П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (31)

3

Сигурно щеше да остане така дълго време, но енергичният менажер нетърпеливо го подкани:

— Какво чакаш! Хайде, размърдай се.

Джинджър Кемп се сепна като сомнамбул, когото внезапно са събудили; поокопити се и бавно започна да нахлузва ръкавиците. Не се осмеляваше да погледне към Сали, а симпатичното му лице беше придобило цвета на косата му.

Младата жена хвана за лакътя господин Бъроуз. Дребничкият джентълмен раздразнено се обърна, ала като видя кой го безпокои, разсеяно се усмихна.

— Кой, оня ли? — промърмори в отговор на въпроса, който Сали шепнешком му беше задала. — А, никой известен — един от спаринг-партньорите на Бъгс.

— Но…

Ала менажерът, който се беше напрегнал в очакване на изявите на питомеца си, я прекъсна:

— Извинете, госпожице, но трябва да играя ролята на рефер. Хайде, момчета, нямаме време за губене.

Сали се отдръпна. Чувстваше са като атеист, присъстващ на изпълнението на странен ритуал. Боксът беше спорт само за мъже и присъствието на представителките на нежния пол не беше желателно. Почувства се нищожна, същевременно имаше усещането, че тук не й е мястото, досущ като кученце, което случайно е влязло в църква. За пръв път присъстваше на тренировка по бокс и тържественият вид на участниците й вдъхна неизказано страхопочитание.

Погледна към Джинджър, който стоеше в противоположния ъгъл на ринга и задълбочено сгъваше и разгъваше дрехите си, преструвайки се, че не я забелязва. Нямаше смисъл да го заговаря — той се държеше като човек, откъснат от реалния свят. Продължи изумено да го наблюдава, а Джинджър смутено запристъпва от крак на крак и се втренчи в ръкавиците си.

Господин Бътлър, който междувременно беше свалил халата си и след няколко гимнастически упражнения с престорена небрежност беше сложил ръкавиците си, запълваше времето с боксиране с въображаем партньор. Ритмично се движеше напред-назад, ту рязко се навеждаше, ту нанасяше удар и докато го наблюдаваше, Сали разбра, че е надарен с животинска сила. Побиха я ледени тръпки. Докато беше по халат, Бъгс изглеждаше като опасен тип, с когото е по-добре да си нямаш работа, ала щом остана по трико, очертаващо огромните му мускули внезапно придоби зловещ и ужасяваш вид, сякаш се беше превърнал в машина за унищожение, в пантера с човешки образ.

Впечатленията на Сали не се споделяха от шишкавия човек с изпъкнали като на жабок очи, който стоеше до нея и очевидно не смяташе Бъгс за опасен и зловещ. Вероятно беше един от „знаячите“, които беше споменал пъпчивият боксов експерт, и поведението му подсказваше, че не е доволен от показаното на ринга.

— Бива си го да се боксира с въображаем противник! — иронично възкликна той на събеседника си. — И мен ме бива да танцувам фокстрот, когато нямам партньорка, дето ми се мотае в краката. Ама ще го видим, като му ударят един силен тупаник.

Приятелят му, който очевидно също се славеше като голям експерт, кимна и лаконично изрече:

— Тъй си е.

— Лу Лукас също е много подвижен и ударите му са страхотни — продължи знаяч номер едно.

— Тъй си е — беше коментарът на събеседника му.

— Бъгс се мисли за голяма работа, само защото е пребил неколцина некадърни спаринг-партньори — пренебрежително отбеляза първият.

— Тъй си е — съгласи се знаяч номер две.

Макар че смисълът на забележките им остана загадка за Сали, разговорът между двамата специалисти я поуспокои, дори за момент престана да гледа на Джинджър като на мъченик, очакващ да бъде разкъсан от лъвовете. Господин Бътлър явно не беше толкова опасен. Ала облекчението й не трая дълго.

— Не се съмнявам, че ще направи на кайма онзи червенокос мухльо — продължи знаяч номер едно. — Страшно го бива да смазва спаринг-партньорите си. Но доста ще се поозори с Лу Лукас, който…

Сали не се интересуваше от Лу Лукас. Отново беше обзета от вледеняващ страх. Двамата познавачи на най-мъжкия спорт нямаха добро мнение за качеството на Бъгс, но бяха убедени, че той ще смаже Джинджър. Каза си, че веднага трябва да се махне оттук, но нещо по-силно от волята й попречи да помръдне и тя остана неподвижна, вперила отчаян поглед в ринга.

— Готов ли си, Бъгс? — попита господин Бъроуз.

Бъдещият шампион небрежно кимна.

— Давай!

Джинджър престана да разглежда ръкавиците си и тръгна към центъра на ринга.