Йън Ървайн
Скрутатор (60)

Тридесет и три

След два дни Флид се бе възстановил достатъчно, за да присъства на сутрешното им съвещание, макар че трябваше да го пренесат с все стола му. Освен него присъстваха Малиен, Гилаелит, Фин-Мах, Тиан, Иризис и Ниш.

— Радвам се, че вече си по-добре, Флид — каза Игур, — макар да не очаквах…

— Този съвет се нуждае от мъдростта ми — отвърна скрутаторът, иронично извивайки уста.

— Несъмнено — със също тъй сух тон отвърна мистикът. — Впечатлен съм от храбростта ти, скрутаторе. Сгреших в преценката си за теб и го признавам с готовност.

— Същото важи и за мен. Все още имаме шанс да надвием врага, лорде.

Игур сви устни, но не го поправи, а се обърна към останалите събрани.

— Ще започна направо към същината на въпроса. Изправено срещу непрекъснато възраждащ се враг, задържано от покварения Съвет на скрутаторите, човечеството е изпаднало в почти безнадеждна ситуация. Но Флид и аз обсъждахме евентуалните действия, които биха могли да променят това. Представи идеите ни, скрутаторе.

— В момента се чувствам леко задъхан.

Ниш се засмя. Иризис го сръга с лакът.

— Замисълът ни е прост — продължи Игур. — Не разполагаме нито с хората, нито с ресурсите за друг подход. Дори и този план може да се окаже над възможностите ни. Но сега, след като разполагаме с таптер… по-точно, след като разполагаме с вероятната му употреба, тъй като машината принадлежи на Малиен, трябва да опитаме.

— Какъв е планът? — изръмжа Гилаелит.

— Да отлетим тайно до Ненифър, скрутаторската крепост, разположена между планините и Съсухрената долина. Чрез изненадваща атака да сразим Съвета и да го заменим с предводители, отдадени на спечелването на войната, тъй като лиринксите нямат намерение да преговарят за мир.

Гилаелит започна да се смее.

Игур го прониза с поглед, който би спрял избухването на вулкан.

— Ако не споделяш целите ни, свободен си да се оттеглиш. Разбира се, ще останеш под надзор до успешния край на нападението.

Домакинът даде знак към другия край на стаята. Ниш за пръв път видя двама въоръжени пазачи да изчакват край вратата.

— Или до провала му — навъси се Гилаелит. — Ненифър е най-зорко охраняваната крепост на света. Дори и с двадесетхилядна армия не бихте го превзели.

— Слухът е най-големият враг на инициативата — рече Игур. — Ксервиш Флид е прекарал години в Ненифър и познава крепостта из основи, включително и откъм защитните й аспекти.

— С изключение на онези, вложени след заминаването ми преди пет години — уточни Флид. — Възможно е те да са значими. Дори и защитата да е останала същата, по-отчаяно начинание не е предприемано дори из Великите сказания. — Тук той замълча, разтърсван от кашлица. След като оттегли носната кърпичка от устните си, скрутаторът продължи: — Непристъпните стени на Ненифър биват охранявани от две хиляди бойци, стотици гадатели и неизвестен брой коварни защитни устройства. Ние сме в състояние да изправим насреща им не повече от дузина души. А крепостта се намира сред най-враждебния кът на света. Няма никакво прикритие. Няма храна и вода. Дори през лятото нощите са мразовити.

— Знаем, че ще бъде трудно — каза Тиан. — Как възнамерявате да постъпите? Ако приемем, че Малиен се съгласи да ви отстъпи таптера. Тъй като това би представлявало акт на агресия срещу човечеството…

— Благодаря ти, Тиан, и сама мога да говоря — каза аахимата. — Но казаното от нея е истина, Игур. Съчувствам на каузата ви, но още не сте ме убедили.

— Аз не се нуждая от убеждаване — тросна се Гилаелит. — Това е глупост, която няма да успее.

— В този случай ще се наложи да те затворя. Би ли ме последвал, ако обичаш?

Гилаелит бавно се изправи.

— Смееш да ме заплашваш със затвор?

Тиан затаи дъх. Дуел между тези могъщи мистици можеше да унищожи цялата стая, а защо не и цялата крепост.

— Войниците ми ще те прострелят още преди да си помръднал — каза Игур.

Последва напрегнат миг, след който тетрархът протегна ръце и се остави да бъде вързан. Двама от пазачите сториха това, докато други двама държаха арбалетите си насочени към гърдите му.

— Смятах, че би поискал да ни помогнеш — продължи Игур, — защото в ръцете на скрутаторите те очаква смърт.

— В Алцифер не ми се налагаше да се боя от тях — студено каза Гилаелит, докато биваше отвеждан. — Нямам намерение да се самоубивам заради вас. Никой от вас няма да напусне Ненифър жив.

Игур махна с ръка подире му.

— Очаквал си нещо подобно? — каза Малиен.

— Тиан ми разказа за него. Иска ми се той да не бе идвал тук. Само ще ни създава проблеми — отвърна й Игур.

— Но той ни е нужен, макар и за друго начинание — рече аахимата. — Това начинание е причината да дойда чак от Щасор. Трябва да поговоря с теб насаме, Игур.

— Сега ли?

— Да.

— Срещата се отлага — рязко каза домакинът. — Да вървим в покоите ми. — Без да обръща внимание на сподирящите го погледи, той продължи: — Би ли искала нещо за пиене? Вино?

— Червено, ако имаш.

— В избата има цели бъчви, недокоснати от петдесет години. — Той даде нареждане на слугата си.

Покоите му бяха уютни, макар и обзаведени само с най-необходимата мебелировка. Игур запали камината и приближи две кресла. Междувременно прислужникът пристигна, понесъл гарафа с червено вино и чайник за домакина.

Малиен приближи кристалната си чаша към пламъците. Виното бе тъмнолилаво, почти черно. За момент тя обгърна чашата с длани, сетне я остави върху масичка до себе си и каза:

— Не очаквах, че ще те видя отново.

— Аз също. Дойдох тук, за да умра, защото животът вече не криеше нищо, което исках. Уви, животът може да бъде упорит, когато вече не го цениш. Изминаха два века, а аз съм си все същият. Започнах да живея отново — дори моята мъка не можеше да трае векове — но не зная какво да правя с това безкрайно съществуване. Умът ми е буден, но вече не е останало нищо, което да не съм виждал. Вече нищо не ме изненадва, почти нищо не ми доставя удовлетворение.

— За да оцениш живота отново, трябва да го изложиш на риск.

— Мъдри думи, Малиен. Несъмнено в тази налудна атака срещу Ненифър ще сторя точно това. Не виждам как бихме успели.

— И въпреки това ги подкрепяш.

Игур духна чашата си, допря устни до течността, сетне духна отново.

Малиен внимателно вдъхна миризмата на виното и се усмихна. Тя отпи малко, извличайки вкуса върху езика си.

— Отлична реколта от отличен винар.

— Подобно вино вече не се намира — рече той. — Лозята лежат изоставени.

— Лозята живеят дълго. Ако войната свърши, няма да са нужни много усилия, за да налеят плодове. Бих могла да прекарам един приятен ден в избите ти, Игур, но не мисля, че можем да си го позволим.

— Да. Осъзнах, че светът си струва да бъде спасен. Кой друг би могъл да стори това? Ами ти, Малиен? Какво прави през изминалото време?

— Моята история съдържа много сходства с казаното от теб. Аз не произхождам от дълголетните аахими, така че очаквах края си още преди сто години. Но той така и не дойде. От времето на Забраната аз съм прокудена. Почитана съм заради мястото си в Историите, но съм и отречена заради независимостта, с която си заслужих това място. Тежко се страда в изгнание. Подготвях се да се спусна в Кладенеца, когато се появи Тиан. Изникването й ме разтърси. Аз също започнах да живея отново.

— И тъй, двама старци — трима, ако броим Флид — се канят да сразят властта. Скрутаторите биха си умрели от смях, ако знаеха.

Тя се усмихна.

— Несъмнено. Предстои да видим дали мъдростта и неостаряващата хитрост ще успеят да ги надвият.

Игур повдигна чашата си.

— За неостаряващата хитрост.

След тоста той попита:

— За какво точно ти е необходим Гилаелит?

Аахимата обясни страховете си за източването на възловите точки, опасността за самите възли, а също и общата заплаха.

— Може би Билфис щеше да разреши този проблем, ако получеше достатъчно време и достатъчно верни карти на излъчванията. Но след като той е мъртъв, Гилаелит единствен притежава нужните таланти — геомантия плюс матемантия — за да ни помогне.

— Излиза, че клетникът, когото затворих току-що, е единствената ни надежда. Разбирам опасенията ти. Разточителството е чумата на нашето съвремие. Мистиците вече не се стремят към изчистеност и ефикасност в Изкуствата си. Интересуват ги единствено огромните количества енергия, колкото се може повече. Противопостави превъзхождаща сила и просто смажи противника си, без да те е грижа, че това ще докара гибелта на света.

— Прав си — каза Малиен. — Нашето време вече е отминало, безсмислено е да го оплакваме. Но кой друг би притежавал размаха, за да види накъде отива светът?

— Цялостната картина — кимна домакинът. — Макар че за мен всичко е една цялостна картина. Ние не сме без своите различия, Малиен, но аз ти имам доверие. Надявам се, че ти чувстваш същото и по отношение на мен. Можеш да разчиташ на помощта ми. Дори ще окажа натиск върху червея Гилаелит, макар да се съмнявам, че той ще съдейства с готовност. Познавам тези като него.

— Какво ще искаш в замяна?

— Нищо — отвърна мистикът, изненадвайки я.

— Нищо?

Той определено се бе променил. Някогашният Игур знаеше цената си до последната медна монетка и очакваше същото познание и от онези, с които си имаше работа.

— Знаеш, че таптерът ми е нужен, но искам да го получа доброволно. Няма да влоша нещата, намесвайки се между теб и народа ти…

— Между нас вече няма връзка — каза Малиен и пресуши чашата си. — Заради нараняванията, които Тиан е нанесла на сина му по време на бягството си, Витис обяви кланова мъст срещу нея. Тъй като аз й помогнах да избяга от Щасор, мъстта се отнася и за мен.

В отговор на въпросителния му поглед аахимата му разказа всичко.

— Удивително — каза накрая Игур. — А Тиан изглежда тъй дребна. Кой би очаквал, че е способна на подобни чудеса?

— Тя не е първата дребна жена с големи постижения — сухо каза Малиен. — Самата аз произхождам от една. Не всички герои са едри, размахващи меч пънове. Или високи и загърнати в тайнственост мистици, стиснали жезли.

— Забравил съм Историите, на които сам съм станал свидетел. — Той се загледа в огъня, потънал в спомени за някогашните дни. Изглежда някои от спомените бяха болезнени, защото Игур зарови лице в длани, въздъхвайки.

— Тъй като аз съм прокудена, действията ми нямат никакво отношение с аахимите. По тази причина ти предоставям таптера. Без никакви условия. Дори самата аз ще дойда в Ненифър. Възможно е да изникне нужда от талантите им.

Домакинът не реагира веднага. Но накрая той се отърси от вглъбението си и се надигна. Малиен последва примера му.

— Благодаря ти. — Той й се поклони до пояс. — Ти ми даде нова надежда. Ще се върнем ли, за да планираме атаката?

— Стените имат уши, дори и ако са масивни като твоите. Нека запазим подробностите само за онези, за които е наистина наложително да знаят. Поне докато не полетим.

— Разумно — одобри Игур. — Ще знаем само ти, аз и Ксервиш Флид. Трябва да поемем колкото е възможно по-скоро. Възможно е Гилаелит да намери начин за разкриването на тайната ни.

 

 

— Струва ми се, че времето се е върнало назад — обърна се на следващата вечер Ниш към Иризис. — Тиан изниква и внезапно ние вече не сме достойни за доверие.

Снощната среща не бе подновена. Вместо това те бяха започнали да товарят припаси и оръжия в таптера, заедно с въжета, куки, брони, палатки, спящи чували… Всички неща, които скрутаторът бе включил в списъците си за атаката срещу най-охраняваната крепост на Сантенар.

— Гузен си заради начина, по който си се отнасял с нея преди — каза Иризис.

— Признавам. Постъпих отвратително. Ти също.

Тя сви рамене.

— Никога не съм го отричала, но не съм свикнала да се измъчвам от вина.

Това не беше изцяло истина, ала нейното страдание се различаваше от това на Ниш. Той все още не можеше да свикне с мисълта, че Тиан е тук. Тъй като не знаеше какво да й каже, механикът се стараеше да я избягва.

— Освен това е нормално да пазят плана си в тайна — продължи Иризис.

И все пак тя се чувстваше наскърбена от мълчанието. Тя бе пренесла някакви запечатани предмети от складовете на Игур. Те бяха свързани с Изкуството и контролерите, следователно попадаха в нейната сфера. Въпреки това младата жена не бе успяла да отгатне предназначението им.

Отрядът им щеше да включва Игур, Флид, Малиен, Фин-Мах, Инуи, Флангърс, Ниш, Иризис и Тиан, а също и трима от най-опитните войници на Игур. Знаеше се само, че поемат утре сутринта.

— Надявам се, че планът им е гениален — не мирясваше Ниш. — Дванадесет души срещу две хиляди войници, стотици гадатели и всички останали, укрепили се в Ненифър.

— Може и да е самоубийствен. Ако се провалим, както ми изглежда вероятно, това ще бъде краят на ефективната съпротива в Лауралин.

— Това вече няма да ни притеснява.

— Няма да притеснява и приятелите и близките ни — напомни му тя. — Скрутаторите ще ги унищожат до четвърто коляно.

Механикът се замисли над думите й.

— А ако спечелим, ще попаднем под мерника на Нуминатора.

— Иска ми си да не бе споменавал това.

— Иска ми се да не се бях сещал.

— Мисля, че ще ни разкрият плана по пътя — каза Иризис. — Полетът до Ненифър ще трае няколко дни, така че ще разполагаме с предостатъчно време да обсъдим подробностите. Препоръчвам ти да се наспиш добре. Поне за известно време няма да имаме възможност да спим в истински легла.