Лайза Клейпас
Кристалният залив (18)

Осемнадесета глава

Начинът, по който Джейсън се взираше в нея, я накара да се почувства неловко. Тя не вярваше на блясъка в очите му.

— Вече знам, че си добър в леглото — продължи тя. — Не остана нищо, което да ми доказваш в тази област.

— Искам да опитам нещо с теб — каза той. — То е нещо като… ритуал.

— Ритуал — повтори тя и присви очи подозрително.

— Нарича се „Кинбаку“.

Чуждостта на думата, трите отчетливи и отмерени срички потропаха нежно в тъпанчетата й и я накараха да потръпне.

— Нещо сексуално ли е?

— Нещо физическо. Не е нужно да е сексуално, ако не искаш да бъде.

Озадачена, Джъстин захапа вътрешността на устната си.

— Какво означава думата?

— Превежда се като „красотата на здравата връзка“. Имаш ли шнур или тънко въже?

— Да. Имам в килера за… — Джъстин млъкна, очите й се разшириха. — Да не говориш за принудително завързване? Не, не, нямам въже.

— Току-що каза, че имаш.

— Не и за това. Не обичам болка.

— Няма никаква болка. Това е… — Той направи пауза, явно обмисляйки как да разкрие значението на японската дума, когато на английски нямаше нищо, което да й съответства. — Артистично е. Въжетата обвиват тялото и го превръщат в жива скулптура. Основната форма е „Шибари“, но става „Кинбаку“, когато в нея е вложена емоция.

Джъстин не се хващаше.

— Звучи като сложен начин да кажеш, че ще ме овържеш като пиле на скара върху щанд за деликатеси. А и не виждам смисъл.

— Все едно да се опитваш да обясниш скачането с парашут и карането на ски, на някой, който никога не го е правил. Човек трябва да го изпита, за да го разбере.

— Правил ли си го преди?

Лицето му беше неразгадаемо.

— Бях с една жена в Япония, която ме запозна с това. Има представления, на които „Шибари“ се изпълнява като форма на изкуство, да не споменаваме семинарите…

— Каква жена? — попита Джъстин, изненадана от горчивата нотка на ревност. — Нещо като екскурзоводка или…

— Не, съвсем не. Тя беше изпълнителен директор в софтуерна компания. Умна, успешна и много красива.

Това не успокои ревността й.

— Щом е била толкова страхотна, защо е позволила да й направиш това? Не се ли е. — Джъстин млъкна и преглътна. — Срамувала?

— Няма нищо срамно в доброволната обмяна на сила. Въжетата са продължение на доминиращия партньор… той ги използва, за да държи една жена, да се фокусира върху нея… да я въведе в по-дълбоките слоеве на отдаването. Партньорката ми каза, че когато е обуздана външно, това й позволява да се чувства неограничавана вътрешно. Разкривало неща, които никога не била подозирала за себе си.

Погледите им се заковаха един в друг, тишината беше заредена и подтикваща.

Тя не знаеше какво да каже. Беше изумена от собствената си реакция, от топлината, която я пронизваше. Трябваше да признае, че е заинтригувана. Това не изглеждаше като нещо, което ще свърши добре. Но не можеше да се накара да откаже.

— Мога да го направя за теб — каза Джейсън, — ако си готова да ми повярваш.

Устните й пресъхнаха.

— Трябва ли?

— Надявам се, че ще го направиш.

— Това не е „да“.

— Не е и „не“.

Тя се засмя несигурно.

— Да те вземат мътните! Защо просто не кажеш „да“?

— Защото вярата не е нещо, в което мога да те убедя с говорене. Тя е твой избор. Какво ти подсказва вътрешното ти чувство?

— Не вярвам и на вътрешното си чувство.

Джейсън мълчеше, чакаше търпеливо.

Тя не се разбираше защо изобщо продължава да го обмисля. Рационалната част на мозъка й знаеше, че той я изкушава за някаква новост в секса. Но интуицията я теглеше към по-различно разбиране. Когато се взря в тъмните му като нощ очи, една дума изникна в съзнанието й… „вълшебник“. Не съвременното определение на думата, а древното, библейско значение — заклинател, който изрича благословии или проклятия на обект, използвайки вързан на възел шнур.

Една нощ още и той щеше да си отиде.

— Обещай ми, че няма да ме измамиш или нараниш — каза тя внезапно.

— Гарантирам ти.

В стомаха й запърхаха пеперуди, когато той сложи ръцете си на кръста й.

— Ами ако не ми хареса? Ако поискам да спреш?

— Ще имаш една безопасна дума^[1]. Секундата, в която я кажеш, спирам.

— Ами ако забравя безопасната дума?

Устните му се извиха.

— Единственото, което трябва да направиш, е да отговориш на въпрос за защита, и аз ще ти изпратя имейл да я промениш.

Джъстин се усмихна несигурно и си пое нервно дъх. Нямаше непреодолима причина да му вярва; казано по-просто: те почти не се познаваха. И въпреки това той изглежда я разбираше повече от всеки друг мъж досега.

— Добре — успя да каже. — Можеш да прекараш нощта с мен. Но на сутринта си тръгваш. Разбрахме ли се?

— Разбрахме се.

Тя го поведе към спалнята си, осъзнавайки мъчително стъпките му след себе си. Светна лампата на нощното шкафче и отвори вратата на гардероба.

— Канела — каза Джейсън, когато при движението на вратата отвътре лъхна ароматен въздух.

— Билково саше. — Всъщност ароматът беше от метлата от зановец, която тя държеше в дъното на гардероба, намазана щедро с канелено масло. Само че не се канеше да показва всичките си свързани с магиите аксесоари — метлата, свещите или кристалите, а най-вече — книгата със заклинания. Изправи се на пръсти и се пресегна нагоре да вземе от рафта червеното конопено въженце с ширина не повече от пет милиметра в диаметър. След което колебливо му го подаде.

След като прокара пръсти по нишките, за да се увери, че са меки, Джейсън я погледна въпросително.

— За какво го използваш?

— Ритуален кръг за заклинание.

— Идеално. Имаш ли и други?

Тя неохотно се пресегна и извади още два. Когато той пое връзката, тя си помисли, че има нещо интересно в идеята той да използва нейно въже за своите ритуали. Проследи с очи как го развива.

— Не планираш да ме мумифицираш, нали?

Той поклати глава.

— Знам само няколко основни неща. Но на майстора по „Шибари“ ще му е нужно по-голямо въже, за по-сложни модели и окачване.

— Окачване? — попита тя леко разтревожена. — Ще вися във въздуха? Като коледно украшение?

Джейсън се усмихна кратко.

— Не се притеснявай. Ще стоиш на земята.

Тя го остави да я издърпа до леглото. Маниерът му беше небрежен, преднамерено бавен. Ритуал, бе казал. Тя разбираше важността на ритуалите, предназначени да осигурят структура и значение. Но сексът като ритуал беше нова концепция. Как Джейсън се бе сетил за нещо, което тя не бе подозирала за себе си?… Че нейните най-съкровени желания може да се простират до нещо такова. Какво я беше издало? Какво бе казала или направила?

Тя остана да седи, когато той се отпусна на ръба на матрака. Придърпа я между разтворените си колене.

— Ами ако ми хареса? — попита тя разтревожено. — Какво ще означава това?

Той разбра какво я притеснява.

— Всеки има тайни. Чудатости и прищевки, за които не иска другите да знаят. Няма нищо лошо да имаш фантазии.

Пръстите му отидоха към дънките й и той започна да ги разкопчава мълчаливо. Джъстин изрита сандалите си и се подпря на раменете му, чувстваше се объркана, уплашена и развълнувана, докато изваждаше единия си крак, а после и другия от крачолите. Джейсън вдигна края на плетената й блуза и я измъкна през главата й. Виждайки малкото медно ключе да виси на верижка около врата й, попита:

— Имаш ли нещо против да го сваля?

Тя се поколеба, преди да махне дългата верижка и да я остави на нощното шкафче.

Джейсън докосна гърдата й през тънкия сутиен, погали извивката първо с възглавничките на пръстите си, а след това и с кокалчета. Наведе се напред и притисна разтворените си устни срещу дълбоката извивка. Тя усети горещия му дъх, как вдишва през плата, докато той се навлажни и зърното й щръкна болезнено-сладко.

— Каква е безопасната ти дума? — прошепна той.

— Пиле.

Джейсън се усмихна и разкопча сутиена й, смъквайки го от раменете й. Дръпна я да седне до него и издаде успокояващ звук, когато я усети, че трепери.

— Не бива да се страхуваш. Няма да те нараня.

— Не се страхувам от това. Страхувам се, че ще се чувствам глупаво.

Той се замисли над това.

— Секс с достойнство всъщност никога не е опция.

— Да, но… — Тя ахна, когато той закачи пръст в ръба на бикините й и ги смъкна надолу.

— Отпусни се.

— Не съм добра в това.

— Знам — каза той нежно и дръпна бикините от другата страна. — Точно затова ще те вържа.

Дъхът й спря, когато бикините се озоваха на земята. Тя притисна плътно бедра едно до друго, усещайки всяко негово движение. Гледаше го как връзва обикновен възел с примка в края. След това вдигна опашката й и сложи дължината на въжето около врата й.

— Ще започна със светкавичен впряг — обясни той и прокара една част от въжето през клупа. — Това няма да те ограничава по никакъв начин.

— Защо се нарича светкавичен впряг?

— Защото има зигзагообразна форма.

Джъстин го гледаше, без да мига, докато завързва въжето в горната част на гърдите й. Сега, когато бе започнал, имаше вид на човек, опитващ се да реши сложен ребус, или на погълнат от любимо хоби.

Той се наведе напред, затегна примката със зъби, за да я задържи на място, докато се пресяга зад гърба й с две ръце и нагласява въжето по него.

Джъстин подскочи леко, усетила устата му върху кожата си, изгарящата струя на дъха му. Той отметна глава назад, направи втора примка и повтори процедурата. Всеки път, когато обвиваше въжето около гърба й, използваше зъбите си, за да задържи предната му част на място. С всяка нова примка слизаше все по-ниско и по-ниско по тялото й. Въжето започна да оформя зигзагообразна мрежа върху торса й.

— Повечето възли са хлабави — каза Джейсън. — Всеки път, когато поискаш да спра, можеш да ги свалиш веднага.

Джъстин не искаше той да спира. Беше неочаквано приятно, това бавно и педантично връзване. Тя прозвуча, сякаш се намираше в транс:

— Може ли да говоря, докато правиш това?

Той направи още един възел.

— Говори през цялото време, ако искаш.

— Това е като нов спорт: екстремно макраме.

— Неловко ли се чувстваш?

Тя поклати глава. Беше странно да се чувства закътана и разголена в едно и също време. — Гърдите й се подаваха между въжетата по начин, който ги караше да изглеждат по-големи, по-пълни. Сбруята беше образувала лек корсет, който сякаш побираше и съсредоточаваше всички усещания в тялото й. Джъстин усещаше пулса си между бедрата си и от вътрешната страна на лактите и върховете на гърдите си. Когато и последният възел бе завързан над пъпа й, Джейсън го затегна. Ръцете му се движеха по канапената мрежа по торса й, дланите му бяха топли и успокояващи.

— Още? — попита Джейсън, като я гледаше в очите.

Тя кимна.

Гласът му беше нежен:

— Изправи се, скъпа.

Тя се подчини, сърцето й започна да бие силно, когато той прокара въжето между бедрата й и зад нея, за да направи примка около едно от задните въжета. Още едно минаване между бедрата, така че сега по едно въже минаваше от всяка страна на секса й. Това беше много по-интимно и еротично. Джъстин прочисти гърлото си и каза треперливо:

— Така може да се вреже…

— Ще го разхлабя. — Той прокара пръст под въжето. Тя ахна, когато върхът на пръста му докосна меките къдрици. — Сега по-добре ли е?

Джъстин едва можа да отговори:

— Да.

Един пръст леко се вмъкна под въжето от другата страна, докосването му беше порочно и опитно.

— Не е ли прекалено стегнато?

Тя поклати глава.

Без да измъква пръста си изпод въжето, той плъзна кокалчето си към тъмния жлеб между бедрата й и започна да прави нежни кръгове върху него. Коленете й отслабнаха и тя се хвана за раменете му, за да не падне.

Джейсън я положи по гръб безкрайно внимателно. Крайниците й бяха отпуснати и разтворени, гърдите й напираха между лентите на въжето. Той се пресегна и върза ръцете й заедно, прикрепяйки ги към един шнур на кръста й. Всяко движение беше премерено, връзването напредваше с плавен и успокояващ ритъм. Той не откъсваше очи от лицето на Джъстин, чувствителен към всеки нюанс в изражението й.

Тя беше започнала да диша дълбоко, хипнотизирана от усещането да бъде пристегната, тялото й сякаш набъбваше под мрежата от въжета. Ограничаване. Омагьосване. Нямаше място да се чувства неудобно, нямаше място за думи или дори за мисли.

Минавайки зад нея на леглото, Джейсън леко обърна главата й настрана и развърза косата й. Свободните вълни се изляха по ръцете му. Силните му пръсти повдигнаха главата й, масажирайки скалпа. Джъстин простена от удоволствие и се отпусна. Едната му ръка се спусна към тила й, притискайки стегнатите мускули, докато те се разхлабиха.

Джейсън се наведе над нея, устните му минаха по нейните с бръснеща целувка.

— Още? — прошепна той.

— Да. Да. — Тя повдигна лице, езикът й докосна ръба на устата му и наболата му брада одраска коприната на устните й. Усети формата на усмивката му, топлия му ментов дъх. Пръстите му изпълзяха по шията и лицето й. Беше изгубена, съзнанието й блуждаеше, кръвта бучеше.

Стиснала очи, тя чакаше, докато той се премести от другата страна на матрака и хвана единия й глезен. Стисна крака й с две ръце, затопли стъпалото и пръстите, палците му масажираха чувствителната дъга. Тя се изви, удоволствието се разтваряше като цвят с много венчелистчета. Устните му докоснаха петата й, преди зъбите му да се забият леко. Лекото захапване я накара да се дръпне изненадано, между бедрата й се появи лека влага. След това Джейсън се зае да връзва глезена й. Ръцете му бяха нежни и умели, той сви крака й така, че петата почти докосна дупето, прокарвайки тънкото меко въже в спирала към коляното й.

Джъстин отвори натежалите клепачи на очите си и видя надвесения тъмен силует на Джейсън.

Той знаеше какво прави. Всяко подръпване на въжето пристягаше настойчивостта отвътре, копнежът и объркването бяха заплетени идеално, докато тя започна да се гърчи от вътрешното напрежение. Една голяма, топла ръка се отпусна върху корема й.

Беше се навел над нея, обвил ръка около сгънатото й коляно.

— Красиво — чу го да произнася. — Шарките по тялото ти. Червено въже и кожа с цвят на слонова кост. Като изображение от „Шунга“^[2]. Той целуна вътрешната страна на коляното й. — Ако имах душа, щях да я продам за шанса да те видя така.

Колко странно, че можеше да се чувства едновременно гола и в безопасност. Сега не бе нищо повече, освен вързопче гола плът, овързана с червено въже, и нерви, нажежени до бяло. Джейсън действаше внимателно, целенасочено, връзваше и провираше въжето, за да оформи тялото й както той искаше. Коленете й бяха дръпнати нагоре и добре закрепени, така че тя беше беззащитна и оголена. Пулсираше навсякъде, беше силно възбудена и усещаше как въздуха охлажда хлъзгавата влага.

Джейсън прокара ръце по бедрата й, проследявайки извивките на въжето. В стаята не се чуваше нищо друго, освен смесения ритъм на тяхното дишане. Дори със затворени очи Джъстин можеше да почувства интензивността, с която се е концентрирал Джейсън върху нея. Това пораждаше странно чувство — че може да бъде държана, удряна, обуздавана без никакъв избор, освен да се подчинява.

Джейсън се пресегна към въжетата от двете страни на слабините й и ги оправи, разтягайки леко всеки шнур между външните гънки на секса й, така че да е напълно разтворена. Тя започна да трепери и да се напряга, вътрешностите й пулсираха и се затваряха около празнотата.

— Още? — последва нов шепот.

— Да — каза тя със сподавен шепот.

Секундите минаваха, докато тя се гърчеше, стегнатите й китки се огъваха, пръстите на краката й се извиваха. Неговите ръце хванаха дупето й, принуждавайки я да не мърда. Устата му се спусна, покривайки я с хлъзгава топлина. Тя ахна, борейки се с въжетата. Палецът му бавно влезе в нея и започна да прави дълбоки кръгове, докато мускулите й се стягаха безпомощно срещу новата инвазия. Гърбът й се изви и тя се разтвори в топлината, стигайки до толкова силен оргазъм, че не можа да си поеме дъх да извика.

Палецът му се измъкна и устата му заигра върху нея. Докато течаха безмълвните минути той прегърна овързаното й тяло сякаш тя бе съд, от който той пиеше. Светлината на лампата върху тъмната глава между бедрата й, кичурите на косата му, докоснати от злато. Тя изскимтя изненадано, когато в нея се надигна нов копнеж и подутата й плът се стегна и потръпна.

Тя усети ласката на дъха му, когато той произнесе дрезгаво:

— Използвай безопасната дума, Джъстин, иначе ще те любя, докато си вързана. Разбираш ли, скъпа? Кажи ми да спра, преди да е станало прекалено късно.

— Не спирай — успя да каже тя. Думите бяха сладки и груби в гърлото й.

Той запечата с целувка входа на тялото й стана да се съблече. Тялото му беше хлъзгаво и силно, по златната му кожа играеха сенки като ивици на тигър. Изправен до леглото, той хвана въжетата и дръпна Джъстин към себе си. Беше изненадващо силен, повдигна я без никакво усилие. Тя беше безпомощна да помръдне или да участва, тялото й беше толкова добре овързано, че той можеше да я манипулира като играчка.

Джейсън се отпусна надолу и влезе в нея с влажен, пронизващ тласък. Устата му намери нейната, поглъщайки стоновете й на удоволствие. Той я целуваше, без да пуска въжетата, използвайки ги да я повдига и разтърсва срещу себе си. Беше като езда по вълни, равномерно вълнение… въжетата я държаха отворена, разкривайки чувствителната й плът за всяко хлъзгаво нахълтване. Тя се блъскаше безпомощно, безтегловна, сляпа, обляна в топлината на климакса, продължил толкова дълго, че не можеше да се определи нито началото, нито края му.

Никога не се бе отдавала толкова пълно, никога не бе подозирала, че е възможно, и все пак беше точно за каквото винаги е копняла — да изкристализира до чисто чувство. Да чува името си в устата на Джейсън, тялото му, потръпващо срещу нейното, силния му пулс, заровен в нея. Да усеща ръцете му около себе си, лицето си, заровено в шията му.

Когато и последните тръпки утихнаха, Джейсън я погали по гърба и се зае с възлите, развързвайки ги бавно, спокойно, като спираше само да погали някоя извивка, някоя влажна хлътнатина. Всяка част от червеното въже беше навита сръчно и оставена настрана. Замаяна и сънена, Джъстин лежеше простряна, докато той разтъркваше и целуваше слабите следи от въже по нейното тяло. Крайниците й натежаха, пулсът й се забави. Всеки нерв бе нащрек за удоволствието от ръцете му, за интимната енергия, протичаща между двама им.

— Какво представлява „Шунга“? — попита тя накрая, гласът й беше неясен, сякаш току-що се беше събудила от дълбок сън.

— Древно еротично изкуство. — Джейсън я уви с одеяло и я притисна към гърдите си. — Сцени, показващи двойки в сексуални пози. — Ръката му си играеше в косата й. — И за да е колкото се може по-възбуждащо, мъжете обикновено са показани с подчертано големи гениталии.

— В твоя случай щеше да е вярно.

Тя усети усмивката му. Но секунда по-късно той я погледна загрижено в лицето.

— Нараних ли те?

— Не. — Тя прокара върха на пръста си по горната му устна. — Само си мислех, че си много… задоволяващ. — Тя се прозя и облегна глава на гърдите му. — Беше прав.

— За кое, скъпа? — прошепна той.

— За връзването. Чувствам се някак си различно. Чувствам се… — Тя затърси подходящата дума. — В един момент, когато бях отворена и усещах всичко, и дори си мислех, че командваш, имах чувството… — Тя се поколеба, не искаше да го произнася.

— Че ме притежаваш — каза тихо Джейсън. — Че знаеш, че съм твой.

Джъстин не можа да отговори, макар да си мислеше, че е истина. Най-вече, защото беше истина. Сгушена в прегръдката му, тя си даде сметка, че леко я боли тук-там, отдалечено напомняне за въже, плът и удоволствие.

След малко усети, че Джейсън става от леглото и се връща с мокра кърпа; влажната топлина мина по лицето, крайниците и между бедрата й.

Нуждата от сън беше съкрушителна. Той дръпна завивката върху двамата и тя усети, че потъва в гънките на подканящата тъмнина.

— Ще се върна при теб, Джъстин — чу го да казва. — Знаеш го, нали?

— Обеща ми, че няма.

— Ти ще поискаш да се върна. — Когато тя не отговори, той я прегърна по-силно. — Не се страхувай.

Джъстин имаше основателна причина да се страхува и за двамата. Сигурността, която чувстваше в прегръдките му, беше само илюзия. Но засега щеше да я приеме.

* * *

Звукът на алармата събуди Джъстин и накара сърцето й да се разтупти тревожно. С глухи възклицания тя изпълзя по матрака и натисна бутона. След това се отпусна по гръб и изпъшка при мисълта за започването на деня.

След дълго протягане се прозя и огледа стаята. Слабата утринна светлина проникваше през щорите, обливайки стаята в пастелни цветове като старомодна картичка. Погледът й беше привлечен от странно червено петно… три въжета на нощното шкафче.

Обля я унизителна червенина, когато в съзнанието й изникнаха няколко сцени. Искаше й се да може да каже, че предишната нощ се е случила в резултат на прекаляване с виното. Защото никой не прави такъв секс, когато е трезвен. Див секс. Откачен секс. Не-мога-да-те-погледна-повече секс.

Джъстин се отпусна по-дълбоко в леглото и издърпа завивката до носа си. Ако не бяха тези въжета, можеше да се самоубеди, че е сънувала. За съжаление, си спомняше всяка подробност. Начинът по който Джейсън държеше въжетата, за да я дърпа към себе си, начина, по който беше проследил и целувал белезите по кожата й след това. Видът му, толкова устремен и напрегнат, зачервеното му от страст лице. Дяволския му шепот… „Притежаваш ме“.

Беше почувствала това. Беше го усетила как става твърд, целият обхванат от нея, как взема устата й в сладки целувки и произнася задъхано името й между тях, как всяко мускулче в тялото му се напряга да стигне по-близо, по-дълбоко. В края един звук бе заседнал в гърлото му, сякаш нещо го беше наранило. Неспособна да го задържи в ръцете си, тя го беше натиснала надолу, стегната, милваща прегръдка, докато той се изливаше в нея.

При спомена за това Джъстин въздъхна накъсано. Гърдите й се бяха загрели от останалата еротична топлина.

Но топлината се изпари в мига, когато си спомни, че Джейсън е заминал. Ако духовете пожелаеха, той щеше да е в безопасност сега, когато беше далеч от нея. Не мисли за него. Не бива да ти липсват нито той, нито ослепителната му усмивка, нито тези дълги целувки, нито кожата му, която винаги изглеждаше по-топла от нормално, като че ли е с постоянна леко повишена температура.

Как човек спираше да обича някого? Можеш да прекратиш връзка, но не можеш да сложиш край на чувствата, които са я възпламенили. Само времето може да направи това… може би.

Като се надигна да седне, Джъстин отметна разрошената си коса и се пресегна към нощното шкафче за колието си, дългата верижка с медно ключе.

Нямаше я.

Да не би да беше паднала? Като се намръщи, тя слезе от леглото и започна да я търси по пода. Погледна зад шкафчето. Нищо.

Усети, че й прилошава, във вените й нахлу адреналин, имаше чувството, че ще падне, но успя да се задържи, нервите й звънтяха в очакване на болка. Устата и гърлото й пресъхнаха. Беше прекалено вцепенена, за да усети дори собствения си пулс. Преди да се застави да погледне под леглото, вече знаеше какво ще открие.

Триодекада беше изчезнала.