Иван Вазов
Малини

Чакай, момне, стой да зърна

        тия очи сини,

твойта кошница е пълна

        с алени малини.

 

От зори си ги забрала

        със розови пръсти,

брала си ги, па си пяла

        сред горите гъсти.

 

Постой, момне, за почивка,

        вечеря е хладна:

за реч топла, за усмивка

        душа имам гладна.

 

Чужденец съм в тез долини,

        планини омайни,

много нещо с теб дели ни,

        малко ний се знайме!

 

И аз, и ти йощ сме млади,

        живот ни очаква,

но орисница ни даде

        участ не еднаква.

 

Твойто бъдеще ти свети,

        мойто в мрака тъне;

твоят път е пълен с цвете,

        моят само с тръне!

 

Една песен в тез години

        тебе те разсмива,

една кошница с малини

        прави те щастлива.

 

Теб те чакат там в колиби

        песни и другарки,

може би и мило либе

        за цалувки жарки.

 

Аз, девойко, в бой със злото

        младостта погубих,

много идоли в живота

        любих и разлюбих.

 

В радостта найдох отрова,

        в любовта — измена…

Мойта скръб за теб е нова,

        мойта реч — студена.

 

Чужди сме си ние двама.

        Ти се удивляваш?

По-добре е… нужда няма

        да ме разумяваш!…

Берковица, 1880