Йън Ървайн
Скрутатор (17)

Шестнадесет

Черните въздухоплави бързо набраха височина и се понесоха след тях. Обхваната от предчувствие за предстояща гибел, Иризис не можеше да откъсне очи от тях.

Фин-Мах се бе облегнала върху касата на вратата и се поклащаше с всяко разтърсване на машината. Тя бе безкомпромисно честна, но подчиняването на скрутаторите би я накарало да се отрече от Флид, чиито нареждания тя следваше. Само че ако Флид се бе провалил и бе осъден, към кого трябваше тя да прояви дълга си? Нито агонията на съмненията й, нито болката от раните личаха върху бледото й лице. Фин-Мах бе родом от Тикси, а хората от този край предпочитаха да не парадират с чувствата си. Но по движението на лицевите мускули, шаващи над стиснатата челюст, личеше борбата й.

Иризис също преминаваше през подобна борба. Скрутатор Флид бе осъден да прекара остатъка от дните си в робство. Всичките му планове бяха рухнали. Той беше старо и хитро куче, но и останалите скрутатори от Съвета не му отстъпваха по коварство. За спасяване не можеше да става дума — Иризис би била разпозната навсякъде. Освен това и над нея самата тегнеше сянката на председателя Гор.

Фин-Мах се оттласна от каютата и се понесе към кърмата. Изглежда бе взела решението си.

— По-бързо! — дрезгаво каза тя и изтръгна арбалета от ръцете на Флангърс, за да го размаха в лицето на пилот Инуи.

— Това е максималната скорост — проплака дребната жена. — Не можем да се движим по-бързо.

— В такъв случай другите ще ни настигнат и превземат на абордаж. — Фин-Мах сграбчи въженото перило, захапала долната си устна. — Флангърс, колко добър си с копиемет?

— Сред най-добрите — отвърна той. Изглеждаше смутен, защото се досещаше какво предстои. Войникът се бе вкопчил отчаяно в борда, а превръзката на бедрото му бе потъмняла от кръв. Трябваше да е припаднал отдавна, но дългът го тласкаше напред.

— Тогава се заеми с онзи на носа.

— Искате да стрелям по въздухоплавите? — прошепна той.

— Ако бъдем заловени, скрутаторите ще ни убият.

— Това не е оправдание. — Флангърс бе честен по своя начин, също като перквизитора. — Винаги съм изпълнявал заповеди.

— Тогава се подчини на моето нареждане. Ако войната бъде оставена в ръцете на Съвета — процеди Фин-Мах, — краят на човечеството ще настъпи преди да е изтекла годината.

— Те са мои командири — каза войникът. — Войната ще бъде изгубена много по-бързо, ако всеки започне да оспорва заповедите на офицерите.

Жената се изправи в цял ръст и сковано заяви:

— В случая аз съм твой пряк началник. Представлявам скрутатор Флид, който ми нареди да се спася. И смятам да изпълня нареждането му, без значение кой се опитва да ме спре! — От джоба си тя извади някакъв документ и му го подаде. — Това удовлетворява ли те?

Флангърс сведе глава.

— Удовлетворява войника, но не и човека.

Фин-Мах изпита съжаление към него.

— Не е нужно да ги убиваш — тихо продължи тя. — Достатъчно е само да повредиш машините им. Цели се в роторите.

Иризис помогна на Флангърс да се отправи до носа. Двамата откачиха копиемета — олекотен модел, приличащ на голям катапулт — и го отнесоха на левия борд, където го прикрепиха отново. Докато войникът отстраняваше някакво гнездо на оси, Иризис му донесе наръч къси копия. Стрелецът зареди едно и започна да върти обтягащата манивела.

— Ще можеш ли да уцелиш ротора от това разстояние? — попита тя. — Много е далече.

Флангърс опъна тетивата още един оборот, сетне още един. Той се прицели към първия преследвач — неговият ротор се виждаше отчасти зад кабината.

— Малко извън границата на обхвата сме, макар че във въздуха ми е по-трудно да преценя.

Първият от преследващите ги въздухоплави им правеше яростни знаци да се приземят. Погледът на Флангърс умоляваше Фин-Мах:

— Дават ни пряка заповед, перквизиторе.

Тя стисна устни.

— Огън.

Стрелецът завъртя ръчката, регулираща наклона на оръжието, сетне го донастрои. Ръцете му трепереха. Той обърса потта от челото си и сграбчи пусковия механизъм.

След няколко секунди копието прелетя под носа на първия въздухоплав.

Флангърс изглеждаше облекчен. Иризис не можеше да го вини.

— Извън обхват — каза той. — Само с чист късмет бих могъл да уцеля ротора от това разстояние.

— Опитай отново — каза Фин-Мах. — Техните стрелци също се подготвят, а аз нямам никакво съмнение в качествата им. Инуи, намали скоростта за момент. Веднага щом Флангърс стреля, възстанови пълна скорост.

Въздухоплавът забави ход, позволявайки на преследвачите да се доближат. Крепеният от Иризис войник леко измести прицела и стреля.

— Дали това копие ще уцели? — промърмори Иризис на себе си.

— Мисля, че скрутатор Кларм ръководи преследването — каза Фин-Мах, насочила далекогледа си към първия въздухоплав. — Той е честен човек, доколкото това може да се каже за един…

Перквизиторът замълча, прекъсвайки еретичното си изказване.

Полетялото под остър ъгъл копие се вряза в торбата с газ и разби тавана на каютата. Изглежда сблъсъкът бе породил искра, защото газът се подпали и разпръсна огън във всички посоки. Въздухоплавът се превъртя, сипейки тела, и се понесе към земята, следван от димна опашка. Балонът на втората машина се разкъса под ударната вълна. Третият въздухоплав рязко зави встрани, стреля припряно и бързо се понесе обратно.

Флангърс извика ужасено. Със свит стомах Иризис се вкопчи в парапета. Огънят вече бе угаснал и първата машина се спускаше бавно. Вторият въздухоплав рухна край нея — сблъсъкът му със земята бе достатъчно силен, за да потроши костите на екипажа. Първата машина рухна малко по-късно, защото вятърът я бе понесъл за момент встрани.

Лицето на Фин-Мах бе придобило цвета на кал. Устните й бяха пребледнели, тя се затрудняваше да говори.

— Току-що убих скрутатор и наруших святата си клетва.

И бе обрекла всички на борда на този въздухоплав. Иризис се извърна.

— Какво казват заповедите ти, перквизиторе? — попита тя.

Фин-Мах я погледна:

— С пълна скорост ще се отправим на юг и няма да спираме, докато не достигнем полюса. Дори и след това. — Тя покри лице с длани и със залитане се оттегли в каютата. Последваха звуци на повръщане.

Флангърс се бе отпуснал върху платнената палуба, прикрил лицето си. Иризис го заобиколи и се отправи към кърмата, където Инуи се бе вкопчила като удавница в направляващия лост.

— Къде отиваме? — каза Иризис, стараейки се да остане спокойна в лицето на бедствието.

Инуи докосваше хедрона в контролера си.

— Скрутаторите ще унищожат близките ми, дори невръстното ми бебе. Докарах гибелта на всички, които обичам.

Последните думи тя изрече задавено. Сетне дребната жена се хвърли към борда.

Иризис я сграбчи, издърпа я обратно и я поведе към каютата. Инуи започна да вие и да се мята. Другата жена я остави да легне до Фин-Мах, излезе и залости вратата отвън.

Въздухоплавът бе започнал да описва кръгове. С помощта на контролния лост Иризис отново го насочи на юг. Междувременно роторът бе спрял. Подобно кланкер, въздухоплавът оставаше неподвижен без пилота си.

Иризис не можеше да използва контролера на Инуи, който бе настроен специално за последната — не и без да го разглоби до основи. Затова тя го разкачи и вложи на негово място своя индикатор. Изработен от червен халцедон, стъкло и сребро, той приличаше на произведение на изкуството. Индикаторът не само позволяваше на Иризис да вижда полето, но можеше да бъде използван и за изтегляне на енергия. В далеч по-малки количества от тази на един контролер, разбира се, но пък и роторът на един въздухоплав изискваше много по-малко енергия от краката на кланкер.

Четиримата войници стояха близо до носа с мрачни лица. При приближаването на Иризис те се отдръпнаха показно, споглеждайки се. Едновременно с това бяха и замлъкнали. Те се страхуваха от мистериозния й талант и бяха огорчени от принудителното си предателство.

Никой от тях не беше местен, Флангърс също не познаваше тукашните земи. Това оставяше само един човек, а на Иризис не й се искаше да прибягва до него. Тя нямаше представа как да се отнася с Ейрин Мас, човек, който построяваше от нищото всяка своя личност. Именно това я смущаваше — тя не знаеше какво да мисли за него. Още по-малко можеше да разгадае и неговите мисли. Единственото човешко у Мас бяха образите, в които той се вживяваше.

Иризис го откри от другата страна, приседнал в сянката на борда, потънал в съдържанието на свитък, по-тесен от малкия му пръст.

— Прощавай — рече тя.

Осведомителят повдигна очи:

— Чудиш се какво да правиш и къде да идеш.

Иризис все още не можеше да го погледне, без да си помисли за дебелия, плешив и перверзен полуидиот от фабриката, макар че от това му превъплъщение не беше останало нищо. Честно казано, тя бе предпочитала полуидиота.

— Така е. Нямам никаква представа какво да сторя.

Тялото й услужливо се опитваше да й предложи занимание, предлагайки неустоимо желание за повръщане.

— Първо ще намерим безопасно скривалище, после ще се опитам да се свържа със скрутатора.

— Как?

— Това е нещото, в което ме бива най-много — спокойно отвърна той. Увереността му успокои бушуването на вътрешностите й. — Ще продължим на юг, докато не се отдалечим от бойното поле. Не, ще продължим до здрач, после ще ти дам допълнителни инструкции, ако Фин-Мах не се е възстановила до този момент.

— Тя трябваше да остави съобщение на Флид — спомни си Иризис. Тя насочи въздухоплава към хълмовете северно от експлодиралата възлова точка. — В случай че той избяга. — Колкото и малко вероятно да звучеше това.

Вечерта те се скриха сред струпани овални хълмове, напомнящи нахвърляни яйца, в гората южно от Госпет. Това бе най-доброто скривалище, което Мас успя да открие в околността. Без да каже нито дума, той влезе в каютата, за да се преоблече. След минути изникна отново, превъплътен в прегърбен старец, след което отново безмълвно изчезна сред дърветата.

Минаха три дни, а от Мас все така не пристигаха вести. През цялото това време бегълците стояха нащрек. Макар че въздухоплавът им бе скрит в дъното на стръмна долина, обградена от три яйцевидни хълма, и можеше да бъде видян единствено от някой, прелитащ директно над скалите, бегълците не можеха да се отпуснат.

В машината бе прекалено тясно, за да се говори за уединение, само че никой от тях не смееше да се отдалечи — не знаеха кога ще им се наложи да избягат. Войниците се задържаха край левия борд, мърмореха помежду си и хвърляха злобни погледи към останалите. Фин-Мах почти не говореше. Тя бе рискувала всичко във верността си към Ксервиш Флид. Ако той се провалеше или бъдеше убит, тя щеше да е престъпила клетвата си напразно.

Умът на дребната Инуи бързо гаснеше. Тя редуваше дълги периоди на мълчание с пристъпи на ожесточен вой и ридания за близките си. Контролерът представляваше единствената й утеха. Той не напускаше прегръдките й дори по време на съня й. През останалото време Инуи го милваше, люлееше и се обръщаше към него като към бебе. Фин-Мах, обичайно загрижена за подчинените си, не успя да я утеши.

Флангърс също се усамотяваше — доколкото това бе възможно — и отпращаше Иризис всеки път, когато тя се опиташе да се приближи към него. Но на третото утро, докато високата жена се разхождаше боса по протежението на малко поточе, за да подири укритие от жегата, тя се натъкна на седящия на брега Флангърс. Той бе подпрял брадичка в дланите си. И несъмнено бе чул приближаването й, но не реагира. Върху бедрото му личеше прясна превръзка, за която Иризис с удовлетворение забеляза, че не е окървавена. Ножницата с меча лежеше на един мъхест камък до него. Това не й се стори необичайно: добрият войник никога не се разделяше с оръжията си.

Жената отпусна ръка върху рамото му.

— Проклета, проклета война.

Флангърс не погледна към нея.

— Аз съм обикновен войник, научен да изпълнява заповеди. Но какво да правя, когато нарежданията си противоречат?

— Следваш съвестта си.

— Съвестта ми също бива разкъсвана в две противоположни посоки, Иризис. Скрутатор Флид е добър човек, когото бих следвал безпрекословно. Но понастоящем той е отстранен от длъжност. Това прави нарежданията му нелегитимни. Същото се отнася и за заповедите на Фин-Мах. Аз й се подчиних, но това ми струваше клетвата, дълга и честта. Аз станах клетвопрестъпник, Иризис, предател в собствените си очи. Убих екипажа на скрутатор Кларм, предадох онези, които се бях заклел да защитавам. Как бих могъл да живея с това?

— Не бива да губим вярата си — отвърна Иризис. — Трябва да следваме Флид, колкото и да е трудно това.

— Ти не разбираш — тихо каза войникът. — Ти не бе принудена да избираш. Войнишката клетва е всичко. В продължение на шест години аз излагах живота си на риск, за да защитя онези, които са по-слаби от мен. Изпълних дълга си и бях възнаграден. Бях герой. А сега съм долен предател, обърнал се против собствените си другари, за да ги убие без предупреждение.

— Ти изпълняваше заповед — смутено възрази тя.

— Нима това оправдава постъпката ми?

— Не зная. — Иризис не се беше замисляла над това.

— Не събрах смелостта да се опълча на Фин-Мах, а трябваше.

Иризис не знаеше какво да отговори на това.

— През целия си досегашен живот исках единствено да изпълня дълга си — продължи той. — А след това да си изкарвам прехраната честно, да си намеря добра жена и да споделя живота си с нея, с децата и с приятелите си. Сега всичко това е изгубено. Остава ми само един изход, изходът на страхливците, но поне той ще сложи край. Сега ще те помоля да ме оставиш сам, Иризис.

Той се надигна и посегна към меча си. Иризис осъзна замисъла му едва когато половината острие бе напуснало ножницата.

— Не! — извика тя и скочи насреща му.

Макар и боец, Флангърс бе внимателен. Той не я изблъска, а каза:

— Моля те, Иризис, върви си. Това не е гледка, която…

— Ще ме изслушаш ли?

— Няма смисъл.

Той се отдръпна, изтегли меча с безшумно и опитно движение. Със следващото движение той го обърна и допря върха до стомаха си.

Иризис не бе очаквала такава бързина. Бе предполагала, че този момент ще бъде предшестван от няколко мига размисъл или някакви последни думи. Без да се замисля, тя се вкопчи в острието с две ръце. Острите ръбове се врязаха в пръстите и дланите й.

Флангърс видимо се притесни при вида на кръвта й — още една странност за един войник.

— Отдръпни се, Иризис — тихо каза той. — Това острие може да ти отсече пръстите в един миг.

— Тогава ще остана да живея без пръсти, защото няма да се отдръпна. Остави меча, Флангърс. Изслушай ме.

След един преценяващ поглед, целящ да провери решителността й, войникът леко поклати глава. Скованото му тяло се отпусна и той отдръпна върха от стомаха си. Иризис последва движението му и не пусна острието, докато мечът не се озова обратно върху камъните. Самата тя се бе доближавала до подобна постъпка.

Флангърс я хвана за китките и обърна дланите й към себе си. Върху тях и през шест от пръстите личаха дълбоки разрези.

— Погледни какво си причинила на красивите си ръце! Защо, Иризис?

Наистина необичаен войник.

— Защото ние и Ксервиш Флид се нуждаем от теб, Флангърс.

Тя изглеждаше особено красива, когато повдигна глава, за да го погледне в очите.

— И защото двамата с теб се сражавахме в подземията на Снизорт. Ти си мой боен другар.

— Тогава ще разбереш защо трябва да запазя честта си по единствения начин, който ми е останал.

— И няма да се откажеш от решението си?

— Не мога да се откажа, Иризис. Но първо ми позволи да се погрижа за ръцете ти. Сигурно много те боли.

Тя не каза нищо, но му позволи да я отведе обратно до въздухоплава, където Флангърс почисти раните, намаза ги с мехлем и ги превърза с жълтеникави парчета плат. Приключил, много внимателно той постави ръцете й в скута й.

— Сега ще ми позволиш ли да се оттегля с чест?

— Само след като изплатиш дълга си — отвърна жената.

Войникът се навъси.

— Какъв дълг?

— Аз рискувах живота си, когато се спуснах да те търся в онази бездна. Според обичаите на моя народ, а предполагам и на твоя, ти ми дължиш живота си. Това също е въпрос на чест.

— Но после аз те изтеглих. — Флангърс бе започнал да се поти.

— И сама щях да се изкача по въжето — излъга тя, — така че това не се брои за спасяване.

— И искаш живота ми в замяна?

— Това е единствената разменна монета, с която разполагаш.

Той дълго размишлява, преди накрая да сведе глава.

— Да, както сама каза, това е въпрос на чест. Животът ми ти принадлежи и нямам право да го отнемам, докато ти не ме освободиш.

Иризис тихо издиша затаения дъх.

— Благодаря ти, Флангърс. Няма да съжаляваш.

— Ще съжалявам всяка минута от времето, през което честта ми остава осквернена — отвърна той, — само че вече дадох дума и няма да се отрека от нея. — Войникът се изправи и се обърна към кърмата. — Но, разбира се, ако някога те спася, дългът ми ще се смята за платен и животът ми отново ще ми принадлежи. Така налага честта.

Иризис го остави. Тревогите й бяха единствено отложени.

 

 

— Иризис, събуди се. — Флангърс я разтърсваше за рамото. — Нещо става.

— Какво? — промълви тя, все още сънена. Беше посред нощ.

— Тихо. — Той я издигна от завивките й. — Войниците подготвят бунт. Вземи. — Той постави нож в ръката й и се изправи край вратата на каютата.

Нямаше време Иризис да търси ботушите си. Тя събуди Фин-Мах и пилота. Инуи си пое дълбок дъх, очевидно канеща се да изпищи. Високата жена побърза да притисне бинтованата си длан над устата й.

— Не крещи! — просъска тя. — Или всички ще бъдем избити. Има ли начин да се измъкнем незабелязано?

Инуи преглътна уплашено. Насечените й вдишвания почти се сливаха в едно:

— Само като разрежем тавана.

Иризис се покатери на един сандък и прободе платнището с ножа си. Тъканта се разпра шумно — прекалено шумно, за да й се понрави.

— Какво правят сега, Флангърс? — прошепна тя.

— Събират смелост да ни нападнат. Те са добре обучени. Нямаме шанс срещу четирима.

— Съмнявам се, че ще нападнат жени — каза Фин-Мах. — Наказанието за посегателство срещу жени във фертилна възраст е изключително сурово. Освен това аз все още съм перквизитор и имам известна власт, дори и след случилото се онзи ден. Те ще понесат отговорност за постъпките си.

— В безизходното си отчаяние те първо ще ни избият, а после ще мислят за последиците — рече Иризис. — Можете ли да им отвлечете вниманието, докато разрязвам покрива?

Фин-Мах направи някакво движение, което в полумрака русата жена не можа да различи. Неочаквано мъжки глас прогърмя отвъд стената:

— Ти ритни вратата, Рулф. Аз ще се заема с предателя, а…

— Защо крещиш? — изпищя друг. Звукът от гласа му болезнено се вряза в ушите на Иризис.

— Не кре… — поде първият и млъкна.

— Магьосничество! — прошепна трети. Съсъкът му прозвуча с настойчивостта на избухващ котел.

Иризис разкъса покрива и се издигна. Флангърс я последва. Войниците все още стояха край вратата. Едър мъж изтегли меча си с оглушителен звук, поколеба се за миг, престраши се и ритна вратата. Отхвърчането й бе гръмовно.

Войникът се хвърли вътре, но веднага отскочи назад, захвърляйки меча си, който се бе нажежил. Дим започна да се извива от палубата. Някой срита оръжието отвъд.

— Следващият, който шавне, получава болт право в окото — рече Флангърс, повдигнал арбалета си. — Положете оръжие.

Войниците погледнаха нагоре. За момент никой не помръдна и Иризис затаи дъх. Флангърс можеше да простреля един, но останалите трима щяха да се нахвърлят върху му. Сблъсък на четирима срещу един можеше да завърши само по един начин.

— Е, кой ще бъде пръв? — каза Флангърс, местейки оръжието последователно. — Ти ли, бабаитко?

Онзи стисна меча си.

— Готов съм да умра в името на дълга си — озъби се той. — Не ме е страх от жалък предател като теб.

Иризис усети болката на Флангърс, който не каза нищо.

— И от перквизитор ли не те е страх? — каза Фин-Мах, изникнала на прага.

Бял дим се издигаше от храсталаците, където все още лежеше нажеженият меч. Предводителят на войниците хвърли кос поглед натам и отпусна оръжие.

— Бягайте — тихо продължи Фин-Мах. — Кажете на скрутаторите, че съм ви принудила с Изкуството си. Не е далеч от истината.

Онзи кимна, без да я поглежда, и се прекачи на земята. Останалите трима го последваха. Скоро войниците изчезнаха в гората.

— Инуи — каза перквизиторът, — приготви се да ни издигнеш. Иризис, вие двамата с Флангърс приберете въжетата.

— Къде отиваме? — попита Иризис.

— В следващото място от списъка на Флид. Опасно е да оставаме тук, онези може да си променят мнението и да се върнат към първоначалния си план.

Прекараха повече от седмица в обикаляне на скривалища. В някои случаи спираха само колкото да проверят за съобщение от Ейрин Мас. През цялото време не го видяха нито веднъж.

На деветия ден от бунта те прелитаха над поредното място на среща — мъртво дърво с овъглен и кух ствол, прекършено сравнително високо. Внезапно от върха му изникна размахваща се ръка.

Инуи спря въздухоплава. Флангърс спусна въжената стълба и Мас се изкачи на борда.

— Тръгваме на запад — рече той.

— Откри ли скрутатора? — извика Иризис.

— Открих къде е — свъсено отвърна осведомителят. — Бил е изпратен да тегли кланкери. Крил-Ниш Хлар, осъден от баща си, е бил заедно с него.

— Ниш? — Иризис установи, че гласът й е станал писклив. — Той е жив?

— За момента.

— Ти каза, че е бил изпратен — подкани го Фин-Мах. — Какво е станало?

— Преди шест дни е избягал и заедно с Ниш и Юлия е поел на север.

— В такъв случай можем да приемем, че е получил съобщението — каза Иризис. — По-добре да тръгнем след тях.

— За съжаление — рече Ейрин Мас — ги преследва цялата мощ на скрутаторите, включително не по-малко от три въздухоплава. Рискът е прекалено голям.

— И какво ще правим тогава?

— Ще се отправим към мястото на срещата. И ще чакаме.

— Прекрасно! — възкликна Иризис. От дъното на сърцето си тя ненавиждаше принудителното бездействие.

Имаше и друг проблем. Финадрът, заради който бяха рискували толкова много, вехнеше с всеки изминал ден. Те се стараеха да го държат на хладно и влажно място, но това не беше достатъчно. Иризис бе сигурна, че след няколко дни той ще стане неизползваем. Тогава жертвите им щяха да се окажат напразни.

Поне Ниш беше жив. Тя бе смятала, че е приключила с него, но в последно време той често бе изниквал в мислите й. Иризис би дала всичко, за да се озове край него в този момент.