Нора Робъртс
Преследвана в смъртта (6)

Глава 6

Когато излезе от банята и облече топъл, удобен анцуг, Ив отново си помисли за пица. Реши, че може да хапне парче или две на бюрото си, докато работи.

Запъти се към домашния си кабинет, когато чу дрезгавия глас на Боби Брейда изпълнява едноименната песен от албума й.

Съкрушена, наранена, кървяща

и все още моля, умолявам: Върни се.

Върни се и изцели моето сърце, върни се

Върни се и изцели моето сърце.

С бясно биещо сърце, Ив взе останалото разстояние на бегом. Но стаята беше празна, само дебелия котарак Галахад, похъркваше на стола й.

Тогава присви очи към отворената врата, която свързваше кабинета й с този на Рурк. Откри го, седнал зад бюрото му, а песента отново започна да звучи от високоговорителите на развлекателния център.

— Опитваш се да ме подлудиш ли?

— Не. — Усмихна се леко. — Или се опитвам? — Когато му отправи леден поглед, той сви рамене. — Исках да се запозная по-отблизо с нашия дух. Тя е родена в Луисвил, Кентъки, и според биографията й, напуска дома си на шестнайсет години и се премества в Хейт-Ашбъри, като много други свои връстници. Пее в различни клубове, най-вече за храна и покрив над главата си, скита се, присъединява се към група наречена „Лув“ — така се пише Л-У-В — където се откроява като роза сред плевели. Била е поддържаща певица на няколко известни изпълнители по онова време, а след това среща Хопкинс в Лос Анджелис.

— Имала е лош късмет. Може ли да го изключиш?

— Изключи музиката — нареди той, и гласът на Боби замлъкна. — Тя те притеснява — отбеляза Рурк. — Защо?

— Не ме притеснява. — Правилната дума, помисли си Ив, е, че тя ме плаши. Но да бъда проклета, ако се поддам на обичайния модел на „Номер дванайсет“ или на Боби Брей. — Тя е част от моето разследване — и още една жертва, макар че е била убита повече от половин век преди да се родя. Сега тя е моя, както и Хопкинс е мой. Но тя винаги е част от мотива.

— И затова си помислих, че ще искаш да узнаеш, колкото е възможно повече за нея.

— Точно така и ще го направя. Но не е нужно да слушам пеенето й. — То е много тъжно, призна пред себе си Ив. И твърде страшничко. — Ще си поръчам пица. Ти искаш ли?

— Добре. — Рурк стана и я последва в кухнята, свързана с кабинета й. — Била е на двайсет, когато Хоп я прибира. Тогава той е на четирийсет и три. Случило се е две години преди да излезе албумът й, който той продуцира. Твърди се, че всяка песен е подбрана много внимателно. През този период е пеела единствено в заведенията на Хопкинс.

— Значи той я е управлявал.

— Очевидно му е принадлежала напълно. Младо, наивно момиче — поне от гледна точка на бизнеса, и от едно поколение и култура, която се гордее, че не е обвързана с имоти и вещи. По-възрастен, с достатъчно опит и познания, Хопкинс я открива, ухажва я, и със сигурност изпълнява всичките й капризи, особено по отношение на незаконните вещества.

— Била е сама в продължение на пет години. — В продължение на около пет секунди Ив обмисляше, дали да си избере пица Пеперони, след което реши, че ще е точно това. — Не мисля, че е била наивна.

— В такъв случай, ти не си сантиментален фен или биограф. И все пак, аз клоня към наивността, що се отнася до договори, авторски и лицензионни права, бизнес и финанси. А Хопкинс е бил професионалист. Бил е неин агент, мениджър и продуцент.

— Но тя е талант. — Ив поразмисли малко и грабна няколко салфетки. — Била е млада и красива. Може би нейната култура или каквото и да било там, са я карали да презира огромната купчина пари, но тя ги е спечелила, придавали са й блясък, и ще започне да иска повече.

— Съгласен съм. През 1972 г. го оставя за няколко месеца, просто изчезва от радара. Което е една от причините, според мен, той да се измъкне безнаказано с убийство, три години по-късно. Веднъж го е напуснала, защо да не го направи отново? — Рурк излезе, за да избере вино от поставката зад панела на стената. — Когато се е върнала, попаднала под тежък професионален натиск, който включвал непрекъсната серия от партита, клубове, наркотици, секс. Албумът й станал хит и последвали международни турнета в продължение на шест месеца. Още секс, още наркотици и три награди Грами. Следващият й албум е в процес на работа, когато изчезва.

— Хоп сигурно е получавал процент от приходите й. — Ив занесе пицата в кабинета си и сложи чиниите на бюрото си.

— Като неин мениджър и продуцент, той е получил доста голяма сума.

— Глупаво е да убие кокошката, която снася златни яйца.

— Страст плюс наркотици могат да доведат до прекалена глупост.

— Но е достатъчно умен, за да прикрие произшествието и да крие тялото осемдесет и пет години. Така че внукът му, в крайна сметка, плаща за това. Защо? Моята жертва дори не е била родена, когато се е случило. Ако това е отмъщение…

— … то се сервира студено — допълни Рурк, наливайки виното.

— Убиецът има връзка с по-старите престъпления, с по-старите играчи. Финансова, емоционална, физическа. Може би и трите. — Взе си едно парче от пицата, умело нави проточилия се разтопен кашкавал и го сложи върху триъгълния резен. — Ако е финансова — продължи тя, — кой ще спечели? Синът наследява, но той има алиби, а и сумата, която остава, след като се изплатят всички дългове, не е кой знае колко голяма. Така че може би е нещо ценно, нещо, което убиецът е искал Хопкинс да донесе на „Номер дванайсет“. Но ако това е точно „дай ми това, което искам или ще си го получиш“, защо устройва сцени? Защо организира цялото това шоу за нас?

Когато Рурк не каза нищо, Ив започна да дъвче парчето си замислено.

— Сериозно ли смяташ, че е било призрак? Поне малко се придържай към реалността.

— Наистина ли мислиш, че убиецът се е настанил в тази сграда и преследва нейните собственици в продължение на осем и половина десетилетия? Какво може да бъде по-логично от един неспокоен, ядосан дух?

— Мъртвите не се ядосват. Те са мъртви. — Ив отпи малко от виното. — Работата ми е — да се ядосвам вместо тях.

Рурк я погледна над чашата си, погледът му беше замислен, питащ.

— Значи няма нищо след смъртта? Ти си по-близо от мен до мъртвите, не вярваш ли, че има нещо след това?

— Не знам в какво да вярвам. — Подобни разговори винаги я караха да се чувства неудобно, сякаш кожата й лепнеше от пот. — Защото ти не ги виждаш — ако изобщо съществуват — докато не умреш. Но аз не вярвам, че мъртвите обикалят наоколо и викат „Бууу!“ или пеят. Хопкинс-старши е подкупил разследването, а нашият убиец иска да го свърже със свръхестественото. Но няма да му се получи!

— Помисли върху следната възможност — предложи Рурк. — Духът на Боби Брей иска отмъщение толкова силно, колкото ти желаеш справедливост. Това е много силно желание и от двете страни.

— Няма такава възможност.

— Мислиш ограничено.

— Рационално — поправи го тя и продължи с плам: — Господи, Рурк, тя е само един скелет. Защо сега? Защо точно тук и сега? Как е успяла да застави някой — от плът и кръв — да убие потомъка на нейния убиец? Ако Хоп Хопкинс е убиецът й — което все още не е доказано.

— Може би е чакала ти да го докажеш.

— О, да, това е рационално. Навъртала се е наоколо, в очакване на правилното ченге от отдел „Убийства“ да дойде. Слушай, аз имам напълно реален труп, антично и забранено оръжие, използвано в предишно престъпление. Нямам видим мотив, и очаквам в скоро време целия медиен цирк да се стовари върху главата ми. Нямам време да се интересувам и да се тревожа за желанията на една жена, която е мъртва от 85 години. Ако искаш да се забавляваш и да си играеш с призраци, давай. Но аз имам сериозна работа за вършене.

— Добре тогава, тъй като това те вбесява, ще те оставя да си вършиш сериозната работа, а аз отивам да се забавлявам.

Ив се намръщи, когато Рурк се изправи и отиде в кабинета си, с чашата вино в ръка. Изруга под нос, когато той затвори вратата след себе си.

— Чудесно, страхотно, невероятно. Сега имам призрак, който причинява семейни раздори. Просто перфектно!

Оттласна се от бюрото и отиде при дъската, която използваше в дома си, за пресъздаване на престъплението. „Логика — това е, което е необходимо тук!“ — каза си тя. „Логика, усет на ченге, факти и доказателства.“

Сигурно ирландското в кръвта на Рурк го теглеше към свръхестественото. Кой да предположи, че той ще стигне толкова далеч?

Но нейният подход беше правилен, точен и рационален.

Две убийства, едно оръжие. Връзка. Две убийства, едно и също място. Втора връзка. Втората жертва — кръвен роднина на заподозряния убиец в първото престъпление. „И това също ги свързва“ — помисли си тя, докато закачаше снимките от местопроизшествието на дъската.

Е, добре, не можеше да пренебрегне първото убийство. Значи, щеше да го използва.

Логиката и доказателствата сочеха, че двете жертви са познавали своя убиец. Първото убийство можеше да се разглежда като престъпление от страст, най-вероятно причинено от незаконни вещества. Може би Брей е изневерявала на Хоп? Или е искала да скъса с него — професионално и/или лично? Може би е имала нещо за него, нещо, което го е застрашавало да го изобличи?

Вероятно това е престъпление от страст, в разгара на момента. Хоп е имал пари, огромно богатство. Ако е бил планирал да убие Брей, защо би го направил в собствения си апартамент?

Но второто убийство е напълно умишлено. Убиецът е примамил жертвата си на местопрестъплението, имал е оръжие. И, най-вече, открил е трупа на предишната жертва. Убийството е било акт на ярост, както и добре обмислено.

— Винаги си искал да го убиеш, нали? — прошепна тя, изучавайки снимките. — Отначало си искал нещо, което ти е било необходимо — но независимо дали си го получил или не, той вече е бил мъртъв. Какво е тя за теб?

Ив внимателно заоглежда снимките на Боби Брей.

Обсебен фен? „Не е от обкръжението й“ — помисли си тя, — „а съвсем в края на списъка й“.

— Компютър, направи анализ на доказателствата от активния файл! Каква е вероятността убийците на Боби Брей и Хопкинс, Радклиф С. да са свързани?

РАБОТЯ…

Ив разсеяно взе чашата си и бавно отпи от виното, докато разиграваше наум различни сценарии.

ЗАДАЧАТА ИЗПЪЛНЕНА. ВЕРОЯТНОСТТА Е 82,3 ПРОЦЕНТА.

„Логично висока“, помисли си Ив и реши да направи още една стъпка напред.

— Каква е вероятността убиецът на Хопкинс, Радклиф С., да е свързан с първата жертва — Боби Брей?

РАБОТЯ…

„Член на семейството“, помисли си Ив. „Близък приятел, любовник. Брей щеше да бъде на колко… проклета математика“, изруга тя, докато изчисляваше. „Брей щеше да бъде на 91, ако бе жива. Сега хората живееха много по-дълго, отколкото в средата на двайсети век. Така че любовник или близък приятел не биваше да се изключват от списъка.“

Но тя не можеше да си представи един столетник — дори много пъргав — да разбие тухлена стена.

ЗАДАЧАТА ИЗПЪЛНЕНА. ВЕРОЯТНОСТТА ПЪРВАТА ЖЕРТВА ДА Е СВЪРЗАНА С УБИЕЦА НА ВТОРАТА Е 94,1 ПРОЦЕНТ…

— Да, и аз така си помислих. И знаеш ли какво друго? Кръвта е най-силната връзка. Така че, кой е оставила Боби след себе си? Компютър, списък на всички членове на семейството на първата жертва. Покажи на екран едно.

РАБОТЯ… ПОКАЗВАНЕ НА ПЪЛНИЯ СПИСЪК.

„Родителите и по-големия брат са починали“, отбеляза Ив. „По-малката сестра е на 88 и живее в старчески дом в Скотсдейл, щата Аризона.“ Доста млада за старчески дом, помисли си Ив и си отбеляза да разбере какво е здравословното състояние на сестрата.

„Ако Боби беше жива, щеше да има племенница и племенник, и двама праплеменници. Струва си да се провери“, реши Ив и започна стандартна проверка на всички живи роднини.

Докато компютърът работеше, тя му зададе и втора задача и след това насочи вниманието си върху Хопкинс.

— Започнал си много неща — каза тя на глас, — но твърде малко си завършил.

Имаше десетки проекти — започнати и изоставени. Някои завършили с неуспех. От време на време е получавал достатъчно, за да държи кредиторите далеч от себе си, и да започне следващ проект.

Неуспешни бракове. Пренебрегнато потомство. Нито една от бившите съпруги, нито децата имат криминални прояви.

Но трябваше да започне отнякъде, реши тя.

Върна се обратно при дъската. „Диамантени клипсове за коса. Брей беше с тях на корицата на първия си албум — може би подарък от Хоп. Най-вероятно“. Сцената на престъплението показваше на Ив, че тя ги е носила, когато е била убита, или най-малкото, когато е била зазидана.

„Но убиецът не ги е взел за спомен. Не е фен, фактите не съвпадат. Убиецът ги излъсква и ги оставя“.

— Тя беше диамант — промърмори под нос Ив. — Тя сияеше. Това ли ми казваш? Ето пистолета, с който я е убил, и това е мястото, където го намерих. Той никога не плати за своето престъпление, но възмездие трябва да има. Това ли е посланието?

Заобиколи дъската и заизучава данните, показани от компютъра. Имаше няколко добри възможности сред потомците на Боби.

„Ще трябва всички да бъдат разпитани“, реши тя. „Един от тях се е свързал с Хопкинс“, започна да размишлява. „Може би, дори се е опитал да купи сградата, но не са успели да се споразумеят за цената. Но за да се открие тялото, трябва да се влезе в сградата, все пак. Как е влязъл вътре?“

Пари. Хопкинс е имал нужда от спонсори. Може би е взел от убиеца такса за обиколка из „Номер дванайсет“. Ако си влизал веднъж, то ще можеш да влезеш там отново.

„Как откри тялото? Откъде знаеш за него?“

„Каква е равносметката?“, запита се Ив. „По-малката сестра в старчески дом. Племенницата живее за чужда сметка. Племенникът загинал при злополука по време на Градските войни. Праплеменницата — мениджър среден клас в търговско дружество, праплеменникът — застрахователен агент. Обикновени служители, без големи успехи, без крупни провали.“

Обикновени хора.

Нищо изключително. Никой не се е опитал да спечели от славата и богатството на Боби, или от преждевременната й смърт.

„Никой, — помисли си Ив, — освен Хопкинс. Това би било много вбесяващо, нали така? Твоята дъщеря, сестра, леля е мъртва култова фигура, а ти трябва да работиш по 35 часа седмично, за да си платиш сметките. А внукът на копелето, което я е убило, се опитва да спечели от това. Ти живееш икономично, остаряваш и…“

— Я, чакай, чакай малко. Серенити Брей, 88 годишна. Двайсет и две години по-млада от Боби. Тя не е сестра. Дъщеря.

Ив се спусна към съседната врата и я отвори със замах.

— Боби има дете. Не сестра. Времето съвпада. Тя има дете.

Рурк само повдигна вежди.

— Да. Серенити Брей Мейси. В момента в старчески дом в Скотсдейл. Знам това.

— Самохвалко. Тя има дете, и съдейки по времето, най-вероятно е от Хоп. Но няма никакви данни за дете. Няма записи от времето, когато е била бременна. Но тя се е разделила с него в продължение на няколко месеца, които съвпадат с последните месеци на бременността и раждането. След което, изглежда е дала детето на собствената си майка. Която тогава живее със семейството си в ранчо, извън Скотсдейл, а Боби се връща при Хоп и към предишния си начин на живот. Открих няколко предположения, че по времето на раздялата й с Хоп, е отишла в рехабилитационна клиника, на усамотено място. В интервютата и статиите от това време се казва, че е чиста и трезва, когато се завръща на сцената, след това отново се отдава на порока, предполагам, че може да се каже, в рамките на няколко седмици.

Рурк наклони глава.

— Мислех, че остави Боби на мен.

— Ти се занимаваш с призрака. Трупът е моя работа.