Пейо Яворов
Към брега

На брегове незнайни криволици смътни,

загадъчни ръмежи на вълни попътни

— и денонощен път…

Видения ту лъчезарни, ту печални,

сред брачни тържества камбани погребални

— и тътне из простора всеки кът.

 

На изстъплени сили мъжките размахи

и женствени възгласи, радостни и плахи,

досягат моя слух;

задавен плач на изкупителните жертви

и стонове над въжделенията мъртви

кошмарно надделяват сънен дух.

 

Нечуто се докосват изхабени корди,

в смирена жалост глъхнат звуковете горди —

немее чужди бряг…

Затулят се нататък корабите малки,

без диря да оставят гмежите им жалки, —

вълни се кискат глухо в своя бяг.