Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Георги Коновски

Заглавие: Още четири нощи

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11789

История

  1. — Добавяне

14.

— Хубаво, де — попита Василев. — Защо му трябва на Симеонов да те следи? Защо желаят да знаят къде ходим, с кого се срещаме? Нали могат да поискат рапорт за свършената работа, защо трябва да ни унизяват със следене?

А рапорт поискаха. Когато влязох в управлението, дежурният ми предаде молбата на Симеонов да му се обадя. Той пък отпрати набързо някакъв униформен и каза:

— Извинявай, но потънахме в работата и забравих за теб. Пък началството се сетило, та искат да им докладвам. Можеш ли написа рапорт — какво правихте, с кого беседвахте, какви резултати постигнахте…

— Няма проблем — казах спокойно. — Макар вие вече май да сте разкрили престъплението, и ние доста потичахме. Е, не мога да кажа, че много сме постигнали… Даже, честно — посъбрахме информация, но май все излишна. Милчев беше при свои роднини и научил някои битови подробности за тоя… Как беше?

— Нордкьопинг…

— Да, бе — докато се сетя… Василев и Здравчев пообиколиха медиите, но май и вие сте били там. Все за вас споменавали. Аз пък търсех един бивш познат, арестувал съм го навремето в Пловдив, ама се оказа, че пак го прибрали. С две думи — да не ти губя времето, ще имаш след час доклада ми…

— Хайде, хайде — каза Симеонов и стана. — Я дай да ударим по едно. Доклада ще дадеш утре по обяд. Почивай си, нали ти казах — утре сигурно ще се разберат за вас, в другиден ще си заминете. Но нека има още малко документи в папките. Да покажем колко сме работили. Пък и вие да има какво да отчетете…

Мил и грижовен човек… Направо да се размажеш като масло на слънце… И честно да му напишеш всичко, което си правил — включително с кого си разговарял под секрет, на какви теми, какво си чул… Пък за Шишков и групата му — най-напред…

Ударихме длани и заминах. Даже го попитах кой ресторант ми препоръчва, че сме гладни, пък не познаваме града. Разбира се — „Дунавски вълни“. До сами управлението. Пое ангажимента да се обади на управителя и ни осигурят отделно сепаре. Предполагам — с добър изглед към залата, добро възприемане на музиката и добра акустика, та разговорите ни да са лесноразбираеми…

И се постарахме. Какви вицове, какви намеци, какви смехове… Дано сме ги развличали. Поне час въртяхме тая програма. А и ние си отдъхвахме. Защото после ни чакаше много, много работа.