Пиердоменико Бакаларио
Вратата на времето (1)

Бележка за читателя

Историята на тази книга е наистина невероятна и ние самите сме любопитни да разберем как ще завърши. Всичко започна с този имейл, който ни бе изпратен от един наш сътрудник от Корнуол. Що се отнася до продължението, вие ще решите какво да мислите…

Ръкопис Корнуол

От: Пиердоменико Бакаларио

Относно: Ръкопис Корнуол

Дата: 20 юли 2004 3:46:01

До: Редакцията на „Параход“

3 прикачени файла, 750 Kb — Свали всички…

 

Здравейте, всички!

Пиша ви от Коув Котидж, един мотел в Корнуол, защото на всяка цена трябва да ви информирам за някои необичайни събития, които ми се случиха.

След като ми разказахте за онзи ръкопис, който беше привлякъл любопитството ви, тръгнах веднага за Англия. Единствената информация, която имах за автора, беше името на населеното място, където той живее — Килмор Коув в Корнуол. Щом пристигнах в Лондон, взех кола под наем, но преустанових пътуването си в Зенор, където се намирам и сега, защото не намерих никакъв „Килмор Коув“ на картата.

При това положение позвъних на телефонния номер, който ми бяхте оставили. Отговори ми много любезна госпожа, която ме попита в кой хотел съм отседнал и ми определи среща на рецепцията на следващата сутрин. Вместо любезната английска госпожа обаче на другата сутрин там намерих един сандък (правилно прочетохте: САНДЪК!) с кратко придружително писмо към него, което ви преписвам тук:

 

Уважаеми господине,

Това е материалът, който Юлисес Мур ме помоли да Ви предам.

В случай че го одобрите и желаете да го публикувате, нашата единствена молба е името Юлисес Мур да се вижда добре върху корицата и да се спази последователността на ръкописите.

С най-добри пожелания,

Остров Калипсо

Добри Книги, Спасени от Морето

 

В сандъка имаше планина от снимки, рисунки, карти и тетрадки с черна подвързия, износени от времето, всички до една номерирани и изписани с дребен старателен почерк… Но на напълно неразбираем език!

В началото си помислих, че става дума за някаква шега. След това обаче започнах да разглеждам рисунките, картите, фотографиите и разбрах, че тези материали са част от една-единствена история. История, която авторът, все още ми убягва по каква причина, е решил да защити, като използва твърде особена шифрована писменост.

Както можете да си представите, бях изпълнен с искрено любопитство и тъй като вече бях запазил стаята си в мотела за цялата седмица, започнах да търся начин да преведа тези тетрадки.

Както можете да прочете по-надолу, мисля, че успях да „разбуля“ първата.

Пиердоменико

П.П. Изпращам ви прикачено снимка на Коув Котидж, на сандъка, а също и картата… за да видите, че откриването на Килмор Коув е невъзможна мисия: той просто не съществува никъде по нея!