Ангел Попов
Диагнози (10) (Шеговити диагнози за добри и демагози)

1801–2000

1801. Които дълго траят, щом истината знаят, не трябва да роптаят, че Ад е станал Раят.

 

1802. От безчовечни филми на автори рептилни растат деца дебилни.

 

1803. Хуморът е хакер срещу всеки шмекер.

 

1804. Всички добри са братя и сестри.

 

1805. Послушай мъдрия Хайям, за да не те е после срам, че грешник станал си голям.

 

1806. Най-точна диагноза на днешната зараза е алчност и омраза.

 

1807. Който златото раздава, на закрила се надява, но накрая сам остава.

 

1808. Дубай е земен рай, но нефтът има край, а талантът е безкрай.

 

1809. Който се подценява, не знае колко струва, а който се надценява, пукнат грош не струва.

 

1810. Който заповядва, мисли се брадва и дърво му трябва.

 

1811. Лоши за лошия, добри за добрия, това е орисия.

 

1812. Заради заплати лесни стават ангели небесни много дяволи нечестни.

 

1813. Съдбата с тъжно е лице, което често се гримира, да скрие тъжното сърце, което волно не пулсира.

 

1814. Някои за столчета и заради бонбончета станали са тролчета.

 

1815. Прекрасното приятелство е братско разбирателство при всяко обстоятелство.

 

1816. Моретата са общи, посоките безброй, компасите са същи, но корабът е твой.

 

1817. Добрият е приятел, а злият — неприятел, дори за Бог- създател е дяволът предател.

 

1818. Всяка втора вест ни представя днес не бедняк злочест, а престъпен крес.

 

1819. Въображението без знание е сляпо, а знанието без въображение — сакато.

 

1820. Който е за никъде, е слуга навсякъде и слугува някъде.

 

1821. Който печати парите, той подчинява съдбите. За свобода са борбите.

 

1822. Луната изгряла е винаги цяла, макар изтъняла.

 

1823. Милото лихварче и добро банкерче, сладко е шекерче и любезно зверче.

 

1824. На Марко Тотев сърцето, за разлика от портмонето, с безценно злато е заето.

 

1825. Днешните социолози правят точни диагнози по паричните залози.

 

1826. Всички могат да обичат, които хора се наричат и неправдата отричат.

 

1827. Щом купен има някъде, но съден няма никъде, подкупност е навсякъде.

 

1828. Хитрият боклук обвинява друг за боклука тук.

 

1829. Клетка за свекърви, за да няма кърви кой да бъде първи.

 

1830. Маймуните общуват, а хората воюват, парите щом царуват.

 

1831. Семето на злото, както на доброто, никне от сърцето, щом е там посято.

 

1832. Един въпрос ума ми без отговор тормози: защо безсилни думи всесилният ги мрази?

 

1833. Млад си в старини с твойте добрини, стар си в младини, правиш ли злини.

 

1834. Който се бърка в чуждата болка въшка е жалка.

 

1835. Главите чукундурски от брадва се страхуват и чуждите рискуват.

 

1836. Плуващи в разкош, мислят се плувци, щом за някой грош служат на глупци.

 

1837. Великите не се прекланят, глава пред ятаган не скланят и свободата родна бранят.

 

1838. Някои на славно, казват че е срамно, други на безсрамно, казват че е славно. Срамното безсрамно днес е меродавно.

 

1839. Животът е любов, а любовта — живот, затуй е свеж и нов и вечен всеки род.

 

1840. Похвално е да спориш, прекрасно — да се бориш живот добър да сториш.

 

1841. Блага не се даряват, блага се сътворяват или се присвояват.

 

1842. Който говори, само да спори, без да се бори, значи дърдори.

 

1843. Поискал речен хвощ да стане славен вожд, но пролет дъждовете преливат бреговете, затуй за дълго вожд не става никой хвощ.

 

1844. Днес става съвършено ясно: живеят търтеи

 

прекрасно, а другите пчели — нещастно и става в кошера опасно.

 

1845. „Кой каквото прави, за себе си го прави!“, но дали се нрави на криви и на прави?

 

1846. Който предано се труди, може шеф да го разлюби заради партийни злоби.

 

1847. Човек без порок прилича на Бог.

 

1848. Когато фактите бодът, вбесени някои крещят правдата да заглушат.

 

1849. Който свестните гази, пред господарите лази и трупа гняв и омрази.

 

1850. Народът адски страда, но други са за Ада.

 

1851. Не злато и сребро, а дружно е хоро сърдечното добро.

 

1852. Пламтяща в небесата, разпалваща сърцата, на Левски е звездата.

 

1853. Всички хора лоши се правят на добри. Няма цар с галоши и властник без пари.

 

1854. Всеки среща зло и добротата, различавайки ги по делата.

 

1855. Понасянето на щетите, щом са същите главите, е партиен шум в ушите.

 

1856. „В началото е словото“ и претворява делото завета на началото.

 

1857. Всеки, който тика българи към бездна, хитрата му сметка крива му излезна.

 

1858. Никой не може да е напълно щастлив, но може да не е напълно нещастен.

 

1859. Вместо модел на зравеопазване, днес е предел на джобоопразване.

 

1860. Споделената любов разбити сърца лекува, а нещастната любов здрави сърца разбива.

 

1861. За правдивите промени трябват депутатски смени и Хан Крумови закони.

 

1862. Съюзът на сърцата е пристан за децата и храм на добротата.

 

1863. Които са притворни, на злото са покорни, защото са злосторни.

 

1864. Подпис на юрист върху празен лист е наивник чист.

 

1865. Не загърбвай мечтите, но си плюй на ръцете и ще стигнеш звездите.

 

1866. Не получават скромните Оскар, защото на суетност е олтар, но получават звездния Икар.

 

1867. Война за оцеляване, или унищожаване? Въпрос на отразяване.

 

1868. Който спекулира, парсата прибира. Всеки го разбира.

 

1869. Отляво е лиричното, отдясно — прозаичното, а между тях човечното.

 

1870. Тишината е на славата цената.

 

1871. Раждат се таланти като звездни диаманти, затова днес интриганти правят хората мутанти.

 

1872. Колкото по-малко песимизми, толкова повече оптимизми.

 

1873. Медицинските сестри и министерските синове са от разни светове.

 

1874. Безценна Свободата, платена бе с цената на руска кръв пролята и наша кръв в земята.

 

1875. Не помнещият миналото е сомнамбул в днешното и сляп за бъдното.

 

1876. За правдата борбата разкрива красотата, заложена в сърцата.

 

1877. Единодействат себеподобните, а свещенодействат богуподобните.

 

1878. Всеки точен афоризъм е насочен оптимизъм срещу мрачен песимизъм.

 

1879. Разводът рядко е щастлив, но щом животът е горчив, съдбата търси коректив.

 

1880. Които теб продават — безплатно им прощавай, но които род предават — за злото не прощавай. Такава прошка давай, но родно не предавай.

 

1881. Българинът гол, плаща данък бол, за да вири нос всеки важен бос.

 

1882. „Афинитетът към парите“ е кръстопътят на душите, които тръгват към злините.

 

1883. По рогата с двата пръста личи си кой воюва с кръста като слуга на Антихриста.

 

1884. Всяка грешка ражда смешка, но от грях не става смях.

 

1885. Крият в офшорки парите, за да прикрият следите.

 

1886. Които завиждат, сами се обиждат, че тъпи се раждат.

 

1887. През просото я карат, щом за кокал се карат лъвски пай да прибарат.

 

1888. Безспир дерзай и твърдо знай: ще грейне май.

 

1889. От спънат кон не става вихрогон, но всеки кон се ражда вихрогон.

 

1890. Когато си мълчим, а трябва да гълчим, неправдата крепим.

 

1891. Който не чете, друго го влече, но малкото дете е будно човече.

 

1892. Щом ангели сгрешат прогонват се от Бог, а щом крадци крадат въздигат ги възбог.

 

1893. Добро, които правят, не се на злите нравят и те лъжи разправят добри да злепоставят.

 

1894. Всяко самозапалване е страшно обвинение срещу алчно управление.

 

1895. От всеки ангел не става дявол, но всеки дявол се прави на ангел.

 

1896. Най-голямо е богатство дом да имаш и семейство, а Земята сред простора е домът на всички хора, на животни и растения, рай в небесните селения.

 

1897. Душа човешка, щом върне брошка, за тази грешка се дава прошка.

 

1898. Безсърдечното нещо е безсмислено нещо, а сърдечното нещо е божествено нещо.

 

1899. Всеки скудоумен мрази всеки умен като луд безумен.

 

1900. Който мрази Православното, значи мрази Християнството, че му пречи на господството.

 

1901. Китна полет ни зове сред море от цветове към сърдечни брегове.

 

1902. Сюжетите библейски са мъдрости житейски, за да живеем райски.

 

1903. В шетнята изборна голяма по-проста от лъжата няма, но много неграмотни има.

 

1904. Подбира сатаната слугите чрез парата и прави в необята от Рай на Ад Земята.

 

1905. Много приказваше, но нищо не правеше, защото се хвалеше.

 

1906. Храбрите загиват, но не се предават и безсмъртни стават.

 

1907. Нечистоплътният съди мръсник, както двуличният хвали двулик.

 

1908. Майката ни е Земята, Таткото са Небесата, а наградата — Децата.

 

1909. Летим в небесата с крила на мечтата, но ровим в земята с плуга на делата.

 

1910. От правда, който се засяга, шапката го стяга и нога подлага.

 

1911. На връх планината, почти в небесата, летим над земята на птици с крилата.

 

1912. При двойни аршини, вместо точни закони, властват алчни нагони.

 

1913. Добро, дарявано насила, без добротворна щедра сила, е като птица, но безкрила.

 

1914. Нещастието закалява, а щастието вдъхновява — урок животът преподава.

 

1915. Не всеки ни лъже, но който ни лъже, той друго не може.

 

1916. Не всеки завижда, но който завижда, нищожен се вижда.

 

1917. Ако вътре е светло и навън ще светлее, ако вътре е тъмно и навън ще тъмнее.

 

1918. Талантливият е скромен, защото е човечен, а бездарният е злобен, защото е себичен.

 

1919. Всеки е немил-недраг щом на алчните е враг и на правдата е драг.

 

1920. Само човек добросърдечен знае правдата какво е.

 

1921. От всеки политик не става престъпник, но от всеки престъпник става политик.

 

1922. На прехода целта не бе собствеността, а да срине в пропастта на българите крепостта.

 

1923. За който робството е мит, навярно с мозък е промит, или с покорен кръст превит от 5-вековен геноцид.

 

1924. Нахалното нищо се прави на нещо, а скромното нещо го правят на нищо, тъй важното нищо се прави на вещо.

 

1925. Колкото по задигат, толкова по се издигат, но накрая пропадат на омразата в адът.

 

1926. Който честни хваща и в затвора праща, глобите да плаща.

 

1927. Които са прави, ги бутат надолу, а хората криви, ги тикат нагоре.

 

1928. Дали си вярващ, или невярващ, с дела доказваш в което вярваш или невярваш.

 

1929. Треперят шушумигите, че истината в книгите по- остра е от шпагите.

 

1930. Пречи човечното на безчовечното, но то е вечното.

 

1931. Който земята наша продава, той като Юда Бога предава и същата участ заслужава.

 

1932. Дворци за гости със суми тлъсти си правят власти.

 

1933. Подобно мравка покрай небостъргачи човекът крачи.

 

1934. Корупцията критикуват, но с нея някои флиртуват и ВИП-имоти си купуват, които милиони струват.

 

1935. Христовото разпятие жестоко е страдание, изкупващо спасение.

 

1936. Продажност щом царува, престъпност съществува и честност се купува.

 

1937. Безработни бягат от Родината, а имотни грабят Татковината.

 

1938. Животът вечно си тече, но мътен някои влече, заради алчно човече.

 

1939. Животът суета е за суетните и земна красота е за човечните.

 

1940. Които славят свободата, но не сочат с гняв войната, мир не носят на земята.

 

1941. Които славят добротата, но се кланят на парата, злото правят на земята.

 

1942. Обичащите истината, разпознават лъжата, а обичащите лъжата, не разпознават истината.

 

1943. Вече даже на глупците ясни стават хитрините: от потопа на войните наводняват ни земите на мигрантите вълните.

 

1944. Добрият е правдив, а злият е фалшив, защото е граблив.

 

1945. Българийо разпъвана, от Бога си възкръсвана, защото си божествена.

 

1946. Днес е ден победен над врага предишен, но дано последен е за всеки днешен.

 

1947. Едно е да браниш земята, а друго — да грабиш страната — припомнят урока сърцата.

 

1948. Злото отрича доброто, а доброто отрича злото, първото зарад златото, а второто зарад хорото.

 

1949. Всеки късен късмет е като тиква на плет.

 

1950. Според смъртта човек е смъртен, а според обичта — безсмъртен.

 

1951. Които все са толерантни, ги яхат като клети кранти неблагодарни тариканти.

 

1952. Не е виновна старостта, че греят пролетни цветя и гаснат есенни листа, а кръговратът на света.

 

1953. Кумчо Вълчо Шаро стана — пръв приятел на човека, но човекът не престана вълк да бъде за човека.

 

1954. Родители Едно и Две не иска никое дете, за Майка, Татко то реве, защото го обичат те.

 

1955. Макар че фактите говорят, управниците все бърборят, че те за хората се борят.

 

1956. Отвънка е красивичка, отвътре е червивичка, защото е фалшивичка.

 

1957. Фатален е урокът и пагубен е шокът от удара на токът.

 

1958. Всеки паразит хитър враг е скрит, но е благ на вид.

 

1959. Врабците всички очароват, по врабешки очовечават, или по-точно — „врабчароват“, но днес опасно намаляват.

 

1960. Аз уникален съм роден и всеки друг е като мен, затуй е всеки съвършен.

 

1961. Регистрите са недостъпни зарад богатствата имотни на индивидите престъпни.

 

1962. Златото, който подарява, България за лев продава и по-богат и важен става.

 

1963. Търсят суми от зулуми, но на думи.

 

1964. Да глътнат искат и света безкрайно алчните уста, накрая с пръст зарити ще станат вечно сити.

 

1965. Който българи предава в Ада мрачен заминава, своя грях да изтърпява.

 

1966. Който все работи, боб и хляб яде, а който не работи, мръвките краде.

 

1967. Свободата на словото е борбата с фалшивото и с правата на кривото.

 

1968. Даже и мечката отбягва мършата, само прислугата брани авантата.

 

1969. Слугите на злото не ражда Земята, войните с доброто предвожда парата.

 

1970. Както може всяка пешка за царица да сменим, тъй народът — Пепеляшка сменя царят нелюбим.

 

1971. Който себе си предава, също ближния предава, а който себе си продава, лесно ближния продава.

 

1972. Робите служат на диктаторите, а диктаторите — на императорите, за да не въстанат утре робите.

 

1973. Охранени шарани България прочули, в офшорни океани при истински акули.

 

1974. Лъжливото овчарче фалшиво е другарче.

 

1975. Някои се правят, че народ прославят, но Мамона славят.

 

1976. Ангели идваме, дяволи тръгваме, затова страдаме.

 

1977. Бъдещето почва да светлее, щом пред очите притъмнее.

 

1978. Западът изгрявал, Изтокът залязвал, но народът беден все е непотребен.

 

1979. Който хитрува, се прави на шут, а който мъдрува, се прави на луд.

 

1980. Ако така върви бъдещето не е европейско, нито американско, или азиатско, а човекоядско.

 

1981. Купуват се слугите от царят на парите и князът на войните, за да царуват злите.

 

1982. Страдаме от нас, когато не сме себе си, и от другите, когато не са себе си.

 

1983. На лъжата словата са криви, а делата съвсем са фалшиви.

 

1984. Ботев, Вазов, Алеко са страшни за враговете всегдашни, затова са излишни.

 

1985. Най-точните афористи разсрелват аферисти подобно снайперисти.

 

1986. Пътеките клинични за всеки са различни, но доста са парични.

 

1987. Някой се прави на нещо, защото всъщност е нищо, но други прави на нищо, щом стане нищото нещо.

 

1988. Народът ходи бос, когато някой прост заеме важен пост.

 

1989. Парите правят войните, а войните трупат парите, затова са бедите.

 

1990. Който чужд гроб копае, напразно си мечтае, че вечно ще живее.

 

1991. Инквизицията книгите горяла, дИмокрацията днес ги забранява.

 

1992. Вечер лятната прохлада земно-райска е наслада за добри дела награда.

 

1993. Истината е относителна, лъжата — привлекателна, а правдата — съмнителна.

 

1994. Светът е океан безграничен, Земята е пристан космичен и дом на човека, да пътува и се връща вовека.

 

1995. Който не знае да говори, готов е винаги да спори и често глупости дърдори.

 

1996. За да спрат да крадат, трябва съд или прът.

 

1997. Според купен журналист бил Вапцаров терорист, по- зловреден от фашист. Дух велик е бардът чист.

 

1998. Хората са като дърветата. Едни са с дървени глави, а други със здрави корени, яки стволове и даже с корони.

 

1999. Бог прощава грешките и заблудите човешките, но не и предателството към род и Отечеството.

 

2000. Които обичат, на слънце приличат, добрите привличат и мрака отричат.