Майн Рид
Гаучото Гаспар (37)

Глава XXXVII
БЕЗ ЗАКУСКА

Приятелите спокойно спяха под рожковото дърво. Само Лудвиг сънува химнотите. Стори му се, че те го заграждат и го теглят към лепкавата тиня, където той се задушава. Събуди се с вик.

Другарите му спяха и не го чуха. Като се убеди, че това е сън, Лудвиг пак затвори очи и спа този път без кошмари, на сутринта и тримата се събудиха свежи и бодри.

Слънцето още не беше изгряло. В тропическите страни нощите са хладни и пътешествениците накладоха огън, за да се сгреят. За готвене нямаха нищо. Като се понагряха около огъня, те започнаха да мислят за закуска. По дървото имаше плодове, но нямаше в какво да ги сварят — котлето бяха загубили при преминаването на реката. Можеха да си опекат плодове в горещата пепел, но Гаспар все още не губеше надежда да намери нещо по-хранително. Сутрин най-лесно се бие дивеч и той очакваше, че все някоя птица ще попадне на прицела на пушката му или в примката на ласото му.

Той не се бе излъгал. Още щом първите лъчи на изгряващото слънце осветиха върховете на дърветата, Гаспар забеляза в далечината големи птици. Това не бяха жерави, а птици с още по-дълги крака и шии — щрауси.

— Чифт щрауси! — радостно прошепна Гаспар.

Лудвиг и Сиприано отидоха при него и започнаха да наблюдават приближаването на птиците към потока и дървото, под което се скриха ловците. Щраусите вървяха бавно и важно, като от време на време се спираха да пощипнат по някое стръкче трева или да глътнат някое камъче. Приятелите взеха пушките. За щастие те бяха пълни. Гаспар вече се готвеше да стреля, тъй като птиците се бяха приближили на разстояние един изстрел, когато изведнъж мъжкият щраус изопна шия, засъска, издаде звук приличен на фалшива нота от духов инструмент, врътна опашка и дим да го няма. След него хукна и женската. Гаучото не можеше да дойде на себе си от учудване: щраусите не можеха да видят нито него, нито добре прикритите му зад дървото спътници.

— Какво може да ги е уплашило? — помисли си Гаспар, но изведнъж разбра, че щраусите се бяха изплашили от високо издигащия се над дървото дим от огъня. Птиците бяха видяли, че наблизо се е разположил най-злият им враг — човекът.

— Проклятие! — извика гаучото. — Не трябваше да палим огън; заради него останахме без закуска. Всъщност ще видим!

Той забеляза, че щраусите забавиха крачките си и дори съвсем спряха. Ето, те започнаха да наблюдават издигащия се спирално към небето дим, повече с любопитство, отколкото със страх. Най-сетне те започнаха наново да пощипват трева, също като гъсок и гъска. От време на време обаче те вдигаха глави и се озъртаха: все пак им се струваше, че не са в безопасност.

— От пушките нямаме нужда — каза Гаспар. — Щраусите са наплашени и вече няма да се приближат, да ги гоним с коне това значи без особена полза да загубим целия ден. Най-добре е да закусим с плодове.

Гаспар погледна висящите в изобилие по дървото рожкови.

— А! Измислих как да уловим тия двама важно разхождащи се господа! — изведнъж извика той.

— Как? — попита Сиприано.

— Като се престорим на жерави.

— На жерави? — учуди се Лудвиг. — Какво значи това, Гаспар?

— Ей сега ще видите. Самият аз съм много дебел, за да подражавам на такава стройна птица като жерава, но сеньор Сиприано тъкмо подхожда за тази роля.

Младежите съвсем не можеха да разберат какво замисля гаучото, но те така бяха свикнали да вярват в неговата изобретателност, нетърпеливо зачакаха и този път резултата от неговото ново хрумване.