Джефри Арчър
Той бе човек (47)

45.

— Какво става? — попита Ема, докато излизаха от къщата за вечерната разходка до Чу Магна.

— Знаеш, че неотдавна бях на годишен преглед — каза Хари. — Е, сутринта получих резултатите.

— Нищо обезпокоително, надявам се? — попита Ема, като се мъчеше да скрие тревогата си.

— Всичко е чисто. Отметнал съм всички точки освен една и макар че спрях да тичам, доктор Ричардс е доволен, че все още ходя по един час всяка сутрин.

— Иска ми се и аз да можех — каза Ема.

— Секретарката ти ще се погрижи това никога да не бъде възможно. Но поне можеш да се опиташ да компенсираш през уикенда.

— Каза всички точки освен една — каза Ема, докато вървяха по алеята към пътя.

— Докторът каза, че имам две малки бучки в простатата. Нищо обезпокоително, но няма да е зле да се погрижа за тях в близко бъдеще.

— Прав е. В края на краищата можеш да си направиш операция или да минеш през курс на лъчетерапия и след няколко седмици да се върнеш към нормалния начин на живот.

— Трябва ми само още една година.

— Какво искаш да кажеш? — попита Ема и спря.

— Дотогава трябва да съм завършил „Ези печели“ и да съм изпълнил условията на договора.

— Но доколкото те познавам, скъпи, тогава вече ще имаш поне пет-шест нови идеи за романи. Мога ли да попитам как върви работата?

— Всеки писател вярва, че последното му произведение е най-доброто, което е създавал, и аз не съм изключение. Но всъщност нямаш представа, докато не прочетеш отзивите или, както казва Арън Гинзбърг, три седмици по-късно, когато разбереш дали касовите апарати още звънят след първоначалната еуфория.

— Арън Гинзбърг да върви по дяволите. Ти какво мислиш? — притисна го Ема.

— Това е най-доброто нещо, което съм писал — каза Хари и се тупна мъжествено в гърдите, след което добави: — Кой знае? Но пък и ти можеш ли да кажеш реалистично как ще бъде приета речта ти?

— Има само едно нещо, за което мога да съм сигурна. Колегите ми ще ми кажат как съм се справила в мига, в който си седна. Няма да чакат три седмици.

— Мога ли да ти помогна по някакъв начин?

— Можеш да се опиташ да се добереш до речта на Джайлс, за да разбера какво е намислил.

— Поговори с Карин. Сигурен съм, че тя може да ти я осигури.

— Себ ме посъветва същото и му казах, че ако Джайлс разбере, няма да съм единственият човек, с когото не разговаря.

— Речта на Джайлс ще бъде като на развилнял се Фалстаф — каза Хари. — Пълна с грандиозни идеи, повечето от които напълно непрактични и определено непостижими, наред с едно-две златни зрънца, които ще можеш да откраднеш и може би дори да осъществиш преди следващите избори.

— Стар хитрец си ти, Хари Клифтън. От теб може да стане страхотен политик.

— От мен може да стане ужасен политик. Първо, изобщо не съм сигурен коя партия поддържам. Обикновено онази, която е в опозиция. И мисълта да се явявам пред пресата, да не говорим за избирателите, е достатъчна да ме накара да си мисля за отшелничество.

— Каква срамна тайна криеш? — подигравателно го попита Ема, докато вървяха към селото.

— Склонен съм да призная единствено, че възнамерявам да пиша, докато не пукна. А и честно казано, в тази фамилия вече има достатъчно политици. Между другото, не отговори на въпроса ми, като типичен политик. Как се получава речта ти?

— Горе-долу добре, но се боя, че за момента е малко безинтересна, като конфекция. Мисля, че се справих с резервите на повечето си колеги, макар че една-две от тях си остават нерешени. Честно казано, речта се нуждае от голяма идея, която да държи Джайлс на мястото му, и се надявах, че може би ще намериш време да я прочетеш и да ми кажеш искреното си мнение.

— Разбира се. Макар да подозирам, че Джайлс е обезпокоен не по-малко от теб и изгаря от желание да се добере до твоята реч. Така че на твое място не бих се тревожил толкова.

— Мога ли да помоля за още една услуга?

— Всякаква, мила.

— Обещай ми да идеш на специалист, иначе ще се тревожа — каза Ема и го хвана под ръка.

— Обещавам — отвърна Хари, докато минаваха покрай енорийската църква и завиваха по алеята, която щеше да ги отведе обратно през поляните до Имението. — Но в замяна и аз очаквам нещо от теб.

— Това звучи зловещо.

— Просто ще спя по-спокойно, ако и двамата осъвременим завещанията си.

— Какво те е накарало да мислиш за това?

— Осъзнаването, че догодина ще стана на седемдесет и ще съм изпълнил ангажиментите си пред Създателя, да не говорим за раждането на правнучката ни. Би било безотговорно да не се погрижим всичко около нас да е наред.

— Ама че мрачно, Хари.

— Може би, но не бива да избягваме темата. Моето завещание не е проблем — като се изключат няколко подаръка за благотворителни организации и стари приятели, оставям всичко на теб, което според Себ е разумно и в същото време изгодно от гледна точка на данъците. Но и двамата трябва да започнем да правим дарения на децата и стига да живеем още седем години, те няма да дължат данъци. Себ обаче ми каза, че реалният проблем е твоето завещание.

— Освен ако не умра преди теб, скъпи. Тогава и най-добрите ти планове…

— Това е малко вероятно, защото ще откриеш, че статистиците, подобно на букмейкърите, обикновено познават. Нали с това си изкарват хляба. Застрахователните компании в момента работят според презумпцията, че жените надживяват мъжете си със седем години. Средностатистическият мъж умира на седемдесет и четири, а съпругите им доживяват до осемдесет и една.

— Ти изобщо не си средностатистически, Хари Клифтън, пък и аз вече съм планирала да умра около две седмици след теб.

— Защо две седмици?

— Защото не искам викарият да завари къщата неподредена.

Хари не можеше да не се усмихне.

— Бъди сериозна за момент, скъпа. Да приемем, че сме средностатистически. Тъй като съм с една година по-стар от теб, ти би трябвало да ме надживееш с осем години.

— Проклета статистика.

— И все пак си мисля, че е време да промениш завещанието си, така че децата да платят минимален данък наследство, който си остава четирийсет процента въпреки обещанията на мисис Тачър.

— Сериозно си го обмислил, нали?

— Мисълта за рак е звън на будилник, който не бива да се пренебрегва. А и прочетох дребния текст в застрахователната полица и не видях в него да се споменава за безсмъртие.

— Надявам се да не водим този разговор прекалено често.

— Веднъж в годината ще е достатъчно. Но ще съм по-спокоен, ако знам, че завещанието ти е наред.

— Вече оставих Имението на Себастиан и повечето си бижута на Саманта, Джесика и Люси.

— Ами Джейк?

— Не мисля, че ще изглежда добре с перлена огърлица. А и имам чувството, че е наследил всички най-лоши черти на баща си и ще стане мултимилионер.

Хари я хвана за ръка и продължиха към къщата.

— Да продължим с по-приятни теми — каза той. — Къде искаш да прекараме лятната ваканция тази година?

— На малък остров в Индийския океан, където няма да ме намери никой от колегите ми.

 

 

— Не сме се виждали от седмици с Хари и Ема — каза Карин. — Защо не ги поканим на обяд в неделя?

— Нямам намерение да се сближавам с врага — заяви Джайлс и подръпна реверите на халата си, — докато не бъде даден и последният глас и торите не бъдат разгромени.

— Стига, Джайлс. Тя ти е сестра.

— Защото така твърдят родителите ни.

— И кога мога да се надявам да ги видя отново?

— Не и преди капитаните и кралете да са заминали.

— Какви ги говориш?

— Можеш ли да си помислиш дори за момент, че Уелингтън би се съгласил да вечеря с Наполеон в деня преди Ватерлоо?

— Ако питаш мен, за всички може би е щяло да е много по-добре, ако го беше направил — каза Карин.

Джайлс се разсмя.

— Имам чувството, че Наполеон би се съгласил с теб.

— Колко още трябва да чакаме преди да разберем кой от вас ще бъде заточен на Света Елена?

— Още малко. В парламентарния календар е отбелязана предварителна дата за дебата — в четвъртък.

— Мога ли да попитам как върви речта ти?

— Отлично. Мисля, че спокойно мога да кажа, че ще бъде посрещната с бурни овации и продължителни аплодисменти. — Джайлс замълча за момент. — Всъщност нямам представа, скъпа. Мога само да кажа, че никога не съм работил по-здраво върху реч.

— Дори да спечелиш спора, имаш ли реален шанс да сразиш правителството, докато то има мнозинство?

— Напълно реален. Ако независимите и либералите се присъединят към нас, силите почти ще се изравнят. Освен това набелязах десетина тори, които не са толкова доволни от законопроекта и още се колебаят. Ако успея да убедя някои от тях да минат на наша страна или просто да се въздържат, шансовете ни ще станат още по-големи.

— Но активистите на консерваторите несъмнено през цялото време уговарят, заплашват или дори подкупват евентуалните бунтовници.

— В Камарата на лордовете не става така лесно. Активистите не могат да предлагат много постове, повишения или награди за амбициозни млади политици. Докато аз мога да апелирам към тяхната суета, като твърдя, че са храбри, независими и съвестни мъже, които поставят доброто за нацията пред онова, което е добро за партията.

— Ами жените? — попита Карин.

— Много по-трудно е да подкупиш жена.

— Ти си негодник, Джайлс Барингтън.

— Знам, скъпа, но трябва да разбереш, че да си негодник просто влиза в длъжностната характеристика на един политик.

— Ако спечелиш гласуването — каза Карин, като май говореше сериозно за първи път от началото на разговора, — това означава ли, че Ема ще трябва да подаде оставка?

— В любовта и войната всичко е разрешено.

— Надявам се в речта си да имаш по-добри клишета.

— Предателка — каза Джайлс, обу си пантофите, влезе в банята и пусна топлата вода. Погледна се в огледалото, което бързо се запотяваше, и заяви: — Как може министърът да се преструва, че разбира тежкото положение на млада майка в Дарлингтън, Донкастър или Дърам?

— Кое според теб е най-добре? — попита с нормален глас.

— Дарлингтън — каза Карин. — Ема едва ли е стъпвала някога там.

— … или трудностите на миньора от Южен Уелс, който прекарва половината си живот в мината, или на дребния земеделец, чийто работен ден започва в четири сутринта? Защото именно това са хората, които ще разчитат на местната болница, когато се разболеят, и ще открият, че тя е била затворена от онези свестни и загрижени тори от отсрещната страна, които се интересуват не от спасяване на животи, а от спестяване на пенита.

— За да построят по-голяма и по-добре оборудвана болница малко по-нататък? — предположи Карин.

— И как може почитаемата лейди дори да започне да разбира… — продължи Джайлс, без да обръща внимание на прекъсването на жена си.

— Колко време ще останеш там, Джайлс?

— Стига си ми досаждала! Тъкмо започвам речта си.

— А аз трябва да ида до тоалетната, при това веднага.

Джайлс излезе от банята.

— И смееш мен да обвиняваш в удари под кръста! — каза и размаха към нея четката си за бръснене.

Карин не отговори: само изгледа кръвнишки недобръснатия си съпруг и се вмъкна в банята.

Джайлс взе последното копие на речта си от нощната масичка и смени Дърам с Дарлингтън.

— И как може почитаемата лейди да се надява да разбере… — наведе се, зачерта „да се надява да разбере“ и го смени с „да започне да разбира“.

— Министърът може да напомни на знатния лорд, че разбира напълно, тъй като е имала привилегията да оглавява една от най-големите болници в страната цели седем години — обади се Карин от вратата на банята.

— Ти на чия страна си? — остро попита Джайлс.

— Няма да реша, докато не чуя и двете страни в спора — каза Карин. — Защото дотук съм чула само едната страна, при това няколко пъти.

— „Да обича, да почита и да се подчинява“ — цитира Джайлс и се върна в банята да се дообръсне.

— Не съм обещавала да се подчинявам — отвърна Карин преди вратата да се затвори.

После седна на леглото и започна да чете речта на Джайлс. Трябваше да признае, че никак не бе зле. Вратата на банята се отвори и Джайлс се появи отново, този път напълно избръснат.

— Време е да обсъдим по-належащи въпроси — каза той. — Къде ще почиваме тази година? Мислех си за няколко дни в Южна Франция. Можем да отседнем в „Ла Коломб д’Ор“, да посетим музея на Матис, да пътуваме по крайбрежието, може би дори да прекараме една седмица в Монте Карло.

— Берлин.

— Берлин ли? — повтори Джайлс, докато сядаше на леглото до нея.

— Да — сериозно каза Карин. — Имам чувството, че скоро онази варварска стена най-сетне ще падне. Хиляди мои сънародници стоят от западната страна в мълчалив протест всеки ден и искам да ида при тях.

— И ще го направиш — каза Джайлс и сложи ръка на рамото й. — Ще се обадя на Валтер Шел веднага щом стигна в кабинета си. Ако има някой, който знае какво става зад кулисите, това е той.

— Чудно ми е къде ли ще почива Ема тази година — каза Карин, докато пак тръгваше към банята.

Джайлс изчака вратата зад нея да се затвори и тихо каза:

— На остров Света Елена, ако зависеше от мен.