Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Боденщайн и Кирххоф (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eine unbeliebte Frau, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2015)

Издание:

Автор: Неле Нойхаус

Заглавие: Убийството на мистериозната жена

Преводач: Людмила Костова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Велислава Вълканова

Художник: Анна Георгиева-Андра

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 978-619-164-128-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2117

История

  1. — Добавяне

Неделя, 4 септември 2005 г.

Сънят започна да се разтича, да се топи и Боденщайн се събуди, защото слънцето огряваше директно лицето му, а мобилният му телефон звънеше. Комисарят скочи уплашен и затърси опипом апарата. Колко часът беше?

— Боденщайн — избоботи той.

— Харденбах — чу се отсреща плах женски глас. — Извинете, че ви безпокоя толкова рано.

Боденщайн се надигна, но веднага се разкая за рязкото движение. Някаква неопределена болка стягаше като в железен пръстен главата му и му припомни за двете бутилки червено вино, които бе пресушил снощи. По-лошо от махмурлука беше чувството за вина, което го измъчваше. Беше сънувал безсрамно реалистичен сън за Инка. Постепенно се върнаха спомените му от вчерашния следобед, мозъкът му отказваше да възприеме разчовъркването на дълбоката рана и последвалите го поражения. Преди да стане неловко, един собственик на кон беше повикал спешно Инка по телефона. Въпреки това Боденщайн усещаше със замъгленото си съзнание, че е извършил прелюбодеяние.

— Госпожо Харденбах — избоботи той и се опита да проясни мислите си. — Не ме безпокоите. Какво мога да направя за вас?

— Дълго мислих за нашия разговор — каза жената на мъртвия главен прокурор. — Съжалявам, че почти ви изхвърлих от дома си, но аз… Трудно ми е да осъзная, че в действителност мъжът ми не е бил този, за когото съм го смятала през всичките тези години. Аз… аз открих нещо, което може да представлява интерес за вас. Можете ли да се отбиете до нас?

— Да, разбира се — отвърна Боденщайн.

— Ще ви чакам. До скоро.

И затвори. Боденщайн примижа на безмилостната слънчева светлина и набра номера на Пиа Кирххоф.

— За съжаление, не съм в състояние да шофирам — призна той и накратко й разказа защо я безпокои в неделя сутринта. — Ще ме вземете ли?

— Разбира се. До половин час съм при вас.

Боденщайн се затътри към банята и едва не се препъна в кучето, което търпеливо чакаше пред спалнята му стопанинът да излезе от комата, за да го нахрани или поне да го пусне да потича в градината. Известно време Боденщайн разглеждаше в огледалото, подпрян с ръце на мивката, небръснатото си сънено лице. В този миг реши да избягва всякакъв по-нататъшен контакт с Инка. След обилния душ, две силни кафета и дълъг разговор с Козима от другото полукълбо най-после успя да си възвърне душевното равновесие. Разговорът с Инка вече му се струваше като далечен сън. Отново затръшна вратата към миналото. Така беше по-добре.

 

 

Документите, които главният прокурор Харденбах беше спрял по случая с „Яго Фарм“ и така беше попречил на разследването, запълваха два кашона и бяха прилежно прошнуровани, както се предполагаше за подреден човек като него. Най-отгоре върху документите в първия кашон имаше плик за писмо, адресирано до Боденщайн. Всички служители на К-ІІ бяха повикани в управлението и сега седяха около голямата маса в заседателната зала, а по лицата им бе изписано очакване. След като госпожа Харденбах бе изгледала филма, в който съпругът й, без да подозира, играеше главната роля, тя беше решила, че вече не е необходимо да защитава един прелюбодеец. Единствено за да пощади децата си, вдовицата беше помолила Пиа и Боденщайн да държат колкото се може по-далече името на мъжа й от широката общественост. Боденщайн отвори плика и плъзна поглед по ръкописно написаното писмо. Неволно кожата му настръхна, сякаш бе докоснат от гробовен полъх:

Уважаеми господин Боденщайн, започна той, когато четете тези редове, вече ще сте разбрали, че съм твърде страхлив, за да понеса последствията от делата си. Понеже като ръководител на съответното К-ІІ, Вие ще се занимаете с моя случай, адресирам това писмо до Вас. Дано успеете заради семейството ми да опазите моето име от пресата. Приложено Ви изпращам документите, които бях задържал по делото „Яго Фарм“. От месеци сме по петите на Ягода, но аз направих грешка, в резултат на която се оплетох в мрежите на това момиче. Мислех, че нямам друг избор. Сега знам, че е трябвало да постъпя иначе. Трябваше да бъда честен. Хората допускат грешки. Сигурно щяха да ме изпратят в изгнание, но щях да продължа да живея. Оставих се да ме изнудват и така превърнах живота си в ад. Никога няма да си го простя, нито ще мога да го поправя.

С най-голямо уважение,

Йоахим Харденбах

— Това ни насочва към Ягода — каза Боденщайн и предаде писмото на колегите си. — Утре ще изпратим документите в Отдела за измами във Франкфурт. Но първо ще ги разгледаме ние. Може да намерим и следи за пожара, при който са загинали двама души.