Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от неизвестен език
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Mat (2007)

Издание:

100 шедьоври на баснята

Подбор Банчо Банов

Предговор и бележки © Банчо Банов

Превод © КОЛЕКТИВ

Издателство „Народна култура“, София, 1983 г.


За свободата бяха, но от страх

те знамената свиха —

да изберат за цар едно от тях

животните решиха.

 

Събраха се — от всеки вид и род —

и партиите разни

разпалиха се, пуснаха се в ход

интриги безобразни.

 

Деец в магарешкия комитет бе

Марко Старовремски —

със чер-червен-златист трицвет

и дрехи чисто немски.

 

Конете с малък, нерешаващ брой

не вдигнаха трибуни.

Смутени от магарешкия вой

наведоха муцуни.

 

Но кон за цар един предложи пак…

Магарешкият председател тогава рипна,

тропна гневно с крак

и изрева: „Предател!

 

Предател! Ясно в твоите черти

личи си емигранта —

не си магаре, а роден си ти

от мръсна чужда кранта!

 

На зебрата си внук — познавам аз

по шарки, по походка,

а в чуждия акцент на твоя глас

звучи еврейска нотка.

 

Дори и наш, но умен и студен

да те търпя не мога.

Ти с дух магарешки не си дарен,

не вярваш и във бога.

 

Но аз — магаре съм! С ума мъглив,

с осанката юнашка,

магаре съм със всеки косъм сив

на своята опашка!

 

Не френско муле със свободен прав,

а немско съм магаре.

Разбран, послушен, с гръб набит и здрав,

родът ми много стар е.

 

Дедите ми със бунтове и мъст

не са се опетнили —

пренасяли торби със бодър тръс,

усмихнати и мили.

 

И мирно кожите им днес лежат

във гроба — сетно ложе —

с нетленен дъх, над всинца нас

те бдят там — от небето боже.

 

О, вечна слава вам, деди!

Амин! В мир яжте райско жито!

От пътя ви не ще се отделим

дори с едно копито.

 

Блажен съм, че магаре се родих!

От родна раса, сиво.

От всички покриви извикал бих: —

Магаре съм щастливо!

 

Великото магаре, мой баща,

и то е с родно име!

На родно мляко вкусих сладостта

от майчиното виме.

 

Магаре съм! Кълна се тук пред вас —

на моя скъп родител,

на бащините магарии аз

ще бъда продължител!

 

Магарешки съвет ви давам тук

да изберем магаре!

Та в царството такова кой ли друг

с достойнствата на цар е?

 

Магарета, и-а, и-а-ра-ра!

Не сме слуги на коня!

Конете долу! Качвайте, у-ра,

магарета на трона!“

 

Тъй рече патриотът.

Трепет див разнесе се в салона.

Ревеше всеки родолюбец сив:

„Магарето на трона!“

 

Обкичиха магарешкия врат

с венец за тази вярност,

а той, честит, размахваше отзад

опашка с благодарност.

Край
Читателите на „Магаретата избиратели“ са прочели и: