Неле Нойхаус
Убийството на мистериозната жена (16)

Неделя, 11 септември 2005 г.

Пиа седеше в кабинета си и набираше заключителния доклад на компютъра. Мариане Ягода беше прекарала първата си нощ в следствения арест, Сузане Кампман беше отишла до болницата, за да си прибере неверния, но разкаял се съпруг. Доктор Михаел Керстнер и Анна Лена Дьоринг бяха довели от аржентинското консулство във Франкфурт малката Мари. Фридхелм Дьоринг бе отведен в болницата в следствения арест във Вайтерщат, в която бе настанен и Ханс Петер Ягода, и така не можеше да се порадва на новопридобитата си конна база. Кестутис Дутартас, наречен Карол, който в действителност не беше поляк, а литовец, бе заловен от литовската полиция в родния си град Клапеда. Кайенът на Мариане Ягода се съхраняваше от полицията в близост до Централната гара. В стаята на Карол в „Гут Валдхоф“ бяха намерени няколко сака, които Изабел Керстнер беше опаковала преди четиринайсет дни за пътуването към новия си живот в Аржентина. В един от куфарите се намери липсващата обувка, която бе станала причина за първото усъмняване в самоубийството.

Пиа се усмихна шеговито, когато чу как шефът й дава подробни указания на сина си за това, какво още трябва да се свърши в къщата и в градината. Знаеше, че късно тази вечер Козима ще се прибере от Южна Америка. След малко Боденщайн приключи разговора си по телефона и влезе в кабинета на Пиа. Той се строполи на стола за посетители до бюрото й, скръсти ръце зад тила и й се усмихна.

— Какво? — осведоми се Пиа. — Изглеждате толкова доволен.

— Така е — съгласи се той, — адски доволен съм. Приключихме случая.

— Така изглежда — кимна Пиа и пусна документът да се принтира. Изпъна схванатия си гръб и се прозя с ръка на устата. Тази нощ щеше да спи като умряла, а утре щеше да се появи в офиса чак в осем.

— Какво ще правите този следобед? — попита Боденщайн.

— В един ще се видя с човека, който все още е мой съпруг — припомни му Пиа, — защо питате?

— Канени сме на грил фест — каза Боденщайн. — Познайте от кого.

— Нямам представа. От Нирхоф?

— Глупости — усмихна се Боденщайн, — от Ритендорф. Празнуват завръщането на дъщерята на Керстнер. Във ветеринарната клиника.

— И канят и нас? — Пиа взе няколко листа от принтера. — Не разбирам.

— Нали няма да ме оставите да отида сам?

— Това служебна заповед ли е, или морално изнудване? — осведоми се с усмивка Пиа и прибра заключителния доклад в една папка.

— Нито едно от двете — Боденщайн стана сериозен, — съпругът ви е на първо място. Но ми се щеше да ви кажа още нещо.

— И то е?

— Това беше първият ни съвместен случай — отвърна Боденщайн — и искам да ви благодаря за доброто сътрудничество. Мисля, че двамата сме добър екип.

Пиа се постара да не се забележи колко й хареса това признание.

— Е — каза сухо тя, — признанието е равносилно направо на федерален орден за заслуги.

Двамата се засмяха съучастнически.

— Ами работният ви ден свърши и вие ще се видите със съпруга си — надигна се Боденщайн. — А аз отивам на грил партито.

— Трябва да подпишете заключителния доклад — Пиа плъзна документите по бюрото, — после можете да тръгвате.