Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1885 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
„Ми смо знали, да су бугари прости бостанджиjе, вещи само кромпира и лахана садити“
Да, приятели, ний садим и сеем,
светият труд е нашето оръжье,
надеждите ни нивга той не лъже
и роби — с него царства днес владеем.
От Черно море до Пинд, до Морава
безшумно българин оре и сее
и зеленчук, и жито, и идеи —
а майката земя му спорно дава.
Той сей и сбира — с чест си вади хлябът, —
потът му ражда плодове узрели:
ту златен клас, ту грозд, ту харно зеле,
ту Сливници — когато му дотрябват.
1885
Край