Ангел Попов
Диагнози (3) (Шеговити диагнози за добри и демагози)

401–600

401. Заболяване е алчността, а лекарството — пръстта.

 

402. Предизборни думи-локуми носят сладки банкови суми.

 

403. Не може времето да спрем, но може да го разберем.

 

404. Най-добре се оправдава, който други набеждава.

 

405. Човек е Божие създание, а политикът — божество.

 

406. Беззаконието е видима форма на загниването.

 

407. Всяка изборна победа в лична изгода е във вреда на народа.

 

408. Звездите са вечен маяк сред космичния мрак.

 

409. Няма мислене без четене, както правене без можене.

 

410. Които себе си славят, всички ги забравят.

 

411. Пенсионерите са като птици, могат с постни пици и трошици.

 

412. Смисълът е обичане и каляване.

 

413. Законно е да вземат вашто, но незаконно да вземат нашто.

 

414. Няма безсмъртни врагове, но има такива грехове.

 

415. По природа сме свободен народ, а по принуда сме в робски хомот.

 

416. Заради няколко милионери страдат милион пенсионери.

 

417. Парите на богатите правят войните и превратите.

 

418. Любовта е свята както свободата.

 

419. Човек подкрепя доброто когато бори се със злото.

 

420. Трудолюбието прави по-малко труден и по-влюбен живота.

 

421. Диагнозата е свръхдозата на омразата и печалбата.

 

422. Днес вредните гонят полезните, затова са бедните.

 

423. Престъпниците и слугите се различават по парите.

 

424. Незнаещите питат, а знаещите отговарят, макар че малко знаят.

 

425. Народът много трае, защото малко за грабежа знае.

 

426. Пълна тъмнина е без никаква вина в управленската глава.

 

427. Разширеният кръгозор е книгопростор.

 

428. Който корен не тачи, като бездомен крачи.

 

429. Създаде дух Господен, на себе си подобен, човечен дух свободен.

 

430. Прошката се дава щом се заслужава.

 

431. Някои се правят, че си вярват, за да им повярват.

 

432. Вземаше прошка и даваше прошка — кон за кокошка.

 

433. Няма строй без кусури, но има кусури без строителство.

 

434. Какъвто вота, такъв живота и хомота.

 

435. Дойде демокрацията и емигрира нацията.

 

436. Колкото повече свинщина, толкова по-малко човещина.

 

437. Всеки крадец и лъжец бърка в чуждия медец

 

438. Няма щастлива държава, щом пара управлява.

 

439. „Една птичка пролет не прави“, но няма да я забави.

 

440. Темида сляпа е горката, че подкуп лапа съдията.

 

441. Добрият човек трудно живее, а злият богатее.

 

442. Писането е явно мислене, а мисленето — тайно писане.

 

443. Слободия и лошотия водят до робия.

 

444. Който родно е предал, роб е, а не крал.

 

445. Животът е твърде кратък, но често го правим и безсмислен.

 

446. Животът е божествен, но без човечност е безсмислен.

 

447. Светът е вечен и прекрасен, но безчовечен е опасен.

 

448. Лъжата и истината личат на светло.

 

449. Сърцето помни хорото, а умът — теглото.

 

450. Някои мераклии се правят на месии, но слаби са ракии.

 

451. Властта, която присвоява, бакшиши на Темида дава.

 

452. Причината за злото са жадните за злато.

 

453. Честните правят постижения, а нечестните — престъпления.

 

454. Радва се сърцето приютено от доброто.

 

455. Със словата се представят, а по делата се познават.

 

456. Светец е, който прави доброто, въпреки злото.

 

457. Дарява сърцето, а не портмонето.

 

458. Опасността е алчността, а помощта — човечността.

 

459. Светът е място райско под робство финикийско.

 

460. И злият влиза в положение, когато влезе в затруднение.

 

461. Тероризиран и брониран различно се страхуват.

 

462. Купеното правосъдие е образцово кривосъдие.

 

463. Богатства за милиони разпродават хамелеони.

 

464. На които вземат сумата, отнемат им и думата.

 

465. Всеки бърка под небето, щом злобно е сърцето.

 

466. Богатите и кривите винаги са правите.

 

467. Има мигове без вечност, но няма вечност без мигове.

 

468. Който всички обвинява, иска сам да се спасява.

 

469. При политици с милиони живеят бедните в кашони.

 

470. Всеки шут се прави на луд, а цезарят луд се прави на шут.

 

471. Който много разбира, дългове рефинансира, докато фалира.

 

472. Някои празнуват, когато прави критикуват.

 

473. „Куче влачи — диря няма!“, туй е, значи, власт голяма.

 

474. Животът е съкровен, а не финансово скроен.

 

475. Земята рай е сътворен, а не военно присвоен.

 

476. От всеки тип двулик става политик.

 

477. Които много разбират, между шамари се навират.

 

478. Който няма кой да губи, лесно други ще погуби.

 

479. Заради тънещи в разкош животът става зъл и лош.

 

480. Които много претендират, виновни другите намират.

 

481. Дано без страх светът се радва на детски смях и свята правда.

 

482. Албумът пази не старите снимки, а младите спомени.

 

483. Без писмената гаснат светлината и свободата.

 

484. Най-независими от парите са най-богатите и най- бедните. Състезанието продължава.

 

485. Има капки без океан, но няма океан без капки.

 

486. Добрите да не се предават и добро да сътворяват.

 

487. Бягащите от трудностите най-много ги преследват.

 

488. За човека съвестта е като слънце за света.

 

489. Раят и адът са гостоприемни за всички.

 

490. Не държавата, а върхушката е престъпната.

 

491. От свободата порастват крилата и литват сърцата.

 

492. На правдивия и венецът трънен е корона.

 

493. Приятелството е като творчеството, важно е качеството, а не количеството.

 

494. Богатството се превръща в количество, но не и в качество.

 

495. Думите са водата, а мисълта — чешмата.

 

496. Където правдата не тачат, там нищо хората не значат.

 

497. Нещастието гони щастието, а щастието — нещастието.

 

498. „Искам да имам всичко!“ — казва чичко паричко.

 

499. Кой с каквото парадира, с тази дрога се дрогира.

 

500. Много свестни не са известни, защото са честни.

 

501. Вземи съвет от този, берящ бодливи рози.

 

502. На сърдечния хумор пречи алчният тумор.

 

503. Пари и власт се съюзиха и за Бог се обявиха.

 

504. „Най-същественото е невидимо за очите“, но разбираемо за сърцето.

 

505. Всеки е важен за цялото, както и цялото за всеки.

 

506. Наученото през деня преговаряме в съня.

 

507. Всеки личен провал е дузпа или фал, но всеки общ провал е загубен финал.

 

508. Родината ни е красива, а върхушката крадлива, народът затова унива.

 

509. Съдбата лукава с неволи и слава едни закалява, а други превива.

 

510. Никой съвет не отказвай, но не всеки прилагай.

 

511. Човекът самовлюбен е вечно недоволен.

 

512. Балони се купуват, защото се надуват.

 

513. Самота и самотия е различна орисия.

 

514. Любов, която се купува, пукнат грош не струва.

 

515. „Надеждата умира последна“, ако не умрем преди нея.

 

516. Който разгражда, а не съгражда, неправда ражда.

 

517. Няма щастие на тепсия — казва нашенската орисия.

 

518. Лорд, значи горд, но да си горд, няма нужда да си лорд.

 

519. За да ти спори, на четири очите отвори.

 

520. Влезе във властта по съвет на алчността.

 

521. Родната несгода не е по природа, а от чужда сгода.

 

522. Дето минат ботуши стават пустинни суши и препълнени гуши.

 

523. „Апетитът идва с яденето“, но не си отива с преяждането.

 

524. Милион безимотни и неграмотни избират имотни и полуграмотни.

 

525. Дали човек е прав или греши животът ще реши по мярката на праведни души.

 

526. Ако върне, който присвоява, ще станем райска държава.

 

527. Истината е скъпа, а лъжата — евтина. Пазарна икономика.

 

528. Сърцето на света е любовта, а не властта.

 

529. Годините летят, защото сме летели, а не сме пълзели.

 

530. „По заповед на щуката и по моя молба“ да грейне сполуката над родната съдба.

 

531. Всички се лъжат, но не всички лъжат — някои си вярват.

 

532. „Лудият бяга от пияния“, а властният е като двамата.

 

533. Животът е внуче и внучка, малък дом и малка каручка.

 

534. Достойнство е доста повече от достолепие.

 

535. Зарад алчността е бедността — това е днес реалността.

 

536. Изпитвай себе си, за да разбереш какво най-добре можеш.

 

537. Прекаленият позитивизъм прилича на фашизъм, комунизъм и демократизъм. Затова малко негативизъм е полезен.

 

538. Едни и същи светкавици ни озаряват и ветрове ни окриляват.

 

539. По традиция прастара честният е на пангара.

 

540. Не обръщай гръб, за да виждаш кой ти има зъб.

 

541. Добрите бавно поумняват, а злите бързо нахитряват.

 

542. Има и свестни политици, но са много редки птици.

 

543. Който няма интерес от народния прогрес е придворен верен пес.

 

544. Най-скъпоценното огледало са влюбените очи.

 

545. Има време за всичко, ако вършим нещата навреме и най-добре.

 

546. Не можем да целунем всички, които харесваме, но доброто общуване е вместо целуване.

 

547. Животът е сегашно време, малко бъдеще и още по- малко минало.

 

548. Великите прозрения са огледало, в което човекът се оглежда безпогрешно.

 

549. Понякога отсъстващите радват повече от присъстващите.

 

550. Светът е пълен с чудеса, но трябват детски очи, за да ги видим.

 

551. Не всички мързеливи са умни, но сред тях има и хитроумни.

 

552. Ако забелязваме добрите неща, лошите по-бързо се подобряват.

 

553. Когато удоволствието се отлага, или е голямо, или не се изпитва никога.

 

554. За най-важното са слаби думите, затова са сърцето и душата.

 

555. Нещастието идва от фикс-идеи. Зависи от тяхната големина.

 

556. О, каква чудесна жега! — възкликнала възхитено змията.

 

557. Приятелството трябва да има едно важно качество: да не кара често да прощаваме.

 

558. Хората с чувство за хумор не са правило, а изключение.

 

559. Някои мислят, че гората е тяхна. Искат да им се молят за всяка разходка.

 

560. Христос бе продаден за 30 сребърника, а днес за долар продават човека.

 

561. Много станаха слепите, търсещи окати да ги водят.

 

562. При дяволски характер не помага и ангелско търпение.

 

563. Чалгата е светоусещане, затъмняващо изхода от тунела.

 

564. Всяка страст е власт над самите нас.

 

565. „Да спи зло под камък!“ Ако не ще, се приспива с камък.

 

566. Език без поезия е като дърво без плод.

 

567. Любовта няма фалитна застраховка, но всеки фалит вдига цената и.

 

568. Човешката красота има много лица. Най-красиво е щастливото.

 

569. Колкото по-малко гадаем какво казват и мислят другите, толкова повече време имаме за разбиране и обичане.

 

570. Заради многото викащи най-много се нуждаем от чуване.

 

571. Мрачните по-лесно смрачават деня, отколкото усмихнатите го разведряват.

 

572. Огорчаваме, които харесваме и обичаме, когато искаме да бъдат съвършени. Съвършени са не с правенето, а с обичта към нас. В правенето няма съвършени.

 

573. Предчувствието за щастие е вратата на щастието.

 

574. Щастливите имат различни лица. Приличат си по щастливите очи.

 

575. Колкото по-дълго сме на опашката, толкова по-добре чуваме истината. „Последните ще бъдат първи!“ когато осмислят чутото.

 

576. Правдата е като прекрасен мост, по който минава истината, за да я видят всички.

 

577. Парламентът е обща нива, която трудно се стопанисва.

 

578. Всеки има някаква дарба, чието откриване и развиване е проява на висша обич.

 

579. Мелодията е поезия без думи, а поезията — мелодия от думи.

 

580. Дали сме добри или зли, зависи дали добри или зли защитаваме.

 

581. Колкото повече лъжат фалшивите, толкова повече ценим правдивите.

 

582. Има вътрешна и външна усмивка. Вътрешната, за разлика от външната, е сигурен знак на щастие.

 

583. Националното нещастие е право пропорционално на личното облагодетелстване.

 

584. Ако липсва нещо важно в човека, общото добро е неважно.

 

585. Важни са паметниците на великите, но по-важен е духът им.

 

586. Каквото виждаме и искаме да видим, това се настанява и в душите ни.

 

587. Никой няма истински приятели, ако харесва само себе си.

 

588. Всеки има право да обича, но не всеки го ползва.

 

589. Ако някои думи правят някой нещастен, негодник е който ги използва.

 

590. Всяко сърдечно остроумие е проява на интелигентност.

 

591. Да слушаш своята ода на радостта не е проява на плагиатство, а на вълшебство.

 

592. Хубавият стих принадлежи на автора и на всеки харесващ. Не е като картина закачена в къщи.

 

593. Ако към доброто прибавим добро, увеличението е в геометрична прогресия. Но същото важи и за злото.

 

594. Проблемът е в това, че искаме повече от другите, отколкото от себе си.

 

595. Враговете също ни помагат — при избирането на приятели.

 

596. Искрените стихове са като протегната приятелска ръка.

 

597. Заради децата вярваме и в ангели.

 

598. Бори се с твойте недостатъци — те не са твои.

 

599. Преди да тръгнеш към извора — огледай се в речната вода.

 

600. Завистта сме ние, погледнати през очите на нашите съмнения и страхове.