Нора Робъртс
Преследвана в смъртта (3)

Глава 3

Ив не беше изненадана, главният експерт Морис се бе заел с трупа на Хопкинс. Множеството огнестрелни рани трябваше да представляват огромен интерес за патолога. Отлична възможност за промяна на рутината от прободни рани, травми от бухалки, душене и предозиране.

Морис, с блестящ бронзов костюм под защитната престилка, с дълга тъмна коса, стегната в лъскава опашка, стоеше над тялото и лъчезарно се усмихваше на Ив.

— Ти ми изпращаш най-интересните случаи.

— Правим каквото можем — отвърна тя. — Какво можеш да ми кажеш, което все още не знам?

— Едни от представителите на семейство плодови мушици се наричат пауни, защото се разхождат важно-важно по плода.

— Хм. Ще си го отбележа. Давай по същество. Какво можеш да ми кажеш за нашия мъртвец?

— Първите четири рани — в гърдите и крака — са можели да бъдат излекувани при своевременна лекарска намеса. Следващата е прекъсване на гръбначния стълб, седмата е пробит бъбрек. Номер осем е лека рана в месестата част на рамото. Но той е бил мъртъв вече. Окончателният, близък контакт е влязъл в мозъка, който вече не е функционирал. — Той посочи към екрана на стената и извика програмата. — Първите куршуми са попаднали в тялото приблизително под един и същи ъгъл — продължи Морис, докато графиките на екрана се сменяха. — Както виждаш, компютърът прави предложение и аз съм съгласен с него, че нападателят бързо изстрелва първите четири куршума, които попадат в телесната маса. Жертвата пада след четвъртия изстрел.

Ив изучаваше възстановката заедно с Морис като отбеляза за себе си, че жертвата посреща първите два изстрела прав, а вторите два леко приведен напред, преди да падне.

— Едър тип — изкоментира Пийбоди. — Отстъпва леко назад, но остава на крака при първите два изстрела. Виждала съм само на образователни и развлекателни записи как умират от огнестрелни рани — добави тя. — Мислех си, че още първият изстрел ще го събори долу.

— Неговият размер, шокът от нападението — каза Морис, — и бързината на изстрелите са допринесли за забавяне на падането. Също така и ъгълът, под които куршумите са влезли в тялото, най-вероятно той залита назад, после се накланя леко напред, и след това пада — на колене, дланите са поели основната тежест при падането. — Той се обърна към Ив. — В доклада ти се посочва, че според кървавите следи, жертвата се е опитвала да пълзи или да се влачи по пода.

— Изглежда е било точно така.

— Докато го е правел, нападателят го е следвал, отбелязва попадение от горе на долу, съдейки от ъгъла на раните в гърба, крака, рамото.

Присвила очи, Ив изучаваше компютърно генерираната възстановка.

— Издебва го, стреля, жертвата пада. Кървене, пълзене. Някога стрелял ли си с пистолет, Морис?

— Всъщност, не.

— Аз, да — продължи тя. — Усещането в ръката е странно. При произвеждането на изстрел, чувстваш лек откат. Този лек удар те прави част от ставащото. Преминава през теб. Обзалагам се, че това е възбудило убиеца. Разтърсването, гърмежът! Трябва да си възбуден, за да продължаваш да стреляш в човек, който пълзи, оставяйки кръвта си размазана върху пода.

— Хората винаги намират креативни и отвратителни начини да убиват. Бих казал, че използването на пистолет прави убийството по-малко лично. Но това изглежда не важи в този случай.

Ив кимна.

— Да, било е лично, почти интимно. Особено деветия изстрел.

— За да стреляш в главата, жертвата — която, както спомена, има значителни размери — трябва да се обърне или претърколи. Тогава притискаш дулото към челото. Има не само обгаряне, а и следа от синина с кръгла форма. Обзалагам се на всичките си пари, че когато го сравня, ще съответства точно на размера на цевта. Убиецът е притиснал пистолета в челото, преди да стреля.

— Виж, как ти харесва това, копеле — промърмори Ив.

— Да, точно така. Ако оставим настрана, че е била надупчена от куршуми, жертвата е била в сравнително добро здраве, въпреки десетината килограма наднормено тегло. Боядисвал си е косата и си е правил пластика около очите и на брадичката в рамките на последните пет години. Последно се е хранил около два часа преди смъртта. Соев чипс, кисели краставички, топено сирене, всичко това полято с местна бира.

— Куршумите?

— На път към лабораторията. Но първо ги пуснах през моята система. Девет милиметрови. — Морис превключи програмите и на екрана се появиха изображенията на куршумите, извадени от трупа.

— Господи, целите са оплескани?

— Те не се отнасят съвсем внимателно с плътта, костите и органите. Жертвата няма следи от барут по ръцете, никакви рани от самоотбрана. Кръвонасядане на лявото коляно, което е последствие от падането. Както и няколко драскотини по двете длани, причинени от контакта с повърхността на пода.

— Значи не се е борил, или не е имал шанса да го стори. Не се е предпазил. — Ив наклони тялото си напред, сякаш се готвеше за полет. — Няма доказателства да се е опитал да бяга, когато е видял пистолета, ако го е видял, разбира се.

— Не, това ми казва тялото му.

Нито пък беше това, което й бе показало местопрестъплението.

— Човек обикновено не похапва чипс и кисели краставички, ако е нервен или притеснен — обади се Пийбоди. — Проверката на неговото развлекателно устройство показа, че последно е гледал еротика, горе-долу по времето, когато е ял. Явно не е бил много притеснен за тази среща.

— С някого, когото е познавал и си е мислил, че може да се справи — съгласи се Ив. Тя отново погледна към тялото. — Предполагам, че той е мъртъв именно заради това.

— „Номер дванайсет“? — попита Морис, когато Ив се обърна да си върви.

— Точно така.

— Значи легендата за Боби Брей идва към своя край.

— Изчезналата жена, смятана за мъртва.

— Да. Великолепното създание Боби, с глас на изтерзан ангел.

— Ако си спомняш Боби Брей, то тогава изглеждаш дяволски добре за възрастта си, Морис.

На лицето му отново разцъфна усмивка.

— Има хиляди уебсайтове посветени на нея, както и цяла армия от фенове. Красива жена, чиято звезда точно започва да изгрява. И тогава изчезва. Пуф! Разбира се, търсенето й продължава десетилетия след това. Говори се, че призракът й продължава да броди из „Номер дванайсет“ и до днес. Странен студ, привидения, музика, идваща от нищото. Ти усети ли нещо от това?

Ив си помисли за откъса от песен и дълбокия студ.

— Това, което видях са, може би, нейните кости. Те са достатъчно реални.

— Ще работя по тях в лабораторията със съдебномедицински антрополог. — Усмивката на Морис си оставаше все така лъчезарна. — Нямам търпение да се докопам до скелета.

 

 

Върнала се обратно в Централата, Ив седна в кабинета си, за да възстанови последния ден на Хопкинс. Провери срещата му за обяд с няколко местни влиятелни бизнесмени, които потвърдиха алибито му за определения отрязък от време. Цялостната проверка на финансите му показа непостоянни доходи през последната година от магазин, наречен „Минало“, с последен депозит в средата на декември.

— И все пак си се плъзгал по ръба, Рад. Как, по дяволите, си смятал да платиш за ремонта? Очаквайки неочакваното, може би? Какво е трябвало да донесеш на номер дванайсет снощи?

Получава обаждане на джобния си линк — разсъждаваше Ив. — Преднамерено зловещо. Но той не се паникьосва. Седи си спокойно, похапва и гледа еротика.

Тя се облегна на бюрото си, затвори очи. От диска на системата за сигурност на сградата се виждаше, че Хопкинс е излязъл в 01:35. Сам. Изглеждаше така, сякаш си подсвирква някаква мелодия, припомни си Ив. Не се притеснява за нещо. Не му тежи нищо. Без куфарче, без пакет или чанта.

— Хей!

Ив отвори очи и погледна към Фийни. Капитанът на електронния отдел беше доста измачкан, твърдата му рижава коса стърчеше около гузното му лице.

— Какво имаш?

— Повече от това, което ти имаш — отвърна той и влезе в кабинета. — „Номер дванайсет“.

— Боже, защо всички говорят постоянно за това? Сякаш е било държава в държавата.

— На практика е така. Хоп Хопкинс, Боби Брей, Анди Уорхол. Мик Джагър. — За момент, Фийни изглеждаше като поклонник пред свещен олтар. — Господи, Далас, мястото трябва да е било страхотно, когато клубът е бил в разцвета си.

— Сега е просто дупка.

— Прокълнато място — каза той толкова небрежно, че Ив примигна.

— Не думай! Ти сериозно ли?

— Абсолютно. Намери зазидани кости, нали? И труп, старинно оръжие, диаманти. От това се правят легенди. И става още по-добре. — Той й подаде един диск. — Проверихме последното входящо повикване на твоята жертва и обаждането на 911, и без конкретна причина и за забавление направих гласов анализ на двете обаждания. Един и същи глас и на двете. Можеш ли да познаеш на кого е?

— Боби Брей.

— Хей! — Той се нацупи обидено.

— Просто разсъждавах. Убиецът е направил компютърно генериран запис, използвайки гласа на Боби Брей, вероятно сглобен от стари интервюта за медиите или нещо подобно. Освен ако ти, така както стоиш насреща ми, не искаш да ми кажеш, че това е бил глас, е сещаш се… от отвъдното.

Той стисна устни.

— Не страдам от предразсъдъци.

— Знам. Успяхте ли да изровите всички стари съобщения?

Фийни й подаде втори диск.

— Ето, от последните две седмици. Ще чуеш много ласкателства. Човекът е работел доста активно, опитвал се е да изпомпа известно финансиране. Същото е и на домашния линк. Няколко обаждания за поръчка на храна, няколко до службата за лицензирани компаньонки. И още няколко входящи и изходящи към някакво място, наречено „Минало“.

— Да, каня се да го проверя. Изглежда е разпродавал своите вещи там.

— Знаеш ли, той е имал някои оригинални неща от времето на дядо си. Музикални плакати, фотографии, сувенири.

Замислена, Ив наклони глава.

— Достатъчно да купи „Номер дванайсет“ и да заплати ремонта?

— Човек никога не знае колко биха платили хората. Имаш ли вече заподозрян?

— Разговарях с една от неговите бивши и техния син. Те не представляват интерес за мен, но няма да ги отхвърля като вариант. Трябва да проверим деловите му партньори, потенциалните спонсори, останалите бивши съпруги. Няма настояща приятелка, или такава, с която наскоро да се е разделил, доколкото успях да узная. Факт е, че човекът изглежда малко немарлив, малко ненадежден, но като цяло е безвреден. Загубеняк, който говори много. До този момент няма никакъв мотив, освен мистериозното нещо, което може би е носел със себе си, или не е носел в „Номер дванайсет“. — Тя се облегна назад. — Бил е едър мъж. Но е лесно за жена да го убие, ако има достъп до оръжие и приемливи познания за това, как да го използва. Втората бивша съпруга е от типа хора, таящи постоянно недоволство, така мисля. Изпратих Пийбоди да провери оръжието.

 

 

— Работата е там — каза й Пийбоди, — че е много стар. Преди сто години, при покупката на пистолет, не е трябвало да бъде регистриран, поне не във всеки щат, и много е зависело от това, как е бил купен. Този определено е от времето на Хоп Хопкинс и Боби Брей. Производството на този модел е спряно през осемдесетте години на двайсети век. Имам списък на собствениците, лицензирани колекционери, в щата Ню Йорк, които притежават тази марка и модел, но…

— Този няма да е от тях. Не и когато нарочно е бил оставен на местопрестъплението. Убиецът е искал да го намерим и да го идентифицираме. Резултатите от лабораторията ще са готови утре, тогава ще знаем, дали един и същи пистолет е бил използван при убийството на Хопкинс и при нашия неочакван посетител, открит зад стената. — Ив се замисли за миг, после се оттласна от бюрото. — Добре, отивам до лабораторията да им сритам задниците.

— Винаги готова за купон!

— Да, обичам да се забавлявам. След това, ще огледам онова място за колекционери. То се намира в горната част на града, така че, после ще работя у дома. Имам списък с обажданията от Фийни. Искаш ли да го поемеш? Входящи и изходящи?

— Аз съм твоето момиче.

 

 

Дик Беренски, шефът на техническата лаборатория, беше известен като Тъпака, не без основание. Но въпреки това, той беше гений в своята област. Обикновено Ив се справяше с него чрез подкупи, обиди и откровени заплахи. Но при сегашния случай, нищо от това не бе необходимо.

— Далас! — Почти изпя името й.

— Не ми се хили така! — Тя потръпна леко. — Плашещо е.

— Ти ми донесе не една, а две красоти. Ще напиша статии за тях в специализираните издания и ще стана всеобщ любимец през следващите десет шибани години.

— Само ми кажи какво си открил.

Той се плъзна със стола си и почука с дългите си кокалести пръсти по компютърния екран. Широката усмивка не слизаше от странното му яйцевидно лице.

— Моето момче по костите работи заедно с Морис, а аз ръководя парада. Имаш жена на възраст между двайсет и двайсет и пет. Боби Брей е била на двайсет и три, когато изчезва. От кавказки тип, ръст 165 сантиметра, около 52 килограма — същите височина и тегло като на Боби към момента на изчезването й. Счупен пищял на около 12-годишна възраст. Зараснал добре. Искам да видя, дали ще мога да получа достъп до всички медицински картони на Боби, за да проверя имала ли е такова счупване. Моят съдебномедицински скулптор работи върху лицето. Боби Брей, мътните го взели!

— Още един фен.

— Да, по дяволите! Това момиче е било секси. Съгласен съм с теб за причината на смъртта й — единствен изстрел в челото. Изваденият от черепа куршум, съвпада по калибър с този, който е убил другата жертва. Балистичната експертиза потвърждава, че и двата са били изстреляни от оръжието намерено на местопрестъплението. Същият пистолет, който е бил използван и преди осемдесет и пет години. Просто прекрасно.

— Обзалагам се, че и убиецът е мислил така.

Сарказмът се спусна над Тъпака като пухкав бял облак в ясно, синьо небе.

— Оръжието е било почистено и смазано. Направо излъскано до блясък. Но… — Той пак се усмихна и отново потупа по екрана. — Това, което виждаш тук, е прах. От тухли и от гипсокартон. Пробите, които чистачите взеха от второто местопрестъпление. А тук? Следи от прах, намерени вътре в оръжието. Перфектно съвпадение.

— Което показва, че пистолетът е бил зазидан заедно с тялото.

— Предполагам, че на Боби й е писнало да броди из мястото и е решила да предприеме по-активни действия.

А това, реши Ив, не оправдава дори отговор, пълен със сарказъм.

— Изпрати докладите на домашния и на служебния ми компютър, и копия за Пийбоди. Щом твоя скулптор получи изображението, искам да го видя.

Тя се отправи към изхода, измъкна джобния си линк, когато иззвъня.

— Далас.

— Арестува ли вече някой призрак?

— Не. И нямам намерение да го правя. Защо не си на среща за световно господство?

— Излязох за малко — отвърна Рурк. — Любопитството ме човърка през целия ден. Някакви улики?

— Улики е силно казано. Но имам няколко нишки. Сега отивам към една от тях. Жертвата е продавала вещите си — антики от попкултурата, доколкото разбрах — в известен магазин, в горната част на града. Отивам да го проверя.

— Какъв е адресът?

— Защо?

— Ще се срещнем там. Ще ти бъда експерт-консултант по антики и попкултура. Можеш да ми платиш хонорара в храна и секс.

— В такъв случай ще получиш пица, а що се отнася до секса, там съм много добра. Струва ми се, че мога да те изненадам с едно-две нещица.

И тя му даде адреса.

След като прекрати разговора, Ив звънна в колекционерския магазин, за да предупреди собственика за посещението си. По интуиция попита, дали имат някакви паметни вещи от Боби Брей. И получи уверение, че притежават най-голямата колекция в града.

Интересно.