Уилям Дийл
27 (27)

27.

Ястребът изпищя, когато прелетя покрай куполовидната кула на готическата крепост, уплашен от пукота на горящите факли, които проблясваха през прорезите на прозорците. Вътре, между каменните стени, Химлер стоеше отделно от другите и наблюдаваше ритуала. Дори той беше изумен от силата на спектакъла и декора. Фирхаус го гледаше, изпълнен с ревност заради този славен момент за Химлер, и все пак изпитваше страхопочитание пред силата на ритуала. Това беше първата свещена церемония в новата тайна главна квартира на СС във Вевелсберг. Зад него, очертани от зловещата трептяща светлина, бяха Хес, Хайдрих, Гьобелс и Гьоринг — силите, стоящи зад трона. Това беше Химлеровата нощ и той наистина беше гениален. Никое друго място не би било по-идеално от покритата с мъх, усойна крепост, в чиито студени зали дебнеха тевтонски призраци, призраци на хора, умрели дуелирайки се за забавление на древните крале или в сблъсък с широките си мечове на някое забравено бойно поле.

Студените миши черти на Химлер трептяха на жълтата светлина на факлите и челюстта му трепереше, въпреки че той се опитваше да сдържи емоциите си. Той обичаше нощта. Тя подхождаше на тъмнината в душата му и на лудата фантазия, на която беше вдъхнал живот в тази зловеща крепост. Отвратителното му въображение беше създало един Камелот от кошмарите, една престъпна Кръгла маса, чиито рицари-убийци сега имаха тайна главна квартира, в която да се кълнат във вярност на своя нов крал, Адолф Хитлер. Не на Отечеството — на Хитлер.

Тридесет и шест новозавършили офицери от СС стояха в черните си униформи, с блестящи очи, обзети от хипнотичен трепет и страстната им клетва да защитават Хитлер до смърт ехтеше в кулата, докато вятърът свиреше и лудо плющеше във факелния огън. Те пристъпваха напред, по четирима наведнъж, да докоснат свещеното бойно знаме, свастиката, едно изопачение на санскритската свастика, религиозния символ на индусите, чиито четири върха обозначаваха телесния и душевния свят, ада и земята. Закривената наляво свастика, възприета от нацистите, представяше тъмнината, Кали, богинята на смъртта, черната магия и вещиците. Самият допир до плата на това знаме стимулираше сексуално някои от посветените.

Новите черни рицари на Третия райх се върнаха на местата си на витите каменни стълби, вдигнаха ръце и извикаха:

— Хайл Хитлер!… Хайл Хитлер!… Хайл Хитлер!

Те бяха пипнали свещеното знаме и се бяха заклели във вярност на своя бог. Химлер тръгна по стъпалата, последван от Хайдрих, и даде на всеки от посветените по една сабя, която да носят само при специални церемонии. И на всеки беше връчен и по един дълъг нож, който символизираше власт. Какъв момент за Химлер! Хитлер му беше възложил пълната отговорност за създаването на Shhutzstaffel и той се беше захванал за това с отмъстителност, като комбинираше задачите на СС със своята фантазия, и беше похарчил три милиона раихсмарки да възстанови древния замък Вевелсберг в сърцето на Вестфалия. Както нацистите бяха изопачили свастиката, така Химлер беше изопачил християнските празници в празници на СС — езически ритуали за отпразнуване рождения ден на Хитлер, годишнината от бирения пуч, жътвата и пролетните фестивали; беше създал погребални церемонии, заимствани от мрачните векове, един среднощен ритуал на факли, чиято кулминация бе кремирането; беше комбинирал магьосничеството и митологията в една псев-дорелигиозна система. И беше събрал и възпитал мъже, които се бяха отказали от християнството в полза на тъмните сили; които боготворяха Арес и другите богове на войната; които се женеха за арийски момичета, подбрани от командуващите офицери; които мечтаеха за хаос, убийства и неизразими зверства. Тяхната психоза беше подхранвана от Третия райх и насърчавана от фюрера.

Така се роди СС — едно лудо управление вътре в самото управление, необвързано със закони, и със собствена секретна полиция, СД. Личната армия на Хитлер, създадена в ума на Химлер. Но ако Химлер беше създал машината, Хитлер й беше дал своята извратена душа. Расизмът, както беше писал Хитлер в „Майн кампф“, трябваше да бъде за германците „кръв“ и „душа“, да възвърне увереността и да усили егото на германския народ, като определи един общ „враг“. Така че той беше заповядал на Химлер да създаде СС, за да укрепи тази нацистка догма, а Гьобелс щеше да я рекламира. Омраза, терор, лъжи — това беше гръбнакът на нацисткия Трети райх. Фирхаус гледаше надолу към Химлер, който стоеше в основата на стълбите, а новите войници бяха наредени около него и нагоре спираловидно. Химлер се усмихваше самодоволно. „Предателството ражда предателство“ — мислеше си Фирхаус. СС щеше да стане Хитлеровата армия на отмъщението срещу някогашния му приятел Рьом, който стана предател, и неговите независими щурмоваци с кафявите ризи.

— Сега вие сте членове на най-великия строй в историята, Die Shhutzstaffel — каза Химлер. — Утре ще участвате в едно голямо приключение, такова, което ще покаже на света, че нашият велик вожд, Адолф Хитлер, е Германия. И че ние сме верните рицари на Третия райх. Ние сме неговата армия. Sieg Heil!

— Sieg Heil! — отговориха те.

— Sieg Heil!

— Sieg Heil! — отговориха те.

— Sieg Heil!

— Sieg Heil! — отговориха те.

Химлер вдигна ножа си и извика:

— Вървете с Бога напред!

 

Всичко изглеждаше наред освен времето.

Събота, 30 юни 1934, беше денят, избран от Химлер за „Операция «Колибри»“. Хитлер беше приел датата без възражение, понеже ако Гьоринг беше дебелият Фалстаф на краля Хитлер, то Химлер беше неговият Мерлин. Химлер бе използвал мистичните си способности и познанията си по окултизма, магьосничеството, астрологията и номерологията, за да се спре на тази дата. Беше викал духове и беше посъветвал своя вожд, че тя е идеалният момент за „Операция «Колибри»“. Химлер беше най-големият магьосник на Третия райх. Можеше да изсмуче доказателства не само от пръстите си, но и от въздуха, ако фюрерът се нуждаеше от тях.

Именно Химлер беше измислил „Колибри“, както бяха започнали да го наричат, и бе стъкмил основните доказателства, въпреки че всички съдействаха с по нещо за тъмния заговор. Теодор Айке, садистичният управител на Дахау, беше съставил първоначалния списък и дори беше се ровил в старите писмени отчети да търси имена, които иначе биха били забравени или пренебрегнати. Химлер и Гьоринг бяха добавили своите жертви към растящия свитък. После Хайдрих също пусна своите имена в шапката. Хитлер покани и Фирхаус да добави своите имена към списъка, но дребният гърбушко отказа.

— Данке, майн фюрер — каза той. — Всички мои врагове вече са мъртви.

Така списъкът растеше. Не само лидерите на кафявите ризи Sturmabteilung, но и политически опоненти и стари врагове влизаха в него. До края на юни в смъртоносния свитък имаше вече над три хиляди имена.

Шизофреничната пътека на измамата и предателството накрая стигна до град Бад Годесберг, близо до Бон, до старомодния хотел „Дрезден“, който гледаше към Рейн. Хитлер беше в апартамента си на втория етаж. Кръглите му учудени очи гледаха южното небе, преждевременно затъмнено от буреносните облаци, които се събираха между Бон и Мюнхен. От време на време някоя назъбена светкавица осветяваше контурите на реката, последвана от бучащия барабан на гръмотевицата. Фюрерът стоеше на отворените врати към балкона с ръце, хванати зад гърба, и присвити рамене. Времето трябваше да се оправи. Той удари няколко пъти с юмрук по дланта си. Беше от съдбоносно значение времето да се оправи. Вечерята му — зеленчуци и плодове, стоеше недокосната. Стаята сякаш пращеше от напрежение. Фирхаус бе доволен, че е поканен да седи с фюрера през тази важна нощ, но никога не го беше виждал толкова мрачен и раздразнителен. Очите на Хитлер бяха оградени с дълбоки черни кръгове и изглеждаха по-трескави от обикновено. Бузите му мърдаха неконтролируемо.

Хитлер беше направил от стария си приятел Ернст Рьом може би най-добрия вербовчик и треньор на милиция в света, шеф на Sturmabteilung, и Рьом я беше доизградил от 600 000 души на три милиона за една година — един изумителен подвиг. Но после беше развил собствени идеи. Илюзии. Вече беше очевидно, че планира да използва СА, за да свали Хитлер.

„Войник по рождение — крещеше вътрешният глас на Хитлер, — уличен войник, щастлив само когато се занимава със смъртта. Защо ме предаде? Как можа да бъде толкова нелоялен?“

Хитлер виждаше в това истинска Вагнерова трагедия. Двама великолепни интриганти, изправени един срещу друг. Един от най-старите му приятели. Сега най-големият му враг. Каква ирония!

И все пак Хитлер не можеше да се реши да започне „Колибри“. Трябваше да е сигурен. Все още нямаше доказателството, че старият му приятел е станал предател.

Той влезе в дневната. Фирхаус седеше на канапето и четеше вестник, но щом Хитлер влезе, го сложи настрани.

— Трябва ми цигара — каза Хитлер. — Имаш ли цигари, Вили?

— „Голоаз“?

— Каквато и да е. Просто цигара — каза фюрерът и махна с ръка. Взе си цигара, наведе се за огънче, после почна да обикаля стаята. Пушеше като аматьор — държеше цигарата с палец и показалец и с къси дръпвания издухваше пушека на облаци.

— Направих всичко, каквото можах, за него — каза той най-накрая. — Не му ли писах благодарствено писмо по случай Нова година?

— Да, майн фюрер.

— „Благодаря ти за вечната услуга, която ми направи — каза Хитлер с подигравателна възвишеност и размаха ръце. — За мене е чест — чест, все пак — да имам хора като теб между приятелите си и другари по оръжие.“ — Тропна сърдито с десния си крак и се удари по бедрата с юмруци. — Какво получавам в отплата? — Гласът му се извиси. — Предателство. Лъжи. Измяна!

— Да, майн фюрер.

— Този човек беше мой приятел! — извика той, размаха юмруци към тавана, после се залюля на пръсти и на пети. Взе вестника.

— Видя ли тази статия в „Der Sturm“? Той открито се хвали със… своята перверзия. Сравнява се с други хо…мо…сек…суалисти. Александър Велики, Юлий Цезар, Фридрих Велики… — Той спря за момент и се опита да обуздае гнева си. — Господи, колко години съм пренебрегвал това! Не съм му обръщал внимание. Но… — Той размаха вестника над главата си и го хвърли на пода. — Той няма понятие колко важни са жените за Третия райх, за размножаването на арийската раса. Слушай това, слушай… — Взе пак вестника, разгърна го трескаво, извади една страница и забоде показалец в статията на нея. — „Аз не признавам политическата идеология на Нова Германия, понеже осигурява равноправно място на жените в съвременното общество.“ — Хитлер смачка листа и го хвърли. — Хората мислят, че това са и мои мисли, Вили! — И после, сякаш за да оправдае това, което щеше да се случи, добави: — На четвърти юни, няма и месец, изпратих да го повикат. „Ернст, казах му, спри тази лудост. Трябва да се подчиняваш на правилата на Третия райх.“ „Да, майн фюрер“, каза той. Напомних му за бирения пуч, когато шестнадесет наши другари умряха по улиците и той самият беше ранен. „Всички наши идеали, за които се борихме, са в наши ръце. Вярвай ми — казах му. — Не създавай проблеми“. „Да, майн фюрер“, каза той. „Вземи си един месец отпуска, всички си вземете отпуска. Никакви униформи за един месец“, казах. „Да… майн… фюрер“, каза той. — Хитлер започна да крещи. — А сега той е свикал всичките си ръководни хора… и всичките са в униформи! Той ме излъга. Лъжи! Лъжи! Лъжи!

Хитлер спря и бурно заклати глава. Фирхаус реши да отклони вниманието му и да разсее за малко мислите му от Рьом.

— Аз… имам малко окуражаващи новини, майн фюрер. Бях решил да изчакам, разбирам напрежението тази вечер…

Хитлер тежко се отпусна на един кожен стол до прозорците. Седеше прегърбен, очите му бяха изскочили като на някой луд, бялото им блестеше зловещо в мрака.

— Не. Не разбираш, Вили. Никой не може да го разбере освен мене.

Фирхаус видя в този момент един шанс може би да се подмаже, да изглади остротата на нощта.

— Може би докато чакаме Гьобелс…

— Да, какво има?

— Знам кой е главатарят на Черната лилия и как да го хвана.

Лицето на Хитлер не се промени, но очите му светнаха.

— Кой? — Гласът му прозвуча като стържене.

— Главатарят на Черната лилия е един млад евреин, доскоро студент. Казва се Аврам Волфсон. Знам също имената на главните му помощници. И най-хубавото от всичко е, че знам как да го хвана.

— Направи го веднага — изръмжа Хитлер. — Не, след като свърши всичко това. Всъщност веднага. Веднага!

— Да, майн фюрер, започнали сме вече да действаме. Надявам се да го арестуваме, докато „Колибри“ приключи.

— Какъв момент, Вили! Ако успеем да унищожим Рьом и Черната лилия наведнъж, бързо, светкавично…

— Считайте го за направено, майн фюрер.

— Убий го, чу ли ме, Фирхаус? — каза Хитлер и гласът му почна да се извисява. — Никакъв съд, никаква публичност, докато не свършиш. — Той удари с юмрук по масичката. — Просто го убий!

— Да, майн фюрер.

Хитлер помисли малко, после каза:

— Закарай го в мазето в Ландсберг и го обезглави.

— Да, майн фюрер.

Хитлер стана и отново започна да обикаля.

— И после го изгори и хвърли пепелта на вятъра.

— Както заповядате.

— Искам го заличен.

— Да, майн фюрер.

— Силата е в дулото на оръжието, Вили. И Рьом тепърва ще разбере това. И този Вулф… как беше?

— Волфсон.

— Да, Волфсон. Те са си изковали ковчезите и сега ще легнат в тях.

— Да, майн фюрер — повтори Фирхаус и си каза наум: „Вече е време“.

После започнаха да идват съобщенията. Куриери, телефонни обаждания, телеграми — всички докладваха за подготовката на дяволските нощни мероприятия. Най-накрая Химлер се обади лично.

— Майн фюрер, имаме неопровержимо доказателство, че СА подготвят опит за преврат за утре.

— Какво! Откъде намерихте това доказателство?

— Карл Ернст е дал сигнал на СА войската за общо въстание.

Карл Ернст беше шеф на СА войската в Берлин, стар приятел на Рьом и посветен щурмовак.

— Там ли е Гьоринг? Искам да говоря с него — рязко отговори Хитлер.

— Не, майн фюрер. Той е на улицата. Целият район между Тиргартенщрасе и Августасщрасе е обхванат с кордон. СА са хванати в капан по средата. Никой не може да излезе или влезе.

— Чудесно. Не предприемайте нищо, докато не ви кажа.

— Слушам, майн фюрер — отговори Химлер.

Хитлер затвори телефона и се върна до прозореца. Буреносните облаци се гонеха в нощното небе. На север светкавиците все още озаряваха небето. Но беше очевидно, че бурята се приближава. Хитлер го прие като решаващ знак и се завъртя към Фирхаус.

— Хората трябва да бъдат убедени, че този заговор да се свали правителството е реален — каза той. — Рьом не е непопулярен, знаеш.

— Можеш да накараш хората да повярват на всичко, ако им го кажеш по съответния начин — тихо заяви Фирхаус.

Хитлер бурно завъртя глава.

— Да! Да! Но то трябва да излезе от мен. Да бъде оформено с моите думи. Хората познават моите думи.

Той закрачи из стаята, спря и се втренчи в стената за няколко минути.

— Ще ти кажа нещо, Вили. Светът се управлява чрез страх и най-ефективният политически инструмент за страх е терорът. Терорът привиква хората да приемат най-лошото. Той пречупва волята. Хората трябва да разберат, че този… бунт… не може и няма да бъде толерирай. Никога вече. Да.

И кимна утвърдително на собствените си думи.

— Така… Рьом планира да свали фюрера, а? — продължи Хитлер презрително. — Е, тогава позвъни на аерогарата. Искам да знам дали можем да тръгнем за Мюнхен. Ще започнем операция „Колибри“ веднага.

Изгледа дребния подмазвач Фирхаус и изсъска:

— Ще започнем клането!

 

Докато наближаваха Кафявата къща, Хитлер виждаше Райнхард Хайдрих да стои мирно на предните стъпала. Зад него се бяха изпънали още няколко души. Не можеше да сбърка Хайдрих. Дори в тъмнината педи изгрев неговата висока, слаба и изправена фигура се различаваше отдалеч. Наближиха още. Мъртвобледите черти на Хайдрих и мъртвите му очи бяха осветени от уличните лампи. Хитлер изведнъж почувства студенина. Имаше нещо в Хайдрих. Беше прекалено изпълнителен, почти като безкръвен робот. Но той беше неразделна част от плановете на Хитлер, един човек, който приемаше заповедите без колебание и ги изпълняваше възхитително. Когато Фирхаус беше открил, че бабата на Хайдрих, Сара, е еврейка, Хитлер официално го беше очистил от „позорната му кръв“ и го беше направил ариец с декрет.

Един от неговите хора скочи към бронираната кола и отвори вратата. Хайдрих удари пети, докато Хитлер слизаше, и вдигна ръка в нацистки поздрав.

— Хайл Хитлер.

Приемайки поздрава, диктаторът попита:

— Е, Хайдрих, как вървят нещата?

— Арестувахме Шнайдхубер и неговия помощник Шмит. Без проблеми. Те са под охрана заедно с дузина други от СА, които вече бяха тук и сега всичките са под домашен арест. Всичките протестират.

— Естествено — рязко каза Хитлер.

Шнайдхубер, бивш армейски полковник, беше шеф на полицията в Мюнхен и с най-висок ранг от длъжностните лица на СА в града. Говореше се, че щял да стане шеф на генералния щаб, ако вермахтът и СА се обединят.

— Шнайдхубер — изръмжа той под нос, докато следваше Хайдрих в преддверието на главната нацистка квартира.

Шнайдхубер беше едър мъж в края на четирийсетте и имитираше парижанин — завиваше лъскавите си мустаци с машинка и носеше монокъл. Дебелите му устни изглеждаха постоянно изкривени в арогантна насмешка. Той беше в униформа на СА, както и помощникът му, Едмунд Шмит, по ръст едно по-малко копие на своя шеф. Нисък и закръглен, той създаваше впечатление за типичен подмазвач.

Щом ги видя, Хитлер изпадна в бясна ярост. Лицето му сякаш се поду. Вените на челото му изскочиха и той почервеня целият.

— Предател! — изрева той на Щнайдхубер. — Ти, мизерна свиня такава!

— Майн фюрер — почна Шнайдхубер. — Не разби…

— Млък! — изрева Хитлер и се разтрепера, после изведнъж посегна и сграбчи знака СА на еполета на полицейския шеф и го задърпа. Якият офицер се залюшка като кукла. Хитлер дръпна още по-силно и отпори знака заедно с парче плат. — Ти заслужаваш презрението на всички всички, Шнайдхубер, чуваш ли ме! Ти… си… един страхлив, тъп, лъжлив…

Той спря, отстъпи една крачка, хвърли парчето плат и посегна към пистолета си.

Хайдрих мина покрай него, извади люгера си, опъна ръка и почти го опря в лицето на Шнайдхубер.

— Майн гот! — извика Шнайдхубер момент преди пистолетът да изгърми в лицето му. Главата му се отметна назад и той се просна на пода с обгоряло от барута чело. Малката опърлена деветмилиметрова дупка беше точно между очите му.

Шмит се дръпна към стената, коленете му се подкосиха и той се свлече на пода, вдигнал ръце пред лицето си.

— Моля ви — захленчи той.

Хайдрих стреля. — Куршумът мина през двете длани на Шмит и одраска челото му. Той падна с писък на пода, а Хайдрих се наведе и го застреля зад ухото.

После се обърна към Хитлер.

— Не заслужаваха да си цапате ръцете, майн фюрер.

— Точно така, точно така — каза разтрепераният Хитлер. — Къде са другите? Колко са в хотела?

— Половин дузина — отговори Хайдрих. — Останалите ще почнат да идват с влака в шест.

— Добре. Изпрати човек на гарата с инструкции. Арестувай ги, щом пристигнат. — Той погледна растящото червено петно на мраморния под. — И изчистете тази мърсотия. Отървете се от тези, които са тук сега.

— Слушам, майн фюрер. Хайл Хитлер.

Хитлер вдигна ръка в бърз поздрав и излезе. Хайдрих взе трима души и отиде в конферентната зала, където шестима офицери от СА бяха под домашен арест. Отвори вратите, които водеха към задния двор, сграбчи един млад лейтенант за ръката и го блъсна навън.

— Хайдрих, какво става?

— Осъдени сте на смърт от фюрера.

— Защо, за Бога? Не сме виновни за нищо.

— Обвинени сте за предателство. Хайл Хитлер! — И Хайдрих го застреля в гърдите. Лейтенантът изгрухтя и седна, а Хайдрих стреля втори път, в окото му. Останалите петима бяха изблъскани през вратите и докато викаха, че са невинни, и молеха за милост, бяха повалени на земята и разстреляни.

По късно през деня Хитлер седеше зад бюрото си в Кафявата къща и гледаше смъртоносния списък на Айке пред себе си. Фирхаус беше проверил имената предварително.

 

Химлер заповяда сто и петдесет кадети от СА и други сто лидери на кафявите ризи да бъдат закарани в стария армейски затвор край Берлин и смъртните отряди се захванаха за работа. Всеки петнадесет минути петима щурмоваци или кадети бяха извеждани от килиите и ги отвеждаха до червената тухлена стена на затвора. Разпаряха им ризите, начертаваха върху гърдите им кръг и десетина точни стрелци от СС ги екзекутираха. После хвърляха телата им в метални камиони за пренасяне на месо и ги превозваха до едно село близо до казармата, където ги изгаряха и разпиляваха праха им на вятъра.

Зачеркнати.

Един баварец, който беше помогнал на бирения пуч преди единадесет години, но беше против анексията на Бавария, беше изведен в близкото блато и пребит до смърт с кирка.

Зачеркнат.

Един музикален критик, изявен социалист, беше обесен в мазето си и разстрелян с четири куршума. Смъртта му беше вписана като самоубийство.

Зачеркнат.

Един бивш щурмовак на име Грюнщат, навремето личен телохранител на Хитлер преди да стане Gauleiter на един малък град в Германия, беше извлечен от къщата си и двата му крака и двете му ръце бяха счупени с брадва. После го дотътриха до едно малко езеро.

— Това е грешка! — крещеше той. Извикайте фюрера. Аз съм неговият телохранител!

— Verrater — рязко отвърна един от войниците от СС.

— Не съм предател — възрази Грюнщат.

Хвърлиха го в езерото и пушиха цигари, докато го гледаха как се дави.

Зачеркнат.

Генерал Курт фон Бридоф, помощник на генерал Шлайхер по време на бирения пуч, излезе от къщата си в седем и половина и изведе своя дакел, Гретхен, на сутрешна разходка. Докато се беше навел да прикачи каишката към нашийника, пред сградата спря един черен мерцедес.

— Генерал фон Бридоф? — попитаха отвътре.

— Да?

Тримата мъже в колата вдигнаха пистолетите си и стреляха едновременно. Една дузина куршуми разпраха тялото на фон Бридоф.

Зачеркнат.

Густав фон Карл, седемдесет и три годишен, който също беше участвал в потушаването на пуча през 1923 г., беше намерен в едно блато близо до Мюнхен, накълцан до смърт с кирка.

Зачеркнат…

Зачеркнат…

Зачеркнат…

До мрак смъртните отряди на СС, водени от Гьоринг и Химлер в Берлин, бяха зачеркнали над 1500 имена от списъка на Айке. Мюнхенската операция беше избила още над триста. Преди да падне нощта, почти всяко име от списъка на Айке беше зачеркнато.

Хитлер се облегна в стола си и бавно кимна Фирхаус.

— Свършено и завършено — каза той с облекчение.

Беше останал само Рьом.

 

Рьом седеше на железния креват в една килия на затвора „Щаделхайм“. Беше му толкова горещо, че си беше свалил дори ризата. Огромният му гръден кош беше покрит с черни и влажни сплъстени косми. Вратата се отвори, Фирхаус влезе, остави до Рьом няколко вестника с репортажи за „Колибри“ и сложи върху тях един зареден пистолет.

— Фюрерът ти дава още един шанс да намериш своя мир — каза Фирхаус.

Рьом го погледна и се засмя.

— Ако трябва да ме застрелят, кажи на Адолф сам да го направи.

— Както искаш — каза Фирхаус, обърна се и излезе от килията с рачешката си походка. Отвън го чакаше Теодор Айке. Фирхаус вдигна рамене.

— Упорит до края — каза той.

Почакаха петнайсет минути, после Айке провери пълнителя на люгера си и го зареди.

— Хайл Хитлер — каза той.

— Хайл Хитлер — отговори Фирхаус.

Айке слезе в мрачното вонящо мазе. Охраната наблюдаваше как силуетът му се стапя в полумрака на коридора — един едър ангел на смъртта с пистолет в ръката. Той не каза нищо. Отиде до килията на Рьом и кимна. Пазачите отвориха вратата.

Рьом вдигна поглед.

— Е, приятелю, значи ти си моят екзекутор — каза той. — Адолф няма смелостта да го направи сам, а?

— Началник-щаб, подгответе се — каза Айке. Рьом вдигна глава и извика:

— Майн фюрер, майн фюрер! Хайл Хитлер! Пистолетът в ръката на Айке гръмна. Първият изстрел улучи Рьом в гърдите.

— Ох — извика той и погледна раната с изненада. Айке стреля отново. Втора дупка се отвори до първата и събори Рьом на една страна. Той започна отново да се надига, главата му се клатеше, от носа му бликаше кръв.

Айке пристъпи по-близо и го простреля в слепоочието. Главата на Рьом се отметна настрани и той падна. Айке беше готов да стреля четвърти път, но видя, че Рьом е издъхнал, и се отпусна.

Няколко минути по-късно Фирхаус влезе в кабинета на Хитлер и докладва:

— Рьом е ликвидиран.

Хитлер го погледна намръщено изпод свитите си вежди. За момент сякаш изпита мимолетно угризение на съвестта, но то бързо отмина.

— И така… операта свърши — каза фюрерът. И бавно плесна с ръце.

— Браво…

„И сега той контролира германската армия — помисли си Фирхаус. — А полицията е под контрола на Химлер. За една нощ Хитлер унищожи сърцето и душата на СА и почти всички от явните си политически опоненти. Той е абсолютен господар на Германия. Сега цяла Европа е в ръцете му.“

Хитлер го погледна. Очите му блестяха. Жаждата му за кръв още не беше удовлетворена.

— Сега ми докарай Черната лилия — каза фюрерът.