името му, а то беше много важно за него.

— Нямах предвид неприлична връзка — уточни Уорд. — Няма нищо неприлично, ако един мъж достави удоволствие на жената, за да компенсира много години вдовство. За това не е необходима никаква „връзка“, тъй да се каже.

— Свещеникът не би одобрил.

— Какво ще кажете за нещо толкова мъничко, че няма нужда свещеникът да разбира?

— Мъничко ли? — изкикоти се закачливо тя.

Той се наведе по-близо и отново вдъхна онзи неин загадъчен аромат.

— Дяволче.

Ако имаше нещо, за което не трябваше да се тревожи, това бе размерът на члена му.

— Ами ако ви предложа по една минута за всяка година след смъртта на съпруга ви?

Тя избухна в смях и мина покрай него.

— Само седем минути? Типично по мъжки!

Уорд проследи излизането й с поглед и на лицето му неволно се изписа усмивка.

Дамите — тоест, истинските дами, с благородно потекло, титла и всичко останало — бяха скучни. Когато навършеха двайсет, възпитанието вече беше заличило всяка капка хумор и живот у тях. Юджиния, от друга страна, беше забавна и иронична, несъмнено смела и интелигентна… както и дяволски чувствена.

Той тръгна след нея, пламнал от глава до пети.

Ако му дадеше само седем минути, той ги искаше до последната. Ако успееше да я примами в спалнята си, седемте минути щяха да се превърнат в седем дни.

Точно когато Юджиния понечи да излезе от странноприемницата, той я хвана през кръста и я обърна към себе си.

Тя издаде звук, който бе нещо средно между писък и ахване, наклони глава назад и го погледна изпод онези свои красиви извити вежди.

— Господин Рийв — каза тя. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Да — отговори кратко той и я привлече към себе си.

Очите й се затвориха, а телата им се докоснаха, наместиха се съвършено едно към друго.

— Дайте ми седем минути — прошепна той.

Устата й се отвори, езикът й срещна неговия и желанието премина по гръбнака му като светкавица. Тя ухаеше на пресни ябълки, подправки и Юджиния.

— Седем минути — повтори дрезгаво той, когато можеше отново да продума. — Моля ви.

При вида на широката й грейнала усмивка пулсът му препусна още по-бързо.

— Седем минути? Заслужавам повече от това, Уорд.

Тя се наведе и сложи пръст на устните му, спирайки предложението му да превърне седемте минути в седемдесет.

— Не.

Отказът бе опияняващ като целувка. В кръвта му пулсираше литания, която гласеше: „Моя, моя, моя!“

Юджиния рязко обърна глава и косата й проблесна на гаснещата светлина като огнени искри. Тя излезе с полюшване на бедрата, което можеше да постави всеки мъж на колене.