Ангел Попов
Диагнози (5) (Шеговити диагнози за добри и демагози)

801–1000

801. Ако не мислиш за никого и за теб никой не мисли. Космичен закон.

 

802. Единственият начин да бъдем щастливи е да обичаме и преодолявайки страданията, да продължаваме да обичаме.

 

803. Мъдростта и любовта са слънце, огряващо и стоплящо трудния, но единствено спасителен път.

 

804. Частица сме от величието на Природата, затова не сме беззащитни. Силата е вярност, а слабостта — отказ от нея.

 

805. Силни сме, въпреки болките и обидите, когато защитаваме не само нас, но и тези, които обичаме.

 

806. Времето според Наполеон има парично измерение. За разлика от пропиляното, заграбеното може да се върне.

 

807. Прекрасното е възвишено, както и възвишеното е прекрасно.

 

808. Липсват поклонници, даже по празници, пред нефтокладенци.

 

809. Застанала въшката на челото и започнала да два умни съвети.

 

810. Вярвай на всеки, но не се самозалъгвай.

 

811. Ако пречиш на безпътните, може да опазиш, но може и да изгубиш пътя си.

 

812. Важно е какво казват другите, но и ние самите. Помага на общото и на личното развитие.

 

813. Средата бавно променя гените, а гените бързо променят средата.

 

814. Всеки прави грешки, от които всички се учат. Пътят е възходяща спирала, а не омагьосан кръг.

 

815. Изключението не потвърждава правилото, а неговото несъвършенство.

 

816. Българите сме умни, но ни питат само кой, а не как да управлява.

 

817. Спасението е не само обединението, но и просвещението.

 

818. И най-нежните рози имат остри бодли.

 

819. Нежността е крилото на силата.

 

820. Демокрация без референдуми се превръща в плутокрация.

 

821. Любовта лекува всяко зло, освен безнадеждно болното.

 

822. Светлината и мракът са неразделни. Светлината не личи без мрака, а мракът е безличен без нея.

 

823. Съмненията са предатели, когато не вярваме в доброто, и приятели, когато вярваме в него.

 

824. Надявайки се на по-добро, не правим доброто, което е стъпало към по-доброто.

 

825. Правда след правда — силни ни прави.

 

826. Изгревът и залезът са начало и край. Началото е край и краят е начало.

 

827. Доброта, мъдрост и честност — ето пътят, който не води към омраза, завист и алчност.

 

828. Има хора, които безследно минават. Други оставят ненужни следи. А трети си тръгват, но остават завинаги с нас.

 

829. Да помагаш, без да чакаш отплата, е божествено качество.

 

830. Приятелските бодли не болят. Бодат, за да не заспим.

 

831. Безкрайност, любов и красота са неразгадаеми, както душата, която се стреми към тях.

 

832. Човекът е магично огледало — отразява едновременно света и себе си.

 

833. Щастието и нещастието са добри учители, но вземат скъпо. Първото е по-евтино, но претоварено от чакащи. Спасението е в самоучението.

 

834. Верую на някои демократи: „Ако губя — губи цял народ, ако печеля — печели само моят род“.

 

835. Нормално е главата да мисли за краката. Проблемно е когато краката мислят вместо главата.

 

836. Продава се и се купува само този, който струва 30 сребърника.

 

837. Човечното също е религия. Неговият Бог е истината, красотата, любовта и правдата. На това ни учи и Божественото.

 

838. Приятелството е като златен пендар — потъмнява, но не ръждясва.

 

839. Винаги сме навреме, ако вървим с времето.

 

840. Деца и внуци — вечно и прекрасно перпетум мобиле.

 

841. Копнежът тих отронва стих, а мисълта незрима извайва звучна рима. Тъй нямото копнение превръща се в творение.

 

842. Оценката за нещата са нашите чувства, мисли и дела.

 

843. Редовни платци в държава, толерираща нередовните, означава пълнене на каца без дъно.

 

844. Важна е посоката, а извървяното — същественото.

 

845. Нашенска логика: първите по корупция са последни по доходи.

 

846. Беда е да се родиш в бедно, дори лебедово гнездо, а трагедия — да те изхвърлят и от него. Такава е днешната миграция.

 

847. Най-откровени са най-лъжливите и фалшивите.

 

848. Ако не обичаш себе си, не можеш да обичаш другите, но не обичай само себе си, за да обичаш и себе си.

 

849. Обичта възвисява, а омразата — принизява.

 

850. Капката и морето пресъхват разделени.

 

851. От всички бягства от живота най-страшно е отчуждението.

 

852. Препитанието, образованието и културата са мерилото на демокрацията.

 

853. Правдата е вечна, а неправдата — временна, но изглежда обратното заради краткия човешки живот.

 

854. Обичта е същественото, а желанията не винаги са най-необходимото.

 

855. Чувствата и мислите са крила, с които летим към рая и ада.

 

856. Колкото по-дълго помним детските мечти, толкова по-дълго се радваме като деца.

 

857. Ако обичаме, дори необичани, любовта съществува в нас, но ако ни обичат, без да обичаме, не съществува за нас.

 

858. Любовта е общ път и хоризонт, за да виждаме по- добре красотите и препятствията по пътя.

 

859. Млъквам и мирвам си приличат, но са различни. Приличат си, защото трудно се постигат. Различават се по тишината, която предизвикват.

 

860. „Аз знам, че нищо не знам!“ — казва Сократ, но се стреми всичко да знае.

 

861. Парите надценяват своите и подценяват чуждите постижения.

 

862. Ако срещнеш някой, вярващ в своите и твоите мечти, ще ги осъществите заедно и ще продължите да мечтаете.

 

863. Богатият и бедният са различно нещастни. Първият трепери за излишното, а вторият страда от липсата.

 

864. Виждания без действия са куци, а действия без виждания — слепи.

 

865. „Кучето скача според тоягата“ и тича според мръвката.

 

866. Смел е орелът, но по-смела е мравката. Всеки може да я стъпче, но не се предава.

 

867. Гневът и радостта са огледало на вътрешното аз.

 

868. Мъдростта е договор за прекратяване на глупостите с опция за продължение на договора.

 

869. Всички хора са различни, но си приличат по доброто.

 

870. Истината в сърцето прилича на светлината на слънцето и на звездите.

 

871. Всеки има небесно и земно крило, за да лети в небесата и се връща на земята.

 

872. Информацията е знание от опит и след прилагане носи ново знание.

 

873. Следата става пътека, пътеката — път, когато повече тръгнат по тях.

 

874. Ако сме заети само със собствения, виждаме малко от целия свят.

 

875. Корабокрушението е най-скъпият учител за оцелелите.

 

876. Важно е да вървим без да спираме, но по-важно е вървенето да радва не само нас, но и другите.

 

877. Познанието е истина за Вселената, а вярата го прави безгранично.

 

878. Радостта е прекият, а страданието — обиколният път до истината.

 

879. Ставащото вън може да стане и без наше участие, но ставащото в нас не става без наше участие.

 

880. Мнозина ни учат да прощаваме, но малцина — да не грешим.

 

881. Пряка демокрация — прави каквото можеш, без да пречиш на другите.

 

882. Историята учи, че зад Краля-слънце наднича революцията.

 

883. Мразим усмихнатите, които знаят повече и харесваме намръщените, които ни величаят.

 

884. Без грим е доверие, без маска — любов.

 

885. Всеки е независима Вселена, излъчва светлина и топлина към себеподобните.

 

886. Има само една истинска перфектност — да бъдем себе си.

 

887. Мъдростта и глупостта са несъвместими, но допирните им точки се наричат съдба.

 

888. Обичта е разкошен букет, а разбирането — прекрасните цветя в него.

 

889. Когато първите и последните са незаслужено такива, разместването е неизбежно.

 

890. Любовта е съвпадение на видимото с очите и на невидимото в сърцето.

 

891. Всичко, което пречи на живота е незаконно.

 

892. Не е достатъчна силата, трябва и доброта за нейното осмисляне.

 

893. Щастливци са не само посрещащите изгрева, но и вярващите в него.

 

894. Мъжът и жената знаят, че могат един без друг, но заедно са повече от двама.

 

895. Умният се съмнява, а глупакът е уверен, защото истината е относителна, а лъжата абсолютна.

 

896. Сърцето на камъка е калено, а каменното сърце — студено.

 

897. Интуицията е най-силна, когато приятелски разговаряме, а не когато спорим.

 

898. Възторгът от съвършенството на природата доказва съвършенството на човешката природа.

 

899. Производствени иновации и финансови рестрикции — първите са прогрес, а вторите — регрес.

 

900. Когато чувствата отричат разума, или разумът — чувствата, сред природата намираме равновесието.

 

901. Няма щастие без борба за твоето щастие, но и за щастието на другите.

 

902. Смелите мечти са за смелите, макар че несмели мечти няма.

 

903. Народът ходи бос, когато някой прост заеме важен пост.

 

904. Добро и зло, радост и скръб, позитивно и негативно са различни полюси. От нас зависи към кой полюс се отправяме.

 

905. Всеки прави каквото може: алчните грабят, лъжливите лъжат, а останалите умуват докато лудите се налудуват.

 

906. Не броят колко пари са спечелили, нито колко години са отлетели, които с обич са живели.

 

907. Тровят, разпъват, изгарят, бесят, убиват великите, защото показват нищожеството на властниците на останалите.

 

908. Човекът-творец е осъден и помилван едновременно: осъден от земният подкупен и помилван от висшият неподкупен съд.

 

909. Корабът продължава да плава, докато екипажът не се предава.

 

910. Истинско чудо е когато пациенти бъдат излекувани от също толкова болни лекари.

 

911. Същността на мисленето е да не допуска никакви и преодолява всякакви кризи.

 

912. Добре е да критикуваме миналото, важно е да мечтаем за бъдещето, но същественото е да подобряваме настоящото.

 

913. Когато алчността царува, суетността се надува, а съвестта слугува.

 

914. Преходът премина в приход за малцина и разход за мнозина.

 

915. Ръмжи народът наш срещу богатия апаш.

 

916. Гладен на сит богатството плаща.

 

917. Светулките не са звезди, но са щастливи, защото светят със своя светлина.

 

918. В земята ни бащина властва алчна простащина.

 

919. Патриот е призвание, което включва обич към своя народ и липса на сервилност. Без тях другите качества нямат значение.

 

920. Има заинтересовани, които искат да ни затворят очите, ушите и устата. По-страшно е когато сами ги затваряме.

 

921. Истинска демокрация не съществува, но истинското съществуване е повече от демокрация.

 

922. Важно е какво виждаме, но важна е и гледната точка.

 

923. Има два вида самочувствие: на таланта и на парите.

 

924. Доброто е по рождение, а злото — по принуждение.

 

925. Право на очите е да гледат, а на ума и сърцето — да преценяват.

 

926. Само силните признават по-добрия в нещо от тях.

 

927. Ако мислиш, че си много велик, опитай да заспиш сред лъвове.

 

928. Най-скъпоценното огледало са влюбените очи, а най- безценното — детските щастливи очи.

 

929. Щастието е като ходене по релси, по които минават влакове, на които знаем разписанието.

 

930. Не си приятел с океана, ако не си приятел и с брега.

 

931. Помощ от приятел е сърдечност, а от непознат — човечност.

 

932. Полупълната чаша е предизборна, а полупразната — следизборна.

 

933. Застоят също се вкоренява, но не ражда ядливи плодове.

 

934. Грижовният пастир обича стадото, а пишман- овчарят — само мръвките.

 

935. Човекът и днес е като Антей — откъснат от земята е роб на парата.

 

936. Същественото не е званието, а призванието.

 

937. Ограниченията са лични и чужди. Вторите по-лесно се виждат, но и двете трудно се оправят.

 

938. Най-лесно е разплакването, по-трудно — разсмиването и най-мъчно — помъдряването.

 

939. Неизпълнимите обещания и прочувствените извинения са дело на ораторите, подпомогнати от слушателите.

 

940. Бог, Хляб и Правда — трябват на всички, но не всички ги почитат.

 

941. Изкуството помага, въпреки ERROR, да бъдеш ВЕДЪР.

 

942. Домът на властта е луксозен, защото е обзаведен за чужда сметка.

 

943. Зад всички тъмни възходи се крият дънни октоподи.

 

944. Без спомените сме никой, но и без новото сме никой, защото стоим на едно място.

 

945. Добрите хора са като цветята. Дори никой да не ги забелязва, пак съществуват.

 

946. Емиграцията е обратно пропорционална на демокрацията. Колкото по-голяма е първата, толкова по-малка е втората.

 

947. Колкото по-голяма е лудостта, толкова повече усилия трябват за озаптяване на лудите.

 

948. Смисленото не винаги е гениално, но безсмисленото — никога.

 

949. Красотата и сънят не се познават, но са неразделни приятели.

 

950. Най-важната задача на човечеството е да научи човека да обича.

 

951. Нежността е видимият образ на любовта.

 

952. Не прави зло, прави добро, но не незаслужено.

 

953. Всеки носи нещо ангелско и дяволско, но не всеки подкрепя ангелското и прогонва дяволското.

 

954. Който сече, без да засажда, атомна бомба зарежда.

 

955. Животът не е справедлив, но не свиквай с това.

 

956. Важни са пътешествията, но най-важни са хората и спомените с тях.

 

957. Всяка любов е красива, но различна. Някои се завършват с „ф“, а други с „в“.

 

958. Според Шекспир всички в Англия са луди. Изглежда не само там е така. Затова лудите не се забелязват.

 

959. Свободно наше слово не съществува, без свобода на чуждото.

 

960. Не хленчи Азът, дори и да го газят, затуй го мразят.

 

961. Смисълът помага, когато не се забравя. Затова са думите.

 

962. Посочи Христос греха, но посочи и лекарството — да обичаме ближния като себе си.

 

963. Любовта е поезия, поезията е любов. Бог е любов и поезия.

 

964. И държавникът и човекът личат по това дали общественото е над личното, или обратното.

 

965. Трудно се носят две дини под мишница, но лесно се ядат.

 

966. Истинската бохема е не само свободна, но и талантлива. Като Рембо.

 

967. Всеки ден предлага три варианта: да го запомним, да го забравим, или да посрещнем с усмивка следващия.

 

968. Проблем са високите цени, а бедата — многото бедни и гладни.

 

969. Тишината не е отговор на въпросите, но помага за намирането.

 

970. Огнените прегради изпепеляват, а пламтящите хоризонти вдъхновяват.

 

971. Честността е отговор на двуличието. Иначе ставаме двулични.

 

972. Бос на простака у нас е мултака.

 

973. Чрез добруване, без враждуване, можем да векуваме.

 

974. Здравият не винаги е щастлив, но щастливият е винаги здрав.

 

975. Риби, раци, лъвове, козлета — всички сме от зодия хлапета.

 

976. Безнадеждно е да учиш някой да бъде човек, ако е решил да бъде Нерон.

 

977. Чувствата са най-лесният език, но има трудни идиоми.

 

978. Любовта е привличане на човечности.

 

979. Качването на гърба е грабителство при хората, а при животните — приятелство.

 

980. Красиво и стойностно — според едни си приличат, според други се разминават, но не са безразлични на никой.

 

981. Късметът на другите е радост за щедрите и мъка за лудите.

 

982. Прекалената романтика вреди понякога, но прекалеиият реализъм — винаги.

 

983. Децата трябва да учат как да мислят и какво да обичат, а не какво да мислят и как да обичат.

 

984. Който печели само за себе си, накрая губи спечеленото.

 

985. Завистта и омразата са реални, както любовта и добротата. Първите показват грешния, а вторите — верния път.

 

986. Правдивите думи тежат, а фалшивите кънтят.

 

987. Зрящият, не виждащ незрящия, е безсърдечно ослепял.

 

988. Няма по-самотен от казващият истината, която всички виждат, но мълчат.

 

989. Любовта понякога наранява, но безлюбието унищожава.

 

990. Бедният няма много неща, а богатият има много излишни. Мярката е най-необходимото.

 

991. Всеки харесва своята истина, но някои считат, че няма друга. Демокрацията е плурализъм.

 

992. Каквито са критериите, такива са и спорещите.

 

993. Светът е откачен, затова е възможно да се откачим от проблемите.

 

994. Добротата, любовта и щастието са безценни — никой няма толкова пари да ги купи.

 

995. Не всяка страст е фатална, но повечето са неизлечими.

 

996. Всяко плюскане се плаща с кръвопускане, но от други.

 

997. Които са без акъл, са на един акъл.

 

998. Оцеляват най-адаптивните, но ако промяната е нездравословна обрича на загиване следващите.

 

999. Птицата е реализирана мечта, а мечтата — птица, учеща се да лети.

 

1000. Демагогът сутрин пред теб сияе, а вечер зад тебе лае.