Ангел Попов
Диагнози (4) (Шеговити диагнози за добри и демагози)

601–800

601. Когато словото не стреля като олово, оловото замества словото.

 

602. Дъгата и фойерверките са пъстроцветни. Не са за далтонисти.

 

603. Който страх внушава — най-много се страхува.

 

604. Дори да са съгласни всички, друга може да е истината.

 

605. Децата са ангели, дори дяволски бели, когато правят.

 

606. Думите, мелодията, багрите, дори и камъкът търсят смисъла. Намерен ли е той, вечни стават и те.

 

607. Думите са форма, смисълът — съдържание. Не могат един без друг.

 

608. Дупката остава джоба празен, а човекът — гладен.

 

609. Животните са верни на природата, а ние се учим на вярност.

 

610. Гладът за храна, любов и правда има една причина — човешката алчност и бездушие.

 

611. Нулите се нуждаят от числа, за да станат цифри. Но ако не желаят, никакви числа не помагат.

 

612. И рендето има няколко страни. Можем да избираме.

 

613. Докато бъркаме добродушие с овчедушие, вълкът ще бъде винаги сит и доволен.

 

614. Най-големият прахосник не е мързелът, а безсмислието.

 

615. Заслуженото богатство и незаслужената бедност не заслужават презрение, а уважение и съчувствие.

 

616. Объркани сме като народ, защото толкова правителства опитват да ни побъркат.

 

617. Ако щастието е красота, значи и красотата е щастие.

 

618. Да бъдеш добър човек в очите на някой е повече от щастие, това е щастлива съдба.

 

619. След стигане на дъното, следва винаги нанагорното.

 

620. Свободната воля е моторът, а битието — пътят, по който безаварийно пътуваме или катастрофираме.

 

621. По заплатите, бонусите и пенсиите ще ги познаете.

 

622. Човекът е неравенство. Едната страна е нашата представа, а другата — на другите за нас.

 

623. На лошото лактите са остри, а на доброто са силни ръцете.

 

624. Всяко предателство има цена, а приятелството е безценно.

 

625. Понякога става, каквото не трябва, но не е повод за отчаяние.

 

626. Болката мобилизира повече от удоволствието, защото е заплаха за съществуването.

 

627. Цитиране на Библията, без прилагане на словото е безверие.

 

628. Падат материални прегради и морални забрани, но израстват финансови стени между хората.

 

629. Най-трудното е от себе си да направиш човек.

 

630. Честото ослушване води до робско послушание.

 

631. И най-умният не постига много ако слуша само ума си.

 

632. Добрият разбира, който търси доброто и този, на когото пречи. Двама на един са.

 

633. Обичай, за да си обичан, но и без да мразиш, може да си мразен.

 

634. Периферията решава кой да бъде център, а центърът решава кой да бъде периферия. Зависими са един от друг.

 

635. Тъжните хубави стихове са като горчиви, но пречистващи сълзи.

 

636. Каквито са мислите, чувствата и мечтите, такива са и делата.

 

637. Щастието е най-голямото доказателство, че Бог и Природата ни обичат.

 

638. Най-скъпите учители са страданието и радостта. Вторият е по-евтин.

 

639. Добрият критик умее не само да критикува, но и да вдъхновява.

 

640. Свободната воля и свободният избор са право, но повече отговорност.

 

641. Свободата е най-любима, а отговорността — най- омразна.

 

642. Нищо не е съвършено, но може да е незаменимо.

 

643. Пред чука няма привилегировани пирони.

 

644. Най-трудни за постигане са доброто, истината и правдата. Който ги постигне се нарича човек.

 

645. Най-скъпите неща са човечността и щастието. Бедните духом не могат да си купят от тях.

 

646. Сърцето не само движи кръвта, но и се влюбва. Затова не спира да работи.

 

647. Според учените не е полезно да сме само трезви. Все нещо трябва да ни опива.

 

648. На много днешни политици майсторията е мимикрията.

 

649. Плевелите не се поддават на ашладисване.

 

650. За да не се изгубиш в тъмното, пази огъня запален от други преди тебе.

 

651. Вчерашното единично изобилие роди днешния масов недоимък.

 

652. Всичко лошо се дължи на липсата на любов към ближния, хората и себе си

 

653. Всяка същност изпълва старата форма и търси нова форма за проявление.

 

654. При потапяне в проблемите всеки олеква или натежава според своята компетентност.

 

655. Можем и без врагове, но безпогрешно показват истинските приятели.

 

656. Никоя вяра не е неизменна. Развиват я вярващите.

 

657. Враговете са неумолими, а приятелите — незаменими. Помагат да бъдем непогрешими и неуязвими.

 

658. Публиката винаги е пристрастна, но без нея пиесата е безадресна.

 

659. За каране през просото също има гаранция, но временна.

 

660. При всеки успех минусите стават плюсове, но и обратното.

 

661. Агресията, дори виртуална, ражда реална жестокост.

 

662. На безплоден клон прът не трябва, но от него здрава тояга става.

 

663. Безличният и личната карта не го прави личен.

 

664. Доброто сърце не търси благодарност, но усеща неблагодарността.

 

665. Безконтролното забогатяване води до контролирана мизерия.

 

666. Някои станаха пишман-философи, а други пишман- политици. По-добре пишмани, отколкото душмани.

 

667. Безполезен си ако си полезен само на себе си.

 

668. Нищо в човека не е съвършено, освен жаждата да обича и да бъде обичан.

 

669. Да бъдем такива каквито сме и да добавяме по нещо ново.

 

670. Радваме себе си, когато радваме и другите.

 

671. Грижим се за себе си, когато се грижим и за другите.

 

672. Всеки човек е различен, но добрите си приличат.

 

673. Пътят е важен, но по-важна е посоката.

 

674. Има много сродни души, но рядко се срещат.

 

675. Без любов и дългият живот е безсмислен.

 

676. „Спомените, тъжни или радостни, освежават душата“ — Достоевски. Зависи какви са били делата.

 

677. Човешката природа е като звездите. При безоблачно време сиянието е божествено.

 

678. Приятелското кафе е най-скъпият и най-вкусен сорт.

 

679. Хората, казващи истината, имат нужда от нас, както и ние от тях.

 

680. Който не тежи на мястото си, тежи само в своите очи.

 

681. Богатите и преситените презират бедните и гладните.

 

682. „На всяко гърне — похлупак!“. Така не личи, че гърнето е празно.

 

683. Изкуството говори с езика на сърцето и душата. Думите са същите, но смисълът е различен.

 

684. Човек се стреми да прави нещо вечно, за да направи вечността човечна.

 

685. Който умее да говори, умее и да слуша.

 

686. Кучетата лаят, талантът си твори. Лаят отшумява, а сътвореното остава.

 

687. За хубавото, времето винаги е хубаво.

 

688. Благословено е сърцето, ако поне едно приятелско сърце тупти за него.

 

689. При излизане на светло — не гледай назад, не повтаряй Орфеевата грешка.

 

690. Никой не е напълно заспал. Все някоя глупост ни пречи да заспим.

 

691. Човекът е временен, съвременен и надвременен. Зависи от делата.

 

692. Предателството е липса на вярност към другите и към себе си.

 

693. И най-мъдрата сентенция не решава проблемите, но фокусира вниманието върху тях.

 

694. Ако сегашните лъжи са по-красиви от предишните, това доказва предимството на еволюционната теория пред креативната.

 

695. За заблудата и истината няма заключени врати. Все някой намира верния ключ.

 

696. Който се вглежда в себе си, вижда по-добре външната и вътрешна красота.

 

697. Страхливият не иска да бъде смел, а смелият не може да бъде страхлив. Едното е гледна точка, а другото — природа.

 

698. Поезията не зависи от формата, но най-красива е класическата.

 

699. Няма перфектен рай и ад. И в рая има змии, а в ада се разхождат Данте и Вергилий.

 

700. Изкуството излъчва зареждаща енергия. Най-добрите образци са не само красиви, но и лековити.

 

701. Раят и адът са вътре и вън. Целта е да ни разпъват и лекуват.

 

702. Чуване, виждане, разбиране — пътят е един, но километрите са различни.

 

703. Животът е вечно жив и това е необходимо, но недостатъчно условие. Другите условия допълваме според свойте разбирания.

 

704. Причината за всеки раздор не е ябълка, а самодива. Затова някои подивяват.

 

705. Човекът е като Робинзон Крузо — винаги вярва и се надява.

 

706. Сит търбух — за народа глух! (По Радой Ралин).

 

707. Човек трябва да е верен на своята природа, а не само на стомаха.

 

708. Самооценката може да бъде самокритична, но не и оценката.

 

709. Радостта е като светлината — огрява всяко тъмно кътче на душата.

 

710. Самохвалството е като позлатата — скрива същността на нещата.

 

711. И пепелта и пръстта са велики. Първата доказва, че сме горели, а втората ни приема като любяща майка.

 

712. Борбата е между чинийките и гювечите — никой не иска да остане празен.

 

713. Ако сме обърнати към природата, значи сме обърнати към себе си.

 

714. Разбираема идея е тази, която не само ние, но и другите разбират.

 

715. Зад всяка постъпка стои поне един съвет. Постъпките са осъществени съвети.

 

716. Идеите са колективно творчество. Трябват талант, кураж и подкрепа от обществото.

 

717. Истината е светлина, а лъжата — тъмница, които сами избираме.

 

718. Децата се не само ученици, но и учители по искреност, сърдечност и правдивост.

 

719. Ситият към гладния: „Не съм гладен. Вече съм жаден!“

 

720. Кроткият не лае, но хапе, ако се налага.

 

721. Парите не миришат. Миришат крадците.

 

722. Всеки хоризонт се отдалечава, но дано не притъмнява.

 

723. При всяко преоткриване, разбираме колко красив е светът.

 

724. Да не мислим за нас е безумие, но да мислим само за нас е слабоумие.

 

725. Егоизмът развива хитрости, а не способности.

 

726. Свободният избор е повече отговорност, отколкото право.

 

727. Пътни знаци има на всяко кръстовище, но пътят избираме ние.

 

728. Едни страдат заради свои грешки, а други заради чужди. Първите са оптимисти, защото мислят, че могат да ги намалят, а вторите са песимисти, защото считат, че не зависят от тях.

 

729. Както икономическите кризи и страданията са резултат на свръхпроизводство.

 

730. Красота без доброта не съществува. Страни са на една монета.

 

731. Животът е по-мъдър от най-мъдрия човек. Съдържа мъдростта на всички.

 

732. Другите можеш да излъжеш, но себе си никога.

 

733. Знаем, за да можем, но и можем, ако знаем.

 

734. И патологът и политологът се занимават с дисекции.

 

735. Другите са твоето, както и ти си тяхното огледало.

 

736. Всяка ситуация се променя, когато и ние се променяме.

 

737. Не обещавай повече, отколкото можеш да направиш, но прави повече, отколкото си обещал.

 

738. Силното вълнение е опасно, но да се живее без вълнение е безсмислено.

 

739. Искат да управляват света чрез парите, без да се интересуват какво искат душите.

 

740. Красотата отразява, а добротата сътворява хармонията.

 

741. Същността на човешкото е човечното.

 

742. Децата са винаги щастливи, освен когато ние сме нещастни.

 

743. По-важни от годините са щастливите мигове в тях.

 

744. Мечтите също освежават, когато се осъществяват.

 

745. „Всичко е възможно“ означава оптимистична и песимистична възможност. Изборът е наш.

 

746. Свободомислието е като раболепието — няма прекаляване.

 

747. Разтворената книга е като вълшебна птица, долетяла при любознателния.

 

748. Приятелството не винаги е песен, но помага да запеем отново.

 

749. Всеки път е миниран с трудности. До края стигат най- смелите и най-подготвените.

 

750. Радостта и омразата са различни състояния на душата. Първото е рай, а второто — ад.

 

751. Светът е един за всички, но всеки го отразява различно.

 

752. Мъдростта е общочовешка, но и глупостта също не е само индивидуална.

 

753. Доброто е като водата, а злото като леда. Водата блика постоянно, а ледът мръзне самотно.

 

754. Доброто рядко е на мода, но е вечен стилът му.

 

755. Върхът наднича в бездни, но и в простори звездни.

 

756. Вълкът-единак брани само себе си. Уязвими сме заради ближните.

 

757. Истинските прилики-отлики не са във формата, а в съдържанието.

 

758. Злите изпитват злорадство, а добрите радост. Затова първите са ненаситни, а вторите — благодарни.

 

759. Мъдростта не означава пълна свобода, а освобождаване от недостатъците.

 

760. Законът трябва да подкрепя всяко възхитително да стане задължително.

 

761. При спор между омрази, правдата рядко участва.

 

762. Който със свои сили постига нещо, цени своите и постиженията на другите.

 

763. Мълчанието на агнетата е солидарност с вълците.

 

764. Желанието да летим е по две причини: радостна или тъжна. И щастието и бягството приличат на летенето.

 

765. Истината е рядко цвете, а достигането до него — още по-рядко.

 

766. Най-големият парадокс е, че при толкова зло доброто продължава да съществува.

 

767. Никой не знае каква е цената на живота, но е доста над пазарната.

 

768. Важно е казването, а съществено — отстояването на казаното.

 

769. Българинът е приведен над бедната нива. Приведен е от тези, които се боят от изправянето.

 

770. Ако дълго липсва, радостта е опасна като липсата.

 

771. Представителната демокрация се избира от мнозинството, но служи на малцинството.

 

772. Желанието е облеклото на мисълта. Зависи от дизайнера.

 

773. Истината и лъжата моделират различни физиономии.

 

774. Причина за лошото и доброто не е само една. И двете са колективно творчество.

 

775. Животът е колело — трябва въртене на педалите, здрави гуми и спирачки.

 

776. Купуването и кротуването на гласове е престъпление.

 

777. Сиромашията и простотията са сестри. Втората бяга от училище и става като първата.

 

778. Влюбените имат велико предимство — на тяхна страна е човешката същност.

 

779. Откакто разбрах, че сърцето харесва всички сезони, престанах да ги наричам кишав, горещ, влажен и студен и те започнаха да рисуват само вълшебни картини.

 

780. Кротуването на овцете не е престъпление, но помага само на овчаря и на вълците.

 

781. Славата не е кафезна птица, властта и богатството не могат да я задържат.

 

782. Духовното означава материалното да стане смислено, красиво, правдиво и щастливо.

 

783. Истината е ослепителна като слънцето. Затова рядко поглеждаме към нея.

 

784. Духовно е всичко искрено, красиво и правдиво.

 

785. Важни са пътищата към истината, но също и тези, които не водят към нея.

 

786. Прекрасните човешки творения доказват, че сме създадени по образ и подобие Божие.

 

787. При представителната демокрация всяко безпарично

 

нещо е безправно, а всяко парично нищо — богоравно.

 

788. Обичайте тези, които ви харесват такива, каквито сте, но вярват, че можете повече.

 

789. Всеки има шанс да осъществи своята неповторимост. Зависи от неговият избор и от подкрепата на другите.

 

790. И в хармоничната форма може да липсва хармония.

 

791. Целта на всяка промяна е да открием най- постоянното.

 

792. Дяволът е ангелски красив, но фалшив като двуличен човек.

 

793. Поезията вълнува ако е дълбоко преживяна. Важен е смисълът на преживяното.

 

794. Пътят на истината е личен, но и общочовешки.

 

795. Вярата отразява светлината на външния и вътрешен свят. Оптимизмът и песимизмът зависят от отражението.

 

796. Днешната демокрация е на кръстопът: пряка или авторитарна? Първата табела е скромна, а втората — огромна.

 

797. Често избираме по-малкото зло и рядко по-голямото добро.

 

798. Мъдростта говори красноречиво, но тихо. Затова трудно я чуваме.

 

799. И беззащитните малки животни са смели. Дават ни пример.

 

800. Макар озвучено, киното е като нямо. Много истини казва, но малко ги чуваме.