Джефри Арчър
Той бе човек (48)

46.

— Трябва да призная, сър Хари, че не съм чел нито една ваша книга — каза специалистът от Харли стрийт, загледан в пациента си през бюрото. — Колегата ми мистър Левър обаче е ваш горещ почитател. Беше много разочарован, когато научи, че сте избрали операция вместо лъчетерапията, която е неговата специалност. Мога ли като начало да ви попитам дали решението ви си остава същото?

— Със сигурност, мистър Кърби. Обсъдих го подробно с личния ми лекар доктор Ричардс и със съпругата си. И двамата са на мнение, че трябва да избера операцията.

— Тогава следващият ми въпрос, макар да подозирам, че зная отговора му, е дали предпочитате да се явите като частен пациент, или по линия на общественото здравеопазване?

— По този въпрос нямах кой знае какъв избор — каза Хари. — Ако жена ви е била начело на голяма обществена болница в продължение на седем години и после е станала министър на здравеопазването, подозирам, че постъпването ми в частна клиника би било основание за развод.

— В такъв случай остава само да определим датата. Прегледах резултатите от изследванията и съм съгласен с личния ви лекар, че докато нивото на простатния антиген е около шест, няма основания за тревога. Но тъй като нивото се увеличава постоянно с всяка година, по-добре е да не отлагаме операцията. Предвид това бих искал да ви запиша за следващите шест месеца. Така никой няма да може да каже, че сте прескочили опашката чакащи заради връзките си.

— Честно казано, това ме устройва идеално. Тъкмо завърших първата чернова на най-новия си роман и смятам да дам ръкописа на издателите си малко преди Коледа.

— Значи този проблем е решен — каза Кърби и започна да прелиства големия си настолен бележник. — Какво ще кажете за единайсети януари в десет? И ви съветвам да разчистите графика си за следващите три седмици.

Хари си отбеляза в бележника, добави три звездички в горната част на страницата и задраска остатъка от месеца.

— Практикувам по линия на здравната система в „Гай“ и в „Сейнт Томас“ — продължи Кърби. — Предполагам, че тъй като трябва само да прекосите Уестминстър Бридж, за да стигнете от дома си до „Томи“, тя ще е по-удобна за вас и за съпругата ви.

— Точно така, благодаря.

— Така, след последната ви консултация с доктор Ричардс се е появило едно малко усложнение. — Кърби завъртя стола си към екрана на стената. — Ако погледнете рентгеновата снимка — каза той и посочи екрана със светлинната показалка, — ще видите, че раковите клетки в момента се ограничени в една малка област. Ако се вгледате обаче по-внимателно — добави той, като увеличи образа, — ще забележите, че един-двама от пакостниците се опитват да се измъкнат. Смятам да ги премахна всички, преди да са се разпространили в други части от тялото ви, където ще могат да направят много повече поразии. Макар че наскоро създадохме лекарство за рак на простатата, същото не може да се каже за рака на костите или черния дроб, накъдето ще се насочат гадинките.

Хари кимна.

— Предполагам, че и вие имате въпроси, сър Хари.

— Колко време ще продължи операцията и колко бързо ще се възстановя?

— Операцията обикновено продължава между три и четири часа, след което ще имате доста неприятни две седмици, но като цяло пациентите се връщат към нормалния си живот след най-много три седмици. Ще се сдобиете с няколко малки белега по корема, които бързо ще избледнеят, и очаквам, че месец по-късно ще работите на бюрото си.

— Това е окуражаващо — каза Хари. След кратко колебание попита: — Колко подобни операции сте направили?

— Над хиляда, така че би трябвало вече да съм им хванал цаката — отвърна Кърби. — А вие колко книги сте написали?

— Туш — каза Хари, стана и се ръкува с хирурга. — Благодаря ви. С нетърпение очаквам да се видим отново през януари.

— Никой не очаква с нетърпение да се види отново с мен — каза Кърби. — Но във вашия случай за мен е чест да бъда избран за ваш хирург. Може и да не съм чел книгите ви, но тъкмо започнах първата си работа като специализант в Университетската болница, когато произнесохте речта си при получаването на Нобеловата награда в Стокхолм от името на Анатолий Бабаков. — Той извади химикалка от вътрешния си джоб, вдигна я и каза: — Перото е по-силно от меча.

— Чувствам се поласкан и ужасен едновременно — каза Хари.

— Ужасен? — изненада се Кърби.

— Поласкан, че помните речта ми, но ужасен, че сте били млад специализант по онова време. Толкова ли съм стар?

— Определено не — каза Кърби. — И когато приключа с вас, ще бъдете готов за още двайсет години.

 

 

— Какво мислиш? — прошепна Ема.

— Не мога да се преструвам, че на мястото на Джеси бих избрал точно това, за да кандидатствам за златния медал на Кралската академия за изящни изкуства — призна Ричард.

— И аз. И само като си помисля, че би могла да предложи някой от традиционните си портрети, който със сигурност би й дал шанс да спечели.

— Но това е портрет, майко — каза Себастиан.

— Себ, това е гигантски кондом! — прошепна Ема.

— Така е, но ако се вгледаш по-добре, ще видиш истинското му значение.

— Да, трябва да призная, че съм пропуснала истинското му значение — каза Ема. — Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш?

— Това е коментарът на Джеси за човечеството — каза Саманта, която се притече на помощ на Себ. — Вътре в кондома е портретът на модерния човек.

— Но това е…

— Да — каза Хари, който вече не можеше да се сдържа. — Това е пенис в ерекция на мястото на мозъка на мъжа.

— И ушите — каза Ема.

— Браво на теб, мамо, радвам се, че го видя.

— Но ако се вгледате по-внимателно в очите, ще видите две голи жени — каза Саманта.

— Да, виждам ги, но защо мъжът е изплезил език?

— Нямам представа, майко — каза Себ.

— Но дали някой би я купил за три хиляди паунда? — попита Ема, която още не беше убедена.

— Аз възнамерявам да го направя — каза Себ.

— Много лоялно от твоя страна, скъпи, но къде ще я окачиш, за бога?

— В банката, за да я виждат всички.

— Себастиан, та това е гигантски кондом!

— Точно така, майко, и подозирам, че някои от по-просветените ни клиенти дори ще го разпознаят като такъв.

— И съм сигурна, че можеш да ми обясниш и заглавието — каза Ема. — „Всеки седем секунди“?

Себастиан беше спасен от един изискан джентълмен, който застана до тях.

— Добър вечер, госпожо министър — каза той на Ема. — Позволете да изразя задоволството си да ви видя със съпруга ви в Кралската академия.

— Благодаря, сър Хю. Не бихме пропуснали подобно събитие.

— Има ли конкретна причина да прекъснете натоварения си график, за да бъдете сред нас?

— Внучката ми — отвърна Ема и посочи „Всеки седем секунди“, без да може да скрие смущението си.

— Сигурно сте много горда — каза бившият президент на Кралската академия за изящни изкуства. — Браво на нея, че нито веднъж не спомена за своите изтъкнати баба и дядо.

— Подозирам, че ако баща ми е банкер, а баба ми е политик от торите, едва ли бих искала да го споделям с приятелите си от артистичните кръгове. Но пък, от друга страна, се съмнявам, че ви е споменавала, че имаме два ваши акварела в дома ни в провинцията.

— Поласкан съм — каза сър Хю. — Но признавам, че бих искал да се родя с таланта на внучката ви.

— Много мило от ваша страна, но мога ли да ви попитам за вещото ви мнение за последната работа на Джесика?

Бившият президент на Кралската академия се загледа във „Всеки седем секунди“.

— Оригинално, иновативно. Прекрачва границите на въображението. Предполагам, че е повлияна от Марсел Дюшан.

— Напълно съм съгласен с вас, сър Хю — каза Себастиан. — Именно затова възнамерявам да купя картината.

— Боя се, че вече е продадена.

— Нима някой я е купил? — изуми се Ема.

— Да, един американски дилър я отмъкна веднага след откриването на изложбата и неколцина други посетители като вас останаха разочаровани, че не могат да я купят.

Ема изгуби дар слово.

— Моля да ме извините, но е време да обявя спечелилия златния медал за годината. — Сър Хю се поклони и тръгна към сцената в другия край на помещението.

Ема още беше зашеметена, когато двама фотографи започнаха да я снимат как стои до картината. Един журналист отвори бележника си.

— Госпожо министър, мога ли да ви попитам какво мислите за портрета на внучката ви?

— Оригинално, иновативно. Прекрачва границите на въображението. Предполагам, че е повлияна от Марсел Дюшан.

— Благодаря, госпожо министър — каза журналистът, записа си думите й и забързано се отдалечи.

— Това беше не само безсрамно, мамо, но безочието ти направо прекрачва границите на въображението. Обзалагам се, че до днес не беше чувала за Дюшан.

— Да бъдем честни — каза Хари. — Майка ти никога не се е държала по подобен начин, преди да стане политик.

Някой леко почука по микрофона и всички се обърнаха към сцената.

— Добър вечер, дами и господа. Аз съм Хю Касън и ви посрещам с добре дошли на изложбата на Кралската академия за изящни изкуства. Като председател на комисията по наградите за мен е чест да обявя носителя на златния медал за тази година. Обикновено в началото казвам, че съдиите са били изправени пред труден избор и че останалите на второ и трето място просто не са изкарали късмет, но не и в този случай, защото комисията беше единодушна в решението си да връчи златния медал на…

 

 

— Сигурно много се гордеете с дъщеря си — каза главната секретарка, когато на следващата сутрин влезе в кабинета на Ема. — Ще бъде сред такива изтъкнати хора.

— Да, прочетох подробностите във вестниците и различните интерпретации на картината. Кажи ми, Полин, ти какво мислиш за нея?

— Оригинална, иновативна и прекрачва границите на въображението.

— Това ми трябваше — каза Ема, без да крие сарказма си. — Но едва ли е нужно да ти напомням, че това е картина на гигантски кондом, който „Сън“ помести на първата си страница.

— И че за този кондом се пише повече, отколкото за цялата правителствена кампания за безопасен секс, която започнахте миналата година, както несъмнено помните, госпожо министър.

— Е, все пак се случи да попадна на първа страница, когато казах, че се надявам кампанията да бъде проникваща — каза с усмивка Ема. — Има ли нещо друго, Полин?

— Току-що прочетох последната версия на речта ви за дебата идния четвъртък, госпожо министър.

— Приспа ли те?

— Намерих я за малко прозаична.

— Учтив начин да кажеш, че е скучна.

— Е, да кажем просто, че вмъкването на малко хумор няма да навреди.

— Особено като се има предвид, че хуморът е една от силите на брат ми.

— Може да се отрази добре, ако пресата е права в прогнозите си, че борбата ще бъде много оспорвана.

— Можем ли да разчитаме, че фактите ще убедят колебаещите се?

— Не бих разчитала на това, госпожо министър. И мисля, че трябва да знаете, че премиерът попита какви са плановете ви, ако изгубим на гласуването.

— Нима? В такъв случай ще е по-добре да редактирам отново речта през уикенда. Ироничното е, че ако не се изправях срещу брат си, щях да помоля него да добави нещичко тук-там.

— Убедена съм, че би искал да го направи — каза Полин, — но съм сигурна, че именно затова Кинок го натовари с тази работа.

— Доста предвидимо — изсумтя Ема. — Нещо друго?

— Да, госпожо министър. Питам се дали мога да обсъдя с вас един личен въпрос.

— Това звучи доста сериозно, Полин, но да, разбира се.

— Следите ли последните изследвания в Щатите върху ДНК?

— Не бих казала — отвърна Ема. — В червените кутии намирам предостатъчно неща за четене.

— Реших, че едно скорошно откритие в тази област може да ви заинтересува.

— Защо? — искрено се озадачи Ема.

— Учените вече могат да докажат стопроцентово дали двама души са роднини.

— Откъде знаеш? — тихо попита Ема.

— Когато някой стане министър, съставяме досие за него, така че ако пресата се интересува от миналото му, най-малкото да бъдем наясно предварително.

— И пресата поинтересувала ли се е?

— Не. Но бях ученичка, когато в Камарата на лордовете решаваха дали брат ви, или Хари Клифтън е първороден син и съответно законен наследник на титлата и имотите на Барингтън. Всички в гимназия „Бъркамстед“ си мислехме, че историята е много романтична, и се зарадвахме, когато лордовете отсъдиха в полза на брат ви, което направи възможно да се омъжите за човека, когото обичате.

— И сега най-сетне ще мога да разбера дали Техни Благородия са отсъдили правилно — каза Ема. — Дай ми малко време да помисля, защото определено не бих направила нищо без съгласието на Хари.

— Разбира се, госпожо министър.

— Да сменим темата, Полин. Каза, че имаш мое досие. Това означава ли, че имате досие на всеки друг министър?

— Разбира се. Това обаче не означава, че бих разкрила кой от колегите ви е травестит, кой е бил хванат да пуши марихуана в Бъкингамския дворец и кой лорд обича да се облича като полицай и да излиза на нощни патрули.

— Само един въпрос, Полин. Сред тях има ли колебаещи се?

— За съжаление не, госпожо министър.