Иван Вазов
Настъпих чубрика дива

Настъпих аз чубрика дива —

и силно ми тя замириса,

подплаших аз птичка треплива —

изцвърка, в небе устреми се.

 

Ногата ми камъче тикна

в дола — и той екна разбуден,

запуших там извор — той бликна

по-силно, сърдит и зачуден.

 

И рекох си: тъй е сърцето

поетово чутко, екливо:

зло, натиск, бол сети ли, клето,

вълнува се, стене бурливо.