Йън Ървайн
Скрутатор (2)

Едно

Кръв, органи и черва изграждаха по-голямата част от състава на калта, тъй като битката буквално бе застлала земята с трупове. Това бе най-противната и страховита гледка, която Иризис Стирм някога бе виждала. А й се налагаше да я търпи от почти денонощие. Цветът на човешката младеж погиваше пред стените на Снизорт, а никой не можеше да стори нищо.

Тя захвърли строшения си меч и си взе нов — наоколо лежаха предостатъчно оръжия, предоставящи избор.

— Скрутаторе — обърна се тя, борейки се с хлъзгавия наклон на кална могила, — какво ще правим?

— Ще умрем — сгримасничи Ксервиш Флид. — Това клане бе краят на цивилизацията, краят на всичко, за което съм се сражавал през целия си живот.

— Аз няма да се предам, сър.

— Изключително благородно от твоя страна, Иризис.

— Трябва да има начин.

— Няма. Лиринксите са прекалено много и ни убиват два пъти по-бързо, отколкото ние убиваме тях.

Иризис се огледа.

— Да опитаме да достигнем командния пост. Не е далече. — Пунктът се издигаше върху един плосковърх хълм от дясната им страна. Знамето на Съвета все още се развяваше там. — Така поне ще сме в състояние да видим какво става.

— Къде е Юлия? — попита Флид. Въпросът му бе закъснял.

— Предполагам, че се е скрила някъде.

— В такъв случай тя се е оказала по-умна от всички нас. Ами пилот Хила?

— Лиринксите я убиха в първата атака вчера сутринта, малко след като въздухоплавът се разби. След рухването й вие останахте да я защитавате, но тя почина от раните си.

Флид поклати посивялата си глава.

— Не си спомням. Не помня почти нищо от изминалия ден.

— А аз си спомням всяка минута, макар да ми се иска да не беше така — рече Иризис. — Да вървим.

Изсред купчините наченало разложение от лявата им страна изникна лиринкс. Създанието се извисяваше с цяла глава над Иризис (самата тя висока жена), а огромната му уста с лекота би прегризала крака й. Едното от ципестите му криле се влачеше в кървавата кал. Мощната му ръка бе отсечена под лакътя. Съществото замахна към скрутатора, който избегна удара, привеждайки се назад, а после се извъртя и се хвърли в атака, поваляйки противника с един удар между бронираните гръдни плочки.

Врагът се стовари тежко в калта, оплисквайки и двамата. Флид дори не се обърна назад.

— Къде сте научили това, Ксервиш? — попита Иризис. Скрутаторът бе дребен и слабоват на вид мъж над средна възраст. И друг път Иризис го бе виждала да се сражава, но не и с подобна смъртоносна ефикасност като в миналия ден.

— Скрутаторите получават най-доброто от всичко, така че бях обучаван от експерт. И все пак този удар не би имал успех срещу здрав лиринкс.

Прекосиха край два кланкера — осмокраки механични чудовища, достатъчно големи, за да позволят пренасянето на десет войници и оборудването им. Лявата машина изглеждаше невредима, но същото не важеше за екипажа й: върху копиемета се бе облегнал безглав труп, друго тяло лежеше край катапулта. Изчезването на полето бе превърнало кланкерите в купчини безполезен метал.

Самотен стрелец стоеше зад заредения копиемет на дясната машина, насочил оръжието към бойното поле. Той стреля. Тежкият снаряд полетя — прекалено бързо, за да бъде проследен — и приключи полета си право в гърдите на далечен лиринкс.

— Добър изстрел — отбеляза вървешком скрутаторът.

Войникът поклати глава:

— Но не достатъчно добър, за да ни спаси. — Той скочи на земята. — Това бе последното ми копие.

— Къде е операторът ти?

— Мъртъв.

— Бива ли те на земята?

Войникът разгърна едната страна на жакета си. Иризис долови сребърен отблясък.

А скрутаторът се закова на място.

— Заслужил си това с меча си?

— И с дълъг нож, сър. В битката при Плаймс преди две години.

— Имам нужда от подобен човек. Намери си оръжие и идвай с нас.

Иризис остана смаяна. Флид бе известен с решителността си, но никога досега не бе избирал да прояви доверие към някого толкова бързо.

— Надявам се, че умеете да преценявате хората — тихо каза тя, когато отново поеха сред калта.

— Избрах теб, нали?

— Това имах предвид. — Тя се усмихна широко. Покриващите я кал и кръв не можеха да прикрият красотата на фигурата й.

— Изглежда не си видяла.

— Значката ли? Не, не можах.

— Това не беше значка, а Звезда за храброст. Малцина са онези, които получават този орден приживе.

В един хлътнал участък край тях лежеше главата на войник, вторачена право в тях. Иризис се извърна. През изминалия ден бе видяла хиляди подобни гледки, но пак не би могла да свикне.

— Случайно името ти да е Флангърс? — попита Флид.

— Точно така, сър. Откъде знаете?

— От мен се очаква да зная имената на героите. Знаеш ли кой съм аз?

— Разбира се. Вие сте народният скрутатор.

— Това пък откъде е дошло? — възкликна Ксервиш.

— Не мога да кажа, сър — рече Флангърс. — Войниците винаги са ви наричали така.

— Непочтителни глупаци — изръмжа скрутаторът. — Ще видим дали ще са толкова остроумни, след като наредя няколко роти да бъдат нашибани с камшик.

Но в очите му личеше блясък и войникът видя.

Иризис се засмя. Флид обичаше да притежава пълна информация за всичко. Рядка гледка беше да го видиш изненадан.

— Аз съм Иризис — представи се тя и подаде ръка на войника.

— Предполагам, че не си тукашен, Флангърс? — попита скрутаторът. В момента бяха започнали да се изкачват по хълма.

Запитаният поклати глава. Той имаше сиви очи и руса коса, волева брадичка и загоряло лице. Не беше много висок или мускулест, но силата личеше във всяко движение на жилавото му тяло.

— Туркадец съм — отвърна той, загледан в две тела, около които се стелеха рояци мухи.

— Бежанец? — продължи Флид. Туркад, най-големият и най-стар град в западните земи, бе паднал преди две години, с което целият остров Мелдорин бе преминал под контрола на лиринксите.

— Не. Присъединих се към армията, когато навърших шестнадесет. Това беше преди шест години.

— Участвал ли си в много сражения преди Плаймс?

Флангърс изреди половин дузина позиции.

— Прекалено много са, за да си ги спомням всичките.

— Трябва да си отличен стрелец, щом си оцелял подобно нещо — отбеляза Иризис.

— Или късметлия — добави Флид, който в следващия момент се подхлъзна. — Аз самият не бих отказал малко късмет.

Флангърс не му позволи да падне.

— Моят късмет свърши днес. Никога преди не бях изгубвал оператор. — Думите му не съдържаха гняв или огорчение. — С нас е свършено, сър. Това е краят.

— Ти си герой, Флангърс. Не бива да говориш така.

— Виждал съм как измират цели народи, сър. Древните чудеса на родината ми вече са погубени, милионите, които живееха там, сега са мъртви или са пръснати из света. Дори Туркад, най-великият град в цял Сантенар, е разрушен. Няма надежда. Врагът ще погълне всички ни. — Той потръпна от ужас. — Дори децата ни не ще бъдат пощадени.

— Известно ли ти е наказанието за пораженчество, войнико?

— За много от обикновените хора смъртта в ръцете на скрутаторите е за предпочитане пред разкъсването от лиринкс.

— Ти си отчаян, а все пак продължаваш да се сражаваш.

— Дългът е всичко за мен, сър.

— Тогава черпи сили от дълга си. Би ли ми подал ръка?

Флангърс хвана скрутатора над лакътя и му помогна да преодолее последния участък преди върха на хълма. Там Флид придърпа спътницата си встрани.

— Ами ти, Иризис? Ти също ли си отчаяна?

— Не.

— Защо?

— Защото зная, че вие ще намерите начин да ни спасите.

— Внимавай в какво се уповаваш. Аз съм просто човек. Податлив съм на провал и смърт досущ като останалите.

— Но вие няма да се провалите. Зная, че ще успеете, сър.

Той не отговори.

— Сър, какво има?

— Думите на Флангърс ме разтърсиха, Иризис. Сега хората виждат в смъртта единственото си спасение. Отчаянието ще ни надвие далеч по-бързо от враговете. Как бих могъл да се боря с подобно нещо?

— Чрез някакъв дързък ход, с удивителна победа.

— Ще е нужно неземно чудо, за да ни спаси.

— Тогава се хващайте на работа — отвърна тя. — Всички разчитаме на вас, сър, не бива да се проваляте.

Върхът на хълма бе почти идеално равен, разчистен и зает от командната шатра, разположена в центъра му. Обграждаха я други, по-малки палатки. Стоящите на пост войници отдръпнаха копия, за да им позволят да минат. Зад тях стояха арбалетчици със заредени оръжия — вражеските пълководци бяха любима цел на лиринксите.

Флид кимна към капитана им, сетне се обърна, за да погледне към бойното поле. Лицето му помрачня, стене той се отправи към главната палатка.

Генерал Там, подскачащо кълбо мускули с лъскаво плешиво теме, го пресрещна на входа.

— Скрутатор Флид! Вече бяхме изгубили надежда, че ще ви…

— Къде е генерал Гризм? — прекъсна го Ксервиш.

— От другата страна. Да го повикам ли?

— Повикай го. Каква е ситуацията?

Там защипа ухото си с формата и цвета на сушена праскова:

— Изгубихме четиринадесет хиляди. Други шест хиляди са осакатени за цял живот и също са негодни за служба. Въпреки неохотността си, аахимите също изгубиха шест хиляди. Нещата отиват на зле.

— Неохотност? — остро каза Флид.

— Не бих искал да нарека съюзниците ни страхливци, сър, но…

— Сега не е моментът за недомлъвки, генерале.

— Още преди изчезването на полето аахимите не се отзоваваха на молбите ни за помощ, а се задържаха на безопасни позиции. А след експлозията изоставиха нападението и се стараят да защитават единствено себе си, без да се включват в нашите контраатаки…

— Изглежда отдавна не им се е налагало да влизат в битка на живот и смърт — каза Флид, — чиято загуба би означавала край на всичко. Благородната им външност прикрива гнила сърцевина. Неведнъж те са се проваляли в най-критичния момент, когато разликата между победа и поражение се е заключавала в храбростта да продължат да се сражават. А хрониките ни показват, че голяма част от провалите им се дължат на измяна. Ако това са съюзниците, с които разполагаме, генерале, ще трябва да се сражаваме още по-усилено.

— И да измрем още по-бързо. Умолявам ви, скрутаторе, позволете ми да дам сигнал за отстъпление. Иначе утре сутринта от армията ни няма да е останало нищо.

— Така да бъде — рече Флид. — Но ако лиринксите искат да ни унищожат, това ще им даде възможността да го сторят още по-бързо.

— Но вие не смятате, че това е целта им?

— Поне не главната им цел.

— Тогава защо са тук? — възкликна Там.

— Виж, това бих искал да узная.

Генералът даде знак на сигналиста си, който притича до ръба на хълма. Зазвучаха тръби. С крайчеца на окото си Иризис наблюдаваше скрутатора — той крачеше неспокойно и изглеждаше ужасно притеснен. От идването им в Снизорт нищо не бе протекло по план. Съветът на скрутаторите му бе наредил да разруши лиринкския възлопресушител, за да лиши враговете от възможността да източват енергийното поле и да оставят кланкерите беззащитни.

Флид, Иризис и Юлия се бяха промъкнали в подземните лабиринти на Снизорт. С помощта на перцептора бяха открили пещерата на възлопресушителя и Флид бе успял да го унищожи. Неочаквано, това бе породило експлозията на самата възлова точка. Всички излъчвания бяха изчезнали. И кланкери, и конструкти бяха останали без захранване. Шестдесет хиляди души и двадесет хиляди аахими се бяха оказали неспособни да разчитат на кланкерите и конструктите си.

В друга бойна обстановка подобна войска не би се затруднила срещу двадесет и петте хиляди лиринкси, ала битуминозната почва край Снизорт с нейните ями, скрити залежи и лепкава гъстота не позволяваше равностойност. Освен това враговете се бяха оказали с почти десет хиляди по-многобройни от очакваното. Без подкрепата на кланкери войниците бяха погивали с десетки.

Флангърс остана да изчаква пред палатката, а Иризис започна да обхожда ръба на хълма, невиждащо загледана към ширещото се бойно поле. Всичките им усилия и ужаси в подземията се бяха оказали напразни и по-лошо — дори пагубни.

И все пак тя бе отбелязала една важна победа в Снизорт, макар и касаеща само нея. В критични обстоятелства и с помощта на Юлия Иризис си бе върнала таланта, убягвал й от деня, в който бе навършила четири години. Способността й да черпи енергия от полето се бе възвърнала. Най-сетне тя бе станала истинска занаятчия.

През целия си живот бе мечтала за този ден, но сега възвръщането на таланта не й носеше очакваната радост. Може би тя бе изгубила и друга, още по-ключова способност: умението да извлича удовлетворение от постиженията си? А може би тази сухота се дължеше на очертаващата се неминуема гибел?

По гърба й пролазиха тръпки. Мисълта за мечтания цивилен живот, в който тя най-сетне ще може да се отдаде на истинското си хоби — бижутерството — й бе позволявала да търпи монотонната агония на войната. Когато сраженията най-сетне приключеха, щеше да отпадне и принудата от труд в името на победата. Ала в последните няколко дни Иризис се чувстваше изключително близо до смъртта. Чувстваше се обречена.

Въпреки думите, които бе казала на скрутатора, тя очакваше, че днешният ден ще докара края им. Дори опитният Флид не можеше да открие изход от това фиаско. Нямаше как да избягат, защото експлозията на възела бе повредила въздухоплава. Поправката му щеше да отнеме дни — при положение, че изобщо бе оцелял в битката.

Извършила една обиколка, Иризис приседна на земята зад палатките, опитвайки се да различи какво става на бойното поле. Навсякъде виждаше как събратята й умират в отчаянието си. Един лиринкс спокойно можеше да се изправи срещу двама души и да ги надвие. Дори трима или четирима често се оказваха недостойни противници.

Малцина от лиринксите се бяха издигнали във въздуха, но това не бе изненадващо. Само най-могъщите мистици сред тях умееха да извличат енергията на далечна възлова точка. А дори и това би им отнемало прекалено много внимание.

Иризис забеляза двама лиринкси, отпуснати върху термалите, за да пазят силите си. Те наблюдаваха действията на бойното поле и изпращаха кратки съобщения към бойците си на земята.

Оглеждащата небето занаятчия забеляза странно петно сред източния хоризонт. То не приличаше на лиринкс. Друго петънце изникна вляво от първото, трето се появи от дясната страна. Заради дима и маранята на пладнето формите бяха трудни за различаване. Все пак, присвивайки очи до насълзяване, Иризис можа да забележи, че петънцата са леко длъгнести и всяко от тях носи по-малка точица под себе си.

Изникнаха още петна, повишавайки бройката си до дузина. Жената се затича към командната шатра.

— Скрутаторе! Скрутаторе!

Той повдигна очи към нея. Двамата с генерал Там се бяха надвесили над картата и планираха отстъплението, местейки позиционни маркери. Писарите отбелязваха нарежданията и ги предаваха на изчакващите отвън вестоносци.

— Остави ме — изръмжа той. — Това не може да чака.

— Елате навън, бързо! Няма да повярвате.

Флид я изгледа изпод слятата си вежда. Изглежда лицето й го убеди във важността на случващото се, защото скрутаторът остави фигурката, която държеше, и с рачешката си походка се отправи към изхода.

Тя го повлече към задната част на палатките.

— Погледнете!

Очертанията над протегнатата й ръка бяха очевидни.

— Въздухоплави! — каза Флид. — Ето какво е замислял Съветът.

— Всяко подкрепление е добре дошло — каза Там, изниквайки сред тях. — Макар че дванадесет въздухоплава не могат да ни помогнат с много.

— Да изчакаме и да видим — рече скрутаторът. — Ще спретнеш ли някаква закуска, Иризис?

След двадесет минути въздухоплавите прелитаха над бойното поле. Те се движеха в идеална формация от три реда и направиха една обиколка около полесражението, където битката спря: човеци, аахими и лиринкси изчакваха, за да видят какво ще последва. Тъй като бяха леки, въздухоплавите можеха да се захранват с енергия от далечно поле.

— Изглежда имат някакъв план — каза Иризис, поглъщайки комат черен хляб. Той бе военна дажба и изключително безвкусен, само че гладът й не проявяваше претенции.

През цялата си обиколка машините бяха запазили формацията си.

— Почти изглежда… че ги направлява един ум. — Флид режеше парчета зелено сирене и по две наведнъж ги блъскаше в устата си. — Макар това да не е възможно.

Флангърс се приближи към тях, отпуснал ръка върху дръжката на меча си.

— По-добре да внимават.

Двамата лиринкси, кръжащи над бойното поле, се отправяха към летящите машини. Единият рязко се понесе към лявата страна, а вторият се насочи към най-десния въздухоплав на горния ред. Атаката им бе координирана, за да достигнат целите си по едно и също време. А въздухоплавите бяха страшно уязвими. Един удар на лиринкски нокът бе достатъчен, за да разкъса торбата с газ. Въпросната торба затрудняваше и отблъскването на нападения, спускащи се директно над въздухоплава.

Машините леко се разместиха. Точно преди по-горният лиринкс да достигне целта си, от тях пламна блясък, който обгърна създанието. Със сгърчени криле то полетя надолу, където изчезна зад хребета на един хълм.

— Какво беше това? — попита Иризис.

— Нямам представа — отвърна скрутаторът.

Другият лиринкс приключи маневрата си и се озова край платнището на целта си. Той замахна, но ноктите му не успяха да разсекат плата, защото изблик светлина полетя насреща му. Създанието се преобърна във въздуха и също се понесе към земята. Някъде по средата на падането си то се опомни и отново разпери криле. Само че беше прекалено късно — скоростта, с която се блъсна в червенеещата кал, надали бе оставила здрава кост в тялото му.

— Не усещам Изкуството — объркано каза Флид. — Какво правят скрутаторите?

Долу битката не бе възобновена. Машините се върнаха в предишната си формация, увиснали над бранното поле. Роторите им се въртяха съвсем леко, за да ги задържат на едно място.

— Кой ли от Съвета е имал дързостта за подобно начинание и досетливостта, че от него би имало нужда? — рече скрутаторът.

Иризис имаше определено подозрение, но предпочиташе да изчака и да не го сподели.

От средните машини на най-горния ред изникнаха пилони, които се протегнаха към съседните въздухоплави. От тази импровизирана рея бе спуснат лъскав плат, който бе уловен от долните четири машини и от онези на последния ред.

— Какво правят? — каза Там.

Никой не отговори. Въздухоплавите отново започнаха да изместват позицията си, за да издърпат средата на платнището назад. Това им отне известно време, тъй като и най-лекият вятър бе достатъчен, за да размести позициите.

— Вдлъбнато огледало — каза Иризис. — Но за какво им е?

— Изобщо не използват Изкуството — каза Флид. — Просто са заслепили лиринксите. Техните очи са прекалено чувствителни към ярката светлина. Сражават се през деня само в краен случай. Заслепени им е било трудно да запазят съсредоточението, необходимо за полета. И, както видяхме, се възстановиха прекалено късно.

— Отново се раздвижват — каза Флангърс.

Дванадесетте въздухоплава завиха, съумявайки да запазят формата на извития плат. Светлината на слънцето попадна в огледалото. Лъч с диаметър двадесет дължини изникна върху земята.

Лъчът се отправи през бойното поле, за да се насочи към група лиринкси, които в този момент нападаха войници. Иризис насочи далекогледа си натам. Крилатите създания повдигнаха ръце, за да заслонят очите си, а после се обърнаха и побягнаха. Един дързък ратник се втурна след тях и порази противника си с удар между гръбните плочки, но останалите създания избягаха.

Лъчът се насочи към друго лиринкско скупчване. И тези същества се пръснаха.

Калта, където минаваше снопът, започна леко да дими. Следващите петдесетина лиринкса бяха по-упорити в съпротивлението си, но след минута те също започваха да отстъпват.

— С помощта на леща лъчите на слънцето могат да подпалят хартия — каза Иризис. — Но не мисля, че това е целта им.

— Снопът е фокусиран да обърква и заслепява — рече Флид, отдръпвайки своя далекоглед от окото си. — Но е достатъчно силен да отнема зрението, ако погледнеш директно в него.

Генерал Там бе придобил замислен вид.

— Да наредя ли контраатака, сър?

— Изчакай — рече скрутаторът. — Ако огледалото се разкъса заради вятъра или лиринксите го атакуват решително, ще се окажем в още по-лоша ситуация.

Лиринкските атаки бяха придобили отчаян оттенък, но лъчът спираше всеки техен щурм. Още преди изтичането на настоящия час те бяха започнали да отстъпват масово. Тогава снопът светлина се насочи към вражеските редици, обграждащи стените на Снизорт.

Внезапно шест лиринкса се издигнаха във въздуха, изолирани, отправящи се към въздухоплавите.

— Сега ще стане интересно — каза Там. — Няма да успеят да преместят огледалото, за да заслепят и шестимата.

Въздухоплавите не се и опитаха. Първият приближил се лиринкс натежа от арбалетните болтове, които щръкнаха от гърдите и главата му. Той полетя към земята и се разби върху склона зад командния хълм. Вторият бе споходен от същата съдба: въздухоплавите носеха множество стрелци. Останалите лиринкси предпочетоха да се оттеглят — във въздуха бяха прекалено уязвими. Огледалото продължи работата си необезпокоявано.

— Нещо става — рече Иризис в ранния следобед. Тя наблюдаваше действията на враговете край южната стена на Снизорт. Сред дима лиринксите търчаха напред-назад. — Изглежда изпращат подкрепления.

— Не мисля така — каза скрутаторът.

Флангърс тихо рече:

— Те носят торби и сандъци.

— Къде е далекогледът ми? — попита Флид.

— Оставихте го в шатрата — рече Иризис и му подаде своя. Ксервиш Флид го насочи, фокусира го и след миг каза:

— Имаш добри очи, войнико.

— Затова бях избран за стрелец.

— Някъде около… стотина са се струпали зад южната стена — каза Флид. — Всички те са нарамили някакви вързопи и пренасят някакви кутии. Или ковчези!

— Същото беше и вчера сутринта — каза един часовой, стоящ наблизо. — Още преди възловата точка да избухне, летците им се отправяха на югозапад, понесли товари.

— Странно — рече Флид.

— Подземните залежи са се запалили — каза Иризис. — Подобен пожар е невъзможен за потушаване. Ще им се наложи да изоставят Снизорт, в чиято и полза да приключи битката.

— Интересно дали тези кутии съдържат плътоформирани създания? — Флид се обърна към Иризис. — Ако имаше начин…

— Дано не си мислите това, което си мисля, че си мислите.

— За съжаление си права в предположението си. Те са оръжия, за които ние не знаем нищо, но ако успеехме да се доберем до някое от тях, бихме могли да разработим контрамерки.

Лъчът на огледалото се врязваше в източната стена, към стоящите зад нея лиринкси. Той вече не пораждаше същата паника, но враговете все така отстъпваха.

Край северната стена избухна сражение. Група от двадесетина лиринкса се бе хвърлила срещу намиращи се наблизо войници. Лъчът не измени пътя си, за да се отправи към новата заплаха, а продължи да обхожда вражеските редици от другата страна.

— Това беше диверсия — извика Иризис. — Оттеглят се.

Натоварените с багаж лиринкси се издигнаха във въздуха и се разпръснаха. Летяха ниско, докато прекосят южната стена — там почти нямаше боеве — и бързо набраха височина, за да се изгубят сред дима.

— Трябва да са изключително могъщи, за да летят в подобни условия — каза Флид. — Каквото и да носят, то е не по-малко важно от спечелването на битката.

Нямаше как тези бегълци да бъдат спрени — намираха се извън обхвата на катапултите и копиехвъргачките, а въздухоплавите не им обърнаха внимание. Летците изникнаха отново за момент, сетне се изгубиха окончателно сред гъстия дим, все още стелещ се над останките на възловата точка.

Скрутаторът поклати глава.

— Мисля, че ще съжаляваме за изпускането им.