П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (43)

2.

Каквито и разрушения да бяха настъпили в този дом, Джералд очевидно не беше засегнат; Сали чу провлечените му стъпки и вратата се отвори. Той застана на прага, идиотската усмивка отново разтягаше устните му.

— Здравей, Сали.

При вида на подпухналото му лице и осъзнавайки, че по него няма и драскотина, безпокойството й беше заменено от предишното презрение.

Не стигат предишните му прегрешения към нея, ами я бе разтревожил безпричинно.

— Какъв е този шум? — намръщено го попита.

— Шум ли? — недоумяващо зяпна Джералд.

— Да, шум! — сопна се Сали.

— Почиствах апартамента — отвърна той с преувеличената сериозност на човек, който внезапно е осъзнал, че не е с всичкия си.

Сали не му обърна внимание, а мина покрай него и влезе. Озова се в жилище, което досущ приличаше на нейното, ала Елза Доланд се беше потрудила да го направи по-красиво и по-удобно. Личеше си, че тук е пипала женска ръка с усет към незначителните подробности. Вътрешното обзавеждане беше хоби за Елза. Дори когато живееше в пансиона на госпожа Мийчър, беше успяла да превърне мрачната си стая в уютно местенце, заради което Сали й завиждаше, тъй като беше лишена от подобни способности. Елза проявяваше вкус към малките статуетки и не страдаше от скрупулите, че жилището й е претрупано. По стените висяха толкова много картини, че сякаш се блъскаха, опитвайки се да завоюват своя територия; масичките бяха отрупани с най-различни порцеланови фигурки; имаше изобилие от лампи с цветни абажури, а на многобройните полици бяха подредени чинии.

Всъщност по-правилно бе да се каже, че картините са били окачени, а чиниите — подредени, тъй като можеше да се предполага къде са се намирали преди Джералд да започне „почистването на жилището“. Щом прекрачи прага, Сали се вкамени, смаяна от колосалните разрушения. Опустошението едва ли щеше да бъде по-голямо, ако в малката всекидневна бе избухнала граната.

Невъзможно е да се предвидят постъпките на слабохарактерен човек с неосъществени амбиции, когато е под въздействието на алкохола: настроенията му се променят всяка секунда, която обърква наблюдателя. Само преди десет минути Джералд Фостър беше изпаднал в сълзливо самосъжаление, а поведението му в настоящия момент подсказваше, че отново е във фаза „мирова скръб“. Ала бе повече от очевидно, че през този фатален интервал е бил обзет от краткотраен, но необуздан бяс. Сали не беше толкова веща психоложка, че да си обясни причините за тази лудост, приела застрашителни пропорции, но разрухата бе най-убедителното доказателство за предположенията й. Тежък стик за голф, захвърлен в ъгъла в пристъп на гняв (или на разкаяние), подсказваше с какво оръдие е било извършено пагубното дело.

Накъдето и да се обърнеше, погледът й попадаше на кошмарен безпорядък. Подът беше обсипан с парчета от стъкло и порцелан с най-разнообразни размери. Останки от картини, които сякаш бяха дъвкани и изплюти от праисторическо животно, се въргаляха между разбити статуетки и вази. Когато Сали се поокопити от изумлението си и колебливо пристъпи във всекидневната, под краката й захрустяха отломки от порцелан. Тя смаяно се втренчи в голите стени и погледна Джералд, очаквайки обяснение.

Той беше приседнал на една случайно оцеляла масичка и отново тихичко ридаеше. Пак му бе хрумнало, че е станал жертва на ужасна несправедливост.

— Поздравявам те! — възкликна Сали. — Добре си се справил, няма що.

Разнесе се зловещо пращене и масичката, която не беше предназначена за големи тежести, се счупи под натиска на господаря на дома, а крачетата й станаха на трески. В този миг настроението на Сали рязко се промени. Повечето ситуации в живота са едновременно трагични и комични; по прищявка на съдбата Сали видя драмата в комична светлина. Вроденото й чувство за хумор се „задейства“. Ако беше в състояние да анализира емоциите си, щеше да разбере, че се присмива над мекушавата и сантиментална Сали, задето бе имала глупостта да вземе насериозно този празноглавец. На сърцето й олекна, усети леко замайване и кискайки се като обезумяла, се тръсна на един стол.

Потресът от падането беше оказал положително въздействие върху Джералд, помагайки му отчасти да възвърне разсъдъка си. Той бавно се надигна от кутията с водни бои, върху която бе връхлетял при падането си, и се втренчи в Сали с нарастващо неодобрение.

— Нито капка съчувствие — мрачно промърмори.

— Съжалявам — през смях произнесе тя. — Прекалено забавно е.

— Не е — лаконично я поправи Джералд, чието съзнание отново започваше да се замъглява.

— Защо го направи?

За миг той отново беше обхванат от справедливото негодувание, което му бе дало сили така ефективно да използва стика. За пореден път си спомни за сполетялото го нещастие и разпалено изрече:

— Положението беше непоносимо. Как би постъпила, ако съпругата те напусне и съсипе пиесата ти, приемайки друга роля. Защо пък да не изпотроша вещите й? Защо да позволя да се отнася с мен като с боклук? Защо?

— Не си го позволил, тъй че предлагам да сложим точка на този разговор. Според мен си постъпил като истински мъж, който не позволява да му се качат на главата.

— Точно така. Като истински мъж! — Той вдигна пръст, като че се заканваше на някого, сетне продължи: — Пет пари не давам, ако никога повече не я видя. Тази жена…

Сали не изпиваше желание да слуша злословия по адрес на отсъстващата Елза. Цялата история вече не й се струваше смешна, а пошла и отвратителна. Внезапно усети, че нито миг повече не може да издържи присъствието на Джералд Фостър. Изправи се и решително заяви:

— Ще се заема с почистването.

Ала Джералд беше на друго мнение.

— Не разрешавам — изрече тържествено. — В никакъв случай. Нека при завръщането си да види какво съм сторил. Остави всичко както си е.

— Не се дръж като капризно дете. Ще почистя и туй то. Отиди в моя апартамент. Ще те повикам, когато свърша.

— Не! — запъна се Джералд и завъртя глава.

Сали нагази сред руините, само и само да не го гледа — толкова силно беше отвращението й към него. Обърна се и му извика:

— Направи каквото ти казах.

За миг той се поколеба, но бойният дух бързо го напускаше. Протестиращо замърмори, после, тътрейки краката си, прекоси коридора и влезе в нейния апартамент. Младата жена облекчено въздъхна и се захвана за работа.

Откри в кухнята метла с дълга дръжка, която се оказа идеална за разчистване на руините. Сали действаше сръчно и скоро хаосът започна да отстъпва място на някакъв ред. Разбира се, жилището щеше да изглежда обитаемо едва след цялостна подмяна на обзавеждането, но след половин час тя бе разчистила пода и отломките от вази, чинии, абажури, картини и чаши бяха събрани на купчинки до стената. Остави метлата в кухнята, върна се във всекидневната, отвори прозореца и се загледа навън.

Като в сън забеляза, че нощта е отминала. Над притихналата улица се стелеше онази необикновена, стоманеносива светлина, предшестваща зазоряването през безоблачните дни. Подухваше студен ветрец и шумолеше между сградите. Небето над покривите беше бледосиньо.

Сали се обърна и понечи да прекоси стаята. Внезапно се почувства уморена до смърт и краката й се подкосиха. Едва се добра до креслото, усещайки, че не може да направи нито крачка повече. Затвори очи и заспа още преди да е отпуснала глава върху облегалката.