Пиердоменико Бакаларио
Вратата на времето (16)

Глава 15
Където всичко започва и свършва

Рик направи няколко крачки назад и се строполи на земята, сломен от вълнение.

— Успя! Успя! Отвори я! — крещяха Джейсън и Джулия.

Със свити сърца се приближиха към вратата. Тя беше масивна и тежка, прикрепена с болтове към здравата каса.

Оттатък смътно се забелязваше някаква стая, слабо осветена от нахлуващата в нея електрическа светлина на Вила Арго.

— Какво ще правим? — попита Джулия, разглеждайки я очарована.

Джейсън преглътна. Бурята отвън продължаваше да боботи.

— Да вървим… — каза той.

Рик, който все още лежеше на земята, гледаше открехнатата врата и не можеше да повярва, че наистина е успял да я отвори. Виждайки Джейсън да прави крачка към стаята от другата страна на вратата, той го спря.

— Не може да влезем така… — каза му той. — Първо да помислим за нещата, които биха ни потрябвали. Свещи. Двата пергамента. Речника.

— Извинявай, ама за какво може да ни послужи речникът? — възрази Джулия.

Рик отиде да вземе Речника на забравените езици.

— Може да има и други послания за превеждане.

Джейсън грабна пълната с глинени топчета кутия и египетския дневник, в който намериха пощенското известие.

Рик провери дали запалката му работи, изтича до кухнята, за да вземе нож, и накрая каза:

— Липсва ни само въже. Знаете ли къде можем да намерим някое?

— Уфф, какви приготовления! — не можа да се въздържи Джулия. — Като че ли ще ходим в Амазония. Ще хвърлим само едно око, хайде!

И прекрачи прага.

 

 

Джейсън я последва.

Двамата близнаци постепенно бяха погълнати от тъмнината на стаята.

— Рик! Донеси запалката! — възкликна Джулия. — Нищо не се вижда!

— Идвам! Бъдете внимателни, вътре може да има някакъв кладенец или кой знае какво друго нещо.

Осъзнали изведнъж тази възможност, двамата близнаци се парализираха като гущери.

— Р-Р-Риик… — започна да заеква Джейсън. — М-м-можеш ли да дойдеш с-с-със запп-п-палката…?

Рик окончателно се отказа да търси въже. Събра четирите ключа и запали една от свещите.

Озоваха се в кръгла стая, която беше твърде малка и цялата изградена от камък. Имаше четири изхода, в това число този, през който бяха влезли. Подът й се състоеше от четвъртити блокове, разположени един до друг. Изглеждаше сякаш се намираха във вътрешността на някаква средновековна кула.

Рик поднесе пламъка на своята свещ, за да запали тези на Джулия и Джейсън. След това, като се възползваха и от конуса електрическа светлина, която идваше зад гърба им отвън, започнаха да претърсват.

— Четири изхода… — каза Рик. — Както е казано в посланието.

— Третата указва мотото…

— Само една води надолу…

— И две водят към смъртта…

Вратите, през които стаята можеше да бъде напусната, бяха прости тъмни отвори, очертани от три масивни камъка, разположени под формата на обърнатата буква „U“ от латинската азбука.

— Ох! — извика Джейсън, който се беше изгорил с топлия восък от свещта.

Върху огромните камъни, които бяха надвиснали над всеки един от изходите, имаше изографисани някакви стилизирани фигури.

— О, не… — простена Джулия, когато ги видя. — Още животни!

Над отвора пред нея беше изобразено стадо препускащи бикове.

— Тук има бизони или бикове, не знам… като онези, които са били рисувани от първобитните хора — каза тя.

— Аз обаче си имам риби… пасаж от рибки — каза Джейсън.

— Пеперуди… — рече Рик. — По-точно вечерници.

— Вечерници?

— Пеперуди, които се събуждат при залез. Вие как ги наричате? Нощни пеперуди? Тези черните, мъхнатите…

Джулия направи гримаса на отвращение и отиде да погледне какво беше изобразено над последната врата, тази, през която бяха влезли.

— Тази е вратата на птиците… — каза тя, като повдигна свещта си, а после я наведе надолу.

— Какви птици?

Рик се приближи и заедно погледнаха обработения камък на архитрава.

— Албатроси. Странстващи албатроси — кресльовци.

Като забеляза, че близнаците се бяха вторачили в него с облещени очи, Рик добави:

— Албатросите са птиците на моряците. Те са прелетни птици. Наричат ги кресльовци, защото когато летят, издават звуци, наподобяващи крясъци.

— Каква веселба…

Някъде отвън до тях достигна гръмотевичен тътен. Електричеството във Вила Арго отслабна, започна да мъждука и накрая угасна.

— Е, това вече е супер.

— Останахме на тъмно.

Рик, Джейсън и Джулия инстинктивно сложиха ръце пред пламъка на свещите си, за да го заслонят, и се сгушиха един до друг в мрака.

 

 

Джейсън беше този, който откри буквите.

Токът във Вила Арго все още не беше дошъл, а в каменната стая се усещаше неприятно въздушно течение, което опасно накланяше пламъчетата на свещите, принуждавайки децата да напредват твърде бавно. Докато обхождаше четирите изхода, Джейсън забеляза, че покрай кръглите стени на стаята се нижеше поредица от букви, които бяха издялани на пода.

— Намерих мотото! — ликуващо каза той. — Елате да видите!

Джулия и Рик отидоха при него. Джейсън се беше навел към земята и докосваше гравираните в камъка букви. Равномерно раздалечени една от друга, те образуваха едно-единствено дълго изречение.

— О… М… Е… М… О… Т… — започна да чете Джейсън, доволен, че успява, защото за късмет буквите бяха нормални. — Тук няма да ни е нужен никакъв речник… — каза той.

Но грешеше.

Направи едно кръгче на стаята, без да е разбрал нищо от това, което прочете. Посланието покриваше равномерно цялата окръжност на пода, но не изглеждаше да има нито начало, нито край. Беше само една неразбираема поредица от букви.

— Не означава нищо! — оплака се той.

Джулия също се опита да го разчете, но безуспешно. Рик обаче се усмихна.

— Мотото е само още едно изпитание… — каза той. — Тайно съобщение, което трябва да се разгадае. Като това с четирите ключа. Или това с йероглифите.

— … ABIUSROMEMOT! — възкликна ядосано Джейсън, продължавайки да чете.

Гледайки брат си, Джулия също не можа да се въздържи и се усмихна.

— Не е ли фантастично? Има буря, а ние стоим на тъмно в някаква тайна стая на построена на върха на скалите къща пред някакво секретно послание, което трябва да дешифрираме! Кой се опасяваше, че в Килмор Коув може да му доскучае?

Рик седна в средата на помещението, покапа малко восък на пода и залепи за него свещта. След това взе листа, на който бяха превели другите две послания, и единствената пишеща химикалка и помоли Джейсън да му продиктува издяланите на пода букви.

— Джулия, ти стой там, без да мърдаш, така Джейсън ще разбере кога е направил пълен кръг.

— Аз не искам да умра… — каза Джулия.

— И няма да умреш — отговори й Рик. — Вратата, през която влязохме, си е все там и все още е отворена. Не е задължително на всяка цена да продължим напред.

— Сигурен… сигурен ли си?

— Разбира се, винаги можем да се върнем обратно.

— M… O… R… S… U… — започна да диктува Джейсън.

Рик го накара да му издиктува буквите два пъти, за да е сигурен, че ги е записал добре.

Накрая посланието гласеше:

MORSUIBAABIUSROMEMOTEPSEESPETOME

— Добре… — прошепна той. — Неразбираемо е.

— Дай да видя — седна до него Джейсън и прочете буквите, но в един определен момент забеляза, че има две „А“-та близо едно до друго.

— Опитай се да ги разделиш.

Рик се подчини, слагайки наклонена черта между двете „А“.

MORSUIBA/ABIUSROMEMOTEPSEESPETOME

Прочете:

— MORSUIBA… Напомня ми нещо… — поясни след това той.

— Шегуваш се, нали?

— Не… Тази дума… MORSUIBA… съм я виждал някъде в речника.

Изпълнен с ентусиазъм, Джейсън скочи отгоре му:

— Наистина ли?

— Мисля, че да. Да хвърлим по един поглед.

Рик коленичи с речника между краката си и започна да прелиства страниците с най-древните езици. Братът и сестрата, очаровани от идеята за античността, която ги заобикаляше, го гледаха с галопиращи сърца.

— Намерих го! — избоботи Рик, посочвайки им един параграф от речника, озаглавен Езикът на народа от Луната. — Вижте тук! Думата SUIBA означава „бързо“.

Вероятно бяха открили значението на една от думите от това послание.

— Да се опитаме да преведем и останалите — предложи Рик.

— Хей! — възкликна тогава Джейсън. — Може да се чете и от двете страни… Гледайте! Звучи все по един и същ начин!

Започнаха от двете „А“ и като прочетоха буквите надясно, в действителност беше написано ABIUSROM. Същото се четеше и от дясно наляво. Но не беше само това, защото след като веднъж се стигнеше до края на това изречение, от дясно или от ляво, можеше да се продължи да се чете, като се започне от другия му край, като пръстен.

Касаеше се за кръгла фраза, която можеше да се чете и в двете посоки, без начало и без край. Едно магическо изречение.

Изречение, което обаче, поне до този момент, не означаваше абсолютно нищо.

Затова децата се вглъбиха в превода от езика на Народа от Луната, за който впрочем никога не бяха чували да се споменава в учебниците. За техен късмет Речникът на забравените езици, изглежда, беше съставен нарочно, за да подпомогне работата им. Като си служеха с информацията от книгата, успяха да открият и да отграничат различните думи, които съставяха кръглото изречение.

Подредено и разделено на думи, мотото звучеше така:

ES PET OMEMOR SUIBA ABIUS ROMEMOT EPSE

Речникът на забравените езици вършеше чудеса и за по-малко от четвърт час всички думи бяха преобразувани в техните съвременни еквиваленти.

Получи се:

НОЩЕМ СЕ ДВИЖИМ БЪРЗО, БОЕЙКИ СЕ ОТ БУЙНИЯ ОГЪН

След като приключиха с превода, Рик затвори речника. Децата притихнаха безмълвно за известно време, размишлявайки върху смисъла на това изречение, след което Джулия попита:

— И сега? — Чувстваше главата си натежала, защото тя винаги предпочиташе действията пред разсъжденията и правенето на нещата пред дългото им обмисляне. Тази дълга поредица от енигми я измъчваше. В същото време беше удивена от уменията на Рик и горда от неочакваната за нея интуиция на брат й.

Джейсън поклати глава.

Рик обаче каза:

— Разбрах коя врата води надолу.

 

 

Близнаците го последваха.

Рик се доближи до вратата, през която бяха влезли в стаята и над която бяха изобразени албатросите.

— Както вече ви казах, това са прелетни птици, нощем те си почиват върху вълните, скалите и мачтите на плавателните съдове. Следователно не се движат през нощта.

След това пристъпи към вратата с рибите.

— Тези плуват под вода. Трудно е да… да се боят от огъня.

А пред вратата със стадото бикове каза:

— Тези животни обаче могат да се движат през нощта и да се страхуват от буйния огън. Ловците от древността са използвали точно огън, за да ги залавят и приготвят за храна… Но не вярвам, че мотото се отнася за тях. Не мисля, че през нощта са… особено бързи.

Рик се приближи към последния изход, водещ към непрогледна тъмнина. Повдигна свещта, за да освети очертанията на трите нощни пеперуди, издялани върху камъка.

— Мотото посочва нощните пеперуди. Движат се бързо само през нощта и се страхуват от буйните пламъци, защото огънят ги привлича… и ги изгаря.

В този момент Джулия ясно различи някаква фигура, изобразена върху гръбчето на една от пеперудите, която наподобяваше очертанията на череп.

— Но… ако това е правилната врата — отбеляза тя, — защо върху тази пеперуда е изобразен череп? Черепът символизира смърт…

Рик поклати глава.

— Не е череп. Това е петно върху окраската й, което може да изглежда като череп, но е само оптическа илюзия.

— Във всеки случай Рик има право… — реши Джейсън, протягайки напред свещта си, за да се опита да различи нещо извън отвора. — Посланието казва, че от четири три посочва мотото: а тук нарисуваните пеперуди са три. Трябва да продължим по тази следа.

— Не е казано, че трябва да го направим сега… — каза Рик.

— Разбира се, че е казано — отвърна му Джейсън. — Не сме тук случайно. Тук сме, за да стигнем до края.