Георги Коновски
Нощ в крайдунавския град (15)

15.

Василев отиде до тоалетната и не се върна. Здравчев и Милчев излязоха на свеж въздух и изчезнаха. Аз спокойно се разплатих, сетне минах през официалния вход, намигнах на младежите отпред и… И седнах в появилата се внезапно кола. Странна кола — лъскава, хубава, банална като марка. Отличаваща се, обаче, с безгрижието и нехайството на водача — номерата й бяха зацапани.

И, както спря внезапно пред мен, така и тръгна рязко, зави зад ъгъла, после зад следващия.

Просто изчезнах. На Симеонов нямаше какво да разправям — картите вече бяха открити, надали щеше да ме пита за тия маневри.

Фюри ме погледна, вземайки рязко следващия завой:

— И сега, шефе?

— Знаеш… А колата?

— О, тя е на един румънец. Чака я и веднага тръгва през Гюргево към едно малко градче към Букурещ. Там я разглобяват на части…

— Ясно, де. Аз само попитах ще изчезне ли. Подробностите не ме интересуват.

— То и да я запомнят, номерата са румънски, при това стари. Няма вече тая регистрация, шефе…

— Кажи сега за Шишков?

Фюри направи пореден завой, спря и излезе от колата. Някакъв висок слаб мъж зае мястото му и хлопна вратата след мен. Изгледахме отдалечаващите се стопове.

— Шефе, Нордито се прибрал оная вечер бая наквасен. И се разплакал пред баба си. Казал, че му писнало Шишкото да го заблуждава, че ще го прави циганин-полицай. Сега му искал да стресне една дамичка, ама на момчето не му се щяло. Малко е улав, казах ти, обаче усеща, че си играят с него. И на сутринта излязъл и не се върнал…

Замислих се.

— Губи му се един ден. Къде ли е бил?

— До обяд зная. При Мама Фата. Наша е, от махалата. Грамада. Едно време беше много хубава и търсена. И аз на нея съм се учил. После трупна килограми, ама пак момчета ходят при нея. Специалистка ти казвам…

— И?

— Мама Фата вика, че Нордито е откачил. Дал й цяла стотачка и като я почнал…

— Какво?

— Не, не — не я оправял нормално. Мятал се на гърба й, атакувал я отзад, опитвал се да я събори на пода…

— Тя му позволила?

— Стотачка, шефе… Пък и клиентът винаги има право. Особено при Мама Фата и момичетата й…

— После?

— Накрая направо ревнал: „Не мога, ма…“ и си заминал. После — не знам. На другия ден оная журналистката е убита…

— Тоест, Нордито тренирал?

— Шефе, тоя е толкова зле, че може и да е тренирал, и наистина да е търсил о’лабване на жилата. Свидетели няма — знаеш, че и аз нищо не съм ти казал, пък мама Фата направо е онемяла…

Разбирах го. И, макар да ми просветваха някои неща, все още бях в пълен мрак…