Ангел Попов
Диагнози (6) (Шеговити диагнози за добри и демагози)

1001–1200

1001. Опак свят: днес рибите ловят рибарите, а не обратното.

 

1002. Не прощават на красотата заради естественото самочувствие.

 

1003. Който уважава себе си, уважава и другите, а който не уважава другите, не уважава и себе си.

 

1004. Хората се мерят не по големината, а по добротата.

 

1005. Вземи, за да живееш човешки и дай, за да живеят така и другите.

 

1006. Съмненията приличат на предатели, а решенията — на приятели, но често чрез предателите откриваме приятелите.

 

1007. Дребните и нищожни неща прикриват същността на живота.

 

1008. Съчувстващият може да завижда, както и завиждащият да съчувства, но и двете са изключения.

 

1009. Да бъдем въпросителни, или удивителни. Това е дилемата.

 

1010. Чистотата без топлината е студена, а топлината без чистотата — несъвършена.

 

1011. През прехода малцина надуха коремите, а мнозина затънаха в проблемите.

 

1012. Мисленето определя говоренето, говоренето — правенето, а правенето връща към мисленето.

 

1013. Големите сърца и малкото добро ги стопля, а малките сърца и при голямо добро са студени.

 

1014. Логореята трудно се лекува, а празното говорене — още по-трудно.

 

1015. Не всеки летеж е безопасен, но най-опасна е липсата на летеж.

 

1016. Скромността е израз на самочувствие.

 

1017. Скромната вчерашна черга стана днес луксозен килим, по който малцина вървят.

 

1018. Някои заслужават намордник, а други — решетки.

 

1019. Новото поколение не се различава много от предишното, освен че става излишно за България.

 

1020. Нещастен е онзи, който иска незаслужено щастие.

 

1021. Надживелият бурите, знае спасението.

 

1022. Щастието никога не е самотно, защото винаги е споделено.

 

1023. Смирението е мъдрост, а мъдростта — смирение, но не примирение.

 

1024. Вътрешният глас е безсловесен. Изкуството се опитва да го изрази.

 

1025. Никой не милва таралежа, но от него и змията се бои.

 

1026. Заради някои глухи истината прибягва до сарказъм.

 

1027. Всяка демонстрация на сила е слабост.

 

1028. Доброто, греещо в нас, трябва да грее и навън, за да виждаме по-далече.

 

1029. Космичният интелект е безкраен, а Земята е малка, за да го използва изцяло. Но опитите продължават.

 

1030. Покаяние е да върнеш несправедливо взетото и да не го присвояваш повече.

 

1031. Комунизмът е диктатура, социализмът — идеал, а социалната справедливост — насъщна човешка необходимост.

 

1032. Почувстваното красиво става прекрасно.

 

1033. Човек може да живее без любов и творчество, но е щастлив и вечен само чрез тях.

 

1034. Разликата между щастливо пеене и радостно лаене е в езиците.

 

1035. Правилата не правят доброто бездушно, а злото — великодушно.

 

1036. Важно е да искаш да правиш добро, а същественото — да знаеш как да го направиш.

 

1037. Живеейки за другите, живеем и за нас, а живеейки само за нас, не живеем нито за нас, нито за другите.

 

1038. Талантът е божествено, а годините — множествено понятие.

 

1039. Всеки ловец трябва да помни любовта към животните в детството.

 

1040. Невъзможното е неосъществено възможно.

 

1041. Всички дължим една смърт, но не всички се издължават.

 

1042. Общуването без шега е като ядене без сол — безвкусно.

 

1043. Светът е като океан — лазурен и бурен за щастливите и нещастните.

 

1044. Страданието е изгубено щастие, а щастието — изчезващо страдание.

 

1045. И грешките са верни, щом водят към истината.

 

1046. Свободата на словото разбунва всички свободи. Затова е най-опасна.

 

1047. Медът е най-сладък, когато има и за другите.

 

1048. Призванието е таен подарък. Който го открие цял живот се радва на него.

 

1049. Красотата е еднаква величина, преминава отвън навътре с възрастта.

 

1050. Да бъдем верни на божественото в човечното е най- важното.

 

1051. Малоумните харесват празнодумните.

 

1052. Мярка за всичко, подобие Божие, е Човечността.

 

1053. Детското е изцяло божествено.

 

1054. Не се гради човечен свят от безчовечни хора.

 

1055. Доброта без приятели не е доброта, както и приятели без доброта не са приятели.

 

1056. Разширяването на съзнанието зависи от откритото от нас, но повече от откритото от другите.

 

1057. Щастие е двама обичащи се и трети в перспектива.

 

1058. Всеки се оглежда в своето огледало, но наднича и в чуждото.

 

1059. Истината, казана без любов, помага, но и наранява.

 

1060. Неизреченото в изречението е най-същественото.

 

1061. Слушането е умение, а чуването — талант.

 

1062. Най-голямото геройство е човечността. Забелязва се при изпитания, но е потребно цял живот.

 

1063. Човешко е да се греши и да се прощава, но прошката правдата раздава.

 

1064. Които са ни виждали в детството, знаят какви сме. Проблемът е, че оредяват, които ни помнят като деца.

 

1065. Човечността е превъзходна степен на човешкото.

 

1066. Най-големият откривател е намерилият себе си.

 

1067. Пропускът за Рая е Любовта.

 

1068. Любовният миг е вечност, защото Вечността е Любов.

 

1069. Мъдрите думи са глашатаят на истината.

 

1070. Който само дава — обеднява, който само взема — озверява.

 

1071. Гледната точка е като бинокъла: от едната страна малките неща изглеждат големи, а от другата големите — малки.

 

1072. Вдъхновението е нов дъх във вените.

 

1073. Празнуването на едни не трябва да е тъгуване за други.

 

1074. В природата и хищникът е красив, за разлика от човека- хищник.

 

1075. Лесно е надговарянето, трудно — надпяването.

 

1076. Възходът в политиката е обратно пропорционален на спазването на етиката.

 

1077. Болничен надпис: „Щастливото сърце пази черния дроб!“ („Също и по-малкото чашки!“ — добавил някой).

 

1078. Не са виновни хората. Виновни са, които на едни слагат корона, а на други — трънен венец.

 

1079. Който се радва на чуждото щастие — увеличава своето, а който се смее над чуждото нещастие — подготвя своето.

 

1080. Не вярват в нищо бездушните, защото душата вярва.

 

1081. Който обича е като слънцето — свети и сгрява.

 

1082. Добрата мисъл подсеща мислещият да бъде добър.

 

1083. Пътят към Рая и Ада е същият, само посоките са различни.

 

1084. Да живеем, значи да помним вчерашното, да мечтаем за утрешното и да действаме днес.

 

1085. Добрият превод мост създава, лошият — опропастява.

 

1086. Хората не се доверяват на всеки, а само на свои хора.

 

1087. Невярващият в доброто е слуга на злото.

 

1088. Помощта е различна, но всяка помощ от сърце е голяма.

 

1089. „По-добре късно, отколкото никога!“ Звучи утешително за нас и поучително за следващите.

 

1090. Няма наше щастие за сметка на чуждо нещастие. Никое дете не се радва, когато друго плаче.

 

1091. Не ние избираме враговете. Те ни избират заради истината и правдата, които защитаваме.

 

1092. Любовта и времето си приличат — сменят се само сезоните.

 

1093. Фасадната демокрация е най-голямото шоу. Раздава големи награди за малцина. При пряката демокрация наградите са скромни, но за мнозина. Шоуто зависи от продуцентите.

 

1094. Никой не се издига в очите на всички. Все някой го свежда до своето и по-ниско равнище.

 

1095. Бог не прави грешки, дал е на нас това право.

 

1096. Хората не са затворници на съдбата, а свои и чужди съдии.

 

1097. Бледнее всяко унижение в очите на властното опиянение.

 

1098. Талант, дарба, способност, призвание са природни заложби. Интелигентност, интелектуалност и гениалност са степени на развитие на тези заложби.

 

1099. Всяко приключване е изключване и включване.

 

1100. Живей така, че доброто да управлява.

 

1101. Крадецът щом пирува, неправдата царува, а честният гладува.

 

1102. Критиката обижда бездарния и насърчава талантливия.

 

1103. Хубавото не остарява, само помъдрява.

 

1104. „Царят е гол!“, но дрехите пречат да се види царската голотия и простотия.

 

1105. Мина всякакви граници и стана безродник.

 

1106. Малко критична отрова е здравословна.

 

1107. „В спора се ражда истината“, а в боя се защитава.

 

1108. Мъдростта е богатство, което колкото повече харчим, толкова по-голямо става.

 

1109. Време е богатите да докажат, че не са крадци.

 

1110. „Мисля, значи съществувам!“ Писането е продължение на мисленето.

 

1111. Не пробивай стената с глава, а с ума.

 

1112. Меркантилността днес е най на висота вредом по света.

 

1113. Сляпата любов като слънце изгрява, но и заслепява.

 

1114. Ако хората по-малко боледуват лекарите ще станат хора.

 

1115. Страшното е ако не оставим нищо добро след себе си.

 

1116. Всеки е различна звезда, от която зависи светлината на небето.

 

1117. Падането в очите зависи от падащите, но повече от издигащите.

 

1118. Умът и чувството са поклонници на красотата, но заради нея стават и съперници.

 

1119. Лъвове предци нямат наследници овци.

 

1120. Който се присмива на другите, се подиграва на себе си.

 

1121. „Търси жената!“ е за заблуда. Търси интересът.

 

1122. Всяко знание е опит, който често е горчив.

 

1123. Никой не знае какво може, но всеки може повече.

 

1124. Раздялата е като бензин за любовта — по-често поскъпва, отколкото поевтинява.

 

1125. Узряването идва с поумняването, а презряването — с оглупяването.

 

1126. Здравето удължава живота, а щастието го вдъхновява.

 

1127. Тежка е папската корона — порицава и прощава за едни и същи грехове.

 

1128. Човещината е безгранична, защото е обична.

 

1129. Обич и добро ще ни спасят, несгоди щом ни връхлетят.

 

1130. Всяка държава позор или слава от Бог получава.

 

1131. Животът е заминаване и завръщане от и към родната Итака.

 

1132. Букви юнаци са безгласните знаци с гласни ортаци.

 

1133. Критиката е като крика: въздига и сваля простака.

 

1134. Вярваш ли в човечното, вярваш и във вечното.

 

1135. На голите обещания лъжата е дрехата.

 

1136. Царят е бос и гол, щом босите са бол.

 

1137. Суетата е сестра на красотата, но доста по-грозна.

 

1138. Не е страшно, че сме грешни, а да се правим на безгрешни.

 

1139. Растежът във властта разраства алчността.

 

1140. Своите грешки лесно се забравят, а чуждите грешки трудно се прощават.

 

1141. Не всяко мнение е прозрение, но всяко самомнение е заслепение.

 

1142. Времето лекува, но и то боледува, щом човекът робува.

 

1143. Който носи Добротата, гони Сатаната, такъв е кръговрата.

 

1144. Падишаха чува сиромаха само при заплаха.

 

1145. „Обичам“ значи „о, бич съм“ на доброто срещу злото.

 

1146. Силата безсилна, която винаги крепи е надеждата.

 

1147. Има думи като куршуми — защитават и нападат.

 

1148. Като медуза във водата хищник е красив парата.

 

1149. Доброто е безплатно, но отплаща се стократно.

 

1150. Тишината на словата е затвор за свободата.

 

1151. Човек се ражда не да разгражда, а да надгражда.

 

1152. Алчността не се наяжда и даже алчния изяжда.

 

1153. Вярвай и не вярвай, но не намразвай и не завиждай.

 

1154. Които правдата тачат, на своя идол приличат.

 

1155. Уют и удобство, не златно богатство е райското царство.

 

1156. Душата ражда таланта, а талантът радва душата както майка децата.

 

1157. Омразата мразен сразява, но също и мразещ отравя.

 

1158. Което властта не казва, най-много се приказва.

 

1159. Което много съградиха, малцина даром присвоиха и съграденото затриха.

 

1160. Добруват гладуващите, според преяждащите.

 

1161. Бъди, което си, човека в теб спаси.

 

1162. Закрилят ни Вярата, Надеждата и Любовта, водени от Мъдростта.

 

1163. Политика трябва народа да тика, а не само себе си.

 

1164. Властният властва над хората, а правдивият обича хората.

 

1165. Правдив с приятел или враг — награда е според заслугата.

 

1166. С учебници цветни от хора безцветни към дни безпросветни.

 

1167. Всеки път без идеал води към провал.

 

1168. Не мълчанието, а правдата е злато.

 

1169. В тъмно-червено ферари днес возят се сини другари.

 

1170. Човекът е това, което мисли, прави и твори.

 

1171. В страни непознати са всички богати, но в много познати народът си пати.

 

1172. Разпънаха го, защото праведен път ни показа.

 

1173. От опит научаваме, че пари печката, останалото научаваме с тичане, скачане и четене.

 

1174. Всяко късо съединение ражда просветление след затъмнение.

 

1175. Здравето е лична и държавна грижа, а не търговска стока.

 

1176. Медийна прослава за пари се дава, а народна слава от сърце се дава.

 

1177. Целите определят смелите. Каквато смелостта, такава и целта.

 

1178. Заслепеният самовлюбен ненавижда другите.

 

1179. Човек си свестен, дори божествен, ако си честен.

 

1180. Не беше Рай, но и Ад не бе, а следвоенно слънчево небе.

 

1181. Човек се проверява на стръмното, а не на равното.

 

1182. Прекалените смешки раждат горчиви грешки.

 

1183. Прекрасното и мъдрото са неразделни приятели.

 

1184. Не свършва борбата за власт и парата.

 

1185. Не идваме сами, но сами оставаме, ако човечни не ставаме.

 

1186. Злощастие не значи щастие, а покана за нещастие.

 

1187. Вразите остаряват, но нови се задават и ни подмладяват.

 

1188. Дефекта в проекта издава архитекта.

 

1189. Светът не е личен, а космичен.

 

1190. Има два вида кръстове: разпъващ и закрилящ.

 

1191. Учителят урок преподава, а родителят пример дава.

 

1192. Детето в човека старее полека, но е до века.

 

1193. Медийни балони се надуват с милиони.

 

1194. Пресолената манджа само прасетата харесват.

 

1195. Пътят по Земята зависи от парата, а пътят до небето — от сърцето.

 

1196. Влюбеният в своя лик мисли, че е много шик и се мисли за велик.

 

1197. „Не правотата, а аз съм свята!“ — смята лъжата.

 

1198. Силата на добротата ще спаси от зло Земята.

 

1199. Независим не значи хрисим и поробен, а човек свободен.

 

1200. Който на парата слугува, на свят се преструва.