П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (18)

4.

Филмор приличаше на човек, изпаднал в транс. Гледаше изплашено и втрещено и тежко дишаше.

— Горе главата! — промълви Сали, а той подскочи като желе, което са ударили с пръчка. — Разкажи ми всичко от игла до конец — продължи младата жена и седна до него. — Когато заминах, все още беше състоятелен джентълмен, а сега установявам, че отново си беден като църковна мишка. Какво се случи?

— Слушай, ще бъда откровен с теб. Можеш ли да ми заемеш десет долара?

— Очаквах отговор, а ти искаш пари назаем. Ето, заповядай.

— Благодаря. — Филмор пъхна банкнотата в джоба си. — Искам да поканя Гладис на обяд.

— Ако парите са ти необходими за тази цел, изобщо не искам да ми ги връщаш. Приеми ги заедно с благословията ми. — Тя се обърна и погледна към госпожица Уинч, която се беше възползвала от прекъсването на репетицията и се беше уединила в единия край на сцената, където се упражняваше да играе голф, размахвайки чадър вместо стик. — Как успя да проявиш достатъчно разум, че да се влюбиш в нея?

— Харесваш ли я? — Печалното изражение напусна лицето на Филмор.

— Мисля, че от пръв поглед я обикнах.

— Знаех си. Гладис е най-подходящото момиче за мен, нали?

— Определено.

— Толкова е отзивчива.

— Съгласна съм.

— Има златно сърце.

— Точно така. Освен това има мозък за двама, което е задължително условие за бъдещата ти съпруга.

Филмор надменно се изпъчи, сякаш искаше да се извиси над нея, което беше почти невъзможно, тъй като беше доста закръглен, пък и седеше на нисък стол.

— Някой ден ще те накарам да повярваш в способностите ми, Сали.

— Престани да си придаваш важност, момчето ми — скастри го тя. — Обясни как стигна дотук, вместо да ми губиш времето с обяснения за бъдещите си планове. Загубил си всичко, нали?

— Претърпях известни загуби — надуто започна младежът, — вследствие на които временно съм… Честно казано, нямам нито цент — най-сетне изплю камъчето той.

— Как се случи това?

— Ами… — Филмор се поколеба. — Чисто и просто не ми провървя. Отначало купих акциите на „Кънсолидейт Рейлс“, като очаквах голяма печалба, но стойността им рязко падна. Ето какво се случи.

— Продължавай.

— После купих руски рубли, за да се облагодетелствам от падането на курса им, ала той се покачи. Беше втората стъпка към провала.

— Господи! Чувала съм това и преди.

— Кой ти го е казвал?

— Едва сега осъзнах, че ми напомняш на човек, с когото се запознах в Ровил. Разказа ми за живота си и как е оплесквал всичко, с което се е захващал. Навярно втората финансова операция е погълнала всичките ти средства.

— Не съвсем. Бяха ми останали няколко хилядарки, които вложих в наглед напълно сигурна сделка.

— … която също се провали, нали?

— Не по моя вина — кисело промърмори Филмор. — Виновен беше кучешкият ми късмет. Един познат ме покани да участвам в операция с контрабандно уиски, което трябваше да доставим в Чикаго в бурета за херинга. Щяхме да изкараме добри пари, ако на някакъв скапан полицай не му беше хрумнало да използва щанга. Тъпакът с тъпак взе да отваря буретата, сякаш не можеше да прочете етикетите, където ясно като бял ден беше написано, че в каците има херинга — възмутено обясни Филмор, сетне потръпна. — Едва не ме арестуваха.

— За щастие си се отървал. Раираният костюм нямаше да подхожда на фигурата ти. — Сади стисна ръката му. Беше много привързана към брат си, макар в повечето случаи да прикриваше обичта си под поведение, което веднъж той беше сравнил (не без основание) с поведението на гувернантката, отровила детството им. — Не се безпокой, онеправдан мъченико. Сигурна съм, че всичко ще се оправи и че един ден ще бъдеш милионер. Представям си, братко Филмор, в какъв досадник ще се превърнеш тогава. Представям си как те интервюират, а ти съветваш младежите как да преуспеят в живота. „Господин Николас твърди, че дължи успеха си единствено на усърдната си работа. С ръка на сърцето (или по-точно на издутото шкембе) може да се закълне, че никога не е участвал в борсови спекулации, където купуваш акции заради печалбата, а стойността им пада, сетне купуваш с надеждата за падане на курса на определена валута, а той се покачва.“ Слушай, Фил, ето какво ще направя: казват, че най-важна за натрупването на голямо богатство е първата сума, вложена в начинанието. Ще ти заема от моите пари.

— Наистина ли? Сали, винаги съм твърдял, че си най-добрата сестра на света.

— Тъй ли? Никога не съм чувала да го казваш. Май трябва да говориш по-ясно.

— Ще ми заемеш ли двайсет хиляди?

Тя го потупа по ръката.

— Слез на Земята приятелю. Намислила съм да ти отпусна двеста долара.

— Трябват ми двайсет хиляди.

— Тогава организирай банков обир. Всеки полицай ще ти посочи богата банка.

— Ще ти обясня за какво ми е необходима сумата.

— Обясни, въпреки че не ме интересува.

— Ако имах двайсет хиляди, щях да откупя правата за продуциране от Кракнъл. Убеден съм, че след няколко минути ще се появи и ще обяви, че онази Хобсън напуска трупата; а ако това наистина се случи, той със сигурност ще се откаже от постановката. Дори този път да успее да я разубеди, рано или късно тя ще ни изостави. Не бива да позволим толкова хубава пиеса да не бъде играна пред публика. Убеден съм, че наистина е хубава. Ще има страхотен успех, ако главната роля бъде поверена на Елза Доланд.

Сали беше поразена от думите му. Отскоро беше богата и още не беше свикнала с новото си положение — досега не беше осъзнавала, че е възможно да замахне с магическия жезъл и да спомогне за осъществяването на грандиозни планове. Финансирането на театрална постановка винаги й се струваше мистериозно начинание, неподходящо за обикновените простосмъртни като нея.

Филмор, който разсъждаваше далеч по-мащабно от нея, беше превърнал непостижимото в действителност.

— Убеден съм, че Кракнъл ще се съгласи на по-малка сума, но са необходими пари в брой. Трябва да предвидим известна загуба от турнето, докато пиесата започне да се играе в Ню Йорк. Ще ти дам десет процента лихва, Сали.

Младата жена усети, че се разколебава. Вроденото й благоразумие, което й беше помагало безопасно да преминава през бързеите на живота, сякаш беше изпаднало в летаргия. Някакъв вътрешен глас й подсказваше, че съдейки по досегашните финансови авантюри на Филмор, не бива да му поверява парите си, ала тя отказа да се вслуша в предупреждението. Идеята на брат й беше завладяла въображението й.

— Това е истинска златна мина!

Благоразумието на Сали като че се пробуди, Филмор беше избрал неподходяща фраза. За всички прохождащи в областта на финансите думите „златна мина“ предизвикваха неприятни асоциации. Златната мина беше единственото предприятие, в което тя за нищо на света не би вложила парите от наследството си. Всъщност си представяше как ще си купи някое шикозно магазинче, което ще се казва „Вашата синя птица“ или „Вашето кътче на ъгъла“, където ще продава на богаташите екзотични сувенири на безбожни цени. Познаваше две момичета, които се радваха на голям успех в този бизнес. Когато Филмор заговори за златната мина, идеята за магазинчето внезапно й се стори безкрайно привлекателна.

Ала в този момент се случиха две събития.

При поредното си приближаване към сцената, Джералд Фостър и Бънбъри бяха осветени от прожекторите и Сали видя изражението на годеника си; в същия миг Реджиналд Кракнъл забързано се появи на сцената, а лицето му предвещаваше лоши новини.

Изражението на Джералд накара младата жена да изпрати благоразумието по дяволите. Магазинчето, което допреди секунди съществуваше във въображението й, сякаш се стопи и изчезна. Пред очите й като че просветна. Решението беше съвсем елементарно: Джералд страдаше, а тя можеше да му възвърне щастието. Годеникът й очакваше катастрофа, която тя можеше да предотврати, изричайки една-единствена думичка. Питаше се защо изобщо се е колебала.

— Съгласна съм — промълви.

Филмор се разтресе; дори токов удар не би предизвикал толкова силни конвулсии. Знаеше, че сестра му е недоверчива, здравомислеща и че няма да се подведе от красноречието му, поради което смяташе, че шансовете му да успее са сто към едно.

— Ще ми заемеш двайсет хиляди, така ли? — прошепна и със затаен дъх зачака отговора й. Нищо чудно да беше станал жертва на слухова измама.

— Да.

Чувствата, които се вихреха в гърдите на Филмор, намериха израз в неистов крясък. Звукът отекна в празната Зала като тръбата, предвещаваща Страшния съд, и проехтя чак до балкона. Бънбъри, който тихо разговаряше с Кракнъл, подскочи като подплашено муле. Сетне отправи към Филмор укоризнен и заплашителен поглед, който само допреди минута щеше да накара финансовия магнат да се свие като пребито куче. Ала сега никакви злобни и заплашителни погледи не можеха да стреснат Филмор. Приближи се до продуцента и режисьора и високомерно произнесе:

— Кракнъл, ще ми отделиш ли малко време? Искам да обсъдим един въпрос.