Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
27 [=The Hunt], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране
hammster (2007)
Разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

Оформление на корица: „Megachrom“ — Робърт Кемписти, 1996

ИК „Бард“ ООД, 1996

История

  1. — Добавяне

13.

Влязоха в една стая, в която миришеше на парфюм, телесно масло и восък. В центъра имаше кръгъл килим, над три метра в диаметър, и върху него два големи матрака, покрити с жълти атлазени чаршафи. По краищата имаше дузина високи запалени свещници. Зад тях в три реда бяха ложите, застлани с дебели възглавници, достатъчно големи, за да седнат четирима души.

Цената за едночасово представление бе сто долара на човек, платими в американска или британска валута — пари, достатъчни едно германско семейство да се изхрани цял месец.

Един висок мършав мъж във фрак, с хищно лице, вървеше между сепаретата и поздравяваше постоянните клиенти. Дългите му естетични пръсти галеха ръцете на жените, докато прекарваше устни по тях. Конрад Вайл бе собственикът на клуба и създател на представлението — една изява на порочната му фантазия. „Златната врата“ бе частен клуб, само с покани, и човекът, който раздаваше поканите, бе Вайл. Той също така можеше да измени правилата на входа, ако клиентът изглеждаше проспериращ или важен, и ако имаше свободни места, понеже представлението бе само едно на вечер.

Напитките осигуряваха трима мъже и три жени: телата им бяха намазани с течно масло и лъщяха на мрачната светлина от половин дузина сини прожектори.

Жените, въпреки че бяха по-пълни, отколкото ги предпочитаха американците, бяха млади, сладострастни и красиви. Мъжете бяха с телосложението на Чарлс Атлас и изглеждаха така, сякаш общият сбор от тестовете им за интелигентност бе нула. Всички бяха руси и носеха само по парче плат, увито около кръста. Жените бяха без сутиени.

Те приемаха поръчките и доставяха питиетата безизразно, като роботи. Това отношение бе предварително замислено, за да ги отдели от публиката, да осигури тяхната недостъпност и да увеличи еротичното напрежение преди представлението.

Това веднага се отрази на Ванеса. Бузите й почервеняха, дишането й се учести. Хипнотизирана от очакването на вечерта, тя бе идеалният наблюдател на перверзното творение на Вайл, което не убягна на вниманието му. В момента, в който влязоха, Вайл ги видя и я загледа. Тя седна и вирна брадичка, което подчерта дългата извивка на шията й. Да, тази жена остро усещаше привлекателността си, всъщност дори я излагаше на показ. Вайл захапа куката и се замята като пъстърва на въдицата.

— Франсис, за мен е чест да те видя отново — избълва той, без да сваля очи от Ванеса, и се обърна към нея: — Аз съм Конрад, вашият домакин. — И целуна ръката й.

— Конрад, мога ли да ти представя Ванеса, моя приятелка от Щатите.

— Ах, фройлайн Ванеса, каква чудесна изненада — възкликна Вайл. — Ще затрудните работата на нашите изпълнители. Никой не може да свали поглед от вас.

Тя също бе впечатлена от него.

А Бърт Радмън бе очарован от нея. Както седеше отсреща до един едър тевтонец с дебели мустаци, който кимаше машинално на приказките му, Радмън видя Кигън и го погледна с огромно учудване. А после видя Ванеса и зяпна.

Кигън се усмихна първо на Радмън, после и на Ванеса. Когато очите им се срещнаха, той усети, че атмосферата на салона и очакването на представлението също му влияят.

Музиката бе ориенталска, тайнствена мелодия, в която преобладаваха звънците и барабаните. Темпото, бавно и чувствено, се сля в тихо, постоянно туптене, а два сини прожектора леко светнаха, всеки фокусиран върху един от матраците. Трима мъже и три жени в жълти копринени наметала се материализираха от сенките и се появиха в кръговете светлина, опрели гръб в гръб. Всичките бяха чернокоси — в групата нямаше нито един ариец. Жените — по-чувствени, отколкото красиви — имаха вид на французойки. Мъжете бяха средиземноморски тип, вероятно гърци или италианци.

 

Вайл лично бе избрал екипа за еротичното представление. След търсене, продължило няколко месеца, бе събрал шест жени и шест мъже, като въртеше членовете на екипа всяка нощ, понеже за всяко представление бяха необходими само три двойки. Хореографията също бе негова — бе седял на всички места за публиката и бе давал инструкции на актьорите.

В началото движенията им бяха плавни — просто полюляване в такт с музиката. Когато темпото се повиши, движенията им станаха по-отчетливи и агресивни. Отначало те леко се търкаха един в друг, като едва се докосваха и после се отдръпваха. В меката светлина на прожекторите шестимата отначало изглеждаха като движещи се статуи.

Ванеса ги гледаше вцепенена.

Шестимата бавно се разделиха — кръгът светлина се разшири — и се разделиха не на двойки, а на тройки. Две жени и един мъж и двама мъже и една жена. Двамата мъже започнаха да галят най-красивата от трите жени, движейки леко ръцете си върху копринените й одежди, опипвайки всяка част от тялото й. Тя се залюля заедно с тях и започна леко да стене, а те зацелуваха врата и раменете й, пуснаха ръце под наметалото й и започнаха да мажат тялото й с масло. Накрая съблякоха наметката й. Единият от партньорите стоеше зад нея и мажеше стомаха и гърдите й — те се увеличиха и зърната им набъбнаха. Другият галеше вътрешната част на бедрата й; движеше ръце бавно, бавно нагоре, докато…

Лек стон се изтръгна от гърлото й. Тя падна назад върху първия мъж, а другият продължи с разтворена ръка да втрива маслото в нея и да я възбужда с пръсти. Коленете й се подгънаха и двамата я положиха на матрака, без да спират да галят и масажират гърдите й и венериния й хълм. Темпото на музиката се ускори…

Другите две жени се бяха съсредоточили върху своя обект, който гледаше, без да мига, докато пръстите им пробягваха по коприната. Една от жените разтвори наметалото си и се придвижи към него, клатейки се в такт с музиката. Другото момиче свали наметката си и остана голо; загали партьорите си по гърбовете, като се поклащаше в такт с тях. Първата жена вдигна рамене и прибра ръце до тялото си. Наметката се плъзна по тялото й и падна.

После бавно свалиха наметалото на мъжа. Той беше възбуден. Една от жените се наведе, взе бутилка с масло изпод ъгъла на матрака и двете си намазаха ръцете и започнаха да масажират тялото му от под брадичката, през корема, слабините, та чак до върха на пръстите. Той затвори очи и отпусна глава назад, и двете жени го положиха на копринения чаршаф. Ръцете и устните им го обгърнаха, галеха го, милваха го и го подтикваха към кулминацията.

— Видя ли достатъчно? — прошепна Кигън в ухото на Ванеса.

Тя отвори уста, но не можа да издаде звук. Само поклати глава, без да мига, нито да отделя очи от сексуалните гладиатори. Музиката ставаше по-бърза и с по-бързия такт движенията на „арената“ ставаха по-яростни. Пръстите на Ванеса се впиха в бедрото на Кигън и тя се отпусна върху възглавниците на дивана.

Двете тройки се бяха възбудили и напълно бяха забравили за воайорите в залата. Двете жени възбуждаха партньора си с устни и ръце, докато той галеше и възбуждаше и двете. Те легнаха до него: едната продължи да го гали, а другата го целуваше.

На другия копринен матрак жената започна да пъшка и да извива бедрата си, докато мъжете целуваха, пипаха и галеха цялото й тяло. Тя изви гръб; дишаше тежко и на пресекулки. Накрая един от партньорите полегна настрани, вдигна крака й над бедрото си и влезе в нея. Нейният вик — полуболка, полурадост, сепна зрителите, но само за момент. Тя се задвижи с него, с отметната назад глава и затворени очи, с леко отворени уста, а устните й трепереха, докато другият партньор целуваше тялото й: първо гърдите, после корема, и продължаваше да се движи надолу, като накрая се залюляха в синхрон и тримата.

— О, Господи! — промълви Ванеса тихо, придвижи се по-близо до Кигън и започна да гали бедрото му с върха на пръстите си. Кигън я прегърна през раменете. Тя се сгуши под ръката му; гърдите й натежаха. Дишаше все по-тежко, докато наблюдаваше как изпълнителите стигат до кулминацията.

И изведнъж всичко свърши. Изпълнителите някак си изчезнаха, светлините се включиха. Публиката замърмори.

— Е, вече знаеш тайната на „Златната врата“ — прошепна Кигън, но Ванеса бе прекалено омаяна, за да отговори.

 

В хотела тя се притисна в него и той хвана устата й с палец и показалец и леко целуна подутите й устни. Тя отвърна със стон; езикът й търсеше неговия, ръцете й обвиха кръста му.

— Искам да видя стаята ти — прошепна тя.

— Същата е като твоята.

— Не, не е. Там е Дини.

— Знаеш ли, май момчетата от тайфата бяха прави. Баща ти ще припадне на място, ако ни види.

— Кой ще му каже?

— Дини например.

— В никакъв случай.

— Защо не?

— Ще й изтръгна сърцето, и тя го знае.

 

Бутилката скъпо шампанско бе потопена в сребърна кофичка с наполовина стопен лед, небрежно завита със салфетка. Тя си сипа една чаша, но шампанското не се запени.

— Изветряло е — простена тя.

Кигън взе от кухненския бокс един лимон, обели половината и пусна кората в чашата. Шампанското започна лудо да кипи.

— Колко хитро! — каза тя.

— Навремето бях в този бизнес — усмихна се той.

— Все забравям.

— Не, не си го забравила нито за минутка.

 

Тя се притисна към него, сложи ръце на кръста му и се наведе с леко разтворени устни. Разкопча ризата му и прекара език по гърдите и около зърната му.

— Стават твърди, също като моите! — каза тя с изненада.

Издърпа тънките презрамки на роклята си и я свали.

Тя падна в краката й. Отдолу бе гола; тялото й бе младежки стройно, гърдите й пълни. Повдигна се на пръсти и потърка твърдите зърна на гърдите си в неговите.

Леко постави ръка зад главата му, наведе го и го целуна с меките си пълни устни. Той обви ръце около нея, повдигна я, прекара крака си между нейните и я отпусна върху бедрото си.

Тя изстена и го погледна със замъглени очи.

— О, да! Да, Франсис.

Движеше ръцете си заедно с неговите и викаше от радост всеки път, когато те намираха точното място, и откликваше безразсъдно, искрено и открито. Движеше се заедно с чувствата си, свободно и без задръжки. Питаше какво да прави и следваше инструкциите, които той й нашепваше, а после сама експериментираше.

И успя да му предаде радостта си, докато го галеше, целуваше и пипаше, а накрая се извъртя към него и изведнъж, сякаш случайно, той се оказа вътре в нея.

 

Ванеса лежеше до него, подпряна на лакти.

— Франки — каза тя искрено, — беше по-хубаво, отколкото съм си представяла през всичките тези години.

— Искаш да кажеш, че си ме прелъстявала като дете? — каза той уж потресен.

— Бях на тринайсет години. Това не е детска възраст.

— Радвам се, че не съм го знаел — каза той. — Сигурно щях да си създам ужасен комплекс за вина.

— Защо трябва да си създаваш комплекс за вина от толкова прекрасно чувство?

Той погледна за момент тавана и каза:

— Добър въпрос. Може би нещо в подсъзнанието. Но в момента нямам желание да го изследвам.

Тя се засмя и леко прекара пръсти по долната му устна. Той почти скочи от леглото.

— Гъдел ли те е? — попита тя.

— Нервните ми окончания още треперят.

— Знам. Нали е страхотно! Искаш ли да го направим отново?

— Дай ми малко време да се съвзема.

— Хм — нацупи се тя престорено и сложи глава на гърдите му.

Лежеше отгоре му, краката й бяха обкрачили неговите, а топлото й тяло го притискаше. Той погали кръста й, милвайки идеалната извивка на задника й.

— Никой не ме е любил така преди — изведнъж промърмори тя.

— Правила си любов с много мъже, така ли?

— С двама — призна тя. — Но момчетата винаги бързат. И не знаех, че може да е така дълго и че става все по-хубаво, по-хубаво… по-хубаво…

Тя затвори очи и леко се изви да се намести удобно. След няколко минути дишането й стана дълбоко и равномерно. Той усети как тялото й омекна в съня.

Измъкна се изпод нея и отиде до прозореца. Слънцето изгряваше над покривите и хвърляше алени отблясъци върху мокрите улици. Градът изглеждаше чист, невинен и тих; спокойствието бе нарушено само за минута-две от един камион, превозващ лед, който изпърпори по улицата и се скри зад ъгъла. После отново стана тихо.

Кигън дръпна завесите, свали си робата и се мушна в леглото до Ванеса. Тя простена насън, обви с крак бедрото му и се притисна до него. След няколко минути и той заспа.

В осем и половина телефонът звънна за първи път и продължи да звъни на всеки половин час. Но Кигън не го чуваше. Беше глух за света.