Джефри Арчър
Той бе човек (49)

47.

Макар че повечето лордове бяха решили как ще гласуват много преди Камарата да се събере за жизненоважния дебат, Ема и Джайлс бяха приели, че участта на законопроекта зависи от десетината, които предстоеше да бъдат убедени да заемат едната или другата страна.

Сутринта Ема бе станала рано и отново беше преговорила речта си, преди да тръгне. Репетира на глас няколко ключови абзаца пред Хари и макар че той направи няколко отлични предложения, тя с неохота прие, че отговорността й като министър не й позволява онази свобода на риторични хиперболи, на която се радваше Джайлс в опозиция. Но пък неговата единствена цел бе да злепостави правителството преди гласуването. А нейната бе да управлява.

Когато пристигна в кабинета си, Ема се зарадва да види, че графикът й е разчистен, за да може да се съсредоточи върху онова, която я занимаваше най-много. Прекара няколкото часа преди решителната битка като неспокоен атлет, готвещ се за олимпийски финал. В политиката обаче нямаше награди за второ място.

През изминалата седмица се беше опитала да предвиди неудобните въпроси, които биха могли да се повдигнат по време на дебата, така че нищо да не я свари неподготвена. Прав ли щеше да се окаже фелдмаршал Монтгомъри, че девет десети от битката са спечелени при подготовката, много преди да проехти първият изстрел?

Ема трепереше, докато се качваше в министерската кола, за да я откарат до двореца Уестминстър. При пристигането си се оттегли в стаята си със сандвич с шунка и чаша кафе. Отново прегледа речта си, направи някои малки промени и тръгна към залата.

 

 

Щом Биг Бен удари два пъти, лорд-спикерът зае мястото си, за да обяви началото на заседанието.

Преподобният епископ на Уорчестър стана, за да отправи молитва пред събралата се Камара. Подобно на колегите си, Уорчестър си даваше сметка колко важен е днешният дебат. Въпреки че наследствените перове, които имаха право да присъстват на заседанието, бяха над хиляда, а назначените доживотно бяха шестстотин, залата можеше да побере около петстотин души, така че нямаше нищо чудно, че всички пейки бяха плътно заети.

Първа точка от дневния ред бяха въпросите към Министерството на вътрешните работи, но малцина се интересуваха от отговорите и присъстващите тихо бърбореха помежду си в очакване на основното събитие.

Джайлс влезе в края на запитванията и бе посрещнат топло от колегите си като боксьор тежка категория преди излизането му на ринга. Той зае единственото останало празно място на първия ред.

Ема се появи няколко секунди по-късно и бе посрещната също толкова топло, докато вървеше покрай първия ред на мнозинството, преди да заеме мястото си до лидера на Камарата.

Когато въпросите свършиха, лорд-спикерът обяви началото на основната тема за деня. Лорд Белстед се изправи бавно от мястото си, сложи листата си на катедрата с цялата увереност на човек, който няколко пъти е участвал в управлението, и произнесе встъпителната реч от името на правителството.

След като той приключи, лорд Гелдуин, който бе също толкова запознат с обстановката, се изправи да отговори от името на опозицията.

Последваха речи от задните редове, които Ема, Джайлс и останалите присъстващи слушаха с различна степен на интерес. Личеше си, че всички искат да чуят думите на лорд Барингтън от Бристолското пристанище, който щеше да обобщи становището на опозицията, и на баронеса Клифтън от Чу Магна, която щеше да защити каузата на правителството.

Нито Ема, нито Джайлс излязоха от залата по време на целия дебат; и двамата пропуснаха почивката и продължиха да слушат изказванията на колегите си, като от време на време си водеха бележки, когато някой въпрос беше аргументирано защитен или оборен.

Макар че между седем и девет по червените пейки започнаха да се появяват свободни места, Ема и Джайлс знаеха, че те отново ще се запълнят преди началото на второто действие. Единствено появата на Джон Гилгуд в последното му представление на „Най-добри приятели“ в Уест Енд можеше да разчита на подобна публика.

Когато последният говорещ от задните редове стана да се изкаже, единственото празно място в залата бе тронът, на който кралицата сядаше само когато произнасяше речта си при откриването на Парламента. Стъпалата под трона и пътеките между пейките бяха заети от лордове, които не бяха успели да си намерят място. Зад парапета на Камарата в другия край на залата стояха неколцина членове от Камарата на общините, сред които и държавният секретар, който бе обещал на премиера, че ще направи всичко възможно законопроектът да мине, така че правителството да продължи с натоварената си законодателна програма, тъй като времето не чакаше. Но ако се съдеше по израженията на представителите на Долната камара, те също не бяха уверени в крайния резултат.

Ема погледна към галерията за гости и видя на първия ред членове на семейството си, но те бяха и роднини на Джайлс и тя подозираше, че са разделени поравно. Хари, Себастиан и Саманта несъмнено бяха на нейна страна, докато Карин, Грейс и Фредерик щяха да подкрепят Джайлс. Това означаваше, че решаващият глас е на Джесика. Ема имаше чувството, че убежденията им отразяват нагласите на заседаващите перове.

Когато лорд Самюълс, видният бивш президент на Кралската колегия на лекарите, след края на речта си седна на пейките на независимите, залата се изпълни с напрегнато очакване.

Дори да бе нервен, когато се изправи, Джайлс не го показа с нищо. Хвана здраво краищата на катедрата и изчака да настъпи тишина, преди да започне.

— Почитаеми лордове, изправям се тази вечер пред вас с болезненото осъзнаване, че участта на националното здравеопазване е в ръцете ни. Иска ми се да преувеличавах, но се боя, че не е така. Защото тази вечер, почитаеми лордове, вие и само вие ще решите дали този ужасен законопроект — той вдигна документа високо над главата си — ще се превърне в закон или просто в част от колекциите на онези, които се интересуват от бележките под линия в историята.

— Не е нужно да напомням на Ваши Благородия, че именно Лейбъристката партия по времето на Клем Атли не само положи основите на националното здравеопазване, но и оттогава определя съществуването му — продължи той. — Всеки път, когато на нашата изстрадала страна й се налага да търпи напъните на консерваторите, отговорност на лейбъристите е да отбиват атаките на неверниците, щурмуващи високите порти на здравната ни система.

Зад него се разнесоха бурни одобрителни викове, които позволиха на Джайлс да обърне страницата и да погледне следващото изречение.

— Почитаеми лордове, със срам трябва да призная — с театрална въздишка продължи той, — че последният от тези неверници е от моята кръв, баронеса Клифтън от Чу Магна.

И двете страни на Камарата избухнаха в смях, а на Ема й се искаше да беше дарена с таланта да превключва на мига между сериозния тон и лекия хумор, като в същото време увлече всички след себе си.

През следващите двайсет минути Джайлс громеше законопроекта точка по точка, като се спираше най-вече върху онези моменти, по които бяха изразили съмнения колебаещите се тори. Ема можеше само да се възхищава на майсторството, с което брат й възхваляваше държавническите умения на онези консерватори, които още не бяха решили на чия страна да застанат, след което добави:

— Можем само да се надяваме, че всички тук ще покажат същия кураж и независимо мислене, когато дойде време да пуснем гласа си, и няма да загърбят в последния момент убежденията си, за да се скрият зад фалшивата маска на партийната лоялност.

Дори според стандартите на Джайлс това бе страховито представление. Колеги и опоненти бяха на нокти, докато той продължаваше като Мерлин да омагьосва Камарата. Ема знаеше, че ще трябва да развали тази магия и да върне колегите си в реалността, ако иска да се надява да спечели гласуването.

— Накрая, почитаеми лордове — почти прошепна Джайлс, — позволете да ви напомня за силата, която държите в ръцете си тази вечер. Разполагате с единствената възможност да отхвърлите този недъгав и фалшив законопроект, който, ако стане закон, ще отбележи края на националната здравна служба, каквато я познаваме, и ще опетни паметта на славното й минало и на добрите стари времена.

Наведе се над катедрата и бавно изгледа първия ред на мнозинството.

— Този законопроект доказва само едно, почитаеми лордове — че динозаврите не могат да се открият единствено в Природонаучния музей. — Изчака смеха да утихне, след което понижи глас и продължи: — Онези от вас, които също като мен са проучили законопроекта дума по дума, несъмнено са забелязали подозрителната липса на една дума. Колкото и да търсих, почитаеми лордове, никъде не открих думата „състрадание“. Но защо ли това трябва да ме изненадва, когато министърът срещу мен, който след малко ще представи законопроекта, лично лиши отрудените медицински сестри от минимална работна заплата?

От опозицията се чуха викове „Позор!“, докато Джайлс се взираше в сестра си.

— И не е нужно да четете между редовете, за да разберете, че реалната цел на правителството с този законопроект е да смени думата „национално“ с „частно“, защото основният му приоритет е да служи на онези, които могат да си позволят да се разболеят, като обърнат гръб на онези наши граждани, които не могат да платят високите цени. Това е и винаги е била основната философия на това правителство.

— Почитаеми лордове — продължи Джайлс, като повишаваше глас в кресчендо, — призовавам ви да гласувате решително против този несправедлив законопроект, така че същите онези граждани да могат да се радват на сигурността на едно наистина национално здравеопазване, защото аз вярвам, че когато става дума за здравето ни, всички… — той направи пауза и погледна над катедрата към сестра си, — било то мъже или жени, са родени равни.

И завърши:

— Почитаеми лордове, не ви призовавам, а ви умолявам да позволите възгледите ви да бъдат ясно чути от нашите сънародници, когато гласувате тази вечер, и решително да отхвърлите този законопроект.

Той седна под оглушителните викове и размахване на други документи зад него; от отсрещната страна мълчаха. Когато шумът най-сетне утихна, Ема бавно стана от мястото си, постави листата си на катедрата и също хвана здраво страните й с надеждата, че никой няма да види колко е нервна.

— Почитаеми лордове — с леко треперещ глас започна тя, — би било свидливо от моя страна да не оценя по достойнство представянето на моя знатен роднина лорд Барингтън, макар то да бе повече представление, отколкото представяне, и защото утре, когато прочетете думите му в протоколите, ще видите, че речта му беше богата на риторика, бедна на съдържание и лишена от факти.

От редовете зад нея се чуха няколко приглушени: „Браво, браво“, а опонентите срещу нея останаха мълчаливи.

— Посветих седем години от живота си на управлението на голяма обществена болница, така че не е нужно да доказвам, че съм толкова загрижена за бъдещето на националната здравна система, колкото всички седящи на пейките срещу мен. Но въпреки цялата страст, демонстрирана от почитаемия лорд, истината е, че накрая някой трябва да плати сметката, за да излезе балансът. Здравната система трябва да бъде финансирана с реални пари и за нея трябва да се плаща с данъците на реални хора.

Ема със задоволство видя, че някои закимаха. Речта на Джайлс бе посрещната добре, но нейна отговорност бе да обясни по-тънките детайли на предложения законопроект. Тя запозна Техни Благородия със същността на законопроекта член по член, но не бе в състояние да разпали пламъка на страстта, който брат й бе раздухал така успешно.

Докато обръщаше страницата, тя си даде сметка за нещо, което дядо й лорд Харви навремето бе описал като загуба на вниманието на Камарата — моментът, когато присъстващите стават безразлични и започват да си бъбрят. Това бе много по-страшно от дюдюкането и виковете „Позор“.

Погледна и видя, че някакъв възрастен лорд вече дреме, и когато малко по-късно захърка, онези от двете му страни не направиха опит да го събудят, тъй като явно се наслаждаваха на дискомфорта на министъра. Ема осъзна, че минутите се изнизват; Камарата скоро щеше да бъде призована да гласува и щеше да последва броене на гласовете. Тя обърна на друга страница.

— А сега бих искала да спомена гръбнака на националната здравна система, нашите великолепни медицински сестри, които…

Джайлс скочи на крака да я прекъсне и навлезе във вражеската територия. Ема незабавно отстъпи катедрата на брат си.

— Благодарен съм на знатната дама, че ми отстъпва думата, но мога ли да попитам нещо? Щом тя смята, че сестрите вършат такава великолепна работа, защо те получават само три процента увеличение на заплатите? — Убеден, че Ема вече му е в ръцете, той си седна, сподирян от викове „Браво, браво!“.

Ема се върна на катедрата.

— Ако си спомням думите му правилно, благородният лорд настоя за четиринайсет процента увеличение на заплатите на сестрите. — Джайлс кимна енергично. — Затова съм длъжна да го попитам откъде според него правителството ще намери допълнителните пари за подобно увеличение?

Джайлс бързо скочи отново, готов да нанесе сразяващия удар.

— Би могло като за начало да вдигне данъците на онези с най-високи доходи, които спокойно могат да си позволят да платят малко повече, за да помогнат на онези, които нямат техния късмет. — И си седна сред още по-силни овации, а Ема остана да чака търпеливо на катедрата.

— Радвам се, че благородният лорд призна, че това ще бъде начало — каза тя и вдигна червената папка, която служител на Министерството на финансите й бе дал тази сутрин, — защото ще си остане само начало. Ако той иска Камарата да повярва, че Лейбъристката партия може да покрие четиринайсетте процента увеличаване на заплатите на сестрите, като просто се вдигнат данъците на онези, които печелят по четирийсет хиляди паунда годишно или повече, нека му кажа, че онези с високи доходи ще трябва да плащат годишен данък от деветдесет и три процента. И признавам — добави тя, заимствайки от сарказма на брат си, — че нямах представа, че лейбъристите искат да наложат данъци от деветдесет и три процента, защото не видях подобно нещо в програмата им, която четох дума по дума.

Чу смеха зад себе си, макар че не виждаше своите колеги, които сочеха с пръсти брат й и повтаряха: „Деветдесет и три процента, деветдесет и три процента“.

Подобно на Джайлс, тя изчака да се възцари тишина и добави:

— Може би почитаемият лорд ще каже на Камарата какви са другите му идеи за покриване на допълнителните разходи?

Джайлс остана на мястото си.

— Ще ми позволите ли да предложа един-два начина за събиране на необходимите средства, които биха му помогнали да стигне целта си от четиринайсет процента?

Ема си беше върнала вниманието на Камарата. Обърна страница от червената папка от Министерството на финансите.

— Като начало, бих могла да спра изграждането на трите нови болници, планирани за Стратклайд, Нюкасъл и Ковънтри. Това би решило проблема. Не забравяйте, че ще трябва да затворя още три болници догодина. Но аз не съм склонна да направя тази жертва, така че може би трябва да погледна бюджетите на други министерства и да видя какво могат да ми предложат колегите ми.

Обърна страницата.

— Бихме могли да орежем плановете за нови университети или да се откажем от трипроцентното увеличение на пенсиите за старост. Това би решило проблема. Или да спестим от въоръжените сили, като разформираме някой полк. Не, не, не можем да го направим — пренебрежително каза тя, — не и след като благородният лорд само преди месец говори така страстно срещу всякакво орязване на бюджета за армията.

Джайлс се сниши още повече на мястото си.

— И като си спомням бляскавата кариера на благородния лорд в Министерството на външните работи, може би бихме могли да затворим пет-шест посолства. Това би свършило работа. Можем дори да оставим той да реши кои точно. Вашингтон? Париж? Може би Москва? Пекин? Токио? Няма как да не попитам — това също ли е част от политиката на Лейбъристката партия, която са пропуснали в програмата си?

Внезапно откъм пейките на мнозинството се чу смях и окуражителни възгласи.

— Не, милорд спикер — продължи Ема, след като в залата отново се възцари тишина. — Истината е, че думите са евтини, но действията са скъпи и едно отговорно правителство е длъжно да обмисли приоритетите си и да се погрижи сметките му да излязат. Това начинание е отразено в програмата на торите и аз няма да се извинявам за него.

Ема си даваше сметка, че й остават само две-три минути, а виковете на радостните й колеги изяждаха малкото й време.

— Ето защо трябва да кажа на Камарата, че смятам образованието, пенсиите, отбраната и ролята ни в световната политика за точно толкова важни, колкото е и моето министерство. Но искам да уверя Ваши Благородия, че когато става дума за моето министерство, аз се боря със зъби и нокти с Министерството на финансите, за да запазя бюджета на онези три нови болници. — Замълча за момент, след което продължи с по-силен глас: — Тази сутрин министърът на финансите се съгласи медицинските сестри да получат шест процента увеличение на заплатите.

Зад нея изригнаха продължителни ликуващи викове.

Ема заряза последните страници от речта си, погледна към брат си и каза:

— Но нищо от това няма да бъде възможно, ако тази вечер последвате благородния лорд и гласувате срещу законопроекта. Ако аз съм неверник, щурмуващ високите порти на националната здравна система, както каза той, то трябва да му кажа, че възнамерявам да отворя тези порти, за да дам достъп на всички пациенти до нея. Да, почитаеми лордове, безплатен достъп, ако трябва да цитирам неговия герой Клемънт Атли. И това е причината, почитаеми лордове, без никакво колебание да ви подканя да дойдете при мен в реалния свят и да подкрепите този законопроект, така че когато се върна в министерството утре сутринта, да започна необходимите промени, които ще осигурят бъдещето на националното здравеопазване и няма да позволят то да остане в миналото заедно с благородния ми роднина лорд Барингтън, който вероятно все още си мисли с носталгия за доброто старо време. Аз, почитаеми лордове, ще разказвам на внуците и на правнучката си за доброто ново време. Но това ще бъде възможно само ако подкрепите този законопроект и гласувате за него. Почитаеми лордове, умолявам ви да го допуснем за второ четене.

Ема си седна сред най-силните окуражителни викове за тази вечер, докато Джайлс остана снишен на мястото си, давайки си сметка, че не бива да повдига главата си над парапета, а просто да се престори на отегчен и да остави Ема сама да си изкопае гроба. Тя погледна към брат си, който вдигна ръка, докосна челото си и оформи с устни: „Поклон“. Искрена похвала. Но и двамата добре знаеха, че броенето на гласовете тепърва предстои.

 

 

Звънецът обяви началото на гласуването и членовете на Камарата тръгнаха към коридорите, за да изразят волята си. Ема влезе в лобито на поддръжниците, където видя един-двама независими и колебаещи се да пускат гласовете си. Но дали това щеше да е достатъчно?

След като каза името си на преброителя, който отбелязваше всеки член, тя се върна на мястото си на първия ред и се включи в оживеното бъбрене, което винаги се надига като горещ въздух от двете страни, докато чакат председателите на групите да се върнат и да обявят решението на Камарата.

Залата се смълча, когато четиримата господа се подредиха и тръгнаха бавно към масата в центъра.

Главният от тях вдигна картичка и след като отново провери числата, обяви:

— Гласували за: четиристотин двайсет и двама. — Ема затаи дъх. — Гласували против: четиристотин и единайсет. Законопроектът се приема. Законопроектът се приема.

От редовете зад Ема се надигнаха радостни викове. Докато излизаше от залата, тя се озова заобиколена от поддръжници, които й казваха, че никога не са се съмнявали, че ще победи. Ема се усмихна и им благодари.

Най-сетне успя да се измъкне и да отиде при Хари и останалите от семейството в стаята за гости. Зарадва се, когато видя Джайлс да отваря бутилка шампанско. Той напълни чашата й и вдигна своята.

— За Ема — каза Джайлс, — която спечели не само спора, но и битката, както навремето предсказа майка ни.

След като другите от семейството си тръгнаха, Хари, Джайлс, Ема, Карин и Фреди — който за първи път бе опитал шампанско — тръгнаха бавно към Смит Скуеър. Ема си легна изтощена, но опияняващата комбинация от адреналин и радост от успеха не й позволиха да заспи.

 

 

На следващата сутрин Ема се събуди в шест — жестокият й биологичен часовник не обърна внимание на желанието й да продължи да спи.

След като взе душ и се облече, тя забърза надолу, изгаряща от нетърпение да прочете репортажите за дебата, докато се наслаждава на чаша чай и може би дори на втора препечена филийка с мармалад. Вестниците вече лежаха на масата. Тя прочете заглавието на „Таймс“ и се тръшна в най-близкия стол, като се хвана за главата. Никога не бе възнамерявала да се случи това.

ЛОРД БАРИНГТЪН СЕ ОТТЕГЛЯ

СЛЕД УНИЗИТЕЛНО ПОРАЖЕНИЕ

В КАМАРАТА НА ЛОРДОВЕТЕ

Ема знаеше, че „се оттегля“ е парламентарен евфемизъм за „беше изхвърлен“.