Иля Илф, Евгений Петров
Едноетажна Америка (38)

Тридесет и осма глава
Молете се, теглете се и плащайте!

Подготовката за Коледа вземаше все по-широки и по-широки размери. Милиони пуйки и пуяци бяха убити, ощипани и изложени в магазините, за да очароват холивудци с жълтеникавата си подкожна мас и люляковите печати на санитарната инспекция, ударени на гърдите.

Вече говорихме, че американската Коледа е празник, който няма никакво отношение към религията. На този ден се празнува съвсем не раждането на господа-бога. Това е празник в чест на традиционната коледна пуйка. Този ден господ, стеснително усмихвайки се, отстъпва на заден план.

С поклонението на пуйката е свързан още един странен обряд — взаимно поднасяне на подаръци. Многогодишната, умело провеждана търговска реклама е направила така, че поднасянето на подаръци се е превърнало за населението в своего рода повинност, от която търговията извлича нечувани печалби. Всички залежали стоки, струпани за година в магазините, се продават за няколко дни на повишени цени. Магазините са препълнени. Пощурелите купувачи грабят всичко, каквото видят. Американецът прави подаръци не само на жена си, на децата си или приятелите. Подаръци се правят и на началството. Актьорът от киностудията прави подаръци на своя режисьор, кинооператор, звукооператор, гримьор. Девойката от кантората прави подарък на своя господар, писателят прави подарък на издателя, журналистът — на редактора. Повечето от подаръците имат съвсем незамаскиран характер на подкуп.

Вървят подаръци и по низходяща линия — от старшите към младшите. Но това е слабо ручейче в сравнение с мощните фонтани на любов и уважение, които бликат отдолу нагоре.

Актьорът подарява на гримьора две бутилки хубаво шампанско с оглед, че той цяла година ще го гримира особено добре, на режисьора се прави подарък за поддържане на дружбата, която е полезна, на операторите — за да помнят, че този актьор ще трябва по-добре да се снима и да се записва гласът му.

Избирането на подаръка е доста деликатно нещо. Трябва да знаеш кому и какво да подариш, та вместо благодарност да не предизвикаш обида. Треската на подаръците причинява на американците много грижи, струва скъпо, но затова пък доставя на търговците райски минути и седмици.

Взаимно се подаряват пури, вина, парфюми, шалове, блузи, украшения. Момчетата от магазините летят из града, разнасят подаръци, опаковани в специална коледна хартия. Камионите също разнасят само подаръци. Придружен от оркестранти с красиви генералски мундири, шествува червеноносият Санта Клаус с памучна брада, забулена в нафталинова виелица. Подир бога на подаръците тичат момченцата. Възрастните се покашлюват при вида на Дядо Коледа и напрегнато си припомнят на кого още остава да направят подаръци. Не дай боже да забравиш някого — цяла година ще бъдат развалени отношенията ви.

Собствено само в такива случаи се споменава през трескавите коледни дни името на бога.

В Америка има много религии и много богове: протестантски, католически, баптистки, методистки, конгрегационен, презвитериански, английски. Милиони хора искат да вярват в нещо и десетки могъщи църковни организации им предлагат своите услуги.

Старите, ако може така да се каже, европейски религии страдат от известна отвлеченост. Нека се приютяват в Европа на този стар, грохнал материк. В Америка наред с небостъргачите, електрическите перални и други достижения на века те някак си бледнеят. Нужно е нещо по-съвременно, ефектно и най-сетне трябва да се говори честно и откровено, нещо по-делово, отколкото вечното блаженство на небесата заради праведен живот на земята.

В това отношение най-много американизирана е сектата, която нарича себе си „Християнска наука“. Тя има милиони привърженици и по същество е нещо като колосална лечебница, само че без участието на лекари и лекарства. „Християнска наука“ е голяма и богата. В много градове и градчета ней принадлежат забележителни храмове с красиви портики като на банки.

„Християнска наука“ не предлага да се чака безкрайно дълго възнаграждаване от небесата. Тя прави своя бизнес на земята. Тази религия е практична и удобна. Тя казва:

— Ти си болен? Имаш кила? Повярвай в бога и килата ти ще мине!

Християнството като наука, като нещо, което незабавно принася полза! Това е понятно на средния американец, то стига до неговото съзнание, объркано от години непосилна и припряна работа. Религия, която е полезна също така, както и електричеството. Това става. В него може да се вярва.

— Добре де! Ами ако килата все пак не мине?

— Това значи, че недостатъчно вярвате, недостатъчно сте се отдали на бога. Вярвайте в него и той ще ви помогне във всичко.

Той ще ви помогне във всичко. В Ню Йорк веднъж се отбихме в една от църквите на „Християнска наука“, в центъра на града. Малка група хора седяха на пейки и слушаха един възрастен джентълмен, облечен с хубав, ушит по поръчка костюм. (В Америка костюм, направен по поръчка, е белег за самостоятелност.)

Мистър Адамс, който ни придружаваше в тази екскурзия, наостри уши, наведе глава и внимателно се заслуша. Той ни направи знак с ръка да се приближим. Това, което чухме, доста приличаше на сцената в нюйоркския нощен приют, където попаднахме още първата вечер след пристигането ни в Америка. Само че там убеждаваха сиромасите, а тук убеждаваха богатите. Но ги убеждаваха съвсем еднакво — с помощта на живи свидетели и неопровержими факти.

— Братя — говореше възрастният джентълмен, — преди двадесет години аз бях беден и нещастен. Живеех в Сан Франциско. Нямах работа, жена ми умираше, децата гладуваха. Нямаше откъде да чакам помощ освен от бога. И една сутрин гласът на бог ми каза: „Иди в Ню Йорк и постъпи на служба в някое застрахователно дружество.“ Изоставих всичко и се добрах до Ню Йорк. Гладен и парцалив, ходех по улиците и чаках, кога бог ще ми помогне. Най-после видях фирма на застрахователно дружество и разбрах, че бог ме е изпратил именно тука. Влязох в това грамадно и блестящо здание. С моя ужасен костюм не искаха да ме пуснат при директора. Все пак аз влязох при него и казах:

— Искам да получа работа при вас.

— Познавате ли застрахователното дело? — попита ме той.

— Не — отговорих аз с твърд глас.

— Тогава защо искате да работите тъкмо в застрахователно дружество?

Аз го изгледах и казах:

— Затова, защото господ-бог ме изпрати при вас.

Директорът не ми отговори нищо, извика секретаря и му нареди да ме приеме като служещ при асансьора.

Като стигна до това място, разказвачът спря.

— Какво стана с вас после? — запита нетърпеливо един от слушателите.

— Вие искате да знаете какъв съм сега? Сега съм подпредседател на това застрахователно дружество. И това направи бог.

Излязохме от църквата малко смаяни.

— Не, сърове — горещеше се мистър Адамс, — чухте ли? Щом един делови човек може съвсем сериозно да каже на друг делови човек под тракането на сметачната машина и звъненето на телефона, че бог го е изпратил тук да получи служба и тази рекомендация на бога действително се взема под внимание, тогава сами виждате — това е много удобен делови бог. Истински американски бог на канторите и бизнеса, а не някакъв си там европейски дърдорко с уклон към безполезна философия. Даже католицизмът в Америка е придобил особени черти. Патер Коглин е построил собствена радиостанция и рекламира своя бог с не по-малка екзалтираност, отколкото се рекламира кока-кола. Сериозно, сърове, европейските религии не подхождат на американците. Те са изградени на недостатъчно делова база. Освен това те са прекалено умни за средния американец. На него му е нужно нещо по-просто. На него трябва да му се каже в какъв бог да вярва. Самият той няма сили да се оправи. Пък и няма време да се оправи — той е зает човек. Повтарям, сърове, на него му е нужна проста религия. Кажете му точно какви изгоди носи тази религия, колко ще му струва това и с какво тази религия е по-добра от другите. Само че, моля ви се, точно. Американецът не понася неопределени неща.

Веднъж, когато седяхме в нашия „Холивуд хотел“, разположен на Холивуд булевард, и работехме, в стаята ни се втурнаха Адамсови. Никога досега не ги бяхме виждали в такова състояние. Палтото на мистър Адамс висеше само на едното му рамо. Той издаваше нечленоразделни викове и всяка минута лицето му ставаше по-червено. Мисис Адамс, кротката мисис Адамс, която не губеше присъствие на духа и самообладание дори при ледените проходи, тичаше из стаята и от време на време възклицаваше:

— Защо не носех със себе си револвер! Щях да го застрелям като куче!

— Не, Беки! — крещеше Адамс. — Аз щях да го застрелям като куче!

Ние се изплашихме.

— Какво ви е? Кого — като куче? Защо — като куче?

Но минаха десетина минути, докато Адамсови се успокоят и могат да пристъпят към разказването на това, което толкова ги беше разсърдило.

Изясни се, че рано сутринта, като не искали да ни събудят, те отишли в Лос Анжелос да послушат проповедта на известната в Америка създателка на нова религия Еми Макферсън.

След пререкания по въпроса кой да разказва, връх взе както винаги мистър Адамс.

— Сърове! Това е просто невероятно! — викаше той със звънливия си глас. — Вие загубихте много, че не бяхте с нас. Запишете си във вашите бележничета, че сте загубили всичко, мистъри. И така ние с Беки пристигнахме в храма на Еми Макферсън. Въпреки че до започването на проповедта имаше още цял час, църквата беше препълнена. Там седяха над хиляда души. И все добри, обикновени хора. Разпоредителите ни взеха, изглежда, за някакви важни особи и ни настаниха на първия ред. Много хубаво, сърове. Седим ние и чакаме. Да, да, да, разбира се, между другото се разговорихме със съседите. Прекрасни хора. Единият — фермер от Айова, другият също пристигнал специално тук. Той има в Невада малък ренч. Добри, честни хора, които на всяка цена искат да вярват, изнемогват за духовна храна. На тях непременно трябва да им се даде нещо, нужно им е, сърове! Най-после се чува музика, гърми туш, също като в цирк — и се появява Еми Макферсън, фризирана, цялата в къдрици, с малинов маникюр, с бял хитон, нацапана, изписана. Вече не много млада, но още хубавичка. Всички са във възторг. Че как да не са! Само си помислете, сърове! Вместо скучен поп излиза съвременна хубавичка жена. И знаете ли какво говори тя? То беше ужас!

— Ако имах револвер — вмъкна мисис Адамс, — щях да я…

— Но, но, Беки, не трябва да бъдеш толкова кръвожадна. Не, сериозно, не ме прекъсвай. И така, сърове, няма да ви предавам какво дърдори тя. В Европа това би предизвикало смях дори и у най-невежите хора. Но ние сме в Америка, мистъри. Тук човек трябва да говори само съвсем прости неща. Честна дума, тези добри хора, които изпълваха църквата, бяха във възторг. Онази духовна храна, която им предложи Еми Макферсън, не би подхождала дори за едно канарче, ако канарчето имаше нужда от религия. Грубо шарлатанство, подсладено с жалки остроти и доста голяма порция еротика във вид на хор от млади момичета с прозиращи бели роклички. Но най-важното, мистъри, беше още напред. Оказа се, че на Еми Макферсън са нужни сто хиляди долара за ремонт на храма. Сто хиляди долара, сърове, са много пари даже за богата Америка. И трябва да ви кажа, че американците не обичат много да се разделят със своите долари. Сами разбирате, че ако тя просто би помолила събраните да пожертвуват за ремонт на храма, би събрала твърде малко. Но тя беше измислила нещо гениално! Замлъкна раздрусващият сводовете оркестър и накъдрената като ангел сестра Макферсън отново се обърна към тълпата. Речта ѝ наистина беше вдъхновена. Мистъри, вие всичко загубихте, защото не чухте тази удивителна реч. „Братя — каза тя, — трябват пари. Разбира се, не на мен, а богу. Можете ли да дадете богу по едно пени за всеки фунт от теглото на вашето тяло, с което той ви е дарил по неизказаната своя милост? Само по едно пени! Съвсем малко! Само по едно пени бог иска от вас! Нима ще му откажете?“

Тутакси по редиците се разтичаха служители и почнаха да раздават листчета, на които беше напечатано:

МОЛЕТЕ СЕ, ТЕГЛЕТЕ СЕ И ПЛАЩАЙТЕ!

Само по 1 пени за фунт живо тегло!

Теглете се сами! Теглете близките си!

Теглете познатите си!

Знаете ли, мистъри, това е гениално измислено! С тънко познаване качествата на американския характер. Американците обичат цифрите. Най-лесно е да ги убедиш с цифри. Просто така те не биха дали пари. Но по едно пени за всеки фунт тегло — в това има нещо безкрайно убедително и делово. Освен това то е интересно занимание. Фермерът ще се върне в своята Айова и цяла седмица ще претегля своите съседи и роднини. Ще падне смях!…

Да, да, да, сърове, служителите отново се разтичаха из редиците, този път с големи подноси. Събраха пълни подноси с пари за няколко минути. Средният американец тежи към сто и осемдесет фунта. Моят дебел съсед от Невада даде два долара! А явно не е богат човек. Убедиха го с помощта на идиотска аритметика. Сърове, говоря ви съвсем сериозно. Религията на всички тези шарлатански секти се намира някъде насред пътя от таблицата за умножение към най-вулгарния мюзикхол. Малко цифри, малко стари анекдоти, малко порнография и твърде много наглост. Запишете си това във вашите бележничета, сърове!