Метаданни
Данни
- Серия
- Рискована любов (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Undead Next Door, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Димитрия Петрова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 22 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Керелин Спаркс
Заглавие: Неочаквана любов
Преводач: Димитрия Петрова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Тиара Букс
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 15.08.2014
Редактор: Яна Иванова
ISBN: 978-954-2969-27-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13837
История
- — Добавяне
Глава 20
Тя знаеше?
Жан-Люк прочисти гърло.
— Може би трябва да започна отначало.
— 1485? — прошепна тя. — М-мисля, че това е годината на… твоето раждане. Дъхът му секна и му отне известно време да отговори.
— Да.
Лицето й пребледня.
— О, боже — тя се размърда върху табуретката. — Бях права. Ти си безсмъртен.
— Не точно. Мога да бъда убит.
Хедър кимна.
— Затова са мечовете. Гледах го по телевизията. Предполагам, че Холивуд знае за вас?
Той сви рамене.
— Има много истории за нас, но не всички са истина.
— Врагът ти ще се опита да ти отсече главата, така умирате.
Той трепна.
— Обезглавяването би било ефективно. Но има няколко начина, по които мога да бъда убит — той се усмихна кисело. — Мога да ти направя списък, ако държиш да ги узнаеш. Ще са ти от полза, ако някога забравя рождения ти ден.
Тя се усмихна за момент, след което потрепна.
— Тогава Луи също е безсмъртен. Затова имената, с които го нарече, са изчезнали преди векове. Проверих ги в интернет.
— Ах… — Била е подозрителна от самото начало. — Много си проницателна, щом си успяла да разбереш толкова много. Надявам се също така, да осъзнаваш, че можеш да ми вярваш. Правя всичко по силите си, за да опазя теб и Бетани.
Хедър се намръщи.
— Направи всичко, освен да ми кажеш истината.
— Не исках да те уплаша. Би била прекалено уязвима сама, прекалено лесна мишена за Луи. Не можех да ти позволя да се изправиш сама срещу него.
— Затова скри истината, за да ме защитиш.
— Да, а и за да предпазя и себе си. Ако нещо ти се случи, няма да мога го да понеса.
Израз на болка премина през лицето й.
— Кога умряха другите жени?
— Ивон беше убита през 1757-та, а Клодин през 1832-та. От тогава не е имало друга специална за мен жена.
— Това е доста дълго време.
Той сви рамене. Бе имал многобройни, краткотрайни афери и авантюри за по една нощ, особено преди откриването на синтетичната кръв. Нуждаеше от няколко глътки всяка вечер, а една добре задоволената жена често бе по-щедра. Но това не беше нещо, което Хедър би разбрала.
— След като Луи уби Ивон, избягвах всякакви близки отношения. Не исках друга жена да бъде убита заради мен.
— Но ти… се влюби отново. В Клодин?
— Да. Мислех, че ще е в безопасност. Бях преследвал Луи в продължение на години, но той бе изчезнал. Точно, когато смятах, че е безопасно, той се появи отново.
— Защо те мрази толкова?
— Опита се да убие Луи XV, а аз го спрях. По онова време бях част от личната стража на краля.
Очите й се присвиха с огорчение.
— Познавал си Крал Луи XV?
— Познавах мнозина крале.
Тя погледна надолу към стиснатите си ръце. Пръстите й изглеждаха напрегнати, кокалчетата й бяха побелели.
— Видял си много хора да идват и да си отиват.
— Да.
Хедър затвори очи за кратко и когато ги отвори, те блестяха от сълзи.
— Чух достатъчно. Трябва да вървя — изправи се бързо и се отправи към вратата.
— Чакай — Жан-Люк стана и й препречи пътя. — Има още.
— Не — тя поклати глава и сълзи изпълниха очите й. — Не може да има нищо повече. Не и между нас. Какъв би бил смисълът? Няма значение, че те мисля за невероятно красив, мил и интелигентен.
— За мен има значение.
— Не, няма, защото що се отнася до теб, аз ще изчезна за миг. Аз съм една от онези малки мравки, които идват и си отиват. Изненадана съм, че дори си направи труда да ме оставиш жива.
— Как можа да го кажеш? — той я сграбчи за раменете. — За напълно безсърдечен ли ме смяташ?
— Не. Но защо да ти пука дали ще доживея до тридесет или седемдесет? Какво са четиридесет години за някой, който е на над петстотин. Моят живот е просто точица на фона на твоя.
Mon Dieu. Искаше да я разтърси.
— Ти си всичко за мен! Ти си жената, която обичам!
Тя ахна.
— Истина е — Жан-Люк пристъпи по-близо до нея. — Обичам те, Хедър!
Тя поклати глава.
— Ще остарея и побелея.
— А аз ще продължавам да те обичам. Какво ме интересува, че външната ти красота ще се стопи с времето? Ти си тази, която изпълва сърцето ми, чакал съм те цели петстотин години.
Хедър си пое несигурно дъх.
— Винаги казваш най-красивите неща. — Една сълза се търкулна по бузата й. — Ти си най-прекрасният мъж на света, но се опасявам, че никога няма да се получи.
Жан-Люк изтри сълзата от бузата й.
— Обявила си война на страха, забрави ли? — Той помилва гърба й и я придърпа към себе си.
— Довери ми се, cherie!
— Иска ми се. — Тя постави ръце на гърдите му. — Но е толкова трудно.
— Имаме този момент. — Той я целуна по челото. — Един перфектен миг… — Целуна върха на носа й. — Позволи ми да те обичам. — Устните му надвиснаха над нейните.
— Жан-Люк.
Ръцете й обгърнаха врата му.
Той я целуна нежно, все още наясно, че тя може да избяга във всеки един момент. Не бързаше, напредваше бавно, прелъстявайки я с нежност. Тялото й откликна, като се притисна към неговото. Слабините му се стегнаха. Жан-Люк пренебрегна собствената си изгаряща нужда и плъзна ръце под тениската й и бавно погали гърба й.
Тя потрепери, което накара гърдите й да подскочат леко срещу неговите. Той изстена, обхвана долната й устна с уста и я засмука. Пръстите й се заровиха в косата му.
— Хедър — промълви Жан-Люк и зарови лице в шията й. Сънната й артерия туптеше под бузата му. Ерекцията му се уголеми. — Позволи ми да те обичам.
— Никога не съм можела да ти устоя — прошепна тя.
Това беше добре, но той искаше повече. Копнееше за признание в любов. Чувстваше се уверен, че тя го обича. Може би все още не го беше осъзнала. Или се боеше да го признае. Каквато и да бе причината, той щеше да й помогне да разбере. Щеше да я накара да крещи от удоволствие, отново и отново, докато осъзнаеше истината.
Хвана подгъва на тениската й и го повдигна нагоре.
— Чакай.
Тя скръсти ръце, скривайки малката жълта птичка върху блузата си.
Сърцето му се сви. Той я пусна и отстъпи назад.
— Прости ми.
— Не е заради теб. — Тя посочи към камерата в горния ъгъл на спалнята. — Заради тях е.
— Merde.
Беше забравил затова. Проклетата червена лампичка продължаваше да премигва. Не осъзнаваха ли, че случващото се е нещо лично? Жан-Люк направи отсечено движение пред гърлото си. Лампичката изгасна.
— Това е смущаващо — промърмори Хедър. — Ами ако я пуснат отново след пет минути, мислейки, че сме свършили?
Той повдигна вежда.
— Пет минути?
Тя изпуфтя.
— Добре де, не съм участвала в маратони. — Погледна гневно към камерата, — или в пийпшоу.
С усмивка, той отиде до нощното шкафче и затършува из горното чекмедже. Извади дистанционно, насочи го към камерата и натисна бутона за изключване.
— Готово, вече не могат да ни прекъснат.
— Добре. — Тя го наблюдаваше внимателно, докато той се приближаваше. — В-все още не съм убедена, че това ще сработи.
— Знам, но мога да бъда много убедителен. — Той я хвана за раменете — Цяла нощ.
Тя потрепери, когато Жан-Люк зарови лице в шията й.
— Имам нужда от малко убеждаване.
— Така си и мислех. — Той засмука меката част на ухото й. — А сега, докъде бяхме стигнали?
— Бях на път да участвам във видео под надслов „момичетата полудяха“.
Жан-Люк нямаше представа какво е това, но му звучеше интересно.
— Искаш да полудуваш ли, cherie? — Той грабна подгъва на тениската й.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Какво пък, по дяволите! Живее се само веднъж.
Можеше да поспори, но сега не беше моментът.
Жан-Люк издърпа тениската през главата й и я хвърли. Малката жълта птичка запърха към пода.
Първоначалното му намерение беше да се възхити на гърдите й за момент, но знаеше, че това ще оцвети очите му в червено, а не искаше да я изплаши. Въпреки това не успя да устои на изкушението и хвърли един бърз поглед.
Закръглените й розови зърна се бяха превърнали в твърди пъпки. Стегнатите връхчета молеха да бъдат засмукани. Задържа погледа си приведен, сграбчи я за кръста и я метна в центъра на леглото си.
— Уау!
Тя падна по дупе.
Жан-Люк се приземи до нея и я бутна назад.
— Затвори очи.
— Какво?
Той държеше лицето си обърнато настрани, докато развързваше връзката на долнището на пижамата й.
— Затвори очи и се отпусни. Просто се отдай на чувството.
Жан-Люк се наведе напред и докосна пъпа й с езика си.
Тя потрепери.
— Затвори ли очи?
— Да.
Погледна лицето й. Очите й бяха затворени и доверието й в него изпълни сърцето му.
— Толкова си красива.
Ъгълчетата на устните й се повдигнаха леко в усмивка.
— Гърдите ми ли гледаш?
Той се ухили.
— Всъщност гледах лицето ти. — Целуна бузата й. — Но и гърдите ти също са много красиви.
— Благодаря ти.
Жан-Люк постави ръка на талията й.
— Si belle!
Прокара пръсти по ребрата й и в долчинката между гърдите й, които се надигаха всеки път, когато си поемеше дълбоко дъх.
С върха на пръстите си обиколи едната й гърда, после другата.
— Зърната ти стават все по-стегнати и по-тъмни. А дори не съм ги докоснал още. — Притисна устни към външната извивка на лявата й гърда. Тя въздъхна. Жан-Люк обхвана с ръка дясната и започна да я масажира нежно.
Хедър изстена.
— Как ти харесва? Нежно… или грубо?
Той хвана твърдото връхче между палеца и показалеца си и го дръпна.
Тя ахна.
— Или може би и двете.
Пое зърното в устата си и завъртя езика си около него.
Хедър зарови пръсти в косата му.
— Жан-Люк.
— Аха?
Целуна другата й гърда, после дръпна зърното и накрая го засмука. Плъзна ръка в отвързаната й пижама, спускайки я все по-надолу, докато не достигна къдриците й. Бавно започна да масажира венериния й хълм. Дишането й се учести.
Жан-Люк зарови глава във врата й.
— Искам да те вкуся.
— О, боже — прошепна тя.
— Искам да усетя тръпките ти от удоволствие срещу лицето си.
Той облиза устните й и я целуна. Потопи езика си в устата й, а после го отдръпна.
— Ще бъде точно така, но по-хубаво. Готова ли си?
— О, да — промълви тя със стиснати очи.
Жан-Люк хвана долнището на пижамата й, издърпа го надолу по краката й и го хвърли на пода. Хедър покри лицето си с ръце за секунда, но после ги разпери широко встрани. Краката й се раздвижиха бавно и се свиха в коленете.
Той улови глезените й, раздалечи ги и нежно притисна ходилата й към леглото. Тялото й се разтърси, изпращайки лека тръпка надолу по краката й, която Жан-Люк усети. Ерекцията изпълваше панталоните му и той се помоли за издръжливост. Имаше нужда първо да я накара да крещи от удоволствие, да чуе как тя изрича признанията си в любов, преди да я покори изцяло.
Стисна коленете й, разтвори бедрата й. Хедър ахна.
Жан-Люк се вгледа в нея. Mon Dieu, беше красива. Тъмнокестеняви къдрици. Розова кожа около срамните устни и тъмнорубинен цвят в центъра. Блестеше от влажност, а ароматът й го приласкаваше. Ухаеше на сладко желание и препускаща кръв.
Притисна буза към меката вътрешна част на бедрото й.
— Думите не могат да опишат колко си красива. Толкова сладка и влажна.
Леко я докосна с пръстите си и краката й затрепериха.
Стенанието й прозвуча настоятелно и изпълнено с нужда. Тя зарови пръсти в кувертюрата и постави крака върху гърба му.
Жан-Люк се премести по-близо и я докосна с езика си. Едно вкусване и бе загубен. Сграбчи бедрата й и завъртя език, изследвайки всяка частица от нея, докато тя се извиваше под него. Проникна в нея с език, но това не му беше достатъчно. Плъзна един пръст във влагалището й, последван от втори и започна да я гали, докато облизваше клитора й.
Хедър се задъха, повдигайки нагоре бедра. Той я засмука леко, след което започна да я милва с език, достигайки до вампирска скорост.
Тя изкрещя и бедрата й го приковаха. Вътрешните й мускули стиснаха пръстите му. Оргазмът я разтърсваше на вълни и точно когато изглеждаше, че утихва, Жан-Люк засмука клитора й и размърда пръсти. Хедър извика отново и нови конвулсии разтърсиха тялото й.
Той се усмихна. Тя откликваше толкова добре, беше толкова сладка. Скоро щеше да признае любовта си. Жан-Люк разкопча ципа на панталоните си.
— Това беше невероятно — Хедър притисна ръка към гърдите си. — Толкова си добър.
— Наистина ли?
Само след миг щеше да заяви нестихващата си любов към него. Тогава щеше да я изпълни и да я направи своя.
— Ти си прекрасен и… аааа! — Ужас премина по лицето й. — Очите ти са червени!
Zut.
— Всичко е наред. Мога да обясня.
— Те светят! — Тя се отдръпна от него — Това… това не е нормално.
— Хедър, успокой се!
— Фиделия ме предупреди — възкликна и бързо скочи от леглото. — Червени светещи очи! Опасност!
— Няма да те нараня!
— Фиделия беше права за пожара. Сънува го. — Хедър грабна долнището на пижамата си и го обу. — Сънува и червени светещи очи и остри бели зъби.
— По дяволите, Хедър, контролирам се напълно. — Жан-Люк стоеше отстрани на леглото. — Няма да те ухапя.
Тя замръзна. Очите й се разшириха.
— Да ме ухапеш ли?
Merde, тя не знаеше. Той посочи към леглото.
— Моля те, седни. Мога да обясня.
Хедър отстъпи крачка назад.
— Не мисля. — Забеляза тениската си на пода и я грабна. — Смятах, че теорията ми е вярна. Призна, че си роден през 1485-та.
— Така е.
Тя издърпа тениската над главата си.
— Какво не ми казваш?
— Умрях през 1513-та.
Хедър разтри челото си с ръка.
— Добре. Така безсмъртните откриват какви са. Умират и след това се съживяват.
— Бях ранен в битката при Спурс. — Той седна на ръба на леглото. — Другарите ми избягаха, но аз отказах да се предам. Англичаните ме обкръжиха. Бях намушкан няколко пъти и оставен да умра.
Тя притисна ръка към устата си и изглеждаше леко пребледняла.
— Това е ужасно.
— Докато слънцето залезе вече бях полужив. Роман ме намери и ми каза, че мога да живея и да се бия отново. Аз се съгласих и той ме превърна.
— В безсмъртен?
— Не, cherie. — Жан-Люк пое дълбоко дъх, подготвяйки се за реакцията й. — Във вампир.
Лицето й пребледня. Той буквално можеше да помирише как кръвта се отдръпва от ръцете и чертите й. Можеше да чуе как сърцето й препуска.
— Това… не може да е вярно. Вампирите не са истински.
— Хедър.
Той се изправи и тръгна към нея, но спря, когато тя отскочи назад.
— Няма нужда да се страхуваш от мен.
— Мисля, че има. Вие не се ли… Вампирите не се ли хранят от хората?
— Вече не. Пием синтетична кръв от бутилки.
— Ясно. Ама, разбира се! И не се изкушаваш да ядеш храната прясна? — Тя вдигна ръка, за да го накара да спре да се приближава към нея и насочи пръст към него. — Алберто… той беше ухапан.
— А аз заплаших да уволня Симон и Инга. Те знаят, че хапането не е позволено в моя дом.
— Колко мило от твоя страна. — Тя го изгледа със съмнение. — С колко вампира съм се срещала?
— Роби, Иън и Финиъс. Симон и Инга. Ангъс МакКей и Ема.
— Ема? — Хедър изглеждаше ужасена. — Позволих на вампир да наглежда дъщеря ми?
— Ние сме най-добре подготвени да се бием с Луи, тъй като той също е вампир.
— А Фил и Пиер?
— Смъртни. Налага се да разчитаме на тях да ни пазят през деня, защото не сме… на разположение.
Тя повдигна вежди.
— Не сте на разположение? Появихте се три часа след смъртта на Пиер. Това беше просто грубо.
— Мразя да съм отделен от теб през деня. Неприятно ми, че не съм с теб, за да те пазя и успокоявам. Но нищо не мога да направя. Аз съм… мъртъв.
Хедър премигна.
— Искаш да кажеш наистина… мъртъв?
Той въздъхна и седна на леглото.
— Да, напълно мъртъв. Страшно е… дразнещо, но е само през деня.
— Ясно — присви тя очи. — Предполагам, че имаш и вампирски зъби.
Той докосна кучешкия си зъб.
— В момента не са излезли. Контролирам се напълно. В пълна безопасност си.
Младата жена се изсмя.
— В безопасност ли? Тези неща са оръжие. О, боже, ти… Устата ти беше върху мен.
— Знаех какво правя и на теб ти хареса.
Хедър се спусна към него и го зашлеви през лицето.
Жан-Люк трепна.
— Защо си толкова ядосана, cherie? Казах ти истината.
— Казваш ми я сега. — Тя закрачи напред-назад пред него. — Има определени неща, които трябва да споделиш преди секс. Като например: „Между другото, скъпа, имам херпес“. Или ето още едно много добро: „Познай какво? След малко ще се изчукаш с мъртъв мъж.“
Той се изправи.
— Аз не съм мъртъв!
— Отпусни си няколко часа и ще бъдеш.
— Така ли изглежда един мъртъв мъж?
Жан-Люк дръпна панталоните си надолу и откри издутите си памучни боксерки. Ерекцията му вече не бе пълна, но определено бе достатъчно набъбнала, за да се забележи. И тя я забеляза. Очите й се разшириха, преди бързо да извърне поглед.
— Мъртъв мъж с ерекция — промърмори тя — Кой да предположи?
— Не съм мъртъв. — Той пристъпи към нея — Усещаше ли устните ми като мъртви, когато целувах гърдите ти или докато смучех клитора ти?
Тя трепна.
— Недей.
— Забрави ли вече как се извиваше и крещеше в ръцете ми? Как свърши върху устата ми? — Той облиза устните си. — Все още усещам вкуса ти.
Тя покри лицето си за кратко.
— Не съм забравила и затова е толкова дяволски трудно. Аз… мислех, че ти си съвършен. Мислех, че се влюбвам.
— Така е. Знам, че ме обичаш.
— Не! Не мога… да се справя с това точно сега. Прекалено е.
Тя се затича към вратата и я отвори със замах.
— Хедър!
Жан-Люк закопча панталоните си и изтича след нея в коридора. Тя беше на половината път до вратата на мазето.
— Хедър, не напускай сградата. Прекалено опасно е навън.
Тя се спря и погледна назад към него с невярващ поглед.
— Вътре е опасно. Живея с група дяволски вампири.
— Ние сме добри вампири. — Той тръгна към нея. — Никога няма да те нараним. Заклехме се, че ще те защитаваме. Моля те, обещай ми, че няма да си тръгнеш.
Тя го погледна огорчено.
— Обещавам. Повярвай ми, усилено се опитвам да не направя нещо глупаво.
Хедър се обърна и тръгна към вратата на мазето.
Жан-Люк въздъхна с облекчение. Тя разбираше, че би било неразумно да напусне къщата. За съжаление, мислеше за неразумна и връзката си с него.
Просто щеше да се наложи да промени мнението й. Някак щеше да я спечели отново. Щеше да й покаже, че е достоен за доверие и да й докаже, че любовта им не е неразумна.