Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Потър (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Harry Potter and the Goblet of Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 303 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ХАРИ ПОТЪР И ОГНЕНИЯТ БОКАЛ. 2002. Изд. Егмонт България, София. Роман за юноши. Превод: Мариана МЕЛНИШКА [Harry Potter and the Goblet of Fire, J. K. ROWLING (2000)]. Формат: 22 см. Страници: 600. Цена: 19.00 лв. ISBN: 954-446-621-5.

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички (Мандор)
  3. — Добавяне

ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
НЕПРОСТИМИТЕ ПРОКЛЯТИЯ

Следващите два дни минаха без особени произшествия, ако не се брои това, че Невил успя да стопи шестия си пореден котел в часа по отвари. Професор Снейп, чиято отмъстителност през лятото явно се бе изострила още повече, му наложи наказание и го задържа след часовете. Невил се върна разтреперан, след като бе изкормил цял котел рогати крастави жаби.

— Нали се сещаш защо Снейп е в такова лошо настроение? — попита Рон, докато двамата с Хари гледаха как Хърмаяни учи Невил на магия за изтъркване, с която да махне остатъците от жабешки черва под ноктите си.

— Да — отвърна Хари. — Заради Муди.

Всички знаеха за горещото желание на Снейп да преподава защита срещу Черните изкуства, но все не успяваше да се добере до това място вече четвърта година поред. Професорът не криеше ненавистта си към всички предишни преподаватели по защита срещу Черните изкуства, ала кой знае защо внимаваше да не се държи открито враждебно с Лудоокия Муди. Когато и да ги видеше заедно, било то на обяд или по коридорите, Хари имаше натрапчиво усещане, че Снейп отбягва погледа на Муди — както на магическото, така и на нормалното му око.

— Знаеш ли, според мен Снейп се бои от него — замислено рече Хари.

— Представи си Муди да го превърне в рогата крастава жаба и да го накара да подскача из подземието… — замечтано притвори очи Рон.

Четвъртокурсниците от „Грифиндор“ очакваха с такова нетърпение първия си учебен час при Муди, че пристигнаха веднага след обяда в четвъртък и се наредиха на опашка пред класната стая още преди да е бил звънецът.

Нямаше я само Хърмаяни, която все пак се появи точно навреме за часа.

— Бях…

— …в библиотеката — завърши изречението Хари. — Побързай, че да успеем да седнем по-напред.

Те веднага се настаниха на три стола точно пред учителската катедра, всеки извади своята книга „Тъмните сили: Ръководство за себеопазване“ и зачакаха, необичайно притихнали. Не след дълго се разнесе все по-отчетливо почукване по пода на коридора и Муди влезе в стаята, по-загадъчен и по-страховит отвсякога. Дългите нокти на дървения му крак се подаваха изпод мантията.

— Я по-добре приберете тия книги — изръмжа той, пристъпи към катедрата и седна. — Няма да ви трябват.

Всички напъхаха обратно книгите в чантите си. Рон изглеждаше въодушевен.

Муди извади дневника, отметна дългата посивяла коса от разкривеното си белязано лице и започна да ги вика по име, като нормалното му око следеше списъка, а магическото се въртеше и взираше във всеки, който отговаряше.

— Е, добре — започна той, когато и последният от списъка отговори на името си. — Професор Лупин ми писа за вашите предишни занимания. Както изглежда, имате добра основа за работа с Тъмните създания. Занимавали сте се с богърти, червеношапковци, хинкипънкове, гриндилоу, капи и върколаци, така ли е?

Чу се общо утвърдително мърморене.

— Но сте изостанали, много сте изостанали в уменията да противодействате на проклятия — продължи Муди. — Та ето ме тук да ви подготвя за онова, което магьосниците могат да си сторят един на друг. Имам една година да ви науча как да противодействате.

— Защо, няма ли да останете повече? — прекъсна го Рон.

Муди извъртя магическото си око и се втренчи във видимо уплашения Рон, ала след миг се усмихна. Хари за първи път видя усмивка по нагъсто белязаното му лице, което се сгърчи и разкриви до неузнаваемост. Но поне учениците вече знаеха, че аврорът може да се държи и приятелски. Рон си отдъхна.

— Ти май си син на Артър Уизли, а? — попита Муди. — Преди няколко дни се оказах натясно и баща ти ме спаси. Да, да, само за една година съм тук. Правя специална услуга на Дъмбълдор. Само една година, и се връщам обратно към спокойното си усамотение.

Той се засмя дрезгаво и плясна с кокалестите си ръце.

— И така — на работа! Проклятията… Те биват различни по вид и сила. Според Министерството на магията трябва да ви преподавам контрапроклятия и толкова. Не бива да ви се показват забранените от закона проклятия, докато не станете шести курс. Смятат, че не сте достатъчно големи да се занимавате с тях. Но професор Дъмбълдор има високо мнение за вашата сила и мисли, че ще се справите, а според мен колкото по-отрано знаете срещу какво се изправяте, толкова по-добре. Как бихте могли да се защитите от нещо, което никога не сте виждали? Магьосникът, който ще изрече незаконно проклятие срещу вас, няма предварително да ви обяснява какво смята да прави, нито пък ще го извърши мило и любезно пред очите ви. Трябва да сте подготвени. Трябва да сте внимателни и бдителни. Приберете това, госпожице Браун, когато аз говоря.

Лавендър подскочи и се изчерви. Тя показваше на Парвати под чина вече завършения си хороскоп. Очевидно магическото око можеше да вижда и през масивно дърво, а не само през тила на Муди.

— И така, знае ли някой от вас кои проклятия попадат под най-тежките удари на магьосническите закони?

Няколко ръце нерешително се вдигнаха във въздуха, между които бяха и ръцете на Рон и Хърмаяни. Муди посочи Рон, а магическото му око все още бе вперено в Лавендър.

— Ъъъ… — колебливо започна Рон, — татко ми е казвал за едно за подчиняване… името му беше Империус или нещо подобно.

— А, да — одобрително кимна Муди. — Баща ти би трябвало да го знае. Доста неприятности причини преди време на служителите на министерството това проклятие.

Муди тежко се изправи на нееднаквите си нозе, отвори чекмеджето на катедрата и извади една стъкленица. Вътре пъплеха три големи черни паяка. Хари забеляза как Рон се отдръпна назад ужасен — той ненавиждаше паяците.

Муди бръкна в стъкленицата, хвана един паяк и го сложи на дланта си, та всички да го видят. После насочи пръчката си към него и промълви „Империо!“.

Паякът отскочи от ръката му и се залюля на тънка копринена нишка като гимнастик на трапец. После изпъна неподвижно крачка пред себе си, преобърна се назад, скъса нишката, приземи се върху катедрата и се запремята в кръг като акробат. Муди тръсна магическата си пръчка — паякът се изправи на две от задните си крачета и започна в безпогрешен ритъм да танцува степ.

Всички се смееха — всички с изключение на Муди.

— Смешно ви е, а? — изръмжа той. — Ще ви хареса ли, ако го направя с вас?

Смехът тутакси секна.

— Имам пълен контрол над него — тихо рече Муди, докато паякът се сви на кълбо и се запремята. — Мога да го накарам да се метне през прозореца, да се удави, да скочи в гърлото на някого от вас…

Рон неволно потръпна.

— Преди години много вещици и магьосници бяха държани в подчинение чрез това проклятие — обясни Муди и Хари разбра, че той говори за времето, когато Волдемор е бил всемогъщ. — Министерството видя доста зор да разкрие кой е действал по принуждение и кой — по собствена воля. На проклятието Империус може да се противодейства и аз ще ви науча как става това. Изисква се обаче сила на духа, която не всеки притежава. Най-добре никога не допускайте възможност да ви застигне. ПОСТОЯННА БДИТЕЛНОСТ! — извика той и всички подскочиха.

Аврорът сграбчи мятащия се паяк и го хвърли обратно в стъкленицата.

— Някой знае ли друго незаконно проклятие?

Ръката на Хърмаяни се стрелна отново във въздуха, последвана от ръката на Невил — за голяма изненада на Хари. (Единствените часове, в които Невил доброволно взимаше (участие, бяха по билкология, която несъмнено бе любимият му предмет. Самият Невил изглеждаше изненадан от смелостта си.

— Да? — рече Муди, а магическото му око се завъртя и се втренчи в Невил.

— Има едно за измъчване… Круциатус — тихо, но ясно каза Невил.

Муди напрегнато изгледа момчето, този път и с двете си очи.

— Името ти е Лонгботъм, предполагам — попита той, а магическото му око се насочи към дневника.

Невил кимна притеснено, но Муди не го пита нищо друго. Лудоокия се обърна към целия клас, бръкна в стъкленицата за следващия паяк и го постави върху катедрата, където той застина, явно прекалено уплашен да помръдне.

— Проклятието Круциатус… — започна Муди. — Но за да видите как действа, трябва да го уголемя — и той насочи пръчката си към паяка. — Енгорджио!

Паякът се изду и стана по-едър от тарантула. Напълно изгубил самообладание, Рон дръпна стола си назад — колкото можеше по-далеч от катедрата.

Муди отново вдигна пръчката си, насочи я към паяка и промърмори „Круцио!“.

На мига краката на паяка се сгънаха върху тялото му. Той се претърколи по гръб и започна да потръпва страховито, мятайки се ту на едната страна, ту на другата. Не издаваше никакъв звук, но Хари бе убеден, че ако имаше глас, щеше да крещи. Муди не отместваше пръчката си и паякът затрепери и се разтресе още по-силно…

— Спрете! — рязко извика Хърмаяни.

Хари се обърна към нея и видя, че тя гледа Невил, който бе вкопчил ръце в чина пред себе си, кокалчетата му бяха побелели, а очите му се бяха ококорили от ужас.

Муди вдигна пръчката си. Краката на паяка се отпуснаха, но той продължаваше да потръпва.

Редукцио! — каза Муди и върна смаления до нормалните си размери паяк в стъкленицата.

— Болка — тихо каза аврорът. — Ако искате да измъчвате някого, нямате нужда от менгемета и ножове. Достатъчно е да изречете това проклятие. Навремето и то беше често използвано… Така… някой да знае друго?

Хари се огледа. Позна по израженията върху лицата, че всички се питаха какво ли ще сполети последния паяк. Ръката на Хърмаяни потрепери, когато тя я вдигна за трети път.

— Да? — погледна я Муди.

Авада Кедавра — прошепна Хърмаяни.

Няколко ученици я погледнаха смутено, включително и Рон.

— Охо! — нова усмивчица се плъзна по разкривената уста на Муди. — Да, последното, най-страшното… Авада Кедавра… Смъртоносното проклятие…

Той бръкна в стъкленицата и третият паяк, сякаш разбрал какво го очаква, се разщъка бясно по дъното й, опитвайки се да се изплъзне от пръстите на Муди, но той го улови и го постави върху катедрата. Паякът се защура панически по дървената повърхност.

Муди вдигна пръчката си и в този миг Хари внезапно изпита лошо предчувствие.

Авада Кедавра! — изрева Муди.

Пред очите им лумна ослепителна зелена светлина и ги връхлетя свистенето от нещо могъщо и невидимо, фучащо във въздуха. В същия миг паякът падна по гръб без видими белези, но без съмнение мъртъв. Няколко момичета едва сподавиха виковете си. Рон се дръпна назад и почти преобърна стола си, защото паякът се плъзна към него.

Муди бутна мъртвия паяк от катедрата на пода.

— Лоша работа — невъзмутимо рече той. — Не е приятно. А и контрапроклятие няма. Няма начин за противодействие. Има само един-единствен оцелял и той седи точно срещу мен.

Хари почувства как лицето му пламва, когато очите на Муди (и двете) срещнаха погледа му. Усети, че и всички останали са се втренчили в него. Гледаше чистата черна дъска, сякаш бе силно впечатлен от нея, но всъщност изобщо не я виждаше…

Значи така бяха умрели родителите му… Точно като този паяк. И те ли също са били като недокоснати, без нито един белег? Дали са видели лумналата зелена светлина и са чули връхлитането на профучаващата смърт, преди животът да бъде изтръгнат от телата им?

Хари непрекъснато мислеше за смъртта на родителите си вече цели три години, откакто научи, че са били убити, и по-късно откри какво се е случило в онази нощ — Опаш издал на Волдемор къде са и той ги нападнал в къщата им. Знаеше, че е убил първо баща му, който се опитал да го задържи и викнал на жена си да вземе детето и да бяга. Волдемор се приближил към нея и я карал да се отдръпне, за да се добере до Хари. Тя го умолявала да убие нея вместо сина й и отказала да го пусне, а Волдемор я поразил с проклятието си, преди да насочи пръчката си към Хари…

Той знаеше всичко това, защото чуваше гласовете на родителите си в миговете, когато се бе изправял срещу дименторите миналата година. Такава бе ужасната сила на качулатите диментори — да накарат жертвите си да преживеят отново най-страшните спомени от своя живот и да се удавят, безпомощни, в собственото си отчаяние…

Хари чу сякаш отдалеч гласа на Муди. С голямо усилие той се върна обратно в настоящето и се заслуша в думите на аврора.

— За да се отправи проклятието Авада Кедавра, е нужна огромна магическа сила. Ако всички заедно извадите пръчките си, насочите ги към мен и изговорите думите, едва ли ще ми причините друго, освен кръвоизлив от носа. Но това няма значение. Не съм тук, за да ви уча как се прави. Сигурно вече се питате защо ви говоря за него, щом няма контрапроклятие. Защото трябва да знаете. Трябва да можете да предусещате най-лошото, да не допускате възможността да се окажете лице в лице срещу него. ПОСТОЯННА БДИТЕЛНОСТ! — изрева той и класът подскочи отново.

— И така, тези три проклятия — Авада Кедавра, Империус и Круциатус — са известни като непростимите проклятия. Изричането на което и да е от тях срещу човешко същество се изкупва с доживотна присъда в Азкабан. Ето с какво може да се сблъскате. Ето за какво съм длъжен да ви науча да се подготвите. Нужни са ви знания. Нужно ви е умение. Но преди всичко ви е нужна постоянна, неотслабваща бдителност. Извадете перата и записвайте…

Остатъка от часа прекараха във водене на бележки за всяко от непростимите проклятия. Никой не проговори до биенето на звънеца, когато Муди ги освободи. Но щом излязоха от класната стая, се отприщиха стремителни потоци от думи. Повечето ученици обсъждаха проклятията със страхопочитание:

— Видя ли го как потръпва?

— Ами как го уби, а? За миг!

Обсъждат урока, като че коментират някакъв зрелищен спектакъл — помисли си Хари, ала на него никак не му бе забавно. На Хърмаяни също.

— Побързайте! — нетърпеливо подкани тя двамата си приятели.

— Пак ли към проклетата библиотека? — попита Рон.

— Не — сопна се Хърмаяни и посочи един страничен коридор. — Вижте Невил.

Той стоеше сам в средата на коридора, зяпнал каменната стена с ококорени очи и с все още изписания по лицето му ужас, който се беше появил, докато Муди демонстрираше проклятието Круциатус.

— Хей, Невил? — тихо го повика Хърмаяни.

Момчето се огледа.

— А, вие ли сте — проговори то с необичайно висок глас. — Интересен урок, нали? Чудя се какво ли ще има за вечеря. Аз… аз умирам от глад. А вие?

— Добре ли си, Невил? — попита Хърмаяни.

— О, да, добре съм — смотолеви Невил все така на висок глас. — Много интересна вечеря… урок де, искам да кажа… Какво ли има за ядене?

Рон погледна Хари с изумление.

— Невил, какво…

Изведнъж в коридора се чу странно потропване. Обърнаха се и видяха професор Муди да куцука към тях. И четиримата замълчаха с уплах в очите, но когато той заговори, хриптенето в гласа му беше много по-слабо и меко, отколкото когато и да било досега.

— Всичко е наред, синко — обърна се той към Невил. — Защо не дойдеш с мен в кабинета ми, а? Хайде, ще пийнем чай…

Невил явно се ужаси още повече при мисълта да пие чай с Муди и нито трепна, нито продума. Лудоокия обърна магическото си око към Хари.

— Ти си добре, нали, Потър?

— Да — отвърна Хари почти предизвикателно.

Синьото око леко трепна, докато оглеждаше Хари. И тогава Муди каза:

— Трябва да знаеш. Може да изглежда жестоко, но ти трябва да знаеш. Няма смисъл да се преструваме. Така… Хайде, Лонгботъм, имам някои книги, които може да ти се видят интересни.

Невил погледна умолително тримата си съученици, които не продумаха, и той нямаше друг избор, освен да се остави да бъде отведен, с кривите пръсти на Муди, впити в рамото му.

— Какво значеше това? — попита Рон, като гледаше как двамата завиват зад ъгъла.

— Не знам — отговори замислено Хърмаяни.

— Еха, какъв час! — възкликна Рон по-късно на път за Голямата зала. — Фред и Джордж бяха прави, нали? Разбира си от работата тоя Муди. Като отправи Авада Кедавра, паякът се гътна, без да гъкне…

Но отведнъж млъкна, като видя изражението върху лицето на Хари. Чак като стигнаха до Голямата зала, Рон предложи да започнат още тази вечер с предсказанията за професор Трелони, за които щели да им трябват много часове.

На вечеря Хърмаяни не се включи в разговора между двамата, а се нахрани набързо и отново се запъти към библиотеката. Момчетата се върнаха в кулата на „Грифиндор“ и Хари, който не бе мислил за нищо друго през цялата вечеря, повдигна сам темата за непростимите проклятия.

— Дали Муди и Дъмбълдор ще имат проблеми, ако в министерството научат, че сме видели отправянето на тези проклятия? — попита Хари, като наближиха Дебелата дама.

— Ами… сигурно — не отрече Рон. — Но Дъмбълдор винаги е постъпвал както сам реши, а Муди вечно има проблеми от години насам. Първо напада, после задава въпроси. Представи си кофите му за боклук! Глупотевини!

Дебелата дама се отмести да минат през отвора зад портрета й и двамата се изкачиха до препълнената и шумна обща стая на „Грифиндор“.

— Ще се залавяме ли с тия пророчества? — попита Хари.

— Е, хайде… — изпъшка Рон.

Отидоха до спалнята да си вземат учебниците и чертежите и завариха там Невил да седи сам на леглото си и да чете. Изглеждаше много по-спокоен, отколкото в края на часа при Муди, макар че все още не беше съвсем на себе си. Очите му бяха зачервени.

— Добре ли си, Невил? — попита Хари.

— О, да — отговори Невил. — Добре съм. Чета книгата, която ми даде професор Муди…

И той им я показа — „Магически средиземноморски водни растения и техните свойства“.

— Явно професор Спраут му е казала, че ме бива по билкология — обясни Невил. В гласа му имаше гордост, каквато Хари рядко бе долавял преди. — И той решил, че тази книга е точно за мен.

Хари предположи, че Муди е казал на Невил какво мисли за него професор Спраут само за да го ободри. Защото самият Невил едва ли бе чувал за себе си, че е добър по някой предмет. На такава благородна постъпка бе способен единствено професор Лупин.

Хари и Рон занесоха „Разбулване на бъдещето“ в общата стая, намериха свободна маса и се заеха с предсказанията за следващия месец. След час те не бяха напреднали много, въпреки че масата бе покрита с парчета пергамент със сметки и символи по тях, а умът на Хари бе тъй замъглен, сякаш обгърнат в дима от камината на професор Трелони.

— Нямам представа какво означава всичко това — рече той и обходи с поглед безкрайните изчисления.

— Слушай… — започна Рон, чията коса бе щръкнала от постоянно прокарване на пръсти през нея поради пълно безсилие. — Мисля, че е време да прибегнем до стария изпитан метод в пророкуването.

— Какво… да си измисляме ли?

— Точно така — потвърди Рон, с един замах бутна изписаните бележки на земята, топна перото си в мастилото и започна да пише. — Следващия понеделник — прочете той на глас, докато пишеше — има вероятност да започна да кашлям заради неблагоприятното взаимодействие между Марс и Юпитер. — После вдигна поглед към Хари. — Нали я знаеш каква е… Стига да има достатъчно нещастия — всичко е наред.

— Прав си — съгласи се Хари, смачка първоначалните си изчисления, метна ги към огъня и те прелетяха над главите на група бъбрещи първокурсници. — Добре, в понеделник аз ще съм застрашен от изгаряне.

— Да, ще бъдеш… — зловещо изрече Рон. — В понеделник отново ще се срещнем с огнеметите. Така, във вторник аз ще… ъъъ…

— Ще изгубиш ценна вещ — довърши Хари, прелиствайки „Разбулване на бъдещето“ за идеи.

— Става — съгласи се Рон. — Заради… ъъъ… Меркурий. А защо някой, когото си мислил за приятел, да не ти забие нож в гърба?

— Да… Жестоко! — съгласи се Хари и го записа. — Защото Венера е в дванайсетия си дом.

— А в сряда мисля да се бия и да загубя.

— Ааа, не, аз щях да се бия. Добре де, тогава аз ще изгубя бас.

— Да, защото си се обзаложил, че аз ще спечеля битката…

Още час продължиха да редят кое от кое по-трагични предсказания, докато другите ученици се отправяха към стаите си и общата стая бавно опустяваше. Крукшанкс дойде при тях, с лек подскок се метна върху един празен стол и загледа загадъчно Хари, а погледът му приличаше на погледа на Хърмаяни, когато ги заподозреше, че объркват нещо в домашните.

Оглеждайки стаята да се присети за някакво нещастие, което още не бе написал, Хари видя Фред и Джордж, седнали с лице към отсрещната стена, доближили глави и приготвили перата си да пишат върху един и същ пергамент. Необичайно беше за близнаците да работят тихо, скрити в ъгъла. Те предпочитаха да са в разгара на събитията и в центъра на вниманието. Имаше нещо тайнствено в начина, по който се бяха надвесили над този пергамент, и Хари си спомни как седяха заедно и пишеха нещо в „Хралупата“. Тогава си бе помислил, че изготвят нов формуляр за заявки на Магийки шегобийки от Уизли, но този път беше различно, иначе без съмнение биха извикали и Лий Джордън да участва в играта. Зачуди се дали това не е свързано с условията за участие в Тримагическия турнир. Точно в момента, когато ги гледаше, Джордж поклати глава, задраска нещо с перото си и въпреки че говореше съвсем тихо, думите му се чуха ясно в почти безлюдната стая:

— Не, излиза, че го обвиняваме. Трябва да бъдем по-внимателни…

Джордж се огледа и срещна погледа на Хари, а той му се усмихна и бързо се върна към предсказанията. Не искаше Джордж да помисли, че подслушва. Не след дълго близнаците навиха рулото пергамент, пожелаха лека нощ и отидоха да спят.

Десетина минути след това входът зад портрета се отвори и Хърмаяни влезе в общата стая с парче пергамент в едната ръка и кутия с нещо, потракващо в такт със стъпките й, в другата. Крукшанкс се изви на дъга и замърка.

— Здравейте! Чак сега приключих.

— И аз! — тържествено рече Рон и хвърли перото си на пода.

Хърмаяни седна, остави нещата, които носеше, в едно празно кресло и придърпа към себе си предсказанията на Рон.

— Идващият месец май няма да е от най-добрите за теб — язвително рече тя, а Крукшанкс се сви в скута й.

— Е, поне съм предупреден — прозя се Рон.

— Излиза, че два пъти ще се давиш — забеляза Хърмаяни.

— Така ли? — озадачи се Рон и прегледа предсказанията си. — Ще заменя единия със стъпкване от разбеснял се хипогриф.

— Не мислите ли, че личи как сте ги скалъпили? — попита Хърмаяни.

— Как смееш! — уж се възмути Рон. — Работихме усърдно като домашни духчета!

Хърмаяни вдигна вежди.

— Просто давам пример… — бързо се оправда Рон.

Хари също остави перото си, приключил с предсказването на собствената си смърт чрез обезглавяване.

— Какво има в кутията? — попита той.

— Значи все пак ти се налага да задаваш въпроси!

Хърмаяни го погледна сърдито, но отвори капака и им показа съдържанието.

Вътре имаше около петдесетина значки, всяка в различен цвят, но с един и същ надпис — СМРАД.

— Смрад ли? — попита Хари, като взе една значка и я погледна. — Какво значи това?

— Не е никаква смрад — нетърпеливо отвърна Хърмаяни. — Се-Ме-Ре-А-Де означава Сдружение на магьосници за равноправие и авторитет на духчетата.

— Не съм чувал за него — рече Рон.

— Как ще си чувал! — сряза го Хърмаяни. — Току-що го основах.

— Така ли? — изненада се Рон. — Колко членове има?

— Ами… ако се запишете и вие — трима — отвърна Хърмаяни.

— И мислиш, че ще вземем да се разхождаме със значки, на които пише „смрад“, а? — попита Рон.

— Се-Ме-Ре-А-Де! — държеше на своето Хърмаяни. — Щях да го кръстя „Спрете оскърбителната неправда над нашите събратя магически създания!“ или „Кампания за промяна на правния статут на магическите създания“, ама някак тежко звучат. Така че това ще бъде мотото на нашия манифест. — И тя размаха пергамента пред тях. — Направих задълбочено проучване в библиотеката. Поробването на домашните духове датира от векове. Не мога да повярвам, че никой не се е опълчвал срещу него досега.

— Хърмаяни, опомни се! — извика Рон. — Те харесват това. Харесва им да са поробени!

— Краткосрочната ни програма — надвика го тя, сякаш не бе чула и дума, — е да осигурим на домашните духчета достойно заплащане и нормални условия на труд. Дългосрочната ни програма включва промени в закона, който им забранява използването на магически пръчки, и предложение да се назначи домашен дух в Отдела за регистриране и контрол на магически създания, защото сега нямат свой представител.

— И как ще постигнем всичко това? — попита Рон.

— Ще започнем с набиране на членове — възторжено заобяснява Хърмаяни. — Мислех си да плащат по две сикли за значка. С постъпленията ще финансираме отпечатването на брошури за кампанията. Ти си касиер, Рон. Намерила съм и касичка за парите. А ти, Хари, си секретар, така че може да записваш всичко, което казвам сега, за протокола от първото ни събрание.

Последва тишина, в която Хърмаяни ги гледаше сияеща, а Хари седеше, раздвоен между обзелото го раздразнение срещу нея и напушилия го смях от изражението по лицето на приятеля му. Мълчанието бе нарушено не от Рон, който изглеждаше като изгубил ума и дума, а от тихичко чук-чук! по стъклото. Хари погледна през празната вече обща стая и видя на перваза на прозореца отвън голямата красива полярна сова, огряна от лунната светлина.

— Хедуиг! — извика той, изхвърча от стола си и прекоси стаята да отвори прозореца.

Птицата влетя, обиколи стаята и кацна на масата точно върху предсказанията на Хари.

— Най-сетне! — зарадва се той.

— Носи отговор! — развълнува се и Рон и посочи изцапаното парче пергамент, привързано за крака на совата.

Хари бързо го развърза и седна да го прочете, а Хедуиг изпърха на коляното му и тихичко забухука.

— Какво пише? — попита Хърмаяни, останала без дъх. Писмото бе много кратко и явно бе драснато набързо.

Хари го прочете на глас:

Хари,

Веднага политам на север. Новината за белега ти дойде след поредица странни слухове, които стигнаха тук до мен. Ако те заболи отново, иди право при Дъмбълдор. Чувам, че е извикал на работа Лудоокия, което означава, че е разбрал какво вещаят всички тези знаци.

Скоро ще ти пиша. Поздрави от мен Рон и Хърмаяни. Бъди нащрек, Хари!

Сириус

Хари вдигна очи към двамата си приятели, които го гледаха ококорени.

— Полита на север? — прошепна Хърмаяни. — Връща се, така ли?

— Какви знаци е разбрал Дъмбълдор? — попита Рон озадачен. — Хари, какво правиш?

Хари току-що бе ударил челото си с юмрук и Хедуиг изхвърча от скута му.

— Не трябваше да му пиша! — ядно каза той.

— Какво искаш да кажеш? — учуди се Рон.

— Заради мен е решил да се върне! — извика Хари и удари по масата с юмрук, а Хедуиг се закрепи на облегалката на стола на Рон, крякайки възмутено. — Връща се, защото си мисли, че съм в беда! А аз съм си добре! Нямам нищо за теб — кресна той на совата, която тракаше човка в очакване. — Отлитай в соварника, ако си гладна.

Хедуиг го изгледа със страшна обида, литна към прозореца и го перна по главата с разпереното си крило, като прехвърча покрай него.

— Но, Хари… — започна Хърмаяни с успокояващ глас.

— Отивам да си лягам — отсече Хари. — До утре!

Качи се в спалнята, облече пижамата и си легна, но никак не се чувстваше уморен.

Ако Сириус бъде заловен при завръщането си, вината щеше да бъде на Хари. Защо не си премълча? Само няколко секунди го боля и той се раздрънка… Ако бе съобразил да не споделя…

След малко чу как Рон влиза в стаята, но не му се говореше. Дълго лежа, загледан в балдахина над леглото си. Стаята бе потънала в тишина и ако не бе толкова угрижен, Хари би осъзнал липсата на обичайното хъркане на Невил, което означаваше, че и той лежи буден в леглото си.