Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Wedding Officer, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Бакалов, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2018)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Антъни Капела
Заглавие: Изкушение с дъх на лимони
Преводач: Александър Димитров Бакалов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Кръгозор“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Вулкан“, Булвест — София АД
Редактор: Евгения Мирева
Технически редактор: Ангел Йорданов
Коректор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-771-232-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7993
История
- — Добавяне
Двайсет и четири
Името на поредната кандидатка за женитба беше Витория Фортезе. Жената бе облечена със скромна черна рокля и сподели с него, че първият й съпруг е загинал, докато се е сражавал в Гърция. Но сега, година по-късно, щастието й се бе усмихнало и тя беше срещнала друг мъж, който да се грижи за нея, някакъв ефрейтор от инженерните войски.
Джеймс можеше да види с какво е привлякла вниманието на годеника си. Беше невероятно красива и ужасно чаровна.
— От какво живеете? — попита той, вдигнал писалката си над отворения бележник.
Тя се поколеба само за миг:
— От спестяванията си.
— В коя банка се намират тези спестявания?
Ново колебание:
— В „Банко ди Наполи“.
Това име му беше познато.
— Не беше ли точно това банката, която бе нападната от германците?
— Да. За да съберат пари за войната си. Откраднаха всичко.
— В такъв случай как се издържате след този обир?
— Съседите понякога ми носят храна.
— Можете ли да ми кажете имената им?
Ново колебание.
— Понякога ми помага един съсед, друг път друг…
— Има ли някой, който би могъл да потвърди това? Нали разбирате, трябва да имам съответните имена, за да проуча въпроса.
— Не си ги спомням — промърмори тя.
— Не помните имената на съседите си?
Тя тъжно сви рамене.
Джеймс огледа малкия апартамент. Беше безупречно чист и доста скромно обзаведен. Въпреки това забеляза обичайните издайнически неща — червило в спалнята, малко бурканче със зехтин в кухнята, чифт обувки, чиито подметки бяха кожени, а не дървени.
— Парите ви идват от войниците, нали? — попита той кротко.
Тя не му отговори, но една сълза, по-красноречива от всякакви думи, се търкулна по бузата й.
Джеймс не знаеше как да постъпи. Момичето беше красиво и наистина симпатично, изглеждаше му трудолюбиво, вярно и добро. Освен това беше извадило страхотен късмет, че е открило някой, който да отвърне на любовта му.
Той се поколеба, държейки писалката си над листа. После взе решение. Затвори бележника с рязко движение и протегна ръка.
— Трябва да се чувствате голяма късметлийка с такива добри съседи — каза той с усмивка. — Да не говорим пък за вашия годеник. Поздравления, Витория. Не виждам никаква основателна причина да не се омъжите възможно най-бързо.
По страните на Витория продължаваха да се стичат сълзи на благодарност, докато Джеймс си тръгваше от апартамента й. Когато прекрачи прага, младият офицер спря и си пое дълбоко дъх. Неапол, както обикновено, кипеше от живот. Градът беше огрян от ярко слънце. Нейде над главата му две домакини се караха за нещо през тясната уличка, която разделяше апартамента им. На самата улица двама старци спряха и се поздравиха с прегръдка и целувка. В някакъв тъмен вход дебело бебенце седеше в скута на майка си и посрещаше с тържествено и леко презрително изражение гугуканията и гъделичканията на минувачите, подобно на монарх, наблюдаващ своите поданиците от висотата на трона си. Отнякъде се носеше уханието на домати, врящи с магданоз и чесън, което се примесваше с прашната миризма на нагорещения калдъръм. Майката на бебенцето се усмихна срамежливо на Джеймс, а той докосна козирката на фуражката си в отговор.
Да, помисли си в този момент, Витория Фортезе наистина беше голяма късметлийка с такива съседи. Както и всички останали, които живееха в този невероятен град.