Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gaspar the Gaucho: A Tale of the Gran Chaco, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Майн Рид. ГАУЧОТО ГАСПАР

Второ осъвременено издание

 

Художник на корицата: Григор Ангелов

Издателство АБАГАР-МК/90, София, 1991

Набор ТИПОГРАФИКА. Печат ДФ „Полипринт“ — Враца

Цена 8 лв.

ISBN 954-8004-03-8

с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

Глава LII
НЕОЧАКВАНА СЪЮЗНИЦА

Гаспар довлече вещицата по пътеката и я хвърли на земята като връзка съчки. Но той не я пусна от ръцете си и като й заповяда още веднъж да мълчи, накара Сиприано да донесе ласото. Ръцете й завърза с връв, а главата й омота с пончото си. Сега тя не можеше да вика. След това гаучото я привърза с края на ласото през кръста о стълба на една от гробниците. Лудвиг и Сиприано не можеха да разберат защо прави това. Нансена стоеше свободна до Лудвиг и не проявяваше ни най-малък страх.

Говорещият доста сносно езика на тоба Гаспар на своя ред се доближи до Нансена.

— Ти ни познаваш и тримата — каза й той. — Ние също знаем всичко, дори и най-съкровената ти тайна. Чухме твоя разговор с Шебота, чухме как тя те лъжеше. Тя можеше да удържи само едно от обещанията си — да умъртви тази, която ти смяташ за своя съперница.

Младата девойка потрепери при тези думи.

— Ти с негодуване отхвърли нейното подло предложение-продължи Гаспар. — Поне видяхме и чухме всичко. Аз ще ти предложа нещо друго, Нансена, което ти, надявам се, няма да отхвърлиш.

Нансена слушаше мълчаливо.

— Ти можеш да се избавиш от съперницата си другояче, като действаш по право и справедливост. Помогни ни да я отведем, така че Агуара да не може да я намери.

— Да, помогни ни! — умолително каза Сиприано. — Не ни отказвай, Нансена, — помоли и Лудвиг. — Тя ми е сестра! Спомни си, че ти самата имаш брат!

Още щом Гаспар заговори, девойката, със свойствения на нейната раса инстинкт, разбра какво искат от нея. Тя сама с радост би им помогнала, но все пак се престори, че не разбира.

— Как може да ви помогне Нансена? — попита тя.

— Помогни ни да я освободим от плен. Тя е затворница, нали? — каза Гаспар.

— Да.

— Къде? — продължаваше да разпитва гаучото.

Сиприано с ужас очакваше отговора. Той се страхуваше, че тя ще отговори: „В шатрата на вожда“.

— При нея — посочи Нансена вързаната Шебота. — На нея й е поръчано да пази бялата пленница.

— Чудесно! — извика Гаспар. — А докато Шебота е тук, никой ли не пази пленницата?

— Пазят я, за жалост! — отвърна младата индианка.

— Кой? — попита Гаспар.

— Белият роб. Той отдавна живее при нашето племе. Доведоха го някъде от юг. Той прислужва на Шебота и пази в нейно отсъствие бялата пленница.

— Добре — зарадва се гаучото. — Върви ни! — каза той полугласно на другарите си. — Надявам се, че този бял не е станал още съвсем индианец. Щом той е роб, ние ще го пуснем на свобода или ще го вземем със себе си. Нали, Нансена?

— Да.

— Ти съгласна ли си да ни помогнеш?

— Съгласи се! — помоли я и Сиприано.

— Сестро моя, Нансена! — каза Лудвиг.

— Страх ме е, че тя ще ми отмъсти — посочи Нансена старата магьосница.

— От нейното отмъщение няма какво да се страхуваш. Ако искаш, Шебота…

— И косъм няма да падне от главата ти — намеси се Гаспар — тя ще бъде далече. Тази достойна жена ще направи дълго пътешествие с нас, ако ти само се съгласиш да освободиш бялата девойка от плен. Съгласна ли си?

Като узна, че ще отведат вещицата, Нансена се съгласи. Техните интереси съвпадаха с нейните. Те щяха да вземат със себе си съперницата и тогава Агуара може би щеше да се върне при нея.

Нансена разказа подробно какво ставаше в селището и къде беше скрита пленницата.

На изпращане Гаспар й каза:

— Кажи на белия роб, който пази пленницата, че и двамата са свободни. Той вече не е роб на Шебота. Също такива бели като него ще дойдат, ще го вземат и ще го отведат в родината му, където и да се намира тя. Аз съм сигурен, че с това ще го подкупим.

— Не зная — усъмни се Нансена.

— Защо мислиш, че няма?

— Белият роб не е с всичкия си ум. Освен това той се страхува от Шебота. Всички се страхуваме от нея. Шебота на излизане му е заповядала да пази пленницата и той за нищо на света няма да бъде непослушен. Не зная дали ще ми позволи да говоря с нея.

— Виж ти! — учуди се Гаспар. Робът е безумен. Тогава кажи му, че си дошла по поръчка на Шебота.

— Все едно, няма да ме пусне.

— Какво да правим тогава? Всичките ни планове рухват.

Гаспар се удари по челото. Хрумна му щастлива идея.

— Зная какво ще направим! — каза той и преди Лудвиг и Сиприано да успеят да го попитат, изчезна между гробниците.

Като отиде при завързаната за стълба Шебота, той бързо сне омотаното около главата й пончо и напипа на шията й нещо като броеница — това беше огърлица, направена от човешки зъби. Вещицата я носеше, за да внушава повече страх. Гаспар се сети, че тази огърлица може да му свърши работа против самата вещица.

След като взе огърлицата, гаучото пак уви главата на старицата с пончото и каза на Нансена:

— Вземи това и го покажи на малоумния роб. Ако не е съвсем лишен от разсъдък, той ще повярва, че идваш от името на Шебота и ще те пусне при пленницата. Как ще действаш по-нататък, ти сама знаеш.

Нансена взе страшните мъниста. Тя беше сигурна, че тази принадлежност на вещицата ще подейства на роба.

Без да каже нито дума, девойката се обърна и тръгна с бърза плавна походка по пътеката.

Приятелите гледаха след нея, докато изчезна в тъмнината. Те нито за минута не се съмняваха, че тя ще изпълни обещанието си. Личните й интереси я караха да действа заедно с тях.