Почитател съм на творчеството на автора. Книгата ми хареса.
Нещо повече — действието се развива на фона на пандемията от испански грип — ситуация, която е доста сходна с пандемията, която преживяваме днес: затворените театри, икономическите ефекти от пандемията, различните мнения по въпроса дали е толкова опасен вирусът, уязвимостта на възрастните хора. Разбира се, на преден план са страстите на главните герои, описани с тънкото чувство на Удхаус за хумор и ирония. Едновременно с испанския грип се развихрят и вирусите на любовта и на човешката низост — тези последните са неизкореними и за тях лек не е открит.
Симпатична история, с предизвестен за читателя край. Исках да се поразведря малко, но не се получи, за съжаление.
Първите стотина страници ме развличаха донякъде, но в един момент ми досади и след като съм сигурен в наближаващата щастлива развръзка, не виждам смисъл да дочитам книгата.
Хумор няма, само клишета — мъжете глуповати, жените умни и практични и прочие тъпотии.
P.S. Засегната е бегло епидемията от испански грип, върлуваща из света по това време. И преди сто години, голяма част от хората са били същите невежи и идиоти, каквито са и сега…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.