Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Надежда Владимирова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

„Ми смо знали, да су бугари прости бостанджиjе, вещи само кромпира и лахана садити“

(Отзив на един сръбски вестник през войната)

Да, приятели, ний садим и сеем,

светият труд е нашето оръжье,

надеждите ни нивга той не лъже

и роби — с него царства днес владеем.

 

От Черно море до Пинд, до Морава

безшумно българин оре и сее

и зеленчук, и жито, и идеи —

а майката земя му спорно дава.

 

Той сей и сбира — с чест си вади хлябът, —

потът му ражда плодове узрели:

ту златен клас, ту грозд, ту харно зеле,

ту Сливници — когато му дотрябват.

 

1885

Край
Читателите на „Сеяч“ са прочели и: