Нора Робъртс
Преследвана в смъртта (5)

Глава 5

По пътя Ив разказа на Рурк всички подробности по разследването. Така можеше мислено да подреди детайлите в списък, а това й помагаше да намери връзката между отделните факти. Освен това, съпругът й винаги знаеше нещо или познаваше някой, което й помагаше да попълни част от празнините.

— И така, някога правил ли си бизнес с Хопкинс?

— Не. Той имаше репутацията на човек, който се занимава преди всичко с глупости и често постига незадоволителни резултати.

— Големи планове, малка ефективност — заключи Ив.

— Точно така. Безобиден в пълния смисъл на думата. Не от онези, които ще прибегнат до измама, за да измъкнат парите на вдовиците и сираците, но беше способен да ги убеди, да му дадат част от спестяванията си, с цел да забогатеят бързо.

— Изневерявал е на съпругите си, а наскоро е успял да измъкне пет стотака от сина си, който е изоставил.

— Безобиден невинаги означава морален или чаровен. Обадих се на няколко места — от чисто любопитство — обясни Рурк. — На хора, които обичат да купуват и продават недвижими имоти.

— Като теб.

— Определено. От това, което ми казаха, Хопкинс е достигнал предела на финансовите си възможности само няколко седмици, след като е подписал документите за собственост на „Номер дванайсет“. Наложило му се е да се бръкне доста дълбоко — покупна цена, хонорари за правни услуги, архитекти и дизайнери, екип от строители, и така нататък. Коствало му е много усилия, за да стигне толкова далеч, затова е изгубил инерцията и се е провалил. Направил е и някои проучвания — още хонорари за правни услуги — за да види, дали може част от имота да се признае като негоден за експлоатация и да си върне част от инвестициите. Опитвал се е да привлече малко пари от различни федерални агенции и исторически дружества. Разиграл е всички възможни варианти и е постигнал известен успех. Няколко малки дарения. Но това е било съвсем недостатъчно, поне за неговите амбициозни планове.

— За какви пари говорим, за строителството и неговите планове?

— О, със сигурност, сто и петдесет милиона. Бил е съвсем в началото, когато трябва да е осъзнал, че не може да продължи без допълнителен капитал. Казват, че преди няколко дни дал зелена светлина за възобновяване на ремонта. Заявил, че работата в клуба ще продължи с пълна сила.

— Чакам резултатите от лабораторията, може би те ще могат да определят точно, кога онази стена е била разрушена. Възможно е да е в дните, за които говорим. — Пръстите й ритмично потупваха по волана, докато размишляваше. — Хопкинс намира тялото. Може да получи цяло състояние, ако публично обяви нещо подобно. Може да продаде видео, да посвети книга. Като човек с предприемачески дух, той би могъл да измисли всякакви начини, за да спечели много пари от тези кости.

— Би могъл — съгласи се Рурк. — Но тогава няма ли да възникне въпроса, откъде знае къде да търси? Или как убиецът му е знаел?

— Хоп я е убил — започна Ив, докато търсеше място за паркиране. — Мотив, под въздействие на наркотиците, както винаги. Зазижда тялото, което изисква известно усилие. Човекът е обичал кокаина. Това ще го поддържа във форма за няколко часа. Трябва да покрие тухлите с мазилка, да постави нещата в нормално състояние. Опитвам се да получа достъп до полицейските доклади от тогава. Оказа се, че не е съвсем лесно. Но във всеки случай, не е възможно ченгетата да пропуснат новия участък от стената, така че той или им е платил, или ги е изнудил с нещо.

— Корумпирани ченгета? Аз съм изумен! Шокиран съм!

— Млъкни! Хоп губи самообладание — вина, наркотици, страх от откритието. Става отшелник. Човекът се заключва заедно с труп зазидан в стената, трябва съвсем да се е смахнал. Не би ме изненадало, ако някъде е записал нещо за това, или е казал на някого. Ако в случая са замесени ченгета, то те са знаели или са подозирали нещо. Убиецът или Хопкинс извършва подготвителните работи, организира нещата. Някои имат късмет, други — не, зависи от коя страна го гледаш.

— И са били необходими осем и половина десетилетия на някой, за да извади късмет?

— Мястото има своя репутация — каза Ив, докато вървяха от колата до „Номер дванайсет“. — Брей получава статут на легенда. Хората твърдят, че са я виждали или разговаряли с нея. Много от тях, както и други, смятат, че тя просто се е махнала, защото не е успяла да се справи с бремето на собствената си слава. Хоп е имал достатъчно енергия, да държи хората далеч от апартамента, докато е бил жив. Тогава започва да се шушука за проклятия и призраци и, с течение на времето, тези слухове стават все по-силни. На няколко души не им е провървяло със сградата, и оттогава никой не иска да има нищо общо с „Номер дванайсет“.

— Повече от няколко — Рурк намръщено погледна вратата, докато Ив снемаше полицейския печат. — Сградата просто си стои тук, и всеки, който се опита да наруши спокойствието й, независимо по каква причина, плаща за това твърде висока цена.

— Това са само тухли, дърво и стъкло.

— Тухлите, дървото и стъклото представляват конструкцията, но не и душата.

— Искаш ли да изчакаш в колата, умнико?

— Сега ти млъкни. — Рурк я избута настрани, за да влезе пръв.

Ив включи светлините и в добавка извади фенерчето си.

— Хопкинс беше между тези железни стълби и бара. — Тя прекоси помещението, спря до стълбите. — Съдейки от ъгъла на попаденията, убиецът е бил тук. Мисля, че е дошъл пръв, слязъл е долу, когато Хопкинс е влязъл. Хопкинс все още беше с палтото, ръкавиците и шала си. Разбира се, тук е студено, но човек вероятно ще издърпа ръкавиците, ще размотае шала и може би ще разкопчае палтото си, когато влезе вътре. Можеш да го направиш.

Знаейки много добре, какво има предвид съпругата му, Рурк застана на мястото, където предполагаше, че е стоял Хопкинс.

— Щом не разполагаш с друга възможност.

— Убиецът слиза. Казал е на Хопкинс да донесе нещо, но той идва с празни ръце. Би могло да е нещо малко — с джобен размер — но защо убиецът ще стреля по него толкова бързо и с такава ярост, ако той е бил готов да сътрудничи?

— Човекът не е искал да губи време. Ако Хопкинс е дошъл с празни ръце, то вероятно е бил убеден, че може да се справи с проблема като преговаря.

— Така че, когато той започва с цялото това „Нека поговорим по въпроса“, убиецът внезапно стреля. Стреля в него. В гърдите, в краката. Четири изстрела отпред. Жертвата пада, опитва се да пълзи, убиецът продължава да стреля, приближавайки към своята цел. В крака, гърба, рамото. Осем изстрела. Пълен пълнител за този модел пистолет. Презарежда, преобръща тялото, навежда се. Поглежда Хопкинс право в очите. Очите са мъртви, но той гледа в тях, когато натиска спусъка за последен път. Иска да види лицето на Хопкинс — толкова, колкото му е нужно да повтори изстрела в главата на Брей — той трябва да види лицето, очите, когато изстрелва последния куршум.

Докато говореше, Ив премина по предполагаемия маршрут на убиеца.

— Можел е да излезе през входната врата, но той е избрал да се върне на горния етаж. — Обърна се и тръгна нагоре по стълбите. — Можел е да вземе оръжието, да го хвърли в реката. Никога нямаше да го намерим. Искал е ние да го намерим. Искал е да знаем. Ченгетата не са регистрирали Хоп в системата. Защо трябва да се занимаваме с неговия внук? Сам убиецът се е погрижил за това. Сметката е платена. Но той иска да знаем, иска всички да знаят, че най-сетне за Боби е отмъстено. — Тя спря пред отворената дупка в стената. — Вижте какво е направил с нея. Пуснал е куршум в това младо, трагично лице, накарал е този глас да замлъкне. Сложил е край на живота й, когато едва е започвал. Зазижда я зад стена, заключва я далеч от света. Но сега тя е свободна. Аз я освободих.

— Тя ще бъде по-известна, по-почитана от преди. Феновете й ще направят светилище от това място. Ще отрупат с цветя и сувенири отвън, ще стоят на студа и ще бдят със свещи в ръка. И, за да добавим малко цинизъм, на покрива ще рекламират продукти със символите на Боби Брей. Състояния ще бъдат направени от това.

Ив се обърна към Рурк.

— Точно така. Хопкинс би трябвало да е знаел това. Най-вероятно е имал видение как парите се сипят върху него от небето. „Номер дванайсет“ е нямало да бъде само един клуб, а проклето светилище. И той е щял да бъде център на внимание. Слава и богатство, благодарение на нейните кости. Можеш да заложиш задника си за това. Убиецът не би се примирил с подобно нещо. „Мислиш си, че можеш да я използваш? Вярваш ли, че ще ти позволя?“

— Повечето от тези, които са я познавали лично, или са имали отношения с нея, трябва да са мъртви вече. Или са много стари.

— Не е нужно да си млад, за да натиснеш спусъка. — Тя намръщено огледа дупката в стената. — Но трябва да си доста жизнен, за да се справиш с инструментите и да направиш това. Не мисля, че Хопкинс го е направил. В неговите финансови отчети никъде няма разход за купуване или наемане на оборудване, което би могло да се справи с това. И не ми направи впечатление той да е от типа хора, които са в състояние да свършат тази работа чисто. Не и самичък. А в убиеца са били пистолета и клипсовете за коса. Убиецът е отворил този гроб.

Студът беше внезапен и силен, все едно широко се отвори врата и в помещението нахлу айсберг, и през ледения въздух се понесе дрезгав, призрачен глас.

Не съществува зора в моята тъма,

в моя живот няма светлина откакто ти си отиде.

Мислех си, че моята любов ще устои на изпитанието,

но сега сърцето ми кърви в моите гърди.

Докато Ив извади оръжието си, гласът стана по-силен, придружен от мощен пулсиращ бас и барабани. Тя се втурна към нивото с изглед към целия клуб.

Гласът продължи да се усилва, сякаш изпълваше цялата сграда. В допълнение се чуваха гласове, овации и свиркане. За миг Ив си помисли, че може да помирише тежката комбинация от парфюм, пот и дим.

— Някой си играе с нас — промълви тя.

Преди да успее да се надвеси над парапета, за да огледа, се разнесе писък от почти порутеният апартамент над тях. Женски глас извика:

— Не! Исусе, Хоп! Не!

Чу се изстрел и ясно доловимо тупване.

С оръжие в ръка, Ив отново се втурна нагоре по стълбите, следвана от Рурк. На прага, ръката му я стисна за раменете.

— Света Майко Божия! Виждаш ли това?

Каза си, че е сянка — един трик, дължащ се на слабата светлина и праха. За миг, пред отвора в стената, имаше жена, с буйна, къдрава, руса коса, падаща върху раменете й. И за миг, сякаш очите й гледаха право в Ив.

След това там нямаше нищо друго, освен една студена, празна стая.

— Ти я видя — настоя Рурк, когато Ив пропълзя през дупката в стената.

— Видях сенки. Може би един образ. Но ако наистина видях образ, то е, защото някой го е поставил там. Точно както някой натисна някакво копче, за да пусне тази музика. Някъде тук има поставена електроника. Задействана с дистанционно, най-вероятно.

Той приклекна. Косата, лицето и ръцете на Ив бяха покрити с прах и мръсотия.

— Ти усети студа.

— Е, значи е манипулирал и температурата тук. Разиграва шоу, ето какво прави той. Връща времето назад. Все едно ченгето се връща и той му съобщава за призрачни случки и привидения. Глупости! — Тя избърса мръсотията от лицето си, когато изпълзя навън. — Хопкинс е оставил дългове. Синът му практически няма да получи нищо. Сградата е ничия и ще бъде обявена на публичен търг. Всички тези глупости с проклятието, снижава цената й. Ще я грабнат на безценица.

— Като се има предвид, че тялото е било открито тук, може да се получи точно обратния резултат — да изстреля цените нагоре.

— Да, и това е възможно. Ти предполагаш, че някой може да има някакъв документ, с който да потвърди партньорството си с Хопкинс. Вероятно греша, че това е на лична основа. Може би всичко е свързано с финансовата изгода.

— Не, не грешиш. Знаеш, че си права. Но ти седиш тук, в едно доста отвратително състояние, мога да добавя, и се опитваш да обърнеш нещата така, че да не трябва да признаеш, че си видяла призрак.

— Аз видях това, което някой много искаше да повярвам, че е призрак, и както изглежда, ти си се хванал на трика, шампионе.

— Разпознавам електронния образ, когато го видя. — От тона й в очите му проблесна леко раздразнение. — Знам какво видях, какво чух и какво усетих. Убийството е било извършено тук, добави към него обидата и безсърдечието на станалото след това. — Той погледна към тесния отвор, към мястото на отдавна зазиданите кости. Сега в очите му проблесна жалост. — През цялото време е показвал, че е много загрижен, много разстроен, предлагал е награди за безопасното й завръщане или за аргументирани доказателства, че е жива и здрава. И всичко това, докато се е разлагала зад стената, построена, за да я скрие. Щом тялото й никога не е напускало това място, защо трябва духа й да го прави?

— Защото… — Поклащайки глава, Ив се отърси от праха. — Тялото й не е тук сега. Така че, духът не трябва ли да броди из моргата?

— Това място е било неин дом за дълго време, не е ли така? — Прагматизъм, помисли си той, е второто ти име, Ив. После извади кърпичка и изтри праха и мръсотията от лицето й.

— Домашната гробница не е това, което бих нарекла „дом, сладък дом“ — отвърна тя. — И знаеш ли какво? Призраците не чистят оръжие и не стрелят с него. В моргата имам истински труп. Ще изпратя утре тук чистачите и момчетата от електронния отдел. Те ще преобърнат цялото място, тухла по тухла. — Изтупа ризата и панталоните си, преди да облече палтото си. — Искам да си взема душ.

— Аз също искам да си вземеш душ.

Докато слизаха надолу, тя разпореди две групи да претърсят „Номер дванайсет“ за електронни устройства. И ако й се стори, че чува дрезгавия смях на жена, точно преди да затвори и запечата вратата, Ив не му обърна внимание.