Ангел Попов
Диагнози (9) (Шеговити диагнози за добри и демагози)

1601–1800

1601. Наште депутати вдигат си заплати, а народът пати.

 

1602. Добрите винаги бодът очите на злите.

 

1603. Доброто е по рождение, а злото по принуждение. Затова са все в сражение.

 

1604. Човекът приличен е еж саркастичен, щом някой себичен се прави на личен.

 

1605. За който е в разкош, животът не е лош, за друг е пукнат грош.

 

1606. Всяко самодоволство издава парично доволство.

 

1607. Едни за поколения остават сътворения, а други — присвоения.

 

1608. Без суверенитета Родината ни клета от чужди е превзета.

 

1609. Победите над някой, ни правят господари, победите над себе си, създават ни другари.

 

1610. Победите над другите, мечтите са на лудите,

 

1611. Нито мисли, нито казва, но за всичко се изказва.

 

1612. Хората са четящи и нечетящи, мислещи и немислещи, знаещи и незнаещи, можещи и неможещи.

 

1613. Всеки бос е самовлюбен аз, искащ подчинение от нас.

 

1614. Всички политици грижат се за внуци, но някои са вълци.

 

1615. Страхът от сравнения прави разрушения, вместо сътворения.

 

1616. Всеки младеж, значи млад еж, пълен с копнеж за волен летеж, а не за грабеж.

 

1617. От словото прекрасно на злото става тясно, затова е тъй опасно.

 

1618. Всички ангели се раждат, но после дявол или ангел ги отвеждат.

 

1619. Човекът е отражение на неговото умствено и парично състояние.

 

1620. Трудно е със зъби да не скърцаш и само обич да излъчваш.

 

1621. Всеки ден е рожден за човек вдъхновен към добро устремен.

 

1622. Всеки банкер е кожодер — по три кожи съдира.

 

1623. Всеки е добър по рождение, но доброто иска приложение, иначе става разхищение.

 

1624. Вяра, надежда, сърдечност, заедно правят човечност.

 

1625. Кукуригането е от светлото, а изкукуригането от тъмното.

 

1626. „На добър час!“ за честна власт за всички нас.

 

1627. Добрият се връща доброто да връща, а злият се връща теглото да връща.

 

1628. Човек свободен е роден, а не покорен роб, на правдата е фен и на неправдата е фоб.

 

1629. Човек лети сред Необята и иска Раят в Небесата да слезе долу на Земята.

 

1630. Шут е трудна и опасна длъжност, а шутовщина е слугинска важност.

 

1631. Вместо „Разделяй и владей!“ днес девизите са: „Кради и дебелей!“ и „Лъжи и богатей!“.

 

1632. Щом доброто грош не струва, твърде рядко се купува, но ще дойде скоро време за човечност да ревеме.

 

1633. Който се влюби, акъла си губи, а който не люби, късмета си губи.

 

1634. Всеки се ражда различен, но никой не е безличен, ако остане човечен.

 

1635. Щом важни са само парите, нещастни се скитат душите и търсят на Рая вратите.

 

1636. Някои наши идеолози станали метеоролози: разсипия и беднотия били от природната стихия.

 

1637. Всеки е малък, колкото е жалък, а всеки е огромен, колкото е скромен.

 

1638. Мъжът и жената се раждат, за да раждат себеподобни, а не мутанти неприродни.

 

1639. Кабинетът служи на човека, а не човека на кабинета.

 

1640. На майките бунта за някой е хунта. Власт безконтролна е власт своеволна, от хунта по-долна.

 

1641. На дИмократа майката и бащата е Сатаната.

 

1642. Добро, за да сториш, не трябва да молиш и с глухи да спориш, а да се бориш.

 

1643. „Признат грях не е грях!“ за Небесата, но е престъпление на Земята.

 

1644. И силните плачат, но правдата тачат и продължават да се сражават.

 

1645. Всяко сито тролче брани „вита долче“, както жаба гьолче.

 

1646. Доброто правосъдие е правдивото, другото — подкупното.

 

1647. При безродно управление липсва народно съпротивление.

 

1648. Каквито кардиналите, такива са и папите.

 

1649. За всяка вълча глутница всички вълци са добри.

 

1650. Пак търси Диоген с фенер човека сред живота чер, заробен от паричен звер.

 

1651. Всяка горска аптека дарява билки за яд и за болки.

 

1652. Всеки да прави доброто, но също да помни и злото, за да стане по-леко теглото.

 

1653. Сестра на простака е алчност двукрака.

 

1654. Няма свободни, без да сме будни.

 

1655. На някои премиери не трябват пенсионери, както на пенсионери -такива премиери.

 

1656. Уста пълни — глави празни. Слова кухи — уши глухи.

 

1657. Който се бие в гърдите, цар е голям на лъжите, тичат след него тълпите.

 

1658. Всяко ударно харчене е предизборно лапане.

 

1659. Който плаща джунджурийки, пълни нечии кесийки от народните филийки.

 

1660. Умен с умен се разбира и глупак не коментира, въпреки че го разбира.

 

1661. Правдивите стрелци не стрелят по врабци, а срещу подлеци.

 

1662. След рубаите простодушни на звездоброеца Хайям, бледнеят мойте мисли краткостишни, макар и сътворени с плам.

 

1663. Щом грабенето става касов спорт, попържането става масов спорт.

 

1664. Народът не издържа и властта попържа като моряк на баржа.

 

1665. Европа на народите, а не на бюрократите, слуги на най-богатите.

 

1666. Всяко старо умно нещо не прилича на нищо, но ни служи вещо.

 

1667. Бащата на бедността е мързелът, но майката е алчността.

 

1668. Приятелството вдъхновява доброто и пази от злото.

 

1669. Самоубийства, прилични на убийства, прикрити са злодейства.

 

1670. Слава на маршалите, двойна за солдатите, смазали фашистите.

 

1671. Запалването на свещички е повод за гордост, а не за тъгички.

 

1672. Златна, листопадна красота. Идва зима, после — пролетта. Пак ще цъфнат клони и цветя.

 

1673. Свободен, равен, даже братски — за свят такъв французинът мечта, след него пък по пролетарски руснак видя в мечтите си света, но волните чеда на Свободата накрая пак зароби ги парата.

 

1674. Повярвай си — човечен си, безгрешен си — не вярвай си, приличай си на себе си.

 

1675. Живот без приятели е комплот от предатели.

 

1676. Някои наши политици, вместо душици, имат си парици.

 

1677. Добрият не напада злия, но злият напада добрия, щом няма за злия килия.

 

1678. Всяка лоша вест, и вчера и днес, е зов за протест.

 

1679. Правда, който защитава, правдата го вдъхновява, затова не се предава.

 

1680. Поради що се страхувате, управници? Бъдете народни защитници, а не послушни продажници.

 

1681. Който бонус получава, данъци да умножава, мигом да се отзовава.

 

1682. Безсребърна е правдата, а сребърна — неправдата, затуй царува кривдата.

 

1683. Който перчи се с рогата, значи празна е главата и разчита на парата.

 

1684. Карат трошки бедни мишки, зарад сити въшки.

 

1685. Бог съди в небесата, човекът — на земята според делата и вината.

 

1686. Който бонус получава, дългове да умножава, трябва да се въдворява.

 

1687. Който бонуси раздава, гафове да сътворява, трябва да се уволнява.

 

1688. Без лихви депозират, а с лихви кредитират, имотите прибират и тройно ни обират.

 

1689. С розов диоптер всичко е супер — тортичка „Сахер“.

 

1690. „Признат грях не е грях“, ако не е престъпление.

 

1691. Толерантност без правдивост е фалшивост.

 

1692. Сбъдва чудесата само добротата на земята.

 

1693. Който скача е вбесен, а кой не скача — уреден, туй е днешният рефрен.

 

1694. Днес човещината, заради парата, скитник е горката тука на земята.

 

1695. Вземат някои пари, но да учат ги мързи и се готвят за крадци.

 

1696. Златото раздава, който разпродава цялата държава, богаташ да става.

 

1697. „У“ е превъзходна степен на „долу“.

 

1698. Блажена е България, щом чака от лотария да стане на Швейцария.

 

1699. Кадърната държава отглежда и създава, но рожби не продава.

 

1700. Предателите наши платени са търгаши, да станат богаташи.

 

1701. Обичта на детето към котето клето изпълва сърцето.

 

1702. Зарад продажните слагачи потокът „Южен“ ни прескочи, а „Турският“ се случи.

 

1703. Никой не е прост, който става мост зарад важен пост.

 

1704. Мойте смешни епиграми за добро са, не за драми, но за някой са цунами, щом бои се от смеха ми.

 

1705. Гладен бедният студува, щом фъртуната върлува, но властта дали дочува вън как бурята бушува?

 

1706. Смехът е страх без пердах.

 

1707. Без съмнение животът е космично сътворение.

 

1708. Прави дори компромиси, но без да губиш себе си.

 

1709. Много политици, вместо белезници, имат си парици.

 

1710. Проблем не се решава и по-заплетен става, щом прав се обвинява, а грешен насърчава.

 

1711. Умните и смели фрази цяр са в лековити дози срещу болки и недъзи.

 

1712. Хомотът на парата разпалва на земята борба за свободата.

 

1713. Делата задкулисни след време стават ясни, че мини са опасни.

 

1714. Всяко смирение ражда прозрение, не примирение.

 

1715. Безвредната сатира вреди на характера, а вредната сатира прилича на хакера.

 

1716. За лошия злото е истинско злато, а за добрия злато е само доброто.

 

1717. Повторението брани знанието от забвението.

 

1718. От зрял социализъм към гнил капитализъм става дИмократизъм.

 

1719. Който шеф със зам се оправдава, свойта отговорност скрива, чист да се представя.

 

1720. Всеки плод правдив често е горчив, но е вечно жив.

 

1721. Къси са краката само на лъжата, не и на парата.

 

1722. Който протестира гладен се прибира, а който аплодира бързо прогресира.

 

1723. Награди врага с възмездие, а приятеля — с доверие.

 

1724. Най-скъп подарък не е най-скъпият, а най-дълго мечтаният.

 

1725. Съдбата не е враг, но става неприятел, когато вместо враг отнеме ни приятел.

 

1726. Според Вуте прост всеки лъжещ Бос има дълъг нос.

 

1727. Не желай разкош, нито пукнат грош, да не станеш лош.

 

1728. Човекът сам е капитан на потъващ кораб.

 

1729. Рядко песимисти стават хумористи, но често оптимисти стават хумористи.

 

1730. Не тачат Свободата слугите на парата, но тачи кръв пролята Родината ни свята.

 

1731. Щом ситите царуват фанфарите надуват и гладните не чуват.

 

1732. Изкусният ласкател прикрит е неприятел и в образ на приятел коварен е предател.

 

1733. Сбъдни мечтата със свои жертви, но не с кръвта на чужди мъртви.

 

1734. Истинските добродетели на доброто са крепители и на злото са рушители.

 

1735. Някой чува съвестта, друг е глух за честността, затова е горестта.

 

1736. Словото критично не обижда лично, но не е безлично.

 

1737. Парична е причината, щом скъпа е чужбината и евтина — Родината.

 

1738. Прекрасното често е опасно, но и опасното често е прекрасно.

 

1739. Всички точни диагнози пазят от склерози.

 

1740. Ако себе си питат, сигурно са елитът, но народа да питат.

 

1741. Не мери по завистта, че успял си на света, най- завижда глупостта.

 

1742. Замениха нашенският Дон Домат с вносен ГМО пират.

 

1743. Който правда тачи, кривдата не рачи, а който кривда тачи, правдата не рачи.

 

1744. Който истината мрази, правдата с ботуши гази, своя келепир да пази.

 

1745. С лъскави брътвежи властникът се ежи, скривайки ламтежи.

 

1746. При безгрешна диагноза, но рецепта с грешна доза, от лекарства няма полза.

 

1747. Злини, които правят, на себе си се нравят, а който зло не прави, на всичките се нрави.

 

1748. При лица различни, със сърца обични, хората са лични.

 

1749. Всяко слово смело ражда силно дело срещу нещо гнило.

 

1750. Не сме Господ, но ни стига, че подобни сме на Бога.

 

1751. Афинитет просветен, афинитет сърдечен, афинитет космичен, но само не паричен.

 

1752. Земя не се продава, земя се защитава, защото кръв пролята земята прави свята.

 

1753. Всяко дарование генно е копнение, чакащо творение.

 

1754. Надявай се на Бог и себе си. Без родител като изгубен си.

 

1755. Благородството е богатство, но рядко богатството е благородство.

 

1756. Ботев е национално знаме, а Вазов — национален химн.

 

1757. Богатият престъпен, надменно е заможен, защото е нищожен.

 

1758. Който се преструва, че не се страхува, с гардове пътува.

 

1759. Без аршин за грях и възмезден страх всичко става прах.

 

1760. Където алчност има, но правдивост няма, престъпност е голяма.

 

1761. За някой е животът поносим, ако направи друг непоносим. Дано от тази лудост се спасим.

 

1762. „Вълк козината сменя, но нрава не променя!“ Който вчера е фалшив, днес и утре е лъжлив.

 

1763. Който изборно приказва, без нищо да доказва, празни приказки разказва.

 

1764. Бай Ганьо, пише „Форбст“, довчера бос и прост, днес славен е герой с парите си безброй.

 

1765. Хейтърството е безсилие пред правдата и нежелание за борба с неправдата.

 

1766. Борбата е различна, но винаги себична, когато е парична.

 

1767. Пари от труд или талант по-ценни са от диамант, а парите от лъжа и зло създават робското тегло.

 

1768. Добро за добрите и правда за злите, затуй са борбите.

 

1769. Приятелско лице с протегнати ръце е предано сърце.

 

1770. Народът ни иска да имаме днеска водачи без маска.

 

1771. Богоявление и Ботево рождение е велико съвпадение и Божие знамение.

 

1772. Богати тънат в Рай, а бедни гинат в Ад. Върви към своя край от алчност този свят.

 

1773. С крадци държава не се управлява, а се разрушава.

 

1774. Орден и дори медал, който на врага е дал, сигурно се е предал.

 

1775. Бедният често е достоен, а богатият рядко е достоен.

 

1776. Правораздаване, а не отмъщаване или опрощаване.

 

1777. „Назад към природата!“ Важи и за природата на хората.

 

1778. България пати от много депутати и евродепутати с огромни заплати.

 

1779. Няма напълно независим, но има изцяло купен и подкупен.

 

1780. Щом се взема заем за живот под наем, бедни ще живеем.

 

1781. Всички се страхуват, но едни слугуват, а други се бунтуват.

 

1782. Огледало криво, криво все оглежда и лице правдиво, криво пак изглежда.

 

1783. Ангелско сърце и ангелско лице с чисти са ръце.

 

1784. Знаменитите развяват знамената, а безличните предават свободата.

 

1785. Колкото по-празен е хладилника, толкова по-мразен е управника.

 

1786. Който угоди на жената, ще оправи страната, от женски род са нещата.

 

1787. Обичта е природна дарба, без която всяка дарба остава неразвита.

 

1788. Колкото по-пазен е престъпника, толкова по-важен е закрилника.

 

1789. Словата дръзки са като „Дръзки“.

 

1790. Глухоням е днес елита, който вънка се отчита.

 

1791. Внучката и внука гонят всяка скука, както утрин всяка гони слънце мрака.

 

1792. Децата са слънца с усмихнати лица и златни сърчица.

 

1793. Който бори се за слава, даже злото го забравя, а добро човек щом прави, делото ще го прослави.

 

1794. Наште Богу мили, на дявола немили, Ренесанс творили.

 

1795. Човекът е човек, щом не е роб на чек.

 

1796. Наште депутати са орли крилати, а врабци летците станаха горките.

 

1797. Който власт избира, за да прогресира, само гроб го спира.

 

1798. Незаслужената слава отравя, а заслужената — окрилява.

 

1799. Некадърните мразят кадърните, както фалшивите — правдивите и продажните — неподкупните.

 

1800. „По делата ще ги познаете!“, а по парата ще ги осъждате.