Ангел Попов
Диагнози (8) (Шеговити диагнози за добри и демагози)

1401–1600

1401. Човекът все въпрос „защо“ задава, но все без отговор остава, заради човешката забрава.

 

1402. Всеки алчен тип е различен вид на паричен грип.

 

1403. Които за нищо не стават, на всички съвети раздават.

 

1404. Които закон не зачитат, на хора продажни разчитат.

 

1405. Щастливите малки неща правят голямото щастие.

 

1406. Благодаря ти, Дядо Мраз, за този сняг и мраз, защото по хълма завчас с шейната се пързалям аз.

 

1407. Които закон не зачитат, на подкупи разчитат злини да замитат.

 

1408. Чрез словата се представяме, а по делата се познаваме.

 

1409. Изкуството е едновременно съвременно и надвременно.

 

1410. Не сме премиерска публика, нито президентска рубрика, а парламентарна Република.

 

1411. Главите празни властта ги блазни, а умът ги дразни.

 

1412. Които бъчви точат, други ще нарочат, че виното лочат.

 

1413. Парите не създават, защото присвояват, без нищичко да дават.

 

1414. От народа се плаши всяка шайка апаши.

 

1415. Сърцето ни щом бие свободно и правдиво, чеда сме днешни ние на племе вечно живо.

 

1416. Верният на себе си вярва и на другите вярващи.

 

1417. Няма помиряване при разрушаване и присвояване.

 

1418. Където крият милиони, там са техните родини.

 

1419. Няма любящи мъж и жена без любящи майка и баща.

 

1420. Добрите също губят приятели, но злите никога нямат истински.

 

1421. Смъртта на добрите и вечността на злите е доста преувеличена.

 

1422. Чеда сме на природата, а не на джендър-модата.

 

1423. Съдбата никой не командори, всеки плаща греховете стари.

 

1424. Слуги продажни властта ги блазни да стават важни.

 

1425. Всеки богомил става нечий фил, а от алчен роб става само фоб.

 

1426. Небесната Любов е Бащин благослов, а земната Любов — Синовен благослов.

 

1427. Парите и войните са дрогата на злите.

 

1428. Земята като Рай прекрасна все тъй е като Ад опасна зарад алчна хунта властна.

 

1429. Най-оптимистично е словото обично, а най- песимистично е словото себично.

 

1430. При чичо владика, който гази лука, хич не му пука.

 

1431. Виновен е който се натяга и който за пост го предлага.

 

1432. Величаещият свойто дело е като луд пред огледало.

 

1433. Хуморът е стар и днешен, но не винаги е смешен.

 

1434. Който всичко иска и който няма нищо са отчайващо нещо.

 

1435. Доказването е правдиво, а подмазването е фалшиво.

 

1436. Очите и ушите на властта не виждат и не чуват бедността.

 

1437. Човек се ражда с вътрешна хармония и започва борбата с външния хаос.

 

1438. Колкото по-добър човек става, толкова повече се очовечава. Всяко дете пример ни дава.

 

1439. Тона и фасона зависят от трона.

 

1440. Човекът живее и също живурка, не рядко се смее, но повече мърка.

 

1441. Няма правораздаване при парично наддаване.

 

1442. Нямащият неприятели, няма и приятели.

 

1443. Човекът зъл не е добър, но прави се на най-добър.

 

1444. Човек свободна воля притежава, защото Бог със сила го дарява да може с всичко да се справя.

 

1445. Мишокът е лъв, когато е пръв, а човекът е лъв и без да е пръв.

 

1446. Армията наша величава вече само за паради става.

 

1447. Даваха му думата, за да казва сумата.

 

1448. Свършат ли надеждите, свършват и премеждите.

 

1449. Всеки продажник става безродник, тоест негодник.

 

1450. По кривия път лъжците вървят, а по правия път добрите вървят.

 

1451. Което не ни ликвидира, повече ни стимулира.

 

1452. Всеки гол и бос смел е мърфолоз.

 

1453. Скритите милиони раждат хамелиони.

 

1454. Най-често има говорене, за което нямаме.

 

1455. Всеки се ражда талант — нешлифован диамант.

 

1456. През розови очила гледат доволните, а през черни — недоволните.

 

1457. Виновни са, които избират, но и които агитират.

 

1458. Обичащият правотата, намразва го лъжата.

 

1459. Грешките са извинителни, а греховете — осъдителни.

 

1460. Хубавото не винаги е добро, но доброто винаги е хубаво.

 

1461. Малцина много присвояват, а други многото създават, затуй войните продължават.

 

1462. Добрите се стремят войните да гасят, земята да спасят.

 

1463. Обичта е милостива, защото е щастлива, а омразата е дива, защото е ревнива.

 

1464. За смелите светът, при труден кръстопът, си спомня всеки път.

 

1465. Щом хитрият вълк предлага нов дълг, значи търси овце да станат месце.

 

1466. Всяка Родина, от рожби лишена, е опустошена.

 

1467. Великите държавни господари останаха във времената стари, сегашните крепят се на слугите и на печатниците на парите.

 

1468. Слънце в небето, слънце в сърцето, както в детето.

 

1469. Не себични цели, а човечни и смели.

 

1470. Който на други печати парите, поробва на същите съдбите.

 

1471. За едни чевърмета, а за други — ментета.

 

1472. Без мозък е гърбът, а без гръбнак умът, щом може някой тъп да яхне нечий гръб.

 

1473. Никой вечно не седи на трон, дори роден за фараон.

 

1474. Добротата очовечава, а злината оскотява.

 

1475. Което Бог ни дава, всеки с труд открива и с любов развива.

 

1476. Много наши политици заслужават белезници като чужди храненици.

 

1477. На добротата добротата е отплата.

 

1478. Спорно е, че хората от маймуни произлизат, но не е спорно, че парите в маймуни ги превръщат.

 

1479. Най-верните приятели са платените избиратели.

 

1480. Разкошен слух, за болки глух, потънал в пух.

 

1481. По-добре ненужен, отколкото безбожен.

 

1482. Всяка смела рубрика има умна публика.

 

1483. Най-много ни съветват да чуем съвестта, нечуващите свойта.

 

1484. Всеки безправен народ страда от алчен деспот и банкерски хомот.

 

1485. Земята на Орфей, брата на Музей, е най-богат музей.

 

1486. „От нищо нещо не става“, но за нещо се представя, като важност си придава.

 

1487. На всеки цената казват сърцата, според делата.

 

1488. Сърцето е врата, а животът — дом, минал през вратата, значи у дома си.

 

1489. Укроти себичното, съхрани човечното, да пребъде вечното.

 

1490. Парите възцаряват, парите подчиняват и робството прославят.

 

1491. Хвалят се малцина в нашата Родина, тъжни са мнозина в чуждата чужбина.

 

1492. Един бил банкер на годината, друг — бизнесмен на Родината, трети — бащица на мнозината. Да ни е здрава гърбината.

 

1493. Сияйното лице и майчини ръце прегръщат от сърце.

 

1494. Ползват медиен ефир да продават общ хаир зарад личен келепир.

 

1495. Добрите забравят злините, а злите забравят добрите.

 

1496. Разбралият себе си, разбира и съседа си.

 

1497. Чрез отмиране на семейството — към зомбиране на човечното.

 

1498. Които не свеждат пред Боев чела, на злото угаждат с продажни дела.

 

1499. Има ли воля, пак има неволя, има ли правда, няма неправда.

 

1500. Сияе глупостта с бижута и злата, а с обич мъдростта.

 

1501. Честен и свестен е дар божествен. Бог всеки дарява дарът да раздава.

 

1502. Сълзите са душевни бисери — не разпилявай богатството.

 

1503. Всеки с добро е дарен, който с любов е роден.

 

1504. Всеки пътува до вчера, даже до утрешна гара, щом му дотегне товара.

 

1505. Никой не е нищо, ако прави полезно нещо.

 

1506. Трупа вещи и злата, който няма любовта.

 

1507. Няма да изчезне човекът от света, но може да изчезне съвсем човечността.

 

1508. Щом бос управлява, всяка държава съвсем обосява.

 

1509. Човечността крепи света. Няма вечност без човечност.

 

1510. Който никой не гази и пред никой не лази, само алчните мрази.

 

1511. Обичат майка, татко и деца като перпетум мобиле сърца.

 

1512. Добрият цени правдата, а злият — богатството.

 

1513. Подават оставки подобно салфетки — петна да покрият и гаф да прикрият.

 

1514. Борбите със злите са бой на добрите със сатаните.

 

1515. Всеки добре изглежда, но не вдъхва надежда ако само изглежда.

 

1516. Любовта ражда красота, която ще спаси света.

 

1517. Гледат хорските тегла през бронирани стъкла.

 

1518. Всеки хаджилък на народен харчилък е гьонсуратлък.

 

1519. Чрез голотата се подбива цената на красотата.

 

1520. Способните и младите пропъждат ги в чужбина, за да не пречат силните на алчната дружина.

 

1521. Парата размътва главата, затуй е бездушна душата и стават жестоки сърцата.

 

1522. Велик е всеки човек, който остане Човек.

 

1523. Темида е сляпа и „капу ди капа“ и носи да лапа.

 

1524. Всеки е нужно да чувства доброто, както задружно ни радва хорото.

 

1525. Гледат хора премиера, но не гледат премиера, а пиеса твърде стара.

 

1526. Човеци вечно се раждат, но парите ги израждат.

 

1527. Който гони от Родината, на Мамона е роднината.

 

1528. Лети красотата, но без свободата отслабват крилата.

 

1529. Който празни приказки изрича, на бездушен политик прилича.

 

1530. Повярва ли доброто, че губи от доброто, съюзник е на злото.

 

1531. От омразата човекът мръзне, дано да не замръзне.

 

1532. Каквато е управата, такава е държавата.

 

1533. Скромността е качество, без което количеството е без качество.

 

1534. От командата калена само малка част остана, но застъпва нова смяна.

 

1535. Без чувство за хумор, животът е тумор.

 

1536. Всеки човек, накрая на пътя нелек разбира колко е стигнал далек.

 

1537. Където хората са бедни, властите са вредни.

 

1538. Скуката харесва сполуката, но сполуката мрази скуката.

 

1539. Не е горчив животът, горчив му е хомотът.

 

1540. На всяко зло напук, правдиви ли сме тук, задружен сме юмрук.

 

1541. Слуги на алчната порода продават за пари народа, заради личната изгода.

 

1542. Всеки се ражда прекрасен, светът е от рай по- чудесен, но защо го правим опасен?

 

1543. Времето дава на всички, но различни парички.

 

1544. За човек нечестен, всеки е безчестен, затова е злостен.

 

1545. Платени музи не раждат виртуози, а демагози.

 

1546. Всяко безродно лобиране, ражда народно фалиране.

 

1547. Който се калява, бури побеждава и не се предава.

 

1548. Който сам се оценява, винаги се надценява, а щом друг го оценява, винаги го подценява. Само времето решава кой каквото заслужава.

 

1549. Често правим, каквото желаем, но рядко правим, каквото умеем.

 

1550. Днес от нашенска безличност правят европейска личност.

 

1551. Всеки истината вижда, щом лъжата се осъжда.

 

1552. Трябва да ни пука! За добра сполука пътят общ е тука.

 

1553. Без делата замлъкват словата, а без словата помръкват делата.

 

1554. Корабът на младостта вечно плава по света с капитана — Любовта.

 

1555. Злото не е от гените и от кръвта във вените, а от ума в кратуните.

 

1556. Лъжите бягат от фактите, както мракът от факлите.

 

1557. Всеки тип безличен става супер личен щом е бос паричен.

 

1558. Един път сме приятели, а друг път — неприятели. Тъй ставаме предатели.

 

1559. Всеки дума сладки думи, но без труд са само глуми.

 

1560. От слугите на парите и на злите са бедите.

 

1561. Напразно си живял, щом живот си пропилял без нищо да си дал.

 

1562. Кучето обича човека повече от куче-човека.

 

1563. Който някому завижда свойте дарове не вижда и природата обижда.

 

1564. Неразвитата дарба ражда завист и злоба, а развитата дарба радва даже след гроба.

 

1565. Смелостта съществува, защото страшното върлува и иска да царува.

 

1566. Които злобеят, за рая копнеят, но в ада живеят.

 

1567. Търси себе си и подкрепяй добрите, това вбесява злите.

 

1568. Изтрива времето следата, но пази спомен за сърцата живели с обич на Земята.

 

1569. Лошите спомени поучават, а добрите — ощастливяват, затова трудно се забравят.

 

1570. Както лъжливите лъжат доверчивите, така мързеливите грабят работливите.

 

1571. Бъдете обичащи и справедливи, за да има можещи и талантливи.

 

1572. Морският пясък отпечатва следите ни, а морският плисък аплодира мечтите ни.

 

1573. Бог дава здраве, сили и таланти, които са по-скъпи от брилянти.

 

1574. Помощта не значи робия, както и робията не значи помощ.

 

1575. Ощастливява разумното и срещата с хуманното.

 

1576. Всеки крие някаква тайна, наречена дарба незнайна, проявената грейва сияйна.

 

1577. Който се счита винаги прав, доктор да пита колко е здрав.

 

1578. Сърцата и души човечни като звезди сияят вечни, дори да са далечни.

 

1579. Всяка медна пчеличка дава мед само лъжичка, но безброй пчелички дават безброй лъжички за здравето на всички. Хората сме пчелички, когато сме добрички.

 

1580. Ако без Господ е всемира, щяха да липсват честните хора.

 

1581. Някои чуждо вземат, не че свое нямат, но от алчност зяпат всичко да прилапат.

 

1582. Някои социолози станали са астролози, вдигат рейтинг до звездите заради парите.

 

1583. Ако на злото е черен цветът, почернял би напълно светът, но все още е слънчев денят.

 

1584. Докато сме живи, да бъдем щастливи, но не саможиви.

 

1585. Деецът е спец, когато стане боец.

 

1586. Грабливият властник се прави на беден, но плъх е ояден.

 

1587. Скромно е доброто, а кресливо — злото.

 

1588. Всеки ден има край, но изгрява безкрай.

 

1589. Обичаш — значи живееш, иначе в джунглата дивееш.

 

1590. Няма пълно щастие и нещастие, но всяко пълновластие е нещастие.

 

1591. Не съм мъдрец, нито глупец, а скромен боец срещу всеки подлец.

 

1592. Слава на смелите! Сочат ни целите. Те са темелите.

 

1593. Няма външно величие при вътрешно безличие.

 

1594. Висините когато са прости, низините са често на пости.

 

1595. Който се продава, родното забравя за парична слава.

 

1596. „И сам воинът е воин!“, бранейки живот достоен.

 

1597. Словата са красиви, когато са правдиви.

 

1598. „На лъжата са къси краката!“, но безкрайно голяма устата.

 

1599. Има много честни, но и много бесни за печалби лесни.

 

1600. Човекът свободен на Бог е подобен, но днес е поробен.