Георги Коновски
Нощ в крайдунавския град (20)

20.

Стар приятел веднъж каза, че бандити и власт са оплетени като свински черва. Понякога едни и същи хора заемат позиции и в двете групировки. Ако, разбира се, си чак толкова наблюдателен, та видиш къде е границата им.

Затова не се учудих, когато ме поканиха на среща. С двама от наследниците на Перлов. Вече не млади, солидни, известни като видни бизнесмени. Чийто бизнес вече стъпваше и на други континенти.

Поприказвахме си за времето, за ситуацията в държавата, после отляхме по глътка за Перлов. Абе, не зная как да го определя. Нещо като капо ди тути капи беше, но имаше и остатъчен морал. Когато не беше в негова вреда…

И ми предложиха директно — спасявай се…

Аз не се колебах. Получих документите във Виена. Там изчезнах. От Виена излетя унгарецът Кевеши. Кацна в Амстердам, с кола мина тунела под Ла Манша, а от Лондон самолетът отнесе поляка Бернолд. На острова се превърнах в сърбина Михалкович.

И станах надзорник на метеостанцията…

Какво повече ми трябва?

Имам спокойствие. Имам красива природа. Няма хора. И имам много, много време…

Чета, разхождам се, просто живея за себе си…

Ще речеш, че съм в Рая. Защото за другите съм мъртъв…