Произведения
Поезия
-
-
Pro domo sua 4,6
- 1951
-
-
-
Si vis pacem 5,3
- 1950
-
-
-
Ах, защо ли 5,7
- 1950
-
-
-
Българийо любезна 5
- 1937
-
-
-
Женското сърце… 5
- 1951
-
-
-
За обидата 6
- 1950
-
-
-
Какъв народ… 5,5
- 1951
-
-
-
На един поет 5,5
- 1950
-
-
-
На един художник 6
- 1950
-
-
-
На Иван Вазов 5,3
- 1950
-
-
-
Напътствие 6
- 1950
-
-
-
Народни водачи 5
- 1938
-
-
-
Няма нужда от пророци… 5
- 1950
-
-
-
Окото синур няма… 5
- 1951
-
-
-
Основанията 4,6
- 1936
-
-
-
От знания много… 6
- 1950
-
-
-
Световните събития 5,3
- 1949
-
-
-
Свободата 1 5,2
- 1946
-
-
-
Свободата 2 5
- 1943
-
-
-
Синеока незабравка… 0
- 1951
-
-
-
Така е нареден света… 5,7
- 1951
-
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Змей Горянин от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Тази статия е за митичното същество. За българския писател вижте Змей Горянин (писател).
Змей Горянин | |
Подобни | дракон |
---|---|
Митология | руски фолклор |
Змей Горянин в Общомедия |
Змей Горянин (на руски: Змей Горыныч) е митично същество в руския фолклор. В българския език змей горянин се използва за змей, живеещ в планината.[1]
Представян е като змей с много глави (най-често 3, 6, 9 или 12), който може да лети и да издиша огън. Най-често живее в планините, край огнена река, където пази Калинов мост, водещ към царството на мъртвите,[2] но понякога и на скала в морето. Обикновено е злонамерено чудовище, което убива със силата на мускулестото си туловище и с което се сблъскват герои, като Добриня Никитич и Иван Царевич.
Бележки
- ↑ Змей. Речник на българския език // Българска академия на науките. Посетен на 24 септември 202 г.
- ↑ Пропп В. Я. Исторические корни волшебной сказки. Научная редакция, текстологический комментарий И. В. Пешкова. – М.: Лабиринт, 2000. – 336 с. – ISBN 5-87604-008-8.