Лайза Клейпас
Кристалният залив (22)

Двадесет и втора глава

Тъй като никой от тях нямаше желание да напуска леглото, Джейсън отмени резервацията им за вечеря. Той спря, за да погледа дългите линии на тялото на Джъстин. Тя се беше изтегнала по корем, със събрани чаршафи над стройните й хълбоци.

— Кожата ти е толкова красива. Като бели виолетки. — Той прокара пръсти по гърба й, възхищавайки се на перфектната бледност. Тя се изчервяваше лесно, руменината оставаше след това дълго. Той намери деликатна розова отсянка върху рамото й и още една отстрани на гърдата й. — След като съм те любил — каза той, — тези малки, сладки розови местенца се появяват навсякъде, особено върху…

— Не ме карай да се чувствам неудобно — възрази тя, заравяйки лице във възглавницата.

Джейсън се наведе да целуне всяко червено петънце, което можа да намери, и продължи да я гали със собственически ръце.

— Да те любя… — произнесе той замислено. — Никога преди не съм го наричал така. Прекалено старомодно е. Но с теб друга дума за това не би звучала правилно.

Гласът й бе заглушен в дълбините на пухената възглавница.

— Повярвай ми, няма нищо старомодно в начина, по който го правиш.

Джейсън се усмихна и остави поредица целувки по дължината на гърба й.

— Гладна ли си?

Тя повдигна глава.

— Умирам от глад.

— Можем да се обадим на хотелския готвач да сготви нещо тук в къщата.

— Наистина ли? — Джъстин го обмисли. — Само че трябва да се облека.

— Не, няма нужда. Нека бъде румсървис. — Той стана от леглото и отиде да потърси подвързаното в кожа меню в дневната. — Поръчай нещо от всяка колонка. Пропуснах обяда.

— Както и аз. — Тя разгледа менюто с видимо удоволствие. — Искаш аз да ти поръчам?

— Ако не възразяваш.

Той се излегна до нея, доволен да гледа изразителното й лице, докато чете. Харесваше му начина, по който тя носеше чувствата си отвън, като етикет с цена, който е забравила да махне. Но дори така мотивацията й невинаги му беше ясна.

Ръката му я погали по рамото.

— Джъстин.

— М-м-м?

— Защо правихме току-що секс?

— Предпочитал си да правиш нещо друго ли?

— Не — каза той пламенно, — само че това бе по-скоро, отколкото очаквах. Щях да ти дам цялото време и пространство, от които се нуждаеш. Нямаше да се оплача, дори ако ме беше помолила да спя на дивана.

— Осъзнах, че времето е прекалено важно, за да се пропилява. — Върховете на пръстите й проследиха линията на носа и устата му. — Въпреки че всяка връзка между теб и мен е лудост и главоболие, и като цяло е обречена… това няма никакво значение. Защото независимо от всичко те обичам.

Джейсън взе ръката й и притисна пръстите й към устата си.

— Винаги съм смятала, че любовта не може да бъде реална, ако се случи прекалено бързо — каза му тя мрачно. — Точно затова всичко е толкова объркващо. Не можеш просто да срещнеш един човек и веднага да знаеш, че той е единственият… трябва да прекарате известно време заедно, да го разпитваш, да го наблюдаваш в различни ситуации.

Джейсън заговори през решетката на пръстите й.

— Ние го направихме.

— За два дни.

— Не е ли достатъчно?

— Не, влюбването трябва да е процес. А не като мълния… има френски израз за това… ку дьо нещо си… coup de gras?

— Coup de foudre — поправи я Джейсън. — Удар от мълния. Любов от пръв поглед. Coup de gracee^[1], когато удариш смъртоносно някого. Което, за нас…

— Не се шегувай с това — предупреди го тя и затисна устата му. Когато Джейсън се подчини и млъкна, тя свали ръката си. — Не трябва ли да се произнася „ку дьо гра“? — попита тя. — Нали на френски последната буква се пропуска?

— Да, но думата е „grace“. Coup de gras означава мазен удар. Нещо като смърт от бекон.

Стомахът й се разбунтува, когато тя се засмя.

— Ще поръчам coup de becon — каза тя и вниманието й се върна отново към менюто.

След няколко минути звънна на консиержа и поръча няколко неща от менюто, включително бутилка вино. Докато тя обмисляше заявката за десерт, той й предложи да изпрати продуктите за сморс^[2], който да изпекат в частния двор.

Тя закри с длан слушалката и попита Джейсън:

— Обичаш ли сморс?

Той я погледна опасно.

— Обиждаш чувствата ми с този въпрос.

Като се усмихваше, Джъстин каза на консиержа:

— Да, за сморса.

След като остави телефонната слушалка на вилката, тя се обърна към Джейсън:

— Надявам се да те бива в печенето на маршмелоу.

— Добър съм.

— … защото аз винаги ги изгарям.

— Знам.

— Откъде? — Носът й се набърчи.

— Защото печенето на маршмелоу изисква търпение.

— Да не би да намекваш, че съм нетърпелива?

Той прокара пръсти по завитото й с чаршафа бедро.

— Просто установявам един факт.

Вечерята пристигна по времето, когато бяха станали от леглото и си бяха взели душ. Джъстин облече един хотелски халат и остана в спалнята, докато Джейсън — облечен в небрежни дрехи — отвори на служителите с храната. Те разположиха пиршеството от изключително приготвени ястия, наляха виното и напуснаха дискретно.

— Как изглежда? — попита Джъстин, осмелявайки се да излезе от спалнята.

— Фантастично! — Погледът му мина по тялото й, скрито от хотелския халат.

Тя се усмихна.

— Имам предвид вечерята.

— Вечерята също. — Той наля вино от декантера и настани Джъстин на масата. Започнаха със зрели на слънце доматени резени, напръскани с нежнозелен зехтин и люспи морска сол, последвани от салати с хрупкави листа резене, украсени с парченца смокиново сладко. Предястието на Джъстин беше осо буко, богато задушено месо от джолан. За Джейсън тя бе поръчала зеленчукова тарта с рикота, поръсена с кедрови ядки и резени пушен майер лимон^[3]. Храната беше наистина хубава, с толкова възхитителни аромати, че човек щеше да ги помни дълго и да съжалява, ако не е изял всяка хапка.

След като заситиха глада си, излязоха навън и седнаха край издълбаното в земята огнище. Оранжевите пламъци танцуваха на фона на тъмнината и топлеха приятно въздуха. Джейсън изпече стабилно количество маршмелоу, всяко едно с перфектен златист цвят, с напукана препечена коричка от захар, която разкриваше топящата се бяла вътрешност. Когато Джъстин се натъпка до степен, че не можеше да погълне повече и хапка, тя отиде при Джейсън, взе шиша от него и го остави настрана.

— Стига толкова — каза тя и седна в скута му. — Изядох толкова маршмелоу, че се чувствам като един гигантски смор.

— Дай ми да опитам. — Той бе забелязал едно пухче на палеца й, лапна го и облиза лепкавата сладост. — Идеално. Само трябва да те покрия с шоколад.

Облегната на гърдите му, Джъстин потръпна от удоволствие при контраста между огъня и студената нощ и звука на разбиващите се в брега студени вълни на Пасифика; коравите мускулести ръце около нея и пулса на сърцето му, отекващ в гърба й.

Двамата мълчаха, отпуснати, докато топлината се събираше между тях. Прониза я непознато чувство. Тя осъзна, че това е радост, полирана от горчиво-сладкото осъзнаване на преходността й.

— Не знаех, че щастието идва в тези аромати — произнесе тя разсеяно с глава на рамото му.

— Маршмелоу и шоколад?

— И ти. Любимият ми аромат. — Устните й докоснаха ухото му. — Наистина ли някои хора имат това цял живот? — прошепна тя.

Джейсън помълча малко.

— Не много — каза той накрая и тя не се оплака, макар ръцете му да бяха малко по-силно стегнати около нея.

* * *

— Не искаш ли да разгледаме забележителностите? — попита Джъстин късно на следващата сутрин, след като се бяха любили бавно и с наслада.

Той се беше изтегнал в основата на леглото, за да си играе с пръстите на краката й.

— Аз разглеждам твоите забележителности.

— Предполагам, че майка ти никога не ти е казвала, че трябва да гледаш с очи, а не с ръце. — Кракът й трепна, когато той остави целувка върху свода на стъпалото й. — Без гъделичкане! Обявявам краката си за неприкосновена зона.

Джейсън хвана глезена й и я принуди да не мърда.

— Не можеш. Току-що открих латентен фетиш.

— Имаш си достатъчно фетиши. Не ти е нужен нов.

— Но погледни тези крака. — Той погали лъскавата повърхност на нокътя на големия й пръст, лакиран в млечно пурпурно и украсен с мъничка розова дъгообразна ваденка. Преди да се усети наведе глава и Джъстин изписка, когато усети езика му да близва пространството между пръстите й.

— Престани — оплака се тя, дърпайки се безпомощно. — Не мога да те понасям, теб и твоите… твоите свързани с крака перверзни…

— Подофилия. — Поредно близване я накара да трепне и да се разсмее.

— К-какво?

— Думата за любов към краката.

— Ах, ти — каза тя строго, — решаваш прекалено много кръстословици.

— Като всеки, страдащ от безсъние — напомни й той.

Те излязоха на дълга разходка по брега, краката им потъваха в пясъка, мек като талк. До ръба на водата гладката повърхност стана влажна и хапещо студена. Вълната се бе изтеглила бързо, изхвърляйки малко съзвездие от бодливи морски звезди. Забелязвайки избелелия кръг пясък над една от тях, Джъстин я вдигна и избърса утайката, за да изследва звездовидната форма на малките дупчици.

Джейсън беше спрял на няколко крачки, за да огледа залива Глориета. Морски кораби, туристически корабчета и рибарски лодки пресичаха бавно под стоманената арка на дългия две мили мост, който свързваше Сан Диего и Коронадо. Приближавайки го изотзад, Джъстин плъзна ръце около кръста му и разтвори ръце, за да му покаже какво е намерила.

— Какъв е планът за останалата част от деня? — попита тя, опряла нос в ризата на гърба му.

Джейсън взе морската звезда и се обърна към нея. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила, но извивката на устата му беше спокойно отпусната.

— Планът е да правим каквото ти поискаш.

— Да отидем да си вземем сандвичи в някое от онези крайбрежни магазинчета, да се върнем в къщата и да подремнем. След което ще ми трябва известно време, за да се подготвя за коктейлното парти довечера.

Устата му се сви в тънка черта.

— Трябва да го отменя.

— Според разписанието, което Присила ми даде, си написан в поканата като един от домакините. И това е набиране на средства за борба срещу рака. Така че няма начин да го отмениш.

— Обмислям дали да не се престоря на болен.

— Кажи им, че имаш жестоки локализирани подувания — предложи му Джъстин невинно. — Кажи им, че единственият лек е да си легнеш. Аз ще свидетелствам. — Като се смееше на изражението му, тя затича весело по брега, принуждавайки го да я последва.

След като се върнаха в къщата и измиха полепналия пясък от краката си, Джъстин бързо се вмъкна в леглото. Джейсън пусна няколко есемеса и имейли до бизнес съдружниците си и отиде да нагласи алармата да ги събуди след час.

Той замръзна, когато видя, че дигиталните цифри на часовника светеха.

12:00

12:00

12:00

В продължение на един миг той не можеше да диша.

Случвало се е и друг път, каза си. Прекъсване на тока, натискане на погрешния бутон от някого… или камериерката е забравила да пренавие часовника. Нямаше за какво да се тревожи.

Но той беше изстинал целия, сърцето му започна да блъска силно в гърдите. Отиде до гардероба, където беше сложил швейцарския си армейски часовник. Втората стрелка беше замръзнала. Часовникът беше спрял на 2:15.

— Ела в леглото — долетя съненият глас на Джъстин между купчината възглавници. Той почти се изненада, че е могъл да я чуе през какофонията на мислите си. Застави се да се държи нормално, да остане спокоен. Като свали халата си, той се плъзна в леглото до нея и я взе в прегръдките си. Тя се намести в него.

— Нагласи ли алармата? — попита го.

— Не. — Ръката му мина нежно по сатенената река на косата й. — Часовникът е спрял. Не се тревожи… няма да спя дълго.

Нямаше изобщо да мигне.

— Това е странно — промърмори тя. — Казах ли ти за часовника в хотела ми? — Тя се прозя и се намести по-дълбоко в него.

Ръката му спря по средата на милувката.

— Какво? — попита тихо.

Тя не отговори, беше се унесла в сън.

— Скъпа, не заспивай още. Кажи ми за часовника.

Тя се размърда и издаде недоволен звук.

Джейсън се помъчи да запази гласа си равнодушен.

— Просто ми кажи за часовника в хотела ти.

— Не е важно. — Разтърквайки очи, Джъстин каза: — Преди няколко дни, малко преди да изляза, всички часовници в стаите за гости спряха да работят. Беше странно, защото стенният в къщата ми също спря, а той не е електрически. Работи на батерии.

— Защо, мислиш, се е случило? — попита той предпазливо.

— Представа нямам. А сега искам да спя. — Тя се прозя отново. След няколко минути тялото й натежа и се отпусна, и тя задиша дълбоко.

Беше казала, че се е случило преди два дни. Джейсън не бе забелязал нищо такова досега.

Неговият часовник беше замръзнал на два и петнайсет… което беше приблизително времето, в което бе срещнал Джъстин в лобито предишния следобед, докато тя чакаше да се регистрира.

Ами ако часовниците са спрели не заради неговото присъствие, а това на Джъстин? Възможно ли беше ефектът от направеното заклинание за дълголетие по някакъв начин да е преминал върху Джъстин?

Завладя го кошмарно чувство.

Най-първичният инстинкт на един мъж — не по-малко непреодолим от сексуалния — беше мъжът да защитава своята жена. От всички и всичко. Ужасът го погълна, когато осъзна, че може не само да не успее да защити Джъстин… че може би сам беше задействал нейната смърт.