Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
Синя утринна омара
леко плава над долът.
Дреме мелницата стара
край тревясалия път.
Росни са цветята сини
по съборения зид.
До зида, прикрит в къпини,
чакам влюбен и честит.
Пусто в пътя — ала ето
ален шал се мярна там…
Колко щеш си крий лицето —
знам коя си, душо, знам!
Иде моята любима
нежна, мургава жена,
лека, кръшна, несравнима,
като влюбена сърна.
— Де, Мургашка, се забави?
— Милий!… — И внезапно тя
устни нервни и лукави
впи във моите уста.
… Из самотните пътеки,
уловени под ръка,
волни, упоени, леки,
край зелената река,
с колко приказки сърдечни
любовта ни утеши!
Как тогава вековечни
бяха нашите души!
Твоите прегръдки топли,
гостолюбни и добри,
драг приют на страстни вопли,
шъпнеха ми: тук умри!
Колко чист нектар, Мургашка,
аз, ту трепетен, ту тих,
от рубиновата чашка
на устата твои пих…
Помниш старата глогина?
Помниш росния гъстак?
Там ще цъфнат догодина
кринове и ален мак…